Индексация на цената по договор за обществена поръчка заради инфлация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194

гр.София, 24.07.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I ТО, в открито заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретаря Ангел Йорданов, след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т.д. № 1660 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на ищеца „МВ Груп 21“ АД, [населено място], чрез адв.П. П. от САК, срещу решение № 360/24.06.2025г. по възз.т.д. № 345/2025г. на Софийски апелативен съд. С него, след частична отмяна на решение № 230/14.02.2025г. по т.д.№ 513/2024г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място], осъдителен иск за парично вземане за сумата 363 292.36лв., представляващо увеличението в резултат на инфлация на цената на договор за обществена поръчка № ДД-12/04.03.2021г. за извършени и приети строителни работи с протоколи за приемане, съставени в периода 19.07.2021г. - 08.12.2022г., ведно със законната лихва, а в отхвърлителната част решение № 230/14.02.2025г. по т.д.№ 513/2024г. на СГС е потвърдено.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му в нарушение на матералния закон и необоснованост. Според касатора въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно относимите материалноправни разпоредби, уреждащи индексацията на цената на договора - чл.117а ЗОП, Методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022г., и чл.266, ал.2 ЗЗД. Намира, че по отношение на искането за индексация възложителят е действал при условия на обвързана компетентност и при наличие на законовите условия е нямал право на отказ или на свободно усмотрение и неправомерно е отказал да изпълни свое законово задължение. Поддържа, че Методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022г., има императивен характер и е част от действащата правна рамка на договора за обществена поръчка, поради което изменената цена е следвало да се определи според съдържащите се в нея задължителни правила. Намира, че в случая намира приложение общата разпоредба на чл.266, ал.2 ЗЗД, конкретизирана и императивно въведена в сферата на публичните договори с чл.117а ЗОП и Методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022г. По изложените съображения искането е за касиране на въззивното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

С писмен отговор ответникът - Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място], чрез гл.юрисконсулт Д. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на въззивното решение. Претендира за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

С постановеното по делото определение № 143/18.01.2026г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по обобщения, конкретизиран и квалифициран въпрос: Възниква ли по силата на закона задължение за възложителя в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, или изменението на цената следва да се извърши по общия ред – след сключване на допълнително споразумение между страните?

Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени осъдителни искове за парично вземане, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.117а ЗОП, за увеличението в резултат на инфлация на цената на сключения между изпълнител - ДЗЗД, един от участниците в което е ищецът, и възложител - ответника договор за обществена поръчка № ДД-12/04.03.2021г., с предмет „Извършване на дейности по подмяна на осветителни тела и ремонт на осветителни и заземителни ел.станции …“, по който възложените работи са изпълнени и приети с протоколи, съставени в периода 19.07.2021г. - 08.12.2022г., и цената им - заплатена, както и за парично вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, с правно основание чл.86 ЗЗД.

По отнесения пред въззивната инстанция спорен между страните въпрос относно реда за изменение на цената на процесния договор за обществена поръчка в резултат на инфлация съставът на въззивния съд е тълкувал разпоредбата на чл.117а ЗОП. Въз основа на резултатите от тълкуването е приел, че с разпоредбата се установяват само нормативните параметри на допустимото изменение на цената на договора за обществена поръчка в хипотезите на чл.116, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗОП, но не и редът за това изменение, който е винаги договорен, а не - ex lege.

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

Общата постановка за изменение на договорите е закрепена в разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД, съгласно която договорите могат да бъдат изменени( прекратени, разваляни или отменени) само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Ограничения от общото правило на чл.20а, ал.2 ЗЗД по отношение на договорите за обществена поръчка са установени с разпоредбата на чл.116 ЗОП (обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.), предвиждаща изчерпателност на основанията за изменение и лимити за увеличение на цената, а с разпоредбата на чл.112 ЗОП, по арг. от чл.293, ал.6 ТЗ, приложима на осн. чл.120 ЗОП, е предвидена писмена форма, като условие за действителност на изменението.

Разпоредбата на чл.117а ЗОП е приета със Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки( обн., ДВ, бр. 62 от 5.08.2022г., в сила от 05.08.2022г.) В първоначалната си редакция разпоредбата предвижда, че в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет. От текста на разпоредбата не може да се направи извод, че е уредено законово основание за изменение на договора за обществена поръчка. Подобен извод не следва и от мотивите към проекта на Закон за допълнение на Закона за обществените поръчки (законопроект № 47-254-01-104/19.07.2022г.), видно от които със създаване на чл.117а ЗОП се цели създаване на правен механизъм, който да даде възможност да бъдат изпълнени вече сключени договори за възлагане на дейности с предмет строителство, ремонт, реконструкция и модернизация, доставка и услуги( в т.ч. договори за инженеринг) и да бъдат преодолени последиците от прогресивната инфрация в цените на строителната продукция, доставка и услуги, с оглед обезпечаване на правната сигурност в гражданския оборот. При тълкуване на чл.117а, ал.1 ЗОП (в първоначалната редакция) във връзка с чл.116, ал.1 ЗОП, следва извод, че изменението на договорите за обществена поръчка е само щвъзможност. В този смисъл е и текстът на новата редакция на разпоредбата на чл.117а, ал.1 ЗОП(ДВ бр.108/23г.), извършена малко повече от година след приемането на разпоредбата, че изменението договорите „може да се извърши“, като е добавено и това, че тази възможност би могла да се осъществи „при наличие на финансов ресурс“.

Налага се краен извод, че изменението на договорите за обществена поръчка при действието на Закона за обществените поръчки ( обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., ред. след ЗД, обн. ДВ, бр. 62 от 5.08.2022г., в сила от 05.08.2022г.) е само възможност, която би могла да се реализира, при наличие на предвидените в ЗОП предпоставки, единствено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед отговора на въпроса, даденото от въззивния съд разрешение е правилно. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация се присъждат направените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационния съд, на осн. чл.78,ал.8 ГПК, които се определят в размер на 200 евро.

Мотивиран от горното, съставът на I ТО :

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 360/24.06.2025г. по възз.т.д. № 345/2025г. на Софийски апелативен съд.

Осъжда „МВ Груп 21“ АД, [населено място], да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място], направените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационния съд в размер на 200 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: