Отмяна на влязло в сила решение при съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
София, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 594 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК.

Образувано е по две молби за отмяна на влязлото в сила решение № 91 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 4284/2019 г. на ВКС, I-во г. о., подадени от М. А. И. и А. М. И..

Молителите твърдят, че посоченото решение е постановено във втората фаза на съдебна делба, по която те са страни. С него съставът на ВКС е признал на другия съделител Н. Д. Б. правата на владелец на сградата, построена от него в съсобственото дворно място без валидно учредено право на строеж, поради което е осъдил молителите да му заплатят в съответствие с притежаваните от тях идеални части от съсобствеността съответно сумите от 39 625,75 лв. и 39 262,01 лв., представляващи припадащите им се части от увеличената стойност на имота в резултат на изграждане на сградата. Това решение обаче противоречи на решение № 205 от 06.10.2014 г. по гр. д. № 2399/2014 г., постановено от ВКС в първата фаза на делбата. Спорният въпрос в първата фаза е бил дали Н. Д. Б., който е извършил строителство на сградата въз основа на негодно заявление по чл.56, ал.3 З. /отм./, е имал качеството на неин владелец, съответно дали е могъл да придобие сградата, а и целия съсобствен имот, по давност. Съставът на ВКС е приел, че заявлението по чл.56, ал.3 З. /отм./, което не изхожда от всички съсобственици, не представлява акт на открита демонстрация на завладяване на чуждите идеални части върху ограниченото вещно право, респ. върху построената сграда, т.е. не придава на Н. Б. качеството на владелец, а той е останал държател на идеалните части на останалите съсобственици. Според молителите е налице противоречие между двете решения на ВКС по въпроса в какво качество Н. Б. е извършил подобренията – като владелец на имота, или като съсобственик, който само държи частите на останалите съсобственици. Това сочи на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.

Ответникът в производството Н. Д. Б. оспорва молбите. Счита, че основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е способ за отмяна на неправилното от двете противоречиви решения по един и същ материалноправен спор, а настоящият случай не е такъв. Не са налице предпоставките на т.5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2017 г. на ОСГК, което разглежда кога има идентичност в предмета на две дела, даваща основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Настоящият случай не осъществява изискванията за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като едното решение има за предмет само въпроса за наличието на съсобственост и произтичащото от това потестативно право на делба и този предмет не се включва в предмета на делото във втората фаза. Извън обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението от първата фаза са преюдициалните правоотношения между същите страни.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК предполага наличието на две противоречиви решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Според т.5 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В мотивите на тълкувателното решение е пояснено, че основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция, имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция, и разрешенията по обуславящия спор си противоречат; че обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело; че въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив; че разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на СПН по постановеното преди него влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи; че предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.

В настоящия случай основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК не е налице, тъй като предметът на решенията от първата и от втората фаза на делбата е различен и единият предмет не е преюдициален по отношение на другия в смисъла, посочен в тълкувателното решение. Предмет на делото от първата фаза на делбата е въпросът дали е налице съсобственост между страните по делото и при какви квоти, а предмет на решението от втората фаза на делбата е начинът, по който следва да бъде прекратена съсобствеността, както и разрешаване на спорни въпроси във връзка с претенциите по чл.346 ГПК.

В настоящия случай един и същ въпрос е бил преюдициален и в двете фази на делбата – въпросът дали съделителят Н. Д. Б. е имал качеството на владелец или на държател на идеалните части на останалите съсобственици. Съдът е дал различен отговор на този преюдициален въпрос, като в първата фаза на делбата е приел, че Н. Б. е бил само държател на идеалните части на останалите съсобственици, затова не е могъл да придобие по давност съсобственото дворно място и построената от него сграда в мястото, а във втората фаза на делбата при разглеждане на претенция по чл.346 ГПК е прието, че Н. Б. има правата по чл.74, ал.2 ЗС на приравнения към добросъвестния владелец и му е присъдена припадащата се част от увеличената стойност на имота вследствие извършените от него подобрения – построената сграда.

Хипотезата, при която един и същ въпрос е преюдициален по различни искове между едни и същи страни, но с различен предмет, не е предвидена като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, вр. т.5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК. Смисълът на тълкувателното решение се състои в това, че въпрос, по който е формирана сила на пресъдено нещо, не може да бъде разрешен по различен начин преюдициално в друг правен спор по друго дело между същите страни. В настоящия случай по въпроса дали Н. Б. е владелец или държател на процесния имот не се формира сила на пресъдено нещо с решението по допускане на делбата, затова обратното разрешаване на този въпрос с решението по чл.346 ГПК, постановено във втората фаза, не води до основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо само по въпросите, посочени в чл.344 ГПК – между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и каква е частта на всеки съсобственик. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 538 от 25.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 173/2004 г., I г. о., решение № 26 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1529/2010 г., I г. о., решение № 115 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2014 г., II г. о. Тези въпроси нито са предмет на втората фаза на делбата, нито са преюдициални за тази фаза. Не е налице противоречие по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл.346 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото на ответника в производството Н. Д. Б. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 2400 лв. по договор за правна защита и съдействие, представен в съдебно заседание на 20.05.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260426 от 16.11.2020 г. на М. А. И. и молба вх. № 260432 от 17.11.2020 г. на А. М. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 91 от 22.10.2020 г. по в. гр.д.№ 4284/2019г. на ВКС, I-во г.о.

ОСЪЖДА М. А. И. със съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. С. Д. и А. М. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Н. Д. Б. от [населено място] хан, [община], [улица], сумата от 2400 лв. разноски за производството по молбата за отмяна

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: