Недопустимост на съдебно решение при произнасяне извън предмета на иска

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16
София, 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 1637 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. А. срещу решение № 1546 от 20.12.2019 г. по в. гр. д. № 1634/2019 г. на Варненския окръжен съд.

Жалбоподателката счита, че решението е процесуално недопустимо, тъй като съдът e постановил диспозитив за премахване по реда на чл.109 ЗС на стоманени греди под процесната тоалетна, а не е бил сезиран с такова искане. Жалбоподателката не е поставяла такива стоманени греди. Преустройството, което тя извършила в тоалетната, се изразявало само в преминаване от азиатски към европейски тип и поставянето на душ. По делото не се установявало съществуването на стоманени греди, които да бъдат премахнати, но дори да има такива греди, премахването им ще застраши конструкцията на сградата. Решението било и неправилно. Без разпределена доказателствена тежест едва въззивният съд приел, че жалбоподателката трябва да отговаря и за противоправното състояние, създадено от нейните праводатели, които още преди 1965 г. изградили въпросната тоалетна. Освен това в диспозитива на решението не били конкретизирани онези СМР, които трябвало да бъдат премахнати от нея. Не били обсъдени всички доказателства по делото и по-конкретно данните, че ищците са придобили собственост върху жилище, което не е включвало проблемните помещения – входно антре, баня и спалня. Не били обсъдени експертните заключения, според които процесната тоалетна не натоварва основите на сградата; че причината за натоварване на щурцовете над вратите и прозорците в спалнята на ищците не е тоалетната, а неправилно изпълнения гредоред, както и използването на дървени щурцове с недостатъчно сечение и изтеклия експлоатационен срок на сградата. Неправилен бил и изводът, че е без значение обстоятелството, че преустройството на тоалетната е търпим строеж. Тоалетната съществувала още към 1957 г., когато въз основа на договор за делба бабата на жалбоподателката придобила жилището на втория етаж от сградата, включително тоалетната, но съдът не обсъдил този документ, както и показанията на свидетеля Б., който също установява съществувавенто на тоалетната към 1950 г. Не били обсъдени и множество писмени доказателства, от които се установява, че жалбоподателката не е изграждала нова тоалетна в имота си.

Ответникът В. Г. Р. оспорва жалбата. Счита, че действително съдът не е бил сезиран с искане за премахване на стоманени греди под процесната тоалетна и ако по тази причина въззивното решение е процесуално недопустимо, то ВКС следва да го обезсили и сам да постанови диспозитив в съответствие с предявения иск. Този иск е за премахване на незаконната тоалетна, намираща се над неговото жилище и натоварваща гредореда над спалнята, антрето и банята на това жилище. Поддържа тезата си, че тоалетната е изградена през 1987 -1990 г., когато жалбоподателката прави ремонт на жилището си, намиращо се над неговото.

Ответницата Н. В. Д. не взема становище по жалбата.

С определение № 395 от 26.10.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.109 ЗС за проверка на неговата допустимост и по-конкретно – да се провери дали има съответствие между търсената защита и постановения от съда диспозитив.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение № 2552/07.06.2019 г. по гр. д. № 12546/2017 г. на Варненския районен съд, с което ответницата М. П. А. е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне поставените стоманени греди под помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в сегашния му вид след 1990 г., както и допълнителните СМР, чрез които помещението - тоалетна по КП от 1965 г. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които водят до допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на първи /партерен/ етаж, собственост на ищците В. Г. Р. и Н. В. Д. и по този начин смущават правото им на ползване на собствените им помещения в сграда с административен адрес [населено място], [улица].

Въззивният съд е приел, че въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 66/25.09.1968 г. и настъпило наследствено правоприемство, ищците се легитимират като собственици на първия /партерния/ етаж от сграда с административен адрес [населено място], [улица]. След възпроизвеждане на части от трите експертизи по делото, които са кредитирани като непротиворечиви, съдът е достигнал до извод, че в резултат на извършеното преустройство в жилището на ответницата на втория етаж на същата сграда и изграждането на мокро помещение /баня-тоалет/, се натоварва гредоредът над спалнята и входното антре в жилището на двамата ищци, поради което и щурцовете над прозореца на спалнята и над вратата на антрето им са деформирани и провиснали; че основите на сградата, в която се намират двете жилища, не са оразмерени /предвидени/ за допълнително изградената баня-тоалетна в жилището на ответницата; че е допустимо изливането на стоманобетонна плоча над съществуващия дървен гредоред, но след обследване на сградата и въз основа на проект или конструктивно становище с указание за изпълнение; че влагата в жилището на ищците и констатираните от вещите лица повреди в спалнята им не са причинени от изграденото в жилището на ответницата мокро помещение, а от недобрата поддръжка на сградата и инсталациите в нея през годините. Прието е също, че в жилището на ответницата още през 1950 г. е съществувала тоалетна.

От правна страна въззивният съд е приел следното:

Прието е, че първата инстанция не се е произнесла по непредявен иск. Действително, отправеното до съда искане е ответницата да преустанови ползването и да премахне незаконната баня и тоалетна, изградена върху преустроена тераса на втория етаж от сградата. Съдът се е произнесъл в съответствие с това искане. Обстоятелството, че в диспозитива на решението са включени и стоманените греди на пода на помещението баня-тоалет, доколкото те са част от допълнителните СМР, чрез които съществувалата тоалетна е превърната в помещение с тоалетна и баня и които допълнителни СМР ответницата е осъдена да премахне, не обосновава извод, че е налице произнасяне плюс петитум. В случая с включването на стоманените греди е извършена необходимата конкретизация на извършените СМР, които ответницата е осъдена да премахне и които смущават ищците при пълноценното упражняване правото им на собственост в своя имот.

По съществото на спора е прието, че в резултат на извършената реконструкция от ответницата на помещението, представляващо баня с тоалетна, и поставените от нея стоманени греди, за което липсва разрешение от контролните органи или проект, е налице допълнително натоварване на гредореда над спалнята и над входното антре в жилището на ищците, поради което щурцовете над прозореца на спалнята и над вратата на антрето са провиснали, ето защо ищците не могат да осъществят предвидените в своя имот СМР, т.е. не могат да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху жилището. Без значение за основателността на иска е обстоятелството, че извършеното преустройство на мокрото помещение представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ.

Решението е процесуално недопустимо.

В исковата молба се твърди, че при извършен в началото на осемдесетте години на XX в. ремонт в жилището на ответницата е изградена масивна тухлена баня-тоалетна, която частично попада над спалнята и коридора на жилището на ищците. Твърди се, че тоалетната е изградена върху излята масивна бетонна плоча над стария гредоред, представляващ таван над спалнята и коридора в жилището на ищците. В резултат на това незаконно строителство цялата конструкция на сградата се натоварила недопустимо, поради което се появили провисване на определени части и обрушване на тавана на спалнята, невъзможност да се затварят прозорците в коридора на жилището, входната врата и прозорците на спалнята на ищците, а това довело до многократни наводнения и невъзможност за извършване на качествени ремонти. Отправеното до съда искане по чл.109 ЗС е ответницата да бъде осъдена да преустанови незаконното ползване на банята и тоалетната и да ги премахне.

В исковата молба няма искане да се премахват стоманени греди под процесното помещение за баня и тоалетна. Неправилно е виждането на въззивния съд, че тези греди са част от СМР, „чрез които съществувалата тоалетна е превърната в помещение с тоалетна и баня“. На първо място – по делото не е установено категорично какъв е броят и местоположението на тези греди. Вещото лице М. говори за една такава греда, която означава на скицата на стр.291 от първоинстанционното дело, като за местоположението ѝ се позовава на твърдения на ответницата А.. Именно това обаче е причината заключението да бъде оспорено от ответницата А.. При извършения оглед на място /протокол от 18.03.2018 г./ ответницата говори за наличието под тоалетната на железопътни релси, които е грундирала, но тяхното местоположение не е означено на скица. Колкото обаче да са металните греди, те са част от конструкция, върху която лежи не само процесното помещение за баня-тоалетна, но и свързаните с него антре и кухня в жилището на ответницата. Ищците не са искали премахването на тези греди, а само на тоалетната, поради което включването им в диспозитива по чл.109 ЗС представлява произнасяне извън заявения петитум. Ето защо въззивното решение по чл.109 ЗС е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Отделно от това – с диспозитива на първоинстанционното решение, потвърден и от въззивния съд, ответницата е осъдена да премахне „СМР, чрез които помещението - тоалетна по КП от 1965 г. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които водят до допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на първи /партерен/ етаж, собственост на ищците“. Тази част от диспозитива също излиза извън предявеното искане по чл.109 ЗС, което е за премахване на самата тоалетна. Отделно от това, диспозитивът на съдебното решение не може да съдържа неуточнени по вид СМР, които ответникът е задължен да премахне, а ако в случая се има предвид поставените при ремонта плочки, седало за тоалетна и душ, те не биха могли да се възприемат като СМР, водещи до допълнително натоварване на щурцовете в жилището на ищците.

При обезсилване на въззивно решение ВКС разполага с три възможности – или да прекрати производството по предявения иск, ако той е недопустим, или да изпрати делото на компетентния съд, или да върне делото за ново разглеждане по предявения иск - чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3 ГПК. При обезсилване на въззивното решение ВКС не може да се произнесе по съществото на правния спор. Ето защо няма как да бъде уважено направеното от ответника по касация искане в този смисъл. Представеното от него решение № 315 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 1055/2009 г. на ВКС, I-во г.о. не е аргумент в подкрепа на тезата му, тъй като с него ВКС само обезсилва въззивното решение в недопустимата част за 1/2 ид. част от процесния имот и оставя в сила в останалата част за другата 1/2 от имота. В случая въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне за постановяване на решение по съществото на спора в съответствие с петитума на исковата молба.

За да постанови допустим диспозитив по чл.109 ЗС, въззивният съд следва да има предвид няколко неща:

На първо място – по архитектурния проект на процесната сграда, който е от 1932 г., не съществуват както проблемните помещения в жилището на ищците – антре, баня и спалня, така и съществуващите под един покрив баня с WC, антре и кухня към жилището на ответницата, построени върху образувалата се тераса над пристройката на първия етаж. На тяхно място е съществувала вита стълба, която е осъществявала достъп до втория етаж на сградата. Според вещото лице О. и вещите лица от състава на тройната експертиза, пристройката и надстройката са осъществени преди 1965 г., за което може да се съди от конфигурацията на имота в кадастралния план от 1965 г. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Б., а и въззивният съд в обжалваното решение е възприел тази фактическа обстановка. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, развит и в касационната жалба, че ищците не са доказали иска си по чл.109 ЗС, тъй като в нотариалния им акт не фигурира въпросната спалня и следователно те не са нейни собственици. От значение за уважаването на иска по чл.109 ЗС е съществуването на тази спалня като част от жилището на ищците, т. е. тя е тяхна собственост по силата на присъединяването по чл.97 ЗС, независимо от това, че не фигурира в нотариалния им акт. Неоснователен е и другият довод, че след като ответницата не е изграждала процесната баня-тоалетна, тя не носи отговорност за събарянето ѝ по реда на чл.109 ЗС. Постоянна е практиката на ВКС, че материално легитимирано да отговаря по иска с правно основание чл.109 ЗС е не само лицето, което е създало противоправното състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, но и лицето, което го поддържа - решение № 163 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 656/2011 г., II г. о., решение № 11 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 954/2017 г., II г. о., решение № 215 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 874/2010 г., I г. о., решение № 61 от 7.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2610/2017 г., I г. о., решение № 27 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5427/2014 г., II г. о., решение № 388 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 983/2010 г., I г. о. и др. При това в случая действията на съда по разпределяне на доказателствената тежест нямат отношение към въпроса за отговорността на ответницата /жалбоподател в настоящото производство/, тъй като отговорността произтича от безспорното обстоятелство, че именно ответницата е собственик на имота, към който принадлежи спорната тоалетна, т.е. именно тя ще отговаря по чл.109 ЗС, ако се установи, че тоалетната пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. И на последно място – неоснователна е тезата на жалбоподателката, че процесната тоалетна е именно тоалетната, описана в договора за делба от 1957 г., с който нейната баба е получила в свой дял жилището, на което в момента собственик е жалбоподателката. От граматическото тълкуване на този текст следва, че П. И. получава в свой дял две стаи от първия етаж /втори етаж/, както и клозет и склад от партера. Наличието на такъв клозет извън втория етаж на сградата се установява както от показанията на свидетеля Б., така и от казаното от вещото лице В. при огледа от 28.02.2019 г. /лист 421 от първоинстанционното производство/, когато тя се позовава на заявено от самата ответница, че някога е имало друга тоалетна, но тя не се ползва.

От значение за изхода на делото е изясняването на обстоятелството дали процесната тоалетна пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху жилището на първия /партерен/ етаж и по-конкретно в проблемните помещения - антре, баня и спалня, в които има деформация на щурцовете на врати и прозорци, както и течове. Данните по делото по този въпрос не са категорични. Вещите лица М. и О. сочат, че основите на сградата могат да поемат допълнителното натоварване от изградената баня и тоалетна на втория етаж. Вещите лица от тройната експертиза заявяват, че пристройката и надстройката натоварват носещата конструкция на сградата, т.е. конструкцията се натоварва както от помещения, собственост на ответницата, така и от помещенията на ищците, пристроени извън предвиденото по архитектурния проект, т.е. именно проблемните помещения на първия /партерен/ етаж. Не е изяснено обаче как пристройката натоварва конструкцията на сградата. Всички вещи лица препоръчват ремонт в жилището на ищците, при който да се подменят щурцовете над прозореца на спалнята и вратите на антрето, банята и спалнята. Препоръчва се още ремонт на циментовата замазка, както и поставяне на топло и хидроизолация на терасата, служеща за покрив над спалнята, както и правилното поставяне на водосточна тръба, за да не се излива водата от нея върху терасата. Именно провисналите щурцове, компрометираната циментова замазка и липсата на хидроизолация и топлоизолация според вещите лица са сред основните причини за проблемите в жилището на ищците, наред с изтеклия експлоатационен срок на сградата и лошата поддръжка, а това се потвърждава и от свидетеля Б., който е бил ангажиран с ремонт на това жилище. Няма обаче категорично заключение дали при извършването на такъв ремонт процесната тоалетна ще продължи да тежи върху терасата и да деформира новите щурцове, т.е. дали нейната тежест води до такова натоварване на плочата, а оттам и на щурцовете, че дори при извършен качествен ремонт в жилището на ищците ще има същите или други проблеми. Следва да се има предвид и това, че процесната тоалетна е част от по-голяма пристройка, включваща също така кухня и антре, като всички те са под общ покрив. Премахването на тоалетната реално ще доведе до премахване само на две стени и покрива над тях и именно тази тежест следва да бъде отчетена от вещите лица. Самото местоположение на тоалетната според приетите до момента експертизи не е в нарушение на технически правила и норми, тъй като тя е разположена основно над входното антре в жилището на ищците.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1546 от 20.12.2019 г. по в. гр. д. № 1634/2019 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 2552/07.06.2019 г. по гр. д. № 12546/2017 г. на Варненския районен съд в частта по иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен от В. Г. Р. и Н. В. Д. срещу М. П. А..

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане на предявения иск по чл.109 ЗС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: