Момент на настъпване на съкращаването на щата при уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1169 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Елпром хеви индъстрис“ АД, [населено място], чрез пълномощник адв. Е. Д. от САК срещу въззивно решение № 6028/23.11.2023 г. по възз. гр. д. № 1838/2023 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 14743/16.12.2012 г., по гр. д. № 40343/2021 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от П. С. И. срещу касатора искове, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. С. И., извършено със заповед № 246/02.06.2021 г. на ръководителя на „Елпром хеви индъстрис“ АД, ЕИК[ЕИК] /с предишно наименование „Хюндай Хеви Индъстрис Ко.България“ АД/, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ е възстановен П. С. И. на заеманата до уволнението длъжност „специалист международен транспорт“; и е осъден касатора да заплати на И., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата 6338 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 04.06.2021 г. до 04.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2021 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответника по касационната жалба П. С. И. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.

С определение № 5065/06.11.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по въпроса кой факт поражда правните последици на съкращаване на щата – волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатно разписание.

По въпроса, във връзка с който е допуснато касационното обжалване на решението: Съгласно установената от Върховния касационен съд практика /решение № 78/15.03.2016 г. по гр.д. № 4982/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и др. /, правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника/служителя на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. В правомощията на работодателя е да вземе решение за съкращение на щата и определи от кога да се прилага новото щатно разписание. Трудовото правоотношение с работника не може да бъде прекратено на това основание преди работодателят да е взел решение за съкращението /като е одобрил новото щатно разписание или по друг начин/ и преди да е изчерпано действието на старото щатно разписание, ако приложението на новото е отложено за някакъв срок /в т.см. решение № 379/15.10.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, IV г.о./. Промяната в щатното разписание е от компетентността на представляващия дружеството, като решението за съкращаване на щата може да се съдържа в: заповед, списък, длъжностно или поименно щатно разписание, акт за одобряване на новото щатно разписание или в друг акт на работодателя. Правопораждащо действие има самото решение на работодателя, за което законът не е предвидил форма за действителност или доказване, поради което то може да бъде обективирано във всякакъв документ и да бъде доказано с всички допустими от закона доказателства /решение № 50095/10.07.2023 г. по гр.д. № 3340/2022 г. на ВКС, IV г.о./.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

В случая от фактическа страна, от събраните по делото доказателства, e установено от въззивният съд, че страните са били в трудово правоотношение, въз основа на сключен между тях трудов договор № 131/19.07.2018 г., за изпълнение от ищеца на длъжността „специалист международен транспорт“, сектор „Местни пазари”, отдел „Продажби трансформатори”, дирекция „Трансформатори” в ответното дружество.

Прието е за безспорно, че на 02.06.2021 г. на И. е било връчено 30 дневно предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и заповед № 246/02.06.2021 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, считано от 04.06.2021 г., като е определено да му се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестието. Посочената заповед била подписана от Е. Д. Г. – мениджър „Човешки ресурси“ в ответното дружество, която съгласно представеното по делото пълномощно била упълномощена от изпълнителния директор на дружеството А. К., да представлява дружеството във връзка със сключване на трудови договори и анекси към тях, утвърждаване на длъжностни характеристики, подписване на заповеди за прекратяване на трудови договори, заповеди за определяне на работно време и други заповеди, свързани със служителите на дружеството.

С оглед липсата на изрично посочване в заповедта за уволнение дали е налице хипотезата на закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, въззивният съд, позовавайки се на практиката на ВКС, е посочил, че дори ищецът да не беше узнал на кое от двете предвидени основания се прекратява трудовото му правоотношение, то съдът е длъжен да изследва дали са налице и двете хипотези, в който случай работодателят може да доказва наличието на двете основания и спазването на допълнителните изисквания за всяко от тях, а уволнението ще е законно, ако е налице кое да е от основанията и са спазени допълнителните изисквания за него. В случая, с оглед събраните по делото гласни доказателства правилно въззивният съд е приел, че от същите се установява, че на ищеца е било разяснено на какво основание се прекратява трудовото му правоотношение, а именно – поради съкращаване на щата.

За да приеме, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, въззивния съд е посочил, че по делото е установено, че решението за съкращаване на щата било взето на 28.05.2021 г., трудовото правоотношение било прекратено, считано от 04.06.2021 г., а новото поименно щатно разписание /представено по делото/ влязло в сила едва на 02.07.2021 г., т.е. един месец след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което към датата на уволнението не е бил завършен фактическият състав, а е действало все още старото щатно разписание, в което фигурирала и длъжността на ищеца. С тези съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Това обуславяло и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос ВКС намира жалбата за основателна, по следните съображения:

От представеното поименното щатно разписание на служителите в ответното дружество, се установява, че към 05.05.2021 г., в отдел „Продажба трансформатори“ има 1 щатна бройка за длъжността „Специалист международен транспорт“, която е била заета от ищеца П. И.. По делото е представено и поименно щатно разписание на служителите в ответното дружество, утвърдено към 02.07.2021 г., в което щатната бройка за длъжността „Специалист международен транспорт“ вече не съществува. В случая обаче не това щатно разписание е правнорелевантно за наличието на основанието за предприетото уволнение поради съкращаване на щата на ищеца. Видно от представения протокол № 248/28.05.2021 г. от заседание на Съвета на директорите на ответното дружество е взето решение да се съкрати една бройка „Специалист международен транспорт“ в отдел „Продажба трансформатори“ към дирекция Трансформатори. В протокола, подписан от изпълнителния директор, се съдържа изрично волеизявление на последния за утвърждаване на ново щатно разписание в дружеството, считано от 01.06.2021 г. вече с общ брой 592 щатни бройки /преди решението щатни бройки са 593/, като се съкрати една щатна бройка „специалист международен транспорт“, сектор „Местни пазари”, отдел „Продажби трансформатори”, дирекция „Трансформатори” /длъжността е единствена в щатното разписание/. Липсва изявление на работодателя за отлагане на приложението на новото щатно разписание за някакъв срок. Посоченото писмено доказателство обективира, както взетото решение на работодателя за съкращение на щата, така и изявление за утвърждаване на новото щатно разписание и определяне на датата от която то да се прилага. При това положение следва да се приеме, че считано от 01.06.2021 г. е било изчерпано действието на старото щатно разписание, независимо от това, че по делото не е представено щатно разписание, действало след 01.06.2021 г., в което технически да е отразено волеизявлението работодателя. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена след тази дата, т.е. към момента на връчването й фактът на съкращението е настъпил.

От изложеното следва, че работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Тъй като прекратяването на трудовото правоотношение не е незаконно, не е налице основание за възстановяване на ищеца на заеманата преди него длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК и следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Предвид крайния изход на делото на касатора се дължат направените по делото разноски пред всички инстанции. Съгласно приложените документи за платени такси и адвокатски възнаграждения, и списъци по чл. 80 ГПК, на дружеството се дължат разноски общо в размер на сумата 4 508,76 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 6028/23.11.2023 г. постановено по възз. гр. д. № 1838/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта с която е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, уволнението на П. С. И., извършено със заповед № 246/02.06.2021 г. на ръководителя на „Елпром хеви индъстрис“ АД, ЕИК[ЕИК] /с предишно наименование „Хюндай Хеви Индъстрис Ко.България“ АД/, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; възстановен е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ П. С. И. на заеманата до уволнението длъжност „специалист международен транспорт“; и е осъдено „Елпром хеви индъстрис“ АД [населено място] да заплати на П. С. И., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата 6338 лв. - обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 04.06.2021 г. до 04.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2021 г. до окончателното плащане, както и в частта за присъдените разноски и държавни такси, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. И. срещу „Елпром хеви индъстрис“ АД, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 246/02.06.2021 г. на ръководителя на „Елпром хеви индъстрис“ АД, ЕИК[ЕИК] /с предишно наименование „Хюндай Хеви Индъстрис Ко.България“ АД/ и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист международен транспорт“ в Елпром хеви индъстрис“ АД, [населено място], и за присъждане обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 04.06.2021 г. - 04.12.2021 г. в размер на 6338 лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА П. С. И., с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Елпром хеви индъстрис“ АД, [населено място], с ЕИК[ЕИК], разноски за всички инстанции в общ размер на 4 508,76 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.