Справедливост на условно наказание за причинена смърт на пътя

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * справедливост на наказание * индивидуализация на наказание * най-благоприятен за дееца наказателен закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 406

София, 10.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Теодора Стамболова

2. Иван Стойчев

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 543 по описа за 2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Р. О. М. (лично и като законен представител на дъщеря си А. Р. М.), А. С. С., С. С. С., Д. С. С., С. Е. С. и Е. Е. Г., чрез повереника им адвокат И. С. М., против въззивно решение № 50 от 20.03.2025 г. по в.н.о.х.д. № 533/ 2024 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ.състав.

Жалбоподателите останали недоволни от размера на наказанието лишаване от свобода и от условното осъждане на подсъдимия. Излагат доводи за явната несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, правят искане за отмяна на съдебния акт и за повторно разглеждане на въззивното производство, при което наказанието да бъде увеличено и ефективно изпълнено.

В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители и техните повереници И. М., С. Ч. и К. Т. не вземат становище. С писмена молба преди заседанието адвокат И. М. посочва, че поддържа жалбата и направеното в нея искане.

Представителят на Върховната прокуратура счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а оспореното наказание на подсъдимия – за справедливо наложено и съответно на обществената опасност на деянието и дееца, поради което пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Подсъдимият И. П. К. и неговият защитник адвокат П. К. П. оспорват касационната жалба на частните обвинители и изразяват становище за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Частните обвинители А. И. Т. и М. К. П. не обжалват въззивното решение и също не вземат становище пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивно решение № 50 от 20.03.2025 г. по в.н.о.х.д. № 533/ 2024 г. Пловдивският апелативен съд, ІІ.състав потвърдил изцяло присъда № 15 от 30.04.2024 г. по н.о.х.д. № 233/2024 г., по описа на Старозагорския окръжен съд, с която подсъдимият И. П. К. е признат за виновен в това, че на 28.12.2022 г., на пътя от с. Д. към гр. М., Старозагорска област, управлявал МПС – л.а. „Ауди А6“, с рег. № * **** ** и в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.първо от ЗДвП причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца С. Е. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, а така също и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

Касационната жалба на частните обвинители е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от процесуална страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивният съд е извършил повторна проверка на разкритите по делото обстоятелства, свързани с наказателната отговорност на подсъдимия И. П. К.. Подложил е на справедлива оценка индивдидуализиращите наказанието обстоятелства, като не е намерил порок във вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. Затова е потвърдил присъдата на окръжния съд.

Касационната проверка също не установи допълнителни обстоятелства, оказващи влияние върху справедливостта на правилно отмереното наказание. Такива не се сочат и в касационната жалба, с която се претендира завишаване на размера на наказанието лишаване от свобода. Същото е определено по правилата на чл. 54 от НК на 4 години, което представлява средния размер от законово допустимите граници за реализирания състав на престъпление (от 2 до 6 години лишаване от свобода). Съдът е приложил по-благоприятния материален закон, който е действал към момента на престъплението, отколкото сегашния по-тежък закон с по-високи санкции. Наказанието съответства на степента на обществена опасност на деянието с причинен смъртен резултат, както и на сравнително ниската обществена опасност на подсъдимия. Обществената опасност на деянието е завишено от това, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил с несъобразена с пътните условия скорост, макар и в рамките на разрешената – в тъмната част на денонощието, в извъннаселено място, следвайки друг автомобил и на къси светлини, които не са му позволили да възприеме навреме пешеходеца, който се е движел в същата посока. Смекчаващо деянието обстоятелство е съпричинителното поведение на пострадалия, който се е движел по пътната настилка в посоката на движение на автомобила, вместо в края на насрещната лента, навлизайки на около 0,80 – 1.00 м навътре от банкета, с което е спазил задължението си по чл. 108, ал. 2 от ЗДвП. Тъмните дрехи на пострадалия пешеходец и пияното му състояние (3,15 промили) допълнително са способствали за причиняване на транспортното произшествие. Неправилно по делото съдилищата са отчели липсата на светлоотразителна жилетка или сходни знаци по дрехите на пешеходеца, тъй като законът не поставя подобно изискване. Сред отегчаващите дееца обстоятелства правилно са възприети предходни административни санкции на подсъд. К. като водач на МПС, както и обстоятелствата, че не е спрял веднага след удара, а на известно разстояние след мястото на инцидента и не е оказал помощ на пострадалия, защото не е отишъл до него. Смекчаващи обществената опасност на дееца са добрите му характеристични данни, грижите за семейството му, изложените на досъдебното производство самопризнания. Липсата на криминалистически регистрации и на други данни за противообществени прояви на подсъдимия не могат да бъдат отчитани от съдилищата като обстоятелства с правно значение, както е сторила първата инстанция.

При така изложените обстоятелства отмереното по правилата на чл. 54 от НК наказание от 4 години лишаване от свобода е справедливо и не налага увеличение на неговия размер. То съответства на конкретната обществена опасност на извършеното пътнотранспортно престъпление и на виновния водач, като може да способства за постигане на целите на специалната и на генералната превенции. Редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК е законова последица от проведеното диференцирано производство. Затова на преценка за вероятната несправедливост на санкцията подлежи само наказанието лишаване от свобода, определено по общите правила преди да бъде редуцирано (или по правилата на чл. 55 от НК, или на чл. 58 от НК), но не и намаленият по чл. 58а, ал. 1 от НК размер от 2 години и 8 месеца.

Начинът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода от подсъд. К. е задълбочено и прецизно обсъден от двете съдебни инстанции. В преценката за приложение на института на условното осъждане по чл. 66 от НК съдилищата са извели убедителни изводи, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо неговото принудително изолиране в затворническо заведение. Тежките смъртни последици от деянието също не представляват категорично основание за ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Затова и искането на жалбоподателите-частни обвинители се явява неоснователно. То е построено предимно на генералната превенция, но това не е достатъчно. Освен да въздейства възпитателно и предупредително към обществото, за да е справедливо наказанието то трябва да постига и личната превенция, насочена към виновния дееца. В случая, не е наложително подсъдимият К. да търпи срока на лишаването от свобода ефективно. Обратното би довело само до постигането на ненужно възмездие за причинената смърт и би обезличило хуманността на санкцията.

Воден от изложените съображения касационният съдебен състав счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Не е проявено касационното основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, наказанието и условното осъждане на подсъд. Иван К. са справедливо определени, поради което жалбата на частните обвинители следва да бъде оставена без последици.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 50 от 20.03.2025 г. по в.н.о.х.д. № 533/ 2024 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ.състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.