Оставяне без разглеждане на нередовна касационна жалба от частен тъжител

Текстът на акта

Ключови фрази

Унижожаване и повреждане по чл. 216, ал. 1, 2, 4 и 6 НК * нередовна касационна жалба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 106

Гр. София, 27 февруари 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 38/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 4 НПК.

Образувано е по касационна жалба на частния тъжител И. Х. Д. против решение №83 от 15.10.2024 г. по в.н.ч.х.д. №320/2024 г. на ОС-Ловеч, с което е отменена присъда по н.ч.х.д. № 354/2023 г. на РС-Троян и е прекратено наказателното производство, водено по тъжба на касатора срещу подсъдимия М. И. М. за престъпление по чл. 216, ал. 4 НК.

В срочно подадена касационна жалба тъжителят изразява недоволство от присъдата на районният съд, от оправдаването на подсъдимия М. и от осъждането му да заплати разноските по делото. Описва фактическата обстановка, така както счита, че се е случила. Оплаква се от прокурора, водил досъдебното производство преди образуване на наказателното дело от частен характер. Смята, че без легитимна причина обвинителят е счел, че поради ниската стойност на унищожената селскостопанска продукция извършеното от М. М. престъпление е от частен характер и има правна квалификация по алинея 4 на член 216 НК. Настоява, че извършеното от подсъдимия е престъпление по чл. 216, ал. 5 НК – унищожаване, от което са причинени значителни вреди. Твърди, че окръжният съд неоснователно е възприел изводите на първата инстанция. Определя „препотвърждаването на законово неиздържаната присъда на РС-Троян“ от въззивния съд като дефектност, която моли да бъде отстранена чрез отмяна на решението и връщане на делото за разглеждането му от друг състав и „под наблюдението на външен съдия“. В допълнението към касационната жалба касаторът възпроизвежда текста на чл. 354 НПК.

В депозирано от адвокат А. Ч. – защитник на подсъдимия М. М., възражение се оспорва основателността на касационната жалба. Смята се, че решението на въззивната инстанция следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.

В съдебно заседание касаторът И. Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Иска касационната инстанция да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 5 НК.

Подсъдимият М. М., редовно призован, не се явява.

Новоупълномощеният му пред ВКС защитник – адвокат С. С., смята решението на въззивната инстанция за правилно.

Представителят на Върховната прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна.

За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:

Производството пред РС-Троян е образувано по тъжба на касатора И. Х. Д. за осъществено на 12.07.2022 г. престъпление по чл. 216, ал. 4 НК.

Наказателното дело от частен характер е предхождано от образувано по сигнал на касатора до РУ-Троян досъдебно производство №354/2023 г. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. С постановление на прокурора от 26.05.2023 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, като е прието, че вредите от престъплението възлизат на 114 лева, деянието представлява маловажен случай, правната му квалификация е по чл. 216, ал. 4 НК и се преследва по тъжба на пострадалия.

На касатора е изпратено уведомление по чл. 50 НПК, съдържащо указание за възможност да подаде тъжба до РС-Троян в срока по чл. 81, ал. 3 НПК.

Касаторът е получил уведомлението на 31.05.2023 г. и на 21.11.2023 г. е депозирал в РС-Троян тъжба, станала повод за образуване на н.ч.х.д. № 354/2023 г. по описа на същия съд.

С три отделни разпореждания съдията-докладчик по това дело е дал указание на тъжителя – касатор да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Посочил е също така, че тъжителят може да получи безплатна правна помощ по реда на ЗПП.

Пороците в тъжбата са отстранени в първото по делото съдебно заседание, проведено на 10.01.2024 г. Тогава в присъствие на подсъдимия и на неговия защитник тъжителят е уточнил, че на 12.07.2022 г. подс. М. М. е унищожил собствената му селскостопанска продукция - 80 кг. бял лук /чесън/ и 40 кг. червен лук на обща стойност 1000 лева. В същото заседание тъжителят изрично е отказал да бъде представляван от служебно назначен повереник.

С присъда от 15.04.2024 г. РС-Троян е признал подсъдимия М. М. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 4 НК, като е възложил на тъжителя разноските по делото.

По жалба на тъжителя ОС-Ловеч е отменил оправдателната присъда и на основание чл. 334, т. 4, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратил наказателното производството по делото, като е приел, че тъжбата на И. Д. не е отговаряла на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и в преклузивния 6-месечен срок по алинея 3 на същия текст пороците в съдържанието й не са били отстранени.

Касационното производство е образувано по жалба на тъжителя срещу това въззивно решение.

В принципен план акт от категорията на издадените от въззивния съд подлежи на касационно обжалване на основание чл. 346, т. 4 НПК. Жалбата срещу този акт е подадена от активно легитимирана страна /частен тъжител/ и в петнадесетдневния срок по чл. 350 НПК.

Въпреки това тази жалба е процесуално недопустима.

От съдържанието на касационната жалба е видно, че тя не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, защото, въпреки значителния й обем, в нея не са посочени касационните основания и данните, които ги подкрепят. Внушителна част от касационната жалба е посветена на предхождащите деянието отношения между тъжителя и подсъдимия, на собствения прочит на касатора за обстоятелствата по делото и на несъгласието му както с решението на прокурора да спре наказателното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, така и с оправдателната по своя характер присъда на първия съд. В обширната касационна жалба на решението на въззивния съд касаторът е посветил един абзац, в който е коментирал несъгласието си с това, че въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, като е „потърсил вратичка по отношение сроковете на правното представяне“ и „е акцентирал към секретарската дейност за уточняване сроковете на допустимост“. Допълнението на касационната жалба – изготвено след указание на съдия от въззивния съд – с нищо не е подпомогнало отстраняването на пороците в първоначалния сезиращ съда документ. В това допълнение единствено е възпроизведен - с подчертаване и болдване на места – текста на чл. 354 НПК, съдържащ правомощията на касационната инстанция.

При регламента на допустимостта на касационната проверка законодателят е възприел идеята, че касационният съд е само съд по правото и че той се произнася единствено по наведените от касатора касационни поводи, имащи нормативна основа в текста на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. От съдържанието на касационната жалба /основна и допълнителна/ касационно основание и данни, които го подкрепят практически не могат да бъдат изведени. Недоволството на касатора е от оправдателната присъда на първата инстанция, която той счита за потвърдена от въззивния съд, без да отчете, че това не намира опора в процесуалните документи по делото.

Касационният съд е наясно с това, че касатора не е юрист професионалист и като такъв трудно би могъл да има правния изказ и обосновка на юриста, познаващ правото. За това и съдията от въззивния съд на ясен и разбираем език му е дал указание за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на закона. Този подход е бил следван и от съдията, разглеждащ производството пред първата инстанция, дал на четири пъти указания за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на закона, включително и възможност за ползване на служебна и безплатна правна помощ по реда на ЗПП, която тъжителят изрично е отхвърлил.

След като касационната жалба не отговаря на изискванията за съдържание, установени в чл. 351, ал. 1 НПК, тя не може да бъде годен процесуален документ и да изпълни присъщата си сезираща функция. Ето защо тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство прекратено с определение - акт, съответстващ на регламента на чл. 32, ал. 1, т. 3 НПК.

Така мотивиран Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на частния тъжител И. Х. Д. против решение № 83 от 15.10.2024 г. по в.н.ч.х.д.№320/2024 г. на ОС-Ловеч.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.