Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2025
Оправдаване за престъпление с регистрационни табели и налагане на глоба по ЗДвП
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Първоинстанционният съд първоначално осъжда подсъдимия на лишаване от свобода за управление на МПС без съответните табели. Въззивният съд отменя присъдата, признава го за невиновен по наказателния състав и му налага административно наказание глоба и лишаване от правоуправление. Върховният касационен съд оставя в сила оправдателната присъда, като отхвърля протеста на прокуратурата поради липса на съществени процесуални нарушения и необоснованост на доводите ѝ.
Какво приема съдът
Касационната инстанция не проверява необосноваността на съдебните актове, а само спазването на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда и правилното приложение на материалния закон.
Приложени разпоредби
- чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК
- чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
- чл. 301, ал. 4 НПК
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК
- чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
регистрационни табелинерегистрирано МПСадминистративно наказаниекасационен протестоправдателна присъда
Текстът на акта
Ключови фрази Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера * бланкетен протест * правилно приложение на материалния закон * отнемане на свидетелство за правоуправление по административен ред Р Е Ш Е Н И Е № 111 Гр.София, 05.03.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари, 2025 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ДАЦОВ ИВАН СТОЙЧЕВ При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.81/25 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №19/08.11.23 г,постановена от Четвърти наказателен състав на РС-Елин Пелин по Н.О.Х.Д.35/23 г., подсъдимият Н. К. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.345,ал.2 вр. ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, търпимо при първоначален строг режим. По протест на представителя на държавното обвинение е образувано В.Н.О.Х.Д.139/24 г.по описа на ОС-София /СОС/, Втори второинстанционен наказателен състав. С присъда №44/04.11.24 г.е отменен атакуваният горецитиран съдебен акт, а подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и вр.чл.301,ал.4 НПК на основание чл.175, ал.3,пр.1 ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 450 лв.и лишаване от правоуправление на МПС за срок от десет месеца, с оглед извършено нарушение на чл.140,ал.1,изр.1 ЗДП. Срещу присъдата на СОС е постъпил касационен протест от представител на ОП-София. В него се твърди,че съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на същия и оставяне в сила на присъдата на РС-Елин Пелин. Депозирано е и допълнение към протеста с развити съображения с претенция за допуснати нарушения на чл.13 и чл.14 НПК, довели до неправилно приложение на материалния закон. Накрая се настоява присъдата на СОС да бъде отменена, а делото- върнато за ново разглеждане на друг състав на второстепенния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста, ведно с аргументите по допълнението към него. Подсъдимият лично и неговият служебен защитник настояват присъдата на СОС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението към него,както и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл. НПК, намира за установено следното: ПРИНЦИПНИ СЪОБРАЖЕНИЯ: За да може да прецени дали и какви надлежни отговори дължи, настоящата върховна съдебна инстанция по наказателни дела следва да разчете най-напред доколко допустимо е сезирана според активиращите актуалното касационно производство документи. И така, на първо място протестираната присъда на СОС е постановена на 04.11.24 г.и в диспозитива на същата е отразено,че подлежи на атакуване в петнадесетдневен срок от посочения ден. На л.5 от касационното производство е приложен протест на прокурор от ОП-София, депозиран на 11.11.24 г., т.е.в указания срок. В същия е залегнало като касационно оплакване единствено неправилно приложение на материалния закон /изписано словно, а и цифрово при финалното искане/. След това е постъпило допълнение към протеста, депозирано на 15.11.24 г., също явяващо се подадено в указания петнадесетдневен срок за атакуване. Казаното е важно не за друго, а защото в допълнението вече се претендират нарушения на чл.13 и чл.14 НПК, вследствие на което се прави извод за неправилно приложение на материалния закон. Иначе казано, може да се твърди, че макар и да не е изписано по нарочен начин, допустимо като срок се въвежда и касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Това е видно и от цифровото споменаване на този текст, независимо че липсва препращане към конкретни пороци съгласно ал.3 на цитираната норма. Такъв пропуск впрочем не е допуснат по отношение на нарушението на материалния закон с привръзване на оплакването по чл.348,ал.1,т.1 НПК към ал.2 на същия. Следователно, това са потенциалните касационни поводи, по които може да разсъждава, ако е допустима аргументацията по тях, висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела. Макар и сочени в основен и допълващ документ поотделно, те се явяват заявени все в срока за протестиране, указан от СОС с диспозитива на присъдата. На второ място, няма никакво съмнение, че и при разглеждане на актове по реда на чл.346,т.2 НПК, сезиращите документи следва да се подчиняват на общите правила на изготвяне на протести и жалби пред тази инстанция, както и да се отправят релевантни спрямо правомощията на ВКС искания. Необяснимо поради казаното в основния протест представителят на СОП претендира да се отмени присъдата на СОС и да се остави в сила съдебният акт на РС-Елин Пелин, постановен по Н.О.Х.Д. 35/23 г. Настоящото разглеждане на делото е първо поред пред тази инстанция и тя е само такава по правото. Подобно искане би могло да се отправя единствено при екплоатиране на разпоредбата на чл.354, ал.5,изр.2 НПК- когато делото се разглежда за трети път пред ВКС и е преценено,че той ще реализира правомощия на въззивна инстанция. Актуалният случай не е такъв. Все пак трябва да се отчете,че в допълнението към протеста, без изричен стремеж към разясняване на казаното току-що, представителят на СОП е поискал ВКС да упражни свое законосъобразно правомощие, в случай на приемане на основателност на претенциите- да отмени присъдата на СОС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На трето място, видно от обвинителния инструмент, приложен в първоинстнационното дело, и въобще от цялото производство, става ясно,че на подсъдимия е инкриминирано престъпление по чл.345,ал.2 вр.ал.1 НК. Въпреки това и в протеста, и в допълнението към него представителят на държавното обвинение от СОП упорито сочи чл.354,ал.2 вр.ал.1 НК, какъвто текст съществува в НК и има практическо приложение. Наистина, нужно е да се признае, че поне веднъж е написана вярната по обвинението материалноправна разпоредба- в допълнението, л.11 от касационното дело, на гърба долу. Разбира се, този съд няма да упражнява краен формалистичен подход на неразбиране с оглед това да е някакъв процесуален пурист, защото има пред себе си досието и относимите актове по него, а и защото добросъвестно е в състояние да направи извод за какво иде реч. Но не може да се въздържи да не обърне внимание на нехайното отношение на изготвилия протеста и допълнението към него прокурор при отправена претенция за утежняване положението на подсъдимо лице, когато се проверява и съответността на документа спрямо съответното осъждане или оправдаване. Дори и да се приеме грешка при изписването,както безспорно е станало понастоящем, тя трябва да бъде посочена и неотстранилият я субект-порицан. Това е така,защото уважението към правосъдието като цяло, към ръководния съдебен орган и останалите страни в процеса най-малко предполага внимателно изчитане на документа, с който се сезира върховната съдебна инстанция по наказателни дела, преди да бъде депозиран по надлежен ред. Казаното несъмнено важи за всеки участник в наказателно производство. На последно, но не по важност, място в тази част на изложението, вече бе казано,но в друг контекст, че при първо редовно разглеждане на делото пред него ВКС е съд по правото и се произнася само по точно определени и аргументирано изложени оплаквания по касационни основания. Необосноваността на атакувания съдебен акт, както ярко личи от разпоредата на чл.348 НПК, не е сред тях, защото тя е относима към съд по същество. Формулирането на релевантни доводи в касационни протест и/или жалба експликира професионализма на изготвящия сезиращия документ, резултат от способността му да се подведат надлежни съображения под оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и т.н., които да бъдат обсъждани от този съд по правото. При това ВКС е в състояние неотклонно да разчете теза, когато макар и да се твърди,че е налице нарушение на чл.348,ал.1,т.2 НПК, всъщност явно или прикрито се оспорва обосноваността на атакувания съдебен акт, а оттам- и приетата фактология и приложението на правото. На такива възражения този съд не отговаря. ПО ДОПУСТИМОТО СЪЩЕСТВО НА ПРЕТЕНЦИИТЕ: В основния протест няма никакви доводи,освен просто оплакване за неправилно приложение на материалния закон, поради което и няма какво да бъде обсъждано. Това е обяснимо поради депозирането му преди изготвяне на мотивите към присъдата. Що се касае до допълнението, то охарактеризира недоволството на прокурора по направения съдебен доказателствен анализ. Но не се посочва конкретно в какво се състоят процедурните съдебни грешки, а се оспорва съдържанието на приетите доказателства по начин, несхождащ се с прокурорските виждания. Следователно иде реч за необоснованост. Все пак ВКС е склонен сам да формулира някои поставени възражения, подвеждайки ги под правилата на НПК за свой контрол. Твърди се на първо място, че фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд не е възприета изцяло от въззивния такъв, предвид обстоятелството,че последният не е дал вяра на показанията на свидетеля П. за времевия период на управление на мотоциклета от страна на подсъдимия. И че по този начин било зле формирано вътрешното убеждение на СОС, което пък довело до неправилно приложение на материалния закон. Оттук насетне в светлината на казаното не се излагат процесуални пороци на съдебната дейност, а се прави личен за атакуващия прокурор доказателствен анализ, със съотнасяне на доказателствени източници, в противовес на възприетото от решаващата втора инстанция. Но последната е отразила аргументи за всяко свое становище, дала е разяснения защо приема в една част показанията на разпитани свидетели и самия подсъдим, а в други –не. Тезата е ясна и мотивирана, без процедурни и логически грешки. Това,че не се нрави на прокурора, не я превръща в процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на СОС. На второ място, според представителя на СОП „независимо от проведеното въззивно съдебно следствие, с цел изясняване на важни обстоятелства за правилното решаване на делото, предприетите мерки от въззивния съд не са били достатъчни за разкриване на обективната истина, с което е допуснато нарушение на чл.13 и чл.14 НПК“ /допълнението,л.11,гръб, втори абзац, предпоследно изречение/. Казаното е доста озадачаващо. И това е така, защото въззивното съдебно дело е било насрочено с определение по реда на чл.327 НПК за 22.04.24 г. В този ден то е приключило, без да се дава ход на въззивно съдебно следствие. С определение №469/09.10.24 г. СОС е отменил дадения ход по същество и е изискал актуална справка за съдимост на подсъдимия. След като такава е постъпила, тя е била приета в съдебно заседание на 04.11.24 г., когато е постановена атакуваната присъда. Други доказателства или доказателствени искания,още по-малко такива за разкриване на обективната истина по съществото на престъпната деятелност, не са били предмет на разглеждане пред СОС, нито предмет на дискусия пред него, поставена от някоя от страните, да не говорим държавното обвинение да е генерирало някаква активност по въпроса. Ето защо ВКС не съзира смисъл в казаното в допълнението към протеста за проведеното въззивно съдебно следствие. Пред този съд впрочем държавното обвинение също не настоява да е имало необходимост от преразпит на свидетелите-полицаи, което би могло да бъде разисквано на плоскостта на чл.348,ал.1,т.2 НПК, а единствено за начина, по който трябва да се третират техните показания. На последно място, касателно неправилното приложение на материалния закон, каквото се претендира да е допуснато, в протеста и допълнението към него няма никакви съображения, които да бъдат обсъдени. Казаното е донейде обяснимо, предвид трактовката за некачествена съдебна аналитична дейност, но пък понеже тъй или инак е релевирано като касационно основание,следваше да се изложи някакво становище. Затова този съд само най-общо ще заяви, че в съобразие с приетата от СОС процедурно вярно изведена фактология, прилагането на материалния закон е законосъобразно поднесено. Несъмнено подсъдимият не е личност, отличаваща се с безукорна репутация, но както правилно е отбелязал контролираният съдебен състав, даденото разрешение по материалното право е относимо и за такъв човек. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №44/04.11.24 г.,постановена от ОС-София, Втори второинстанционен състав, по В.Н.О.Х.Д.139/24 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.