Преценка за неплатежоспособност и реална ликвидност на активите

Текстът на акта

Ключови фрази

Откриване на производство по несъстоятелност * неплатежоспособност

Р Е Ш Е Н И Е

№65

Гр. София, 28.02. 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участието на секретаря С. Шишкова, изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т. д. № 2103/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА АД (н.), чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 575 от 21.08.2023 г. по в. т. д. № 40/2023 г. на Апелативен съд – София.

С обжалваното решение, след отмяна на решение № 260480 от 03.12.2020 г. по т. д. № 193/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI - 8 състав, постановено със съдържанието на чл. 630, ал. 1 ТЗ - за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД поради неплатежоспособност и/или свръхзадълженост, молбата на дружеството – касатор по чл. 625 ТЗ е отхвърлена.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оплакванията са за липса на реални мотиви и за несъобразяване на установени по делото факти и обстоятелства относно действителното икономическо състояние на длъжника; за необсъждане на възраженията на молителя в пълнота и за неизпълнение на служебните задължения на съда да установи дали счетоводните записвания на длъжника са правилни и достоверни, както и дали са осчетоводени всички негови задължения, съобразно изискванията на НСС. Твърди се, че съдът не е изследвал значението на всички установени от вещото лице коефициенти и тяхното отношение към платежоспособността на длъжника, в нарушение на практиката на ВКС е взел предвид само коефициентите на ликвидност, без същите да бъдат коригирани съобразно установеното от вещото лице, че в записванията липсват задълженията към молителя, публичноправните задължения и др. Поддържа се, че съдът не е извършил изискуемия анализ на установените от вещото лице данни относно финансово-икономическото състояние на длъжника, като не се е произнесъл относно вида на активите, тяхната ликвидност и реализируемост, както и относно събираемостта и обезпечеността на вземанията. По подробно изложени съображения, вкл. относно конкретни нередности в счетоводството на длъжника, които не са съобразени от въззивния съд и чиято преценка би обосновала наличието на състояние на неплатежоспособност на ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД, касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде оставено в сила решението на първата инстанция.

Против касационната жалба в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от длъжника ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с който се изразява становище за нейната неоснователност.

В проведеното съдебно заседание с участието на страните касаторът поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, като излага фактически и правни доводи по същество относно това, че краткотрайните активи на длъжника не могат да покрият неговите задължения; развива и евентуални доводи за свръхзадължеността на ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД, с оглед неправомерното завишаване чрез преоценка на стойността на ДМА. От своя страна ответникът по касация поддържа отговора на жалбата, като излага подробни съображения за редовността и обосноваността на извършената в хода на производството преоценка на активи. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като правилно, добре обосновано и без допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1/ За задълженията на въззивния съд да обсъди и се произнесе по всички твърдения, доводи и възражения на страните, като обсъди всички факти и доказателства, относими към предмета на спора в съответната инстанция; 2/ Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в коефициентите за обща и бърза ликвидност, достатъчно ли е за извършване на преценка относно платежоспособността на длъжника или от значение е и дали активите са налични, ликвидни и дали могат реално да бъдат трансформирани в пари в обозрим кратък срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните в жалбата основания за касиране на решението, приема следното:

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд на първо място е посочил, че постановяването на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ зависи от наличието на предпоставките по чл. 608, ал.1 или чл. 742, ал. 1 ТЗ, както и от липсата на предпоставките по чл. 631 ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност доказва фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си (чл. 154 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ). Развити са съображения, че неплатежоспособността на длъжника е обективно състояние, което се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични вземания. Същото се предполага в следните случаи: ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години (чл. 608, ал. 2 ТЗ); от момента на спиране на плащанията (чл. 608, ал. 3 ТЗ); ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение (чл. 608, ал. 4 ТЗ). Във връзка с основанието по чл. 742, ал. 1 ТЗ е посочено, че търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му.

На следващо място въззивният съд се е позовал на решение № 46 от 20.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1267/2020 г., II т. о., според което за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен е необходимо да се изследва цялостно и обективно финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания по делото, като влошаването на икономическото състояние на търговеца следва да има траен характер. От значение за установяване на състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните задължения на търговеца. Водещ е коефициентът на обща ликвидност при действителна ликвидност на елементите от краткотрайните активи, участващи при формирането им. Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретни материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства. Състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще.

Относно допустимостта на производството и активната легитимация на молителя като кредитор по смисъла на чл. 625, ал. 1 ТЗ съдът е приел, че същите са налице предвид установеното в отменителното решение по т. д. № 775/2022 г. на ВКС, ІІ т. о., че длъжникът има неизпълнени изискуеми парични задължения към молителя, породени от търговски сделки. С оглед обстоятелството, че длъжникът е спрял плащанията на задълженията си към молителя (не са ангажирани такива доказателства и след отменителното решение на ВКС), то той трябва пълно и главно да обори презумпциите в разпоредбите на чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, като по несъмнен начин докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение по търговска сделка. Според въззивния съд това в случая е сторено, предвид финансово-икономическото състояние на длъжника, установено към момента на устните състезания.

В тази връзка съдът е посочил, че в първоинстанционното производство са изслушани и приети основно и две допълнителни заключения по съдебно-счетоводни експертизи, представени по делото съответно на 18.05.2020 г., на 27.07.2020 г. и на 02.09.2020 г., чиито констатации са подробно описани в първоинстанционното решение и установяват финансово–икономическото състояние на длъжника към 31.05.2020 г. Представеното по делото на 29.05.2023 г. и прието в съдебно заседание на 06.06.2023 г. заключение по допуснатата от въззивния съд финансово–икономическа експертиза установява релевантното състояние на длъжника за периода от 31.05.2020 г. до датата на изготвяне на заключението/момента на устните състезания, съобразно разясненията на вещото лице и в съответствие с установената трайна съдебна практика за момента, към който следва да бъде извършвана оценка на това състояние.

Според последното заключение, кредитирано от съда като неоспорено, пълно, обосновано и правилно, показателите за ликвидност са следните: 1/ коефициент на обща ликвидност: към 31.05.2020 г. - 4,8780; към 2020 г. - 2,7277; към 2021 г. - 2,3224; към 2022 г. - 7,5469, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023 г./; 2/ коефициент за бърза ликвидност: към 31.05.2020 г. – 4,7740; към 2020 г. - 2,6690; към 2021 г. - 2,2750; към 2022 г. – 6,7344, съответно към датата на изготвяне на заключението; 3/ коефициент на незабавна ликвидност: към 31.05.2020 г. – 0,00000; към 2020 г. – 0,0000; към 2021 г. – 0,1230; към 2022 г. – 2,1094, съответно към датата на изготвяне на заключението; 4/ коефициент на абсолютна ликвидност: към 31.05.2020 г. – 0,00000; към 2020 г. - 0,00000; към 2021 г. – 0,1230; към 2022 г. – 2,1094. Коефициентът за финансова автономност е както следва: към 31.05.2020 г. – 0.0898; към 2020 г. „- 0,1495“; към 2021 г. „- 0,2055“; към 2022 г. – 0,5079, съответно към датата на изготвяне на заключението. Коефициентът на задлъжнялост е както следва: към 31.05.2020 г. – 11,1366; към 2020 г. „- 6,6893“ ; към 2021 г. „- 4,8670“; към 2022 г. – 1,9689, съответно към датата на изготвяне на заключението. Финансовият резултат е както следва: към 31.05.2020 г. – 309; към 2020 г. „- 337“, към 2021 г. „-243“; към 2022 г. - 377, съответно към датата на изготвяне на заключението. Пасивите са както следва: към 31.05.2020 г. – 2 283; към 2020 г. – 2 950; към 2021 г. – 3 329; към 2022 г. – 886, съответно към датата на изготвяне на заключението. Общата сума на активите е както следва: към 31.05.2020 г. – 2 488; към 2020 г. – 2 509; към 2021 г. – 2 645; към 2022 г. – 1 336, съответно към датата на изготвяне на заключението. В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че увеличението на резервите по баланса към 31.12.2022 г. са от последващата оценка на активите; споразуменията с кредитори за отсрочване на задълженията са основанието краткосрочните задължения на длъжника към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. да са осчетоводени като дългосрочни; а т. нар. „новопоявили се“ през 2021 г. 135 000 лв. са предоставени от „Ватия холдинг“ АД за оборотни средства и същите фигурират в баланса.

Въз основа на заключението и обясненията на вещото лице съдът е приел, че към 31.12.2022 г. длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за кредиторите; към 31.12.2022 г. активите - текущи и нетекущи на обща стойност 1 336 х. лв. са достатъчни за изплащане на задълженията - текущи и нетекущи в общ размер на 886 х. лв., което определя затрудненията на длъжника като временни; счетоводството на „Ватия Трейдинг” ЕООД за изследвания период е водено редовно съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти; цялото имущество на длъжника е ликвидно/продаваемо и реализацията му не би затруднила нормалната дейност на „Ватия Трейдинг” ЕООД, тъй като дружеството не извършва производствена дейност.

По тези съображения въззивният съдебен състав е формирал извод, че длъжникът е оборил при условията на главно и пълно доказване установените в закона презумпции за неплатежоспособност и по несъмнен начин е установил, че са налице предпоставките по чл. 631 ТЗ. Дори да се приеме, че в предходните години длъжникът е имал затруднения да покрива задълженията си към кредиторите, предвид заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, изслушани и приети в първоинстанционното производство, сега установеното финансово-икономическо състояние на длъжника дава възможност тези затруднения да бъдат определени като временни по смисъла на чл. 631 ТЗ и след като длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите, молбата по чл. 625 ТЗ на поддържаните основания - неплатежоспособност и/или свръхзадълженост, следва да бъде отхвърлена.

Възраженията на молителя в отговора на въззивната жалба са намерени от съда за неоснователни. Прието е, че последното заключение на финансово-икономическата експертиза опровергава доводите на молителя за нередовност на воденото счетоводство и неправилно установено финансово-икономическо състояние на длъжника, а обстоятелството, че липсва плащане към молителя по изпълнителното дело, както и доводите за злоупотреба с процесуални права, чрез твърдения за увреждащи фактически и правни действия от длъжника в изпълнителното производство и извън него, не могат да обосноват различен от направения извод. Възраженията, че недвижимата собственост не може да се има предвид при определяне на платежоспособността на търговеца са отхвърлени с оглед заключението на вещото лице, че цялото имущество на дружеството е ликвидно/продаваемо; отречена е и възможността представените в последното съдебно заседание писмени доказателства от молителя да се отразят на крайните констатации на вещото лице.

І. По въпросите, обусловили достъпа до касационна проверка на така постановеното от Софийския апелативен съд решение, становището на настоящия съдебен състав съвпада с утвърдената практика на ВКС, която е в следния смисъл:

Съгласно трайната практика, включително посочените от касатора решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ІV г. о., решение № 261 от 05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г. на І т. о. и др., въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка и анализ събраните по делото доказателства и след като обсъди защитните тези на страните, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея; Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички относими към предмета на спора доводи и възражения на страните и по събраните доказателства във връзка с тях – поотделно и в тяхната съвкупност; Съдът е длъжен да отрази в мотивите си преценката на всички правнорелевантни факти и да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства във връзка с тези факти, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други – не; Изброяването на събраните доказателства в обстоятелствената част на решението не означава изпълнение на задължението, възложено на съда от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК за преценка на доказателствата по делото.

Съгласно решение на ВКС № 32 от 17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ІІ т. о. и постановената впоследствие в същия смисъл практика на ВКС, ТК, цитирана и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието на платежоспособност. От значение за тази преценка е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника.

Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения, или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни.

За установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Когато краткотрайните активи се състоят от вземания следва да бъде проследена тяхната събираемост, за да се направи извод дали същите действително представляват имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите.

Липсва ликвидност на краткосрочните вземания, когато те са несъбираеми или обезценени, а за тази преценка от значение са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ за извършване на преценка относно платежоспособността са останалите показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на които включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства.

ІІ. По съществото на касационната жалба настоящият съдебен състав приема следното:

С оглед отговорите на правните въпроси, установени с практиката на ВКС, основателни са оплакванията на касатора, че въззивният съд е възпроизвел заключението на вещото лице, но не е извършил дължимия цялостен анализ на показателите относно финансово-икономическото състояние на длъжника, не е обсъдил възраженията на кредитора и всички правнорелевантни факти, относими към формиране на преценката относно платежоспособността, възприел е безкритично заключението, в резултат на което изводите му по съществото на спора са основани на простото съотношение между актива и пасива, при пълна липса на изследване на вида и характера на краткотрайните активи, дали същите са налични, ликвидни и дали могат реално да бъдат трансформирани в пари в обозрим кратък срок. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение се преценява като частично неправилно – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, по следните съображения:

От данните по делото е видно, че краткотрайните активи на длъжника в изследваните периоди съобразно счетоводните му данни се състоят от материални запаси и краткосрочни вземания, а от 2020 г. - и от парични средства, като при по-подробния им преглед се установява следното:

Паричните средства в размер на 135 х. лв. са предоставени от ВАТИЯ ХОЛДИНГ АД – едноличен собственик на капитала на дружеството – длъжник, във връзка с предложен от същото лице план за оздравяване (с цел с тях да бъдат удовлетворени 100 % от вземанията на кредиторите по трудови правоотношения и тези на НАП); намират се в специална доверителна сметка, като достъпът до същите може да се осъществи само при спазване на поставеното условие (одобряване на оздравителния план, до каквото в случая не се е стигнало). Следователно сумата не представлява реализируем актив, като по делото няма данни да е станала собственост на длъжника и той да може да се разпорежда с нея. Обстоятелството, че сумата подлежи на връщане на вносителя и е извън патримониума на ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД е констатирано и при постановяване на влязлото в сила определение № 260406 от 26.02.2024 г. за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ.

Вземанията на длъжника от 293 х. лв. са спрямо третото лице ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП – дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Република Сейшели; възникнали са като краткосрочни през 2018 г. по силата на договор за заместване в дълг на стойност ок. 2 359 х. лв.; изплащането им е било периодично отлагано със споразумения между страните; оттогава липсва погасяване чрез плащане; размерът на вземанията е намален в резултат на извършено през 2022 г. прихващане, а с това е намален и размерът на задълженията на длъжника. Във всеки един момент от изследвания период тези вземания са представлявали значителен процент от краткотрайните активи на ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД. С оглед горното няма основание да се очаква, че офшорното дружество ще изпълни доброволно паричното си задължение, а принудителното събиране на вземането би било затруднено до степен на невъзможност. Изброените обстоятелства мотивират извод, че посочените вземания от ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП са били реално несъбираеми от момента на тяхното възникване през 2018 г.

Като непроменена в проверявания период е отчетена стойността на материалните запаси на дружеството в размер на 52 х. лв., представляващи материали (скали) и стоки (фракция, каменно брашно, кварц калиброван) съответно на стойност 39 х. лв. и 13 х. лв.

Краткосрочните задължения на дружеството са били счетоводно намалени поради отписване на част от тях (касае се основно за задължения към едноличния собственик на капитала), като съобразно последните данни тяхната стойност възлиза на 64 х. лв.

В заключението на вещото лице пред Софийския апелативен съд са отразени и следните констатации: Длъжникът е преустановил стопанската си дейност, като последните приходи от продажби са отразени в ГФО за 2020 г. и са в размер на 29 000 лв.; краткотрайните материални активи са бавно ликвидни, видно от показателите за обращаемост, дружеството няма реализирани обороти, отчетените приходи от оперативна дейност са в резултат на отписани задължения, липсват финансови приходи.

При дължимата корективна преценка на коефициентите за ликвидност, с оглед съобразяване на изискванията за наличност и реализируемост на краткотрайните активи, настоящият съдебен състав намира следното:

Неправилен е изводът на въззивния съд, че ако и да се приеме, че в предходни години длъжникът е имал затруднения да покрива задълженията си към кредиторите (което е факт), установеното към момента на устните състезания пред Софийския апелативен съд финансово-икономическо състояние на длъжника дава възможност тези затруднения да бъдат определени като временни по смисъла на чл. 631 ТЗ, както и че длъжникът понастоящем е в състояние да покрива краткосрочните си задължения си без опасност за интересите на кредиторите.

На първо място, при съобразяване на реалната ликвидност на краткотрайните активи и игнорирането на тези от тях, които не могат да служат за удовлетворяване на паричните вземания на кредиторите – изобщо или в обозрим кратък срок, а това са както паричните средства, така и описаните по-горе вземания на длъжника, коефициентът за обща ликвидност е под единица (0.85), и то без да се имат предвид определените като бавно ликвидни от вещото лице материални запаси, а коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са нулеви.

Не съответстват на минималните изисквания за платежоспособност и показателите за минали периоди, ако към тях се приложи същата преценка относно събираемостта на краткосрочните вземания на длъжника от чуждестранния търговец ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП ООД, включително съгласно допълнителното заключение на вещото лице пред първата инстанция (л. 952) за 2018, 2019 и до м. май 2020 г. в счетоводството на длъжника не са отразени получени средства по вземането в размер 2 359 х. лв. и при корекция на коефициентите за ликвидност се установява, че същите към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. или клонят към нула (КОЛ и КБЛ), или са равни на нула.

Съвкупната преценка на горните обстоятелства сочи, че затрудненията на длъжника да обслужва краткосрочните си задължения не са временни, а трайни (като временни се квалифицират затруднения, които обхващат период не по-голям от шест месеца, по арг. от чл. 608, ал. 4 ТЗ) и не са преодолени, нито има обосновано очакване за това, с оглед преустановената стопанска дейност на дружеството. От друга страна в хипотезата на възможна неплатежоспособност преценката дали длъжникът има имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за кредиторите не следва да включва ДМА и в тази връзка необоснован е изводът на апелативния съд, основан на изслушаното пред него заключение на вещото лице, че към 31.12.2022 г. длъжникът разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията му без опасност за кредиторите, който е формиран на база на всички активи на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 ТЗ, послужила като основание за предявяване на молбата, не е оборена; че спирането на плащанията се дължи на икономическа невъзможност за погасяване на краткосрочните задължения и че тази невъзможност е трайна, поради което състоянието на неплатежоспособност е налице.

В обжалваното решение безкритично е възприето заключението на вещото лице и относно редовно воденото счетоводство на длъжника. Напр. от доказателствата по делото е видно, че през м. октомври 2021 г. е направена преоценка на материалните активи на длъжника по пазарни стойности от сертифициран оценител, въз основа на която недвижимостите са счетоводно отчетени съобразно тези нови и увеличени стойности. Не същият принцип обаче е приложен по отношение на материалните запаси, чиято стойност по пазарни цени е по-ниска от счетоводно отразената – 52 х. лв., като освен стоки и материали извършената преоценка обхваща и други движимости – три леки автомобила и гриндометър, чиято обща пазарна стойност възлиза на 47 х. лв. Следователно при осчетоводяването на дълготрайните и краткотрайните активи са приложени различни критерии (политики), така че записванията да отразяват винаги по-високата им стойност. Това обстоятелство се цени в подкрепа на вече формирания извод относно неплатежоспособността на длъжника, т. к. при съобразяване на подхода за преоценка на активите съобразно реалната им стойност коефициентът на обща ликвидност би спаднал допълнително.

Останалите повдигнати от касатора въпроси за нередовност на счетоводството на длъжника поради неотчитане на всички задължения не биха се отразили върху изхода на спора, още повече, че качеството на безспорност на същите (доколкото счетоводните данни на длъжника и кредитора в тази насока драстично се различават) ще се придобие в съответните производства по чл. 692 и чл. 694 ТЗ.

Началната дата на състоянието на неплатежоспособност следва да бъде определена на 31.12.2018 г., тъй като се установява, че това е най-ранният момент, в който обективно е проявена невъзможността на длъжника с краткотрайните си активи да погасява текущите си задължения. Освен това в касационната жалба липсват доводи за друг начален момент на състоянието на неплатежоспособност (арг. от решение № 44 от 04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на І т. о. на ВКС), напротив, отправеното до съда искане е да се потвърди първоинстанционното решение, вкл. в частта относно началната дата на неплатежоспособността.

С оглед извършената преоценка на съществуващите материални активи по тяхната пазарна стойност не се установява длъжникът да се намира в състояние на свръхзадълженост, релевантно за което е съотношението между всички активи и всички задължения на търговеца. Наложените в практиката критерии относно преценката на това финансово-икономическо състояние изискват освен изследване на характеристиката на активите, тяхното действително съществуване и реализируемост, и съобразяване на реалната им пазарна цена. В този смисъл заключението на вещото лице, че вземанията на кредиторите са реално обезпечени с наличното му имущество правилно е съобразено от страна на въззивния съд. Вещото лице е посочило, че към 31.12.2022 г. коефициентът на финансова автономност е над норматива от 0.33 %, както и че дружеството е отчело счетоводна печалба, а коефициентите за рентабилност на собствен капитал, пасиви и активи са с положителен знак, за разлика от предходни периоди, което се дължи на извършена преоценка на активи и отписване на задължения. Именно с оглед липсата на състояние на свръхзадълженост следва да се цени и заключението в частта, в която е посочено, че към последния изследван период длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за кредиторите, като това е така и при съобразяване на действителната наличност и реализируемост на краткотайните материални активи. Оспорването относно реалната пазарна стойност на дълготрайните материални активи не е доказано в процеса. Предвид изложеното, преценката на въззивния съдебен състав за липса на състоянието по чл. 742 ТЗ е правилна и следва да бъде споделена.

Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в определение № 422 от 25.06.2019 г. по ч. т. д. № 1096/2019 г. на ІІ т. о. и в решение № 139 от 29.11.2019 г. по т. д. № 653/2019 г. на ІІ т. о., при окончателното инстанционно приключване на производството по молбата по чл. 625 ТЗ с решение за откриване на производство по несъстоятелност, последиците, породени от постановеното предходно решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ се запазват, с оглед незабавното действие и изпълнение на същото, прогласено в чл. 634 ТЗ, поради което в този случай съдът не е длъжен да постановява диспозитив относно назначаването на временен синдик, допускане на обезпечителни мерки, указване на сроковете за предявяване на вземанията и пр.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде частично отменено като неправилно само досежно отхвърлянето на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД поради липса на състояние на неплатежоспособност и вместо него да се постанови друго, с което молбата по чл. 625 ТЗ да бъде уважена на това основание, с посочване на началната му дата. В останалата обжалвана част, с която молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 607а, ал. 2 ТЗ - поради свръхзадълженост на длъжника - е отхвърлена, въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, решението на въззивния съд, с което разноските са възложени в тежест на молителя – настоящ касатор, вкл. и в изменената му по чл. 248 ГПК част, следва да бъде отменено.

Длъжникът следва да бъде осъден да заплати остатъка от дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 125 лв., доколкото не е била събрана предварително, поради наличието на предпоставките на чл. 620, ал. 5 ТЗ по отношение на касатора.

Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 575 от 21.08.2023 г. по в. т. д. № 40/2023 г. на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав в частта, с която след отмяна на решение № 260480 от 03.12.2020 г. по т. д. № 193/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 8 състав е отхвърлена молбата на БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА АД (н.) по чл. 625 ТЗ, предявена на основание чл. 607а, ал. 1 ТЗ вр. чл. 608 ТЗ, включително в частта относно разноските, изменена по реда на чл. 248 ГПК с определение № 636 от 17.10.2023 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на длъжника ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с начална дата - 31.12.2018 г.; и ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника с УКАЗАНИЕТО, че незабавното действие на постановеното от Софийски градски съд, ТО, VI - 8 състав решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ с № 260480 от 03.12.2020 г. по т. д. № 193/2020 г. в тази част СЕ ЗАПАЗВА.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 575 от 21.08.2023 г. по в. т. д. № 40/2023 г. на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 125 лв. – дължима държавна такса за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията за обявяването му в ТРРЮЛНЦ по партидата на ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: