Действие на съдебно решение за нищожност спрямо последващ купувач на имота

Текстът на акта

Ключови фрази

5 решение по гр.д.№ 3742 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50055

София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря А.Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 3742 от 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. А. и В. Н. А. срещу решение № 260058 от 19.04.2021 г. по в.гр.д.№ 6 от 2021 г. на Варненския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 260266 от 03.08.2020 г. по гр.д.№ 1575 от 2017 г. на Варненския окръжен съд в частта му за признаване за установено по отношение на Е. А. и В. А., че Л. Ю. И. е собственик на следния недвижим имот: апартамент № ....., с площ от 96 кв.м., находящ се в [населено място], к.к.“С. К. и Е.“,[жк], ет.10, представляващ обект с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], к.к.“С. К. и Е.“ от 2008 г., ведно с принадлежащото му избено помещение № ..... с площ от 3 кв.м., както и 0,445323 % ид.ч. от правото на строеж и 0,44532 % ид.ч. от общите части на сградата.

С определение № 137 от 28.03.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Разпростира ли се и в кои случаи силата на пресъдено нещо на решението за прогласяване нищожност на правна сделка, постановено по иск на продавача срещу купувача, по отношение на частен правоприемник на купувача, който не е бил страна по това дело ?

В жалбата и в молба-становище, депозиратна за проведеното открито съдебно заседание, пълномощникът на касаторите Е. А. и В. А.- адв.Г. моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на иска. Евентуално моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира за направените разноски в касационното производство.

В отговор на касационна жалба и писмена защита, депозирана за проведеното открито съдебно заседание, пълномощникът на ответника по жалбата Л. И.- адв.П. оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно решение определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. По принцип силата на пресъдено нещо на съдебните решения се разпростира само между страните по делото /чл.298, ал.1 ГПК/. По изключение тя се разпростира и спрямо техните наследници и правоприемници /чл.298, ал.2 ГПК/, спрямо необходимите другари на страните по чл.216, ал.2 ГПК /чл.304 ГПК/ или спрямо всички, когато се касае за искове за гражданско състояние, включително брачни искове /чл.298, ал.3 ГПК/. Под правоприемници по смисъла на чл.298, ал.2 ГПК се имат предвид лица, придобили спорното право след като силата на пресъдено нещо вече е възникнала, тоест след приключване на делото с влязлото в сила съдебно решение. Разпростирането на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на лицата, придобили спорното право в хода на делото, е уредено в специалната разпоредба в чл.226, ал.3 ГПК- решението съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя на спорното право, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижими имоти /чл.114 ЗС/ и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение, когато се отнася за движими вещи /чл.78 ЗС/. По отношение на третите лица, които са придобили спорното право преди завеждане на делото, решението няма сила на пресъдено нещо.

Разпоредбата на чл.297 ГПК визира задължение на съда, учрежденията и общините в РБ да зачитат влезлите в сила съдебни решения, но не разпростира силата на пресъдено нещо на тези решения спрямо всички.

Предвид на гореизложеното и тъй като искова молба за прогласяване на нищожност на сделка с предмет недвижим имот подлежи на вписване съгласно чл.114, б.„а“ ЗС, на поставения правен въпрос следва да се даде следния отговор: Когато частен правоприемник на купувача не е бил страна по делото за прогласяване на нищожността на правната сделка, по силата на която купувачът е придобил недвижим имот, решението по това дело има сила на пресъдено нещо по отношение на частния правоприемник, само ако той е придобил имота от купувача по оспорваната сделка след вписване на исковата молба за нищожността или след влизане в сила на решението за прогласяване на нищожността.

По съществото на жалбата: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения срещу касаторите А. иск за собственост, като по същество отрече правата им върху процесния имот, закупен от тях с нотариален акт № .... от 26.05.2016 г., въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение № 358 от 22.03.2019 г. по гр.д.№ 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, с което договорът за продажба от 07.12.2015 г. между ищцата Л. Ю. И. и праводателя на ответниците В. Баклан е признат за недействителен, има задължителна сила и по отношение на ответниците А. . Тази задължителна сила на решението по гр.д.№ 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд спрямо ответниците произтичала от разпоредбата на чл.297 ГПК, като без значение било, че те не са били страни по гр.д.№ 845 от 2016 г. и че няма данни кога е била вписана исковата молба по това дело: преди или след придобиването от Е. и В. А. на имота- предмет на оспорваната сделка.

С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос решението се явява неправилно като постановено в нарушение на закона /чл.226, ал.3 ГПК/- основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. След като Е. и В. А. не са участвали като страни по гр.д.№ 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, образувано по иск за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 07.12.2015 г., съгласно чл.226, ал.3 ГПК решението по това дело би могло да има сила на пресъдено нещо спрямо тях, само ако бъде установено, че исковата молба по делото за нищожност е била вписана преди договора от 26.05.2016 г., с който те са придобили процесния имот от купувача по нищожната сделка. В обратната хипотеза /ако исковата молба за прогласяване на нищожността на договора за продажба от 07.12.2015 г. е била вписана след вписване на нотариалния акт от 26.05.2016 г./ ищцата по настоящото дело не може да се ползва от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 845 от 2016 г., а следва на общо основание да докаже конкретните опорочаващи сделката факти. В противоречие със закона в този случай би било и съдът да приеме, че е доказана нищожност на договора от 07.12.2015 г. само въз основа на установената нищожност на този договор по гр.д.№ 845 от 2016 г., което няма сила на пресъдено нещо спрямо ответниците. Решението по това друго дело не може да се полза и като доказателство за юридическите факти, проявлението на които е обусловило нищожността.

След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага събирането на нови доказателства- доказателства относно това кога е била вписана исковата молба по гр.д.№ 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд. Тъй като тези доказателства са необходими за служебното прилагане на императивната норма на чл.226, ал.3 ГПК, съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен служебно да ги събере. Такива доказателства касаторите А. са представили пред ВКС /справка от Имотния регистър по партидата на процесния имот, находяща се на листи от 52, 53, 54 и 55 от делото на ВКС/, но тъй като в производството по чл.290 ГПК ВКС не може да приема нови доказателства, делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който да приеме тези доказателства и да ги вземе предвид при произнасянето си по основателността на съдържащите се във въззивната жалба на А. доводи за неправилност на първоинстанционното решение, изразяваща се в неправилно приложение на нормата на чл.226, ал.3 ГПК и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения /включително и недопускането на исканата от ответниците съдебно-графологическа експертиза за изследване на подписите на пълномощното и декларацията, представени по нот.дело № 385 от 2015 г., по което е съставен нотариалния акт № .... от 07.12.2015 г., сделката по който е обявена за нищожна с решението по гр.д.№ 845 от 2016 г. на Варненския окръжен съд/.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260058 от 19.04.2021 г. по в.гр.д.№ 6 от 2021 г. на Варненския апелативен съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е потвърдено решение № 260266 от 03.08.2020 г. по гр.д.№ 1575 от 2017 г. на Варненския окръжен съд в частта му за признаване за установено по отношение на Е. А. А. и В. Н. А., че Л. Ю. И. е собственик на следния недвижим имот: апартамент № ...., с площ от 96 кв.м., находящ се в [населено място], к.к.“С. К. и Е.“,[жк], ет.10, представляващ обект с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], к.к.“С. К. и Е.“ от 2008 г., ведно с принадлежащото му избено помещение № .... с площ от 3 кв.м., както и 0,445323 % ид.ч. от правото на строеж и 0,44532 % ид.ч. от общите части на сградата.

ВРЪЩА делото В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.