Редовност на призоваването и основания за отмяна на влязло в сила решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 262

гр. София, 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Мими Фурнаджиева

Членове: Зоя Атанасова

Геника Михайлова
при секретаря Ани Давидова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1582 по описа за 2020 г.

Производство по глава ХХIV-та ГПК.

Образувано е по молба от З. Д. З. за отмяна на влязлото в сила решение № II-119-32/ 10.06.2014 г. по гр.д. № 21896/ 2013 г. на Софийски районен съд, с което частично е уважен иск по чл. 422 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ответник молителя.

Молителят З. З. обосновава основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК с твърденията, че вследствие нарушаване на съответните правила е лишен от възможност да участва по делото и не е бил надлежно представляван, защото: 1) съобщението с преписа от исковата молба и подаване на отговор е връчено на пълнолетно лице от домашните (на снаха), което не е изпълнило задължението да го предаде, 2) молителят не е подписвал писмения отговор на исковата молба; 3) бил е призован нередовно за единственото открито съдебно заседание по делото и 4) в заседанието е представляван от адв. Х., който молителят не е упълномощавал.

Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД възразява, че е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

„Техем Сървисис“ ЕООД, помагач на „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище.

С определение № 189/ 07.07.2020 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане.

Настоящият състав я намира неоснователна по следните съображения:

Съобщението за връчване на преписа от исковата молба и за подаване на отговор от молителя, ответник по приключилото дело, е по образеца по чл. 2, т. 7, приложение № 7 от Наредбата по чл. 55 ГПК. На 18.06.2013 г. длъжностното лице-призовкар е оформило съобщението според изискванията по чл. 44, ал. 1 ГПК и го е връчило на адреса на ответника по исковата молба на Н. Г. В. с отбелязване, че е снаха на ответника. Молителят не оспорва, че Н. В. е негова снаха. Снахата е „домашно лице“ по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, което законът оправомощава да получи съобщението за страната по гражданското дело. С подписа си снахата е удостоверила, че е уведомена за задължението да предаде съобщението на ответника и че се е съгласила да го изпълни. Следователно съобщението с преписа от исковата молба и за подаване на отговор е връчено редовно при спазване на изискванията на закона.

Различен аргумент не следва от приложеното към молбата влязло в сила решение. От него се установява, че към 18.06.2013 г. молителят и неговата снаха са насрещни страни по иск по чл. 108 ЗС за жилището на адреса, на което е извършено връчването, а искът на молителя по чл. 108 ЗД е уважен. Забраната по чл. 46, ал. 2, изр. посл. ГПК обаче се отнася за насрещните страни по същото, а не по друго дело.

Различен аргумент не следва и от твърденията в молбата, че снахата на молителя не е изпълнила задължението да му предаде съобщението. Дори да бяха доказани, изпълнението на задължението по чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК не е част от процедурата за редовност на връченото съобщение. Неизпълнението му не прави връчването нередовно, а може да породи деликтната отговорност на получателя да обезщети вредите от изгубеното дело.

Заключението на допуснатата, неоспорена и приета съдебно-графологическа експертиза в настоящото производство доказва твърденията на молителя, че подписа в подадения писмен отговор на исковата молба не е положен от него. Ответникът обаче има правото, а не задължението да се защитава срещу иска. За извода, че това право е било обезпечено с оглед възможността молителят да подаде писмен отговор на исковата молба, е достатъчно, че съобщението за това му е било връчено редовно.

В откритото съдебно заседание от 10.02.2014 г. (единственото проведено по делото) съдът е приел, че ответникът е редовно призован. Настоящият състав приема, че към това заседание са осъществени предпоставките на фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК. Това е така, защото: 1) молителят е търсен на същия адрес повече от месец; 2) там е било връчено редовно първото съобщение, съдържащо и уведомлението за задължението ответникът да уведоми съда при промяна в адреса; 3) следващите съобщения до него са върнати с отбелязване, че по сведение на съседи на адреса не живее никой и 4) по делото няма друг известен адрес за ответника. Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК, страната, която отсъства повече от месец на адреса, … на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК, при неизпълнение на задълженията по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат връчени. Следователно правилна е преценката на съда, че за откритото съдебно заседание на 10.02.2014 г. ответникът е бил редовно призован - при фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК.

Действително, в откритото съдебно заседание съдът е приел, че ответникът не се явява, но е представен от адв. Х.. Адв. Х. обаче не е упълномощен от него, а от „Техем Сървисис“ ЕООД - помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД (така пълномощното на лист 80 от делото на СРС). Както вече се отбеляза, ответникът има право, а не задължение на защита срещу предявения иск. За извода, че право е било обезпечено и в откритото съдебно заседание, е достатъчно, че и за него молителят е бил редовно призован. Ответникът има право, но не е длъжен да упълномощава адвокат за представителство пред първата съдебна инстанция. В случая, той не се е възползвал от тази възможност. Допуснатата от първата инстанция грешка, че адв. Х. е пълномощник на молителя, а не на помагача на ищеца, също не накърнява правото му на участие по делото.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. На тези основания се е позовал молителя, но никое от тях не е налице. В първоинстанционното производство, което приключва с влязлото в сила решение, молителят е призоваван редовно и не се е възползвал от възможността да упълномощи адвокат. Молбата за отмяна е неоснователна.

При този изход на делото в тежест на молителя остават направените от него разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК той е длъжен да заплати на ответника по молбата „Топлофикация София“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение за представителството пред ВКС. Настоящият състав определя възнаграждението в размер от 20.00 лв., като съобрази, че: 1) трудът на юрисконсулта се ограничава до писмения отговор на молбата; 2) фактическата и правна сложност на делото е ниска и 3) законовата възможност юрисконсултското възнаграждение да е в размер, по-нисък от този по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Д. З. за отмяна на основаниe чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение № II–119-32/ 10.06.2014 г. по гр.д. № 21896/ 2013 г. на Софийски районен съд по частично уважения иск.

ОСЪЖДА З. Д. З. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД Е.[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 20.00 лв. – юрисконсулстско възнаграждение пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.