Отмяна на оправдателна присъда на акушер-гинеколог заради процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * отказ да се назначи експертиза * професионална непредпазливост по чл. 123 НК * липса на мотиви * вътрешно убеждение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 562

Гр. София, 07 ноември 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Даниела Машева, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 780/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас, по касационна жалба на адв. М. М. – повереник на частния обвинител и граждански ищец П. Ж., и по касационна жалба на адв. П. А. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Г. Ж., против решение № 53 от 22.05.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 35/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

В касационния протест е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В негова обосновка се сочи, че апелативният съд е приложил неправилно материалният закон, като е потвърдил оправдаването на подсъдимата Т. С. за престъплението по чл. 123 НК и е приел, че прилагането на медицинския апарат окситоцин, на метода на Кристелер и на метода на естествено раждане са в съответствие с правилата на добрата медицинска практика. Без изрично да е формулиран касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК с твърдението, че е опорочен процесът по формиране на вътрешното убеждение при кредитиране на медицинските експертизи, в протеста се въвежда и довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Отбелязано е в тази връзка, че изводите за отсъствие на пропуски от подсъдимата С. във втория период на раждане се основават единствено на особеното мнение на д-р Л. Х., което, противно на приетото от съда, не е потвърдено от останалите две вещи лица, включени в състава на назначената от окръжния съд повторна тройна експертиза, а и от останалите експертизи по делото. Подчертава се, че пред първия съд в съдебното заседание на 03.11.2023 г. единствено вещото лице Б. е потвърдила, че не поддържа част от заключението на мнозинството, но от начина на отразяване в съдебния протокол не става ясно дали действително и в коя точно част експертът е отрекъл писменото заключение. Процесуално порочен според прокурора е отказът на съда да кредитира заключението на двете допълнителни комплексни експертизи от досъдебното производство, които са приели, че подсъдимата е допуснала грешка при воденето на родовия процес и като не е установила несъответствие между бебешката глава и костния таз на родилката е завършила раждането по естествен път и с използване на метода Кристелер по травматичен начин. Отправеното с касационния протест искане е за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на ОС-Ямбол.

Касационната жалба на повереника адв. П. А. съдържа твърдения за допуснато нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК според касатора е налице, тъй като са били нарушени правилата за анализ и оценка на медицинските експертизи и решаващите съдебни изводи се основавали на особеното мнение на вещото лице д-р Х., което си е служило с вероятности и е било в противоречие с останалите експертни становища. Твърди се, че инстанциите по същество са взели решенията си в нарушение на чл. 14 НПК - въз основа на избирателно подбрани факти и без да вземат предвид показанията на неонатолога д–р М.. Смята се, че решението на окръжния съд да допусне повторна експертиза - особеното мнение, по която впоследствие е взето за меродавно - е взето при неясни и противоречиви мотиви. Нарушение на правилото на чл. 13 НПК според повереника е допуснато, тъй като при наличните противостоящи позиции на вещите лица апелативният съд е отказал да уважи искането за допускане на нова лекарска експертиза, а също и да проведе допълнителен разпит на родилката Г. Ж.. Касаторът критикува използвания подход от апелативния съд, който без собствени мотиви и анализ е пренесъл пороците от първоинстанционното произнасяне във въззивното решение. По този начин въвежда и довод за липса на мотиви. Претендира се нарушение и на материалния закон с обосновка, че процесният казус представлява типичен и академичен пример на лекарска грешка, за която без правно основание подсъдимата Т. С. е призната за невиновна и оправдана. Отправено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото на окръжния съд с конкретни указания.

Касационната жалба на повереника адв. М. М. съдържа идентично искане. То се основава на наличните според касатора касационни поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - вторият не изрично заявен като правна квалификация, но изводим от съдържанието на касационната жалба. Недоволството на касатора се основава на необоснования отказ на инстанциите по същество да кредитират комисийните експертизи от досъдебното производство и на решението им да се доверят на особеното мнение на д-р Х., участващ в състава на тройната експертиза, назначена от съда. Твърдението за нарушение на материалния закон се заявява с позиция за неправилно оправдаване на подсъдимата Т. С. за престъплението по чл. 123 НК, което несъмнено е извършила.

Срещу касационните протест и жалби до даване ход на делото пред ВКС на основание чл. 351, ал. 4 НПК са постъпили писмени възражения от подсъдимата и тримата й защитници, които по същество преповтарят доводите им пред двете предходни съдебни инстанции.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа касационния протест по съображенията, изложени в него.

Адвокат П. А. и адвокат М. М. – повереници на гражданските ищци и частни обвинители Г. и П. Ж., също поддържат подадените от тях касационни жалби. Изтъкнатите пред касационния съд съображения препокриват доводите в тези жалби.

Частните обвинители и граждански ищци Г. и П. Ж. се присъединяват към позицията на поверениците. В допълнение към изложеното от тях Г. Ж. обръща внимание на съда, че лекарският екип, водещ раждането, не е извършил замерване на таза й, поради което е извършил неправилна преценка, че раждането може да протече без оперативна намеса. Посочва, че такива замервания, респективно противостоящ на извода за нормално раждане извод, е направен при втората й успешно завършила бременност.

Всички касатори пледират касационните жалби да бъдат уважени, като въззивното решение бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане.

Защитниците адвокат А. С., адвокат А. М. и Д. С. – последният конституиран на основание чл. 91, ал. 2 НПК, молят касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Излагат доводи по съществото на обвинението и на преден план извеждат правилността на извършените от подсъдимата действия, която в хода на завършваща фаза на изгонване и при липса на противопоказания за естествено раждане не е имала основание да пристъпи към секцио. Посочват като решително за вярното решаване на делото изразеното в последната назначена по време лекарска експертиза особено мнение на акушер-гинеколога д-р Л. Х., а не на останалите медици, участващи в нея, които нямат такава специалност, и са се присъединили към това особено мнение. Твърдят, че самото обвинение е негодно формулирано, тъй като към процесната дата медицинският стандарт "Акушерство и гинекология" не е бил действащ. Смятат, че актовете на инстанциите по същество удовлетворяват стандарта за качество на мотивите. Молят оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимата Т. Д. С., като се присъединява към казаното от защитниците, пледира за своето оправдаване. Изразява съжаление за раждането на мъртвородения плод, но смята, че действията й като акушер-гинеколог са били в съответствие с добрата медицинска практика. В последната си дума моли решението на АС-Бургас да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 28.11.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол подсъдимата Т. Д. С. е призната за невиновна в това, че на 11.12.2018 г., в гр. Сливен, в отделение „Акушерство и гинекология“ при МБАЛ „Д-р И. С.“ АД – Сливен поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия акушер – гинеколог, в нарушение на чл. 6 от Закона за лечебните заведения, § 1.19, б.“а“ и б.„в“ от Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, както и на глава 15, т. 1 и т. 1.6 от същата наредба, като: не е спазила всички правила при мониториране на раждането, неправилно и несвоевременно е диагностицирала родилката и е приложила метода на Кристелер по травматичен начин, довел до причиняване на черепно-мозъчна травма на плода на Г. Д. Ж., е причинила смъртта на този плод, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по предявеното й обвинение по чл. 123, ал. 1 НК.

С присъдата са отхвърлени предявените от гражданските ищци Г. Г. и П. Ж. против подсъдимата Т. С. граждански искове за неимуществени вреди, като е направено произнасяне по веществените доказателства и по разноските по делото.

По протест на прокурора и по жалба на поверениците на двамата частни обвинители с въззивно решение № 53 от 22.05.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. №35/2024 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Това въззивно решение е предмет на касационна проверка в настоящото производство – първо по ред.

Касационните протест и жалби срещу въззивното решение са процесуално допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирана страна (прокурор) и повереници на гражданските ищци и частни обвинители, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 НПК.

По същество на касационните протест и жалби бе прието следното:

Касационният протест и двете касационни жалба ще бъдат разгледани общо, тъй като посочените в тях касационни поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, релевирани възражения и отправени искания са препокриващи се или сходни по естеството си.

Воден от разбирането, че наличието на съществени и отстраними процесуални нарушения предопределя изхода на делото и не налага произнасяне по останалите касационни поводи касационният съд разгледа най-напред тези възражения.

В тази връзка неоснователно е твърдението на адв. А., че не се били обсъдени показанията на неонатолога д-р К. М.. Показанията на д-р М. от досъдебното производство (прочетени на основание чл. 281, ал. 5 НПК със съгласие на страните) са залегнали както във фактическите изводи на съдебните инстанции, така и при доказателствения и правен анализ, при който е прието, че д-р М. безспорно не е присъствала по време на раждането, но това няма отношение към настъпилия резултат, тъй като плодът е бил мъртвороден и не е имал шанс да оцелее при оказване на навременна медицинска помощ.

Неоснователно е твърденията на същия касатор, че без разумна и законово обоснована причина въззивният съд е отказал да допусне преразпит пред него на свидетелката Г. Ж.. Г. Ж. е разпитана пред първостепенния съд два пъти. Частично и на основание чл. 281, ал. 4 НПК са приобщени и показанията й от досъдебното производство. Действително искане за преразпит на това лице е било направено пред въззивния съд, който в съдебно заседание от 08.04.2024 г. мотивирано го е отхвърлил – л. 139 (гръб) от въззивното дело. Направената в публичното заседание съдебна мотивировка е била надлежна и обоснована включително с повода, по който повереникът е поискал преразпита – за да възприеме съда непосредствено и лично изявленията на свидетелката. Съгласно разпоредбата на чл. 315 от НПК във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, но законодателят е предоставил и правото на преценка на съда кога и в какви случаи е необходимо допускането на исканите доказателства. Отказът на съда да допусне преразпит на Г. Ж. не е довел до нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като съдът е преценил, че предходните разпити на свидетелката са били изчерпателни и пълни, не се е твърдяло тя да трябва да изложи новооткрити обстоятелства, а соченото от защитата основание – да добие съдът непосредствени впечатления от лицето, не е покривало критериите по чл. 327, ал. 3 НПК. Ето защо отказът на въззивния съд да бъде допуснат преразпит на свидетелката Г. Ж. не е лишил частното обвинение от възможността да доказва тезата си и не се е отразил на пълноценното изясняване на обстоятелствата по делото.

В останалата им част твърденията на касаторите за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения са основателни.

При произнасяне по доводите по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си за разкриване на обективната истина, както и задължението си за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Нарушенията на чл. 13 и чл. 14 НПК са налични, тъй като проведеното по настоящото дело съдебно следствие не удовлетворява изискванията за ефективност и всеобхватност, а обективната страна на съдийското убеждение не е основана на обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. В тази връзка е пропуснато да се назначи нова комплексна експертиза, която като самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателствата да даде необходимата гаранция, че обективната истина ще бъде разкрита. Едновременно с това на заключението на повторната медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, са приписани експертни изводи каквито не са направени.

Неспорно в принципен план е, че поради естеството на извършваната процесуална дейност касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика при оценка на доказателствения материал и когато те са нарушени да се намеси чрез отмяна на съдебния акт. Процесният случай е именно такъв по следните съображения:

Обвинението, за което подсъдимата Т. С. е предадена на съд, е с правна квалификация по чл. 123 НК. Обвинение за настъпила смърт при професионална непредпазливост предполага използването на специални знания на вещи лица, които с опита и професионалната си компетентност да подпомогнат при решаване на правния казус органа по ръководство и решаване. За да установят причината за смъртта на плода и за да преценят са ли в причинна връзка с тази смърт действията или бездействията на подсъдимата С. като акушер-гинеколог, водещ втория етап на раждането при Г. Ж., по делото са назначени и изготвени общо четири експертизи – три на досъдебното производство и една в съдебната фаза на процеса. В тази връзка:

- в съдебно медицинска експертиза № 292а на д-р Т. Ч. (съдебен лекар) и д-р Й. С. (клиничен патолог) Съдебно-медицинска експертиза № 292а е приложена в т. 2, л. 59 и сл. от д.п. е прието, че причина за смъртта на плода е интранаталната (по време на раждането) асфикция и остра дихателна недостатъчност, дължаща се на забавяне на израждането поради слаба родова дейност и аспирация на околоплодни води, като действията на подсъдимата, водеща раждането, са в съответствие с правилата на добрата медицинска практика. Установеният кръвоизлив под меките черепни покривки в областта на дясната половина на главата на плода е получен по време на раждането и сам по себе си не е достатъчен да доведе до настъпване на смъртта. Вещите лица по тази експертиза са изслушани от ОС-Ямбол в съдебно заседание, проведено на 14.04.2022 г., а самата експертиза е приета от съда в същото съдебно заседание;

- в комисийната и в допълнителната комисийна експертизи на д-р Д. Р. (съдебен лекар), д-р Е. Д. (акушер-гинеколог), д-р Р. Я. (неонатолог) и д-р Л. П. (патолог) Комисийната съдебно медицинска експертиза е приложена в т. 2, л. 106 и сл. от д.п., а допълнителната комисийна съдебно медицинска експертиза се намира в т. 2, л. 156 и сл. от д.п. е прието, че причина за настъпване на интранаталната смърт на плода е черепно - мозъчна травма със счупване на черепа, причинена при прилагането на механичен метод за форсиране на родовия процес чрез прийома на Кристелер Методът на Кристелер представлява медицинска практика за избутване на плода с натиск върху корема на майката , като остро настъпилата в хода на раждането асфикция е съпътстваща и предизвикана от тази черепно – мозъчна травма. Двете експертизи – втората с допълващ първото заключение характер – приемат, че от медицинска гледна точка екипът на раждането е допуснал пропуски при мониториране на родовия процес, като при отклонения от нормалния ход на раждането – наличието на пелвиофетална диспропорция, представляваща несъответствие между бебешката глава и костния таз на родилката, е завършил раждането по естествен път със стимулация с окситоцин и с използване на високо рисковия прийом на Кристелер, вместо да пристъпи към оперативно родоразрешение чрез Цезарово сечение.

Вещите лица, изготвили тези две експертизи, са изслушани пред първоинстанциионния съд в съдебно заседание, проведено на 14.04.2022 г. В това заседание съдът е пристъпил към назначаване на повторна тройна комисивна експертиза;

- повторната комисийна експертиза , назначена от съда и възложена на вещите лица д-р И. Б. (съдебен лекар), доц. д-р Р. Г. (неонатолог) и д-р Л. Х. (акушер гинеколог), е изготвила две самостоятелни експертни становища Повторната комисийна експертиза е приложена в т. 2, л. 752 и сл. от н.о.х.д. 321/2020 г. на ОС-Ямбол, а особеното мнение на д-р Л. Х. на л. 740-749 от същото дело . Първото е било подписано от тримата лекари с отбелязване в него на особеното мнение на д-р Х., а второто е оформено в писмен вид като особено мнение по всички поставени към експертизата седем въпроса и е било подписано само от д-р Х.. В писменото експертно становище на мнозинството е прието, че причината за смъртта на плода е остро хипоксично състояние (асфикция) с преждевремнно продишване преди края на раждането (в родовите пътища) и аспирация на околоплодни води и слуз с настъпила остра дихателна недостатъчност, като на този фон в хода на раждането е получена и закрита черепно-мозъчна травма, която се е насложила в генезата на смъртта. Според мнението на мнозинството причината за счупване на костите на главата на раждащия се плод е интензивният натиск и деформация на черепа, надвишаваща пластичните и еластични качества на черепните кости, дължащи се на несъответствието между размерите на вътрешния таз и главата на плода и улеснени от прилагането на метода на Кристелер, като медицинският специалист, водещ раждането, не е извършил правилна преценка на възможния неблагоприятен обрат на естествения ход на раждането и е повлиял родовата дейност с окситоцин в комбинация с прилагане на външен мануален интензивен натиск за изгонване на плода.

В особеното мнение на акушер-гинеколога д-р Л. Х. е прието, че причината за смъртта на плода е остро настъпило хипоксично състояние, като причинна връзка между настъпването на тази смърт и получената черепно-мозъчна на плода не би могла да бъде изведена. Според д-р Х. преди и по време на процеса на естествено раждане не е имало данни за пелвеофетална несъвместимост на родилката, а с оглед напредналия процес на раждане и невъзстановяване на детските сърдечни тонове на плода избраният метод на Кристелер е бил най-бърз и достъпен и е бил метод на първи избор за медицинския екип, който е спазил правилата за добрата медицинска практика по действащия стандарт по „Акушерство и гинекология“. Според особеното мнение извършването на Цезарово сечение в конкретния момент би било още по-времеемко и би наложило избутване на главата от влагалището към таза и утробата на пациентката (по обратния път през стеснението), което допълнително би увредило плода.

Повторната тройна комисийна експертиза, ведно с особеното мнение към нея на д-р Х., е била изслушана и приета от окръжния съд в съдебно заседание на 03.11.2023 г. В началото на разпита всяко от вещите лица е посочило, че поддържа своята част от експертното становище. В протокола от заседанието - л. 828 от с.д. и л. 832 от с.д. след разпит на д-р Х., е отразено изявление на д-р Б., че „променя заключението си“ и „намира аргументацията на д-р Х. за по-валидна от тази, която е обосновала тя“.

В мотивите към първоинстанционната присъда и в утвърждаващото ги въззивно решение на апелативния съд, който почти буквално е възпроизвел в своя акт позицията на окръжната инстанция, е възприето становището на първата и последната от посочените експертизи, включително с мотивировка, че към особеното мнение на д-р Х. в съдебното заседание на 03.11.2023г. са се присъединили и останалите две вещи лица, включени в състава на повторната комисийна експертиза.

Маркирането в съдебния акт на експертните становища и на възприетия от съдилищата по фактите подход при тяхното кредитиране не са самоцелни. Те илюстрират нагледно, както позициите на различните медицински специалисти по съществения по делото въпрос за причината за смъртта на плода и поведението на лекаря, водещ раждането, така и избрания от съда подход по кредитиране на отделните експертизи. Този подход е бил незаконосъобразен, тъй като при наличието на сериозни и значими противоречия по въпросите за причините за смъртта на плода и за вида и обема медицински дейности, които е следвало да бъдат извършени от подсъдимата, за да бъде предотвратена тази смърт, първият, а впоследствие и въззивният съд, са отказали исканата най-напред от защитата, а в съдебното заседание пред апелативния съд и от поверениците, комплексна нова съдебно-медицинска експертиза, която да установи обстоятелствата от значение за главния факт. Разбира се, преценката на съда дали да уважи доказателственото искане е суверенна, но в случаите, в които възниква съмнение дали констатациите на съда отразяват правилно обективната истина, до която се отнасят, използването на този способ за събиране и проверка на доказателствата е бил задължителен, а отказът да се уважи доказателственото искане представлява нарушение на чл. 13 НПК.

Назначаването на повторна комплексна експертиза е било наложително на първо място, защото при разпита в съдебно заседание на 03.11.2023 г. вещите лица са посочили, че са ползвали констатации от предходна експертиза и не са се запознали с хистологичните препарати, иззети от черепната кост на мъртвородения плод, тъй като в състава на експертизата не е бил включен специалист (патолог), който би могъл да проучи патологичните процеси при плода спрямо действието на различни патогенни фактори. Участието на такъв специалист е било от значение за разкриване на обективната истина, тъй като специализирано проучване на хистологичните препарати би открило или отхвърлило съществуването на патологични процеси в етиологията, патогенезата и морфогенезата на черепните кости на плода. Следва да се посочи, че по този въпрос преди назначаването на повторната експертиза от съда по делото е имало две противоположни медицински заключения – в първото е отчетено, че черепната кост на плода е с отклонения спрямо нормата, а в другото, че такива няма. Тъй като във всички експертни становища по делото черепно-мозъчната травма е приета за налична и е оценявана като основна или съпътстваща (насложила се) причина за настъпване на смъртта на плода, каузалното изследване на хистологичните препрати и включването в това изследване на специалист патолог е било от значение за даването на ясен и еднозначен отговор на възраженията на страните и поверениците и за вярното решаване на делото въобще.

Назначаването на нова повторна комплексна експертиза е било необходимо още, защото една от кредитираните от съдилищата съдебно медицинска експертиза №292а е била изготвена в началото на досъдебното производство от специалисти от лечебното заведение, в което е работила и подсъдимата, но най-вече, защото в съдебното заседание на 14.04.2022 г. вещите лица д-р Ч. и д-р С. са посочили, че експертизата им е изготвена в „експресен порядък“, на базата на аутопсионния протокол, без да се запознаят с медицинската документация и с останалите доказателства по делото и без да могат коментират „какво е било състоянието на майката преди раждането, по време на раждането и след това“. От друга страна, медицинските специалисти, участващи в състава на назначената от съда повторна комисийна експертиза, са се разделили в позициите си налице ли е пелвеофетална диспропорция при майката и какъв е бил вида и обема медицински дейности, които е трябвало да извърши подсъдимата, за да бъде избегната смъртта на плода по време на раждането. В тази връзка в особеното мнение на д-р Х. се приема, че при родилката не е имало данни за пелвеофетална диспропорция, а в писменото мнение на мнозинството се застъпва позиция за диспропорционално тесен таз при родилката и се счита, че лекарският екип е следвало да съобрази, че тя е била с по-нисък от средния ръст, плодът е бил в горната граница на нормата, както и това, че измерванията на таза установяват само приблизителни, а не точни размери, които могат да варират в зависимост от строежа на таза, телосложението и анатомичните особености на жената – т. 2, л. 766 и л. 770 от н.о.х.д. №321/2020 на ОС-Ямбол. В тази експертиза по различен начин медицинските експерти са оценили и поведението на подсъдимата във втория период на раждането – според мнението на мнозинството при бързото падане на честотата на детските сърдечни тонове е допуснат пропуск, като не е предвидена възможност за промяна на тактиката на раждането от естествено към спешно оперативно (Цезарово сечение) или подпомагане на естественото раждане с вакуум екстракция или форцепс, а според особеното мнение на д-р Х. методът на Кристелер по време на протичащото естествено раждане е бил най-бърз и достъпен метод на първи избор, който е извършен при спазване на правилата на добрата медицинска практика. На база отразяването в протокола от съдебното заседание на 03.11.2023 г. спекулативно е приетото в мотивите към първоинстанционната присъда и във въззивното решение, че д-р Б. и д-р Г. са споделили становището от особеното мнение на д-р Х.. Вярно е, че на две места в този протокол - л. 828 и л. 832 от н.о.х.д. № 321/2020г. на ОС-Ямбол след разпит на д-р Х., е отразено изявление на д-р Б., че „променя заключението си“ и „намира аргументацията на д-р Х. за по-валидна“. От отразяването в съдебния протокол при липса на протоколиране на въпросите на съда и на страните не става ясно в каква посока и дали всъщност д-р Б. променя позицията си, още повече, че при последващите фиксирани в протокола нейни изявления е видно, че „…на по-ранен етап е следвало да има преценка и анестезиолог, както и неонатолог“, „…при падането на детските тонове в 9:20 часа, при отсъствие на други специалисти не е имало какво да се направи, което не го прави най-доброто решение…“, „…многократно подчертах, че на база преценка и на настъпилия резултат, и на всички пропорции и тяхното съпоставяне, считам, че предвиждането на евентуална възможност за оперативно родово разрешение би било добро решение от практическа страна.“ Изцяло спекулативно е и приетото от инстанциите по същество, че неонатологът, включен в състава на повторната комисийна експертиза – доц. д-р Р. Г., е споделила становището от особеното мнение на д-р Х.. Както правилно е посочено в касационния протест, в началото на разпита на експертите в съдебното заседание на 03.11.2023 г. д-р Г. е посочила, че поддържа писменото заключение на мнозинството и е готова да даде допълнителни разяснения по него, но в хода на продължилото обсъждане на експертизата нито е заявявала становище по промяна на писменото заключение, нито въобще й е била дадена думата. Предвид гореобсъденото съдебният състав приема, че инстанциите по същество са тълкували превратно доказателствения материал, като са приели, че особеното мнение на д-р Х. е намерило подкрепа в мнението на мнозинството, което в съдебно заседание е променило своето становище. Това на собствено основание представлява нарушение при мотивиране на обективната страна на вътрешното съдийско убеждение и неспазване на чл. 14 НПК. То в случая е и съществено, тъй като в значителна част е повлияло крайния съдебен извод за оправдаване на подсъдимата С..

На следващо място, ВКС констатира, че въззивното решение, макар и със значителен обем, не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. В него собственият принос на въззивния съд е единствено при излагането на доводите на страните по въззивните протест и жалби и в съдебно заседание. Останалата част на въззивния съдебен акт представлява почти пълно и механично пренасяне на мотивите на първоинстанционната присъда, което обаче не съдържа надлежен отговор на възраженията на страните, подновени в значителна степен и пред касационния съд. Няма спор, че функциите на въззивния съдебен акт не могат да бъдат успешно осъществени с дословна репродукция на съдържанието на първоинстанционния. При използването на такъв незаконосъобразен прийом въззивната инстанция не формира собствено вътрешно убеждение, тъй като на практика не е осъществила самостоятелна проверка на приетите от първоинстанционния съд факти на деянието и юридически изводи. Контролираният съдебен акт страна и от този порок, поради което доводът на повереника адв. А. се приема за основателен.

Коментираните по-горе нарушения са процесуални и съществени по своя характер, те покриват и касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Доколкото нарушенията са отстраними, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас. Новото разглеждане на делото следва да се извърши от въззивния съд, а не от първата инстанция, както всички касатори искат в касационните протест и жалби. Това произтича от характера на въззивната инстанция като втора-първа инстанция по фактите, регламентиран в общите положения на въззивното производство (чл. 313 - 317 НПК), разпоредбата на чл. 327 НПК, правомощията й и основните принципи по чл. 13 и чл. 14 НПК.

При новото разглеждане на делото, въз основа на надлежно събрани, проверени и приети доказателствени материали и при мотивировка, съответна на изискванията на НПК, въззивният съд следва да прецени налице ли са основания за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата С. за престъпление по чл. 123 НК. Въззивният съд би следвало да осмисли и възможностите за назначаване на нова експертиза, в която освен патолог (по възможност специалист по перинатална патология), съдебен лекар, неонатолог, се включат преобладаващо и акушер-гинеколози. Специалните знания на тези експерти би следвало, освен на всички други преценени за меродавни от съда въпроси, да дадат недвусмислен отговор и на въпросите относно това: каква е причината за смъртта на плода на родилката Г. Ж.; имало ли е при родилката пелвеофетална диспропорция и ако да, кой е най-ранният момент, в който лекарският екип, водещ раждането, е могъл да установи това, респ. следвало ли е тогава да се преоцени начина на раждане и да се премине от нормално към оперативно такова; как се съотнасят от медицинска гледна точка вписаните в документите за второто раждане и в амбулаторен лист от 20.01.2022 г. (т. 1, л. 270 -318 и л. 467 от н.о.х.д. № 321/2020 г. на ОС -Ямбол) данни за размери на таза на Г. Ж. към пелвеофеталната диспорорция, ако такава е налична; от медицинска гледна точка какви са възможните причини за възникване на черепно-мозъчната травма при плода и сред тях включва ли се прилагането на метода Кристелер или спонтанна фрактура по време на раждане без външно вмешателство в родилния процес; на база изследване на хистологичните препрати да се прецени какво е било състоянието на черепните кости на плода – характеризират ли се те с по-мека от обичайната структура, могло ли е това да бъде установено по време на бременността или в процеса на раждане и намира ли се то в причинно-следствена връзка с мъртвото раждане на плода; какъв е обемът, вида и своевременността на медицинските действия, които е следвало да бъдат извършени от екипа, водещ раждането на Г. Ж.; каква част от дължимото поведение е била осъществена – кои действия са били пропуснати, кои не са били извършени правилно или в необходимия обем, кои са били забавени, респективно несвоевременни.

Доколкото въззивното решение се отменя на процесуално основание, доводите, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не следва да бъдат разглеждани. По същата причина не би следвало да получат отговор и възраженията на защитниците за правилността в действията на подсъдимата в процеса по водене на раждане. Те, ведно с твърденията за пороци в начина на формулиране на обвинението, следва да получат задълбочено разрешение в мотивите на новия въззивен акт – присъда или решение.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 53 от 22.05.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 35/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.