Законосъобразност на дисциплинарно уволнение при системни нарушения на трудовата дисциплина

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

гр.София, 23.01.2026 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1119 по описа за 2025 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Общинско предприятие “Общинска охрана“, представлявано от директора Д. П., чрез юрисконсулт К. М., срещу въззивно решение № 1558 от 19.12.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, по въззивно гр.д. № 2441/2024 г.

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: какви са задълженията на въззивния съд при обсъждане на доказателствения материал по делото и при формиране на фактическите изводи по спора.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Въззивният съд е втори по ред по съществото на спора и, когато пред него, по надлежен ред, е изнесен спорът относно фактите по делото, той е длъжен, в рамките на сезирането, да ги установи, като прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях, а други да игнорира. Анализът трябва да бъде осъществен по вътрешно убеждение, което от своя страна да почива на приложимия закон, логическите и житейски правила. Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила (ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. на ВКС, т. 12). Фактическите изводи трябва да се извеждат последователно, при съобразяване с последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес. Доказването на релевантен факт може да бъде осъществено, както с преки, така и с косвени доказателства, вкл., когато трябва да е главно и пълно. Косвените доказателства дават указание за основния факт косвено, установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт (в този см. решение № 508/23 по гр.д. № 4602/2023 г. на IV г.о., което обобщава константната съдебна практика на Върховния касационен съд по поставения въпрос).

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неточно приложение на материалния закон. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото за всички инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Ответникът по касация К. З. К., чрез адвокат И. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна, като претендира разноски за инстанцията. Не е взел становище по-късно относно въпроса, по който съдът е допуснал касационно обжалване.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:

Въззивният Пловдивски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, признал за незаконно уволнението на К. З. К., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същия на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдил работодателя да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 6384 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2023 г. до окончателното издължаване.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между служителя и предприятието е съществувало трудово правоотношение, по силата на което К. заемал длъжността “охранител“. Правоотношението е прекратено със заповед № 31/25.09.2023 г. на директора на предприятието с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“, поради системно уронване престижа на предприятието и неспазване на трудовата дисциплина, системно влизане в пререкание с колегите и използване на арогантно и нецензурно поведение. Конкретните нарушения са две предходни, за които са наложени по-рано наказания: „забележка“ (на 26.10.2022 г.) и „последно предупреждение за уволнение“ (на 19.12.2022 г.) и ново - на 09.09.2023 г., когато отправил към охранител Д. Р. Н. и семейството му обидни реплики и нецензурни подмятания на обществено място, пред колеги и граждани, а също и в чат (чрез приложението Viber), видно от съдържанието на сигнал, подаден от прекия ръководител на служителя и докладна от потърпевшия Н., съставляващи част от съдържанието на заповедта. Работодателят се е позовал на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ. Съдът намерил, че заповедта за уволнение отговаря на формалните изисквания на закона - издадена е от работодателя, посочени са нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага; при изготвянето ѝ са спазени преклузивните срокове за налагане на наказанието по чл. 194 КТ, спазена е и процедурата по чл.193 от КТ, като преди налагането на дисциплинарното наказание от ищеца са поискани писмени обяснения, като такива са дадени на 13.09.2023 г. Съдът намерил, че не е установено извършването на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение – обидните реплики и нецензурни подмятания към колегата на ищеца Д. Н.. Изпратеното от ищеца нецензурно съобщение не е отправено към Н., а към друг колега, чрез който Н. разбрал за съобщението. Също така, съобщението било неясно, като не се съдържат изрази, насочени към Д. Н.. Съдът съобразил и това, че пред свидетеля С. С. служителят Н. е заявил на 09.09.2023 г., че ще заплаши с пистолет уволнения К., че “ще го зарови жив в гроба в инвалидна количка“. Съдът заключил, че уволнение, извършено само на база отправено оплакване от Д. Н., за когото е установено, че е бил в конфликт с ищеца към релевантния период, е незаконосъобразно, като направените от Н. оплаквания не се подкрепят от други доказателства, а и същите са неясни.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разяснение по реда на чл. 290 ГПК по тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК.

Окръжният съд не е обсъдил всички релевантни доказателства; доказателствата не са обсъдени в съвкупност при изясняването на релевантните факти и не винаги логично.

В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от касационната инстанция, защото не е нужно извършването на нови съдопроизводствени действия.

Спорът пред касационната инстанция е само за това извършил ли е З. деянията, заради които е дисциплинарно наказан.

Със заповед № 31/25.09.2023 г. К. З. К. е наказан с дисциплинарно уволнение. В заповедта е упоменато, че той има вече наложени по-рано дисциплинарни наказания – „забележка“ със заповед от 26.10.2022 г. и „последно предупреждение за уволнение“ със заповед от 19.12.2022 г. Това не се оспорва от страните. Наказанията са наложени за физическа саморазправа от К. К. с колегата му Г. К. и за неизпълнение на нареждане на прекия си ръководител да отиде на посочения му от определения отговорник пост.

В заповедта работодателят е посочил, че е налице системно уронване на престижа на предприятието от К. К., неспазване на трудовата дисциплина, системно влизане в пререкание с колегите, като използва арогантно и нецензурно поведение. Описано е и последното деяние, поради което е наказан: на 09.09.2023 г. отправял към охранителя Д. Р. Н. и семейството му обидни реплики и нецензурни подмятания на обществено място, пред колеги и граждани, същите и във вайбър. Изрично е посочено, че заповедта е издадена въз основа на сигнал, подаден от Г. К. А., началник сектор „Физическа охрана“ (сигналът е част от заповедта), в който той уведомява директора за поведението на К., описано в приложената от него докладна записка от Д. Р. Н. – охранител на обект „Цар С. гр.“, истинността на която, началникът на сектора възприема въз основа на дадените обяснения от К. и събрани сведения от други служители – Д. и И.: На 09.09.2023 г., по време на нощното дежурство на охранителя Д. Н., той и негови колеги – Д. и И., посетили денонощен магазин. При излизане, К., който бил отвън, наругал колегата си Н. „селски бек/ситовски бек“, след което чатил с другия колега – Д.: К. К.: „Вече съм в С. клецам една арна кметска наставна мома. После връщам за Варненка“; емотикони; М. Д.: „На кмета ли“; К. К.: „Незнам мяса на него“.

Съдържанието на чата е приложено в ксерокопие по делото и към докладната записка на началника А., част от заповедта за уволнение.

Д. Н. е бил кметски наместник на [населено място], поради което колегите му се обръщали към него с прозвището „кмете“, вкл. и К. К., и последният в съобщенията до Д., явно визира съпругата на Д. Н..

Така установеното, вкл. поведението на К. по време на срещата с Н. пред денонощния магазин на 09.09.2023 г., се потвърждава и от показанията на свидетеля Ч. и Н., последните ценени като заинтересовани, но без да противоречат с другите доказателства по делото.

Наличието на стар конфликт между Н. и К. не оправдава поведението на последния, който дори и не е бил провокиран от колегата си в случая. В този смисъл показанията на свидетеля С. – за случай, който не е свързан с описания в заповедта за уволнение, и препредава споделена пред него закана от Н. към К., са неотносими и не могат да извинят поведението на К., което е не само неетично, но и съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Дори да е имало или има основания за търсене на дисциплинарна отговорност на другия участник в конфликта или трети лица, това няма отношение към въпроса извършил ли е или не нарушение на трудовата дисциплина наказаният К..

Свидетелят Ч. установяват проблемно, неколегиално и неетично поведение на К. и за време преди 2022 г., както и случаи на неизпълнение или лошо изпълнение на възложените му трудови задачи. Това налагало честата смяна на екипите, в които е работил и на конкретните обекти. От данните в трудовото досие също се установява, че след налагане на предишни наказания, К. К. е постоянно преместван на различни обекти с цел потушаване на лошите взаимоотношения с колеги. Продавачката в денонощния магазин правила оплаквания от поведението му, дори поискала от работодателя да му забрани да посещава търговския обект.

От личното трудово досие се установява налагане на множество дисциплинарни наказания, считано още от 2006 г., вкл. и такива с предупреждение за уволнение; съдържанието на трудовото досие, с малки изключения, е от докладни записки и сигнали срещу К. и заповеди за налагане на наказания.

Свидетелят Ж. П. е работил половин година през 2006-та в предприятието и бил три месеца в екип с К. К.. Свидетелства, че последният бил много съвестен служител, нямал нарушения на трудовата дисциплина и дисциплинарни наказания, което противоречи на богатото дисциплинарно досие на К..

При така установеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина от К. К.: описаното в заповедта за уволнение и предходните две, за които са издадени заповедите от 26.10.2022 г. и 19.12.2022 г. Касае се за хипотеза, при която е предвидена възможност за налагане на дисциплинарно уволнение. Същото е определено от работодателя и при съблюдаване критериите по чл. 189, ал. 1 КТ – нарушенията са осъществени при пряк умисъл, създават лоша работна среда, напрежение сред служителите, включително нежелание да работят с К. в екип, и условия за некачествено изпълнение на трудовите задължения, както и злепоставят работодателя пред клиенти и други трети лица. К. К. не признава вината си, нито е готов да се поправи; явно налаганите от работодателя наказания не постигат целта си, видно и от дисциплинарното му минало.

При така установеното, налага се правният извод, че заповедта за дисциплинарно уволнени е законосъобразна, а исковете на К. К. са неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени.

По съдебноделоводните разноски:

При този резултат и направеното искане, ищецът по делото К. З. трябва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебно деловодни разноски: 250,11 лв. внесена държавна такса по касационното дело и 600 лв. юрисконсултско възнаграждение (по 200 лв. за всяка от инстанциите), което ВКС определя според фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от юрисконсулта, положения труд, както и особеностите и спецификите на касационното производство. Общо дължимата сума по чл. 78, ал. 3 ГПК е 850,11 лв., което е 434,65 евро, след превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ, и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1558 от 19.12.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2441/2024 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К. З. К. против Общинско предприятие “Общинска охрана“ за отмяна на заповед за уволнение № 31/25.09.2023 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 6384 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2023 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА К. З. К. да заплати на Общинско предприятие “Общинска охрана“ сумата в размер на 434,65 евро (след превалутиране на 850,11 лв. по чл. 12 ЗВЕРБ, и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ), представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: