Унищожаване на договор за прехвърляне на имоти поради заплашване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 622
Гр.София, 24.10.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5086 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Н. срещу решение №.452/20.07.23 по г.д.№.622/23 на ОС Благоевград, с което, след отмяна на реш.№.123/20.05.22 по г.д.№.1456/21 на РС Петрич, предявеният от касаторката иск с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, инкорпориран в нот. акт №. ..., т. ..., №. ..., нот.д.№. .../... на нотариус Ф. Ш., е отхвърлен като неоснователен. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания акт; моли се за отмяната му и уважаване на иска ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна П. М. Х. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.2445/20.05.24 е допуснато касационно обжалване на

основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка със задължението на съда да обсъди свидетелските показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона; това се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото; при противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства; съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено; не може, обаче, да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства /реш.№.79/12.07.17 по г.д.№.3244/16, ІV ГО, реш.№.48/14.05.12 по г.д.№.447/11, ІV ГО и др./.

По основателността на касационната жалба:

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение №. ..., т. ..., рег.№. ..., д. .../... от ... . ... . ... на нотариус Ф. Ш., №.511 в регистъра на Нотариалната камара на РБ с район на действие РС Петрич , М. Ж. Н. е прехвърлила на П. М. Х. вместо изпълнение на нейно задължение в размер на 15000лв., произтичащо от запис на заповед от 1.10.16, два имота: жилище - ап.№. ..., находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] с площ от 62,71кв.м., ведно с принадлежащо избено помещение /с данъчна оценка 7495,10лв./, и урегулиран поземлен имот - №. ...-... в кв. ... по действащия план на [населено място], общ. П..., с площ от 470кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 84кв.м. /с дан. оценка 5720,40лв./.

Към момента на сделката ищцата не е притежавала други имоти и е живеела в прехвърленото жилище. По-рано през същата година /2020г./ се е разделила с дългогодишния си съжител В. В., с когото имали общо дете /дъщеря, родена ...г., живуща след раздялата им с нея/; отношенията между бившите съжители били изключително влошени, М. Н. депозирала многократно жалби срещу В. за извършени престъпления от общ характер, вкл. молба за защита от домашно насилие, в производството по която в нейна ползва свидетелствал ответникът /заявявайки непосредствените си впечатление от инцидент от 21.09.20, (заплахи, тормоз и агресивното поведение на бившия й съжител) и предизвиканото от него състоянието на притеснение, уплаха и разстройване на ищцата и дъщеря й, които са търсили съдействие от органите на полицията/. С него се запознала през 2016г. по повод работата им, свързана с търговия с плодове и зеленчуци /ищцата имала сергия на стоковата борса на [населено място]/, скоро след това установили съвместна стопанска дейност и приятелски отношения.

През есента на 2020г. /м.09-м.10/ настъпила осезаема промяна в поведението и външния вид на ищцата. Тя била често разстроена – изглеждала унила, притеснена, тъжна, с насълзени очи; виждали я разплакана; имала синини около очите. Имало е случаи, в които пред св.К. ответникът /пълно, набито момче/ веднъж дърпал ищцата и чантата й /до нея била спряла кола с две още по-яки момчета, св.К. искал да се намеси, но като видял и другите яки момчета даже не спрял пред сергията; на следващия ден като си купувал ябълки от М. и я попитал за случая от предния ден, тя споделила, че това момче постоянно я тормози и взема пари от нея/, друг път отново я дърпал и тя му е дала портмоне, пълно с пари. Първоначално отказвала да споделя причините за състоянието си. Впоследствие, обаче, към началото на 2021г., заявила пред двама свидетели /св.К. и св.С./, че е имала проблеми с ответника и била постоянно под натиск от него. Той искал да му прехвърли имотите си в [населено място] и Р., биел я /от него били синините по очите й/, тормозил я, заплашвал и детето и, поради което изпълнила искането му. През пролетта на 2021г. изглеждала съсипана. Споделила със св.С., че се чувства безпомощна, няма закрила от никой, няма на кого да се оплаче, а имотите прехвърлила, за да не загуби най-ценното нещо, което притежава – детето си. Свидетелката сочи и, че знае за проблемите на М. с мъжа й; когато, обаче, тя е имала проблеми с него, чак в такова състояние не я е виждала, в каквото е била тогава.

На 25.10.21 М.Н. е подала жалба вх.№.8432/25.10.21 до РП Благоевград, ТО Петрич, твърдейки, че ответникът я е принудил да му прехвърли горепосочения имот, както и МПС „Фолксваген“ модел Туран с рег.№. ... ... ... чрез заплашване – упражнявайки физическо и психическо насилие; преписката е приключила с постановление от 1.03.22 за отказ да се образува наказателно производство.

Изложеното се установява от събраните по делото доказателства, в това число писмени /вкл. приложени наказателни преписки/ и показанията на разпитаните свидетели. Съдът кредитира показанията на св.К. и св.С., доколкото са логични, безпротиворечиви, последователни, възпроизвеждат техни непосредствени и дълготрайни впечатления, формирани са случайно и във време, съвпадащо с това на изясняваните факти, безпристрастни са /никой от тях не е заинтересован от изхода от спора-св.К. познава ищцата от 5г. (т.е. от около 2017г) и я вижда почти всеки ден, тъй като всеки ден кара съпругата си на работа и почти през ден пазарува от сергията на М.; св.С. я познава от 10г. (т.е. от около 2012г), от когато М. е нейна клиентка във фризьорския салон, вижда я на практика всеки месец и през годините тя й е споделяла битовизми за живота, за семейството си, за работата-както правят 90% от клиентите й/. Възприема и показанията на св.Х. /съпруга на ответника/ и св.М. /негов приятел/ в частта им, потвърждаваща познанството между страните и общите им търговски отношения /станали бизнес партньори/. Съдът не кредитира заявеното от св.Х., че ищцата сама е предложила да прехвърли имотите в погашение на свой дълг от 15000лв. Това е така, доколкото цени показанията й предвид разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед нейната заинтересованост от спора и като съобразява, че от една страна свидетелката няма никакъв спомен за времето, в което е направено това предложение, както и за самите имоти и стойността им, а от друга страна тези твърдения не кореспондират с фактите за влошеното емоционално и физическо състояние на ищцата около времето на прехвърляне на имотите-и това разколебава достоверността на показанията й. Показанията на св.М. и св.Х. във връзка с даването на сумата 15000лв. на ищцата са ирелевантни с оглед отразеното в нотариалния акт и предмета на спора, който е свързан с твърдения за упражнена заплаха, под чието въздействие М.Н. е участвала в оспорената сделка.

Съгласно трайно установената практика на ВКС за да е осъществен съставът на чл.30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по сделката или трето лице да се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези случаи заплашването е основание за унищожаемост на договора, тъй като е нарушен мотивационният процес, предхождащ волеизявлението, и то съдържа порок. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица. Макар законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, за целта е необходимо използване на средства, които могат да възбудят основателен страх. Такива средства са както осъществена психическа принуда, така и комбинация от психическо насилие и физически действия /напр. домашно насилие и др./, които целят и като краен резултат да формират страх у лицето, под въздействие на който се сключва сделката. Страхът е субективна категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната обстановка. Категоризирането на действията, с които заплашващият си служи, се извършва обективно, но критерият относно това дали е предизвикан основателен страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т.е. трябва да се установи дали без поведението на заплашващия лицето би сключило сделката. Тъй като при заплашването се въздейства върху волята на конкретната личност, от това следва, че при формиране на преценката дали са предизвикани страхови представи, под чието въздействие е сключена сделката, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл.30 ЗЗД, от значение са личностовите характеристики, социалния и психически статус на лицето, което твърди, че е било обект на принуда и заплаха /реш. №.222/07.12.17 по г.д.№ 4594/16, IV ГО/.

В разглежданата хипотеза ищцата твърди, че ответникът е бил наясно със състоянието, в което се намира след раздялата с дългогодишния й съжител, с изключително влошените им отношения, с психическата й уязвимост и страховете й, в това число да не остане сама, с доверчивостта й; при тези обстоятелства той целенасочено успял да й внуши, чрез заплахи и физическо насилие /в това число с твърдения, че имал дългове и ако тя не му даде пари и той не ги даде на тези, които го заплашват, нейният живот и живота на детето й е в опасност/, че за да запази своя живот и този на дъщеря си, трябва да му прехвърли притежаваните от нея имоти; често й искал пари и не я оставял на мира докато не му даде, дала му всичките си спестявания, живеела в състояние на силен стрес, панически страх най-вече за живота на дъщеря си, не спяла, плачела, отслабнала значително, и накрая, под въздействието на разказите за тежкия му живот и след поредното физическо насилие и заплахи, му прехвърлила имотите. От доказателствата е видно, че упражняваното психическо и физическо въздействие от ответника в момент, в който ищцата е била в уязвимо състояние, е възбудило и поддържало в нея състояние на несигурност, стрес и страх за нейния живот и този на дъщеря й. Целта, преследвана с предприетите действия, се установява от свидетелските показания на св.К. и св.С.-които посочват, че в периода около сключването на сделката са виждали ищцата разстроена, притеснена, със синини по лицето; дърпана от ответника и принудена да му дава пари; и пред двамата свидетели се е оплакала, че е заплашвана и тормозена от него, за да му прехвърли имотите, и накрая го е направила от страх да не загуби детето си. Фактите, които ищцата е споделила пред свидетелите, както и личните им впечатления от промяната във външния й вид и емоционалното й състояние, сочат, че през този период тя се е страхувала именно поради отправените й заплахи. Обстоятелството, че става дума за информация, която е била споделена от самата ищца, не дисквалифицира значението й, доколкото от една страна това е станало случайно, няколко месеца след сключването на сделката и повече от половин година преди образуването на делото, а от друга страна както психическата принуда, така и физическото насилие не са действия, които обичайно се извършват публично. Създадените вследствие на тях страхови представи могат да бъдат установени само чрез косвени белези, каквито най-често са промяна в настроението, в поведението, във външния вид и прочие, каквито безспорно са налице. Данните и доказателствата по делото /относно промененото психическо и физическо състояние на ищцата към момента на сделката, агресивни прояви на ответника към нея, уязвимостта й предвид раздялата с дългогодишния й съжител и влошените им отношения, наложили многократна намеса на органите на прокуратурата и на съда, прехвърлянето на единствените й имоти за сума, приблизително равна на данъчната оценка и следователно некореспондираща с пазарната им цена/, макар да са от косвено естество, ценени в тяхната съвкупност, установяват твърдяната заплаха. Обстоятелствата, че по-късно по дело, водено срещу бившия й съжител, ищцата е посочила ответника за неин свидетел и е заявила, че са в приятелски отношения, не може да опровергае и дерогира по-рано извършеното от него заплашване, без което прехвърлянето не би било извършено. Предвид изложеното искът за унищожаване на атакуваната сделка като сключена поради заплашване, под въздействие на възбуден основателен страх за живота на ищцата и дъщеря й, е основателен. Въззивната инстанция не е съобразила всички относими към релевантните факти доказателства, в това число свидетелските показания в тяхната съвкупност и взаимовръзка съобразно отговора на правния въпрос, и това се е отразило на правилността на постановения от нея съдебен акт по съществото на спора.

Предвид изложеното обжалваното решение трябва да се отмени като незаконосъобразно, вместо което предявеният иск се уважи. С оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат направените разноски пред трите инстанции в общ размер на 4392,53лв. /127,51лв. ДТ искова молба, 1000лв. адвокатски хонорар пред първа инстанция, 800лв. адвокатски хонорар пред въззивна инстанция, 265,02лв. ДТ касационна жалба, 2200лв. адвокатски хонорар пред ВКС/ на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.452/20.07.23 по г.д.№.622/23 на ОС Благоевград, вместо което постановява:

УНИЩОЖАВА на основание чл.30 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, инкорпориран в нотариален акт №. ..., т. ..., рег.№. ..., д. .../... от ... .... .... на нотариус Ф. Ш., №.511 в регистъра на Нотариалната камара на РБ с район на действие РС Петрич.

ОСЪЖДА П. М. Х. да плати на М. Ж. Н. 4392,53лв. /четири хиляди триста деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: