Обезщетение от прокуратурата при оправдателна присъда и доброволно плащане

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 58
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев
при участието на секретаря Ани Ил. Давидова

като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело № 20228002103699 по описа за 2022 година
Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 46 от 22.02.2022 г. по гр.д.№ 13/2022 г. на Окръжен съд Плевен, с което се потвърждава решение № 1322/21.11.2021 г. по гр.д.№ 5012/2021 г. на Районен съд Плевен и са уважени исковете на М. К. П. и В. К. А. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на имуществените вреди в размер на 1600 лева (заплатено адвокатско възнаграждение по наказателно дело) и за сумата от 9780 лева (стойност на чуждите вещи, предадена от обвинения К. М. П. на пострадалия от престъплението, чрез органа на разследване).

Обжалването е допуснато по въпроса: „Дължи ли се обезщетение за вреди по реда на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, които не са пряка и непосредствена последица от обвинението?“

Отговор на обусловилия допускане на касационното обжалване въпрос се дава принципно в съдебната практика на ВС и ВКС, обобщена с т.1 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на ВС, в която се посочва, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Постановките в тълкувателното постановление се прилагат последователно при решаването на спорове в хипотезите на плоскостта на непозволеното увреждане в смисъл, че присъждането на обезщетение за имуществените вреди зависи винаги от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, въз основа на които съдът преценява дали има виновно и противоправно поведение, от което са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица конкретни вреди, т.е. дали са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорност при непозволено увреждане.

С оглед дадения отговор на повдигнатия материалноправен въпрос и данните по делото, при проверка правилността на въззивното решение, на основание чл.293 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

За да постанови решението, въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е било повдигнато и поддържано обвинение от прокуратурата, но наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Правилно също така, съдът е установил, че за възстановяване на щетите от престъплението, наследодателят на ищците доброволно е предал по ДП 384/2013 г. сумата 9780 лева (стойността на чужди движими вещи, в което е бил обвинен приживе, че е присвоил в съучастие с друго лице, при условията на опасен рецидив), възстановена на пострадалия от престъплението, за което пред главния разследващ полицай са съставени протоколи от 27.03.2014 г., а К. М. П. е оправдан по повдигнатото обвинение. При тези релевантни за спора обстоятелства, изложените от съда мотиви, че за обвиненото лице е настъпила имуществена вреда, тъй като паричната сума е внесена поради повдигането на обвинение, не могат да бъдат споделени. Необоснован и в нарушение на материалния закон е решаващият извод на въззивния съд, че действията по ДП 384/2013 г. на РП Н. неоправдано засягат правата на обвинения, поради което му се дължи обезщетение в размер на сумата, предназначена за възстановяване на щетите от престъплението. В случая, обвиненият в извършване на престъпление е имал интерес да обезщети пострадалия, за да намали вида и наказателната тежест на обвинението и след като е бил оправдан може да претендира обезщетение, но само ако даденото не може да бъде възстановено от получилия го без основание (така решение № 199/23.07.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 425/2011 г.).

Предвид изложените съображения, намаляване на имуществото на обвиненото лице в конкретния случай не съставлява имуществена вреда, настъпила в пряка причинна връзка с повдигането на обвинение от прокуратурата, тъй капо възстановяването на щетите от престъплението е извършено по волята на обвинения, за намаляване на наказателната тежест на обвинението, а не като мярка за процесуална принуда или в резултат от противоправното поведение на органа на разследване. Ето защо, когато предаването на парична сума по волята на обвинения е за възстановяване на щетите от престъплението, не е налице основание за отговорност на държавата за действия на правозащитните органи, независимо дали сумата е получена без основание. В този смисъл, настъпилите вреди, които не са в причинно-следствена връзка с повдигането на обвинение, не се включват в дължимото от държавата обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Правната защита на обвинения в наказателния процес се преценява, с оглед на фактическата и правна сложност на процесуално-следствените действия до окончателно приключване на производството и съпоставяне на заплатеното адвокатско възнаграждение с действително положените усилия на защитата срещу повдигането на обвинение. Няма спор в случая, че обвиненото лице е претърпяло имуществени вреди от наказателното преследване на прокуратурата в размер на заплатените възнаграждения за правна защита и съдействие, които са в причинно-следствена връзка с обвинението, но с оглед приложените доказателства по наказателното дело, същите са доказани до размер на 1600 лева.

Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба на прокуратурата е частично основателна. Обжалваното въззивно решение е необосновано и следва да се отмени в частта, в която са уважени исковете на М. К. П. и В. К. А. против Прокуратура на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на имуществените вреди в размер на сумата от 9780 лева (стойност на чуждите вещи, предадена от обвинения К. М. П. на пострадалия от престъплението, чрез органа на разследване) и вместо това исковете да бъдат отхвърлени, а в частта за обезщетението от 1600 лева (заплатеното адвокатско възнаграждение по наказателно дело) въззивното решение следва да бъде потвърдено, като се присъдят разноски съответно на уважената част на исковете.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 46 от 22.02.2022 г. по гр.д.№ 13/2022 г. на Окръжен съд Плевен в частта, в която са уважени исковете на М. К. П. и В. К. А. против Прокуратура на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на имуществените вреди в размер на сумата от 9780 лева (стойност на чужди движими вещи, предадена от обвинения К. М. П. на пострадалия от престъплението, чрез органа на разследване) и в частта за разноските над сумата от общо 258,05 лева (за първа инстанция 89,50 лева) и (за въззивна инстанция - 168,65 лева), като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ исковете на М. К. П. и В. К. А. срещу Прокуратура на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на имуществени вреди в размер на 9780 (девет хиляди седемстотин и осемдесет) лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/22.02.2022 г. по гр.д.№ 13/2022 г. на Окръжен съд Плевен в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на М. К. П. и В. К. А., разноски в касационното производство в размер на общо 55,36 (петдесет и пет лева, тридесет и шест стотинки) лева, съразмерно на уважената част на исковете.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: 1. _______________________

2. _______________________