Отмяна на осъдително решение за данъчно престъпление заради процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Укриване и неплащане на данъчни задължения * необоснованост * превратна оценка на доказателства * превратно тълкуване на свидетелски показания * вътрешно противоречиви изводи * диспозитив на съдебен акт * граждански иск в наказателното производство * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е
№620 гр.София , 03 декември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Максим Колев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 821/2024 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от подсъдимата С. Й. М. лично, от защитника й адв. Р. И. и от гражданския ищец Министъра на финансите като представляващ Държавата, чрез юрк. М. С., срещу решение №123 от 11.07.2024 г., постановено по внохд №227/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.

В жалбата на подсъдимата С. М. се твърди, че въззивното решение е „неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон“ . В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се сочи следното: 1. липса на отговори от страна на съда по направени от подсъдимата възражения; 2. експертно изследване само на единия от двата приложени по делото оригинала на договор за кредит, между които е видно, че са налице различия както в положените печати и подписи, така и в попълнените ръкописни текстове; 3. необсъждане на показанията на св.Д. в цялост и липса на съпоставка на казаното от него с други доказателства; 4. необсъждане на решението на административния съд; 5. отказ на решаващите съдилища да назначат повторна почеркова експертиза, при положение, че тройната такава, изготвена от вещите лица С., С. и Ч. е необоснована и непълна, по причина, че: - не е бил изследван почерка и подписа на св. А. П., макар и да е била поставена такава задача; - изследвани са само текстовете, написани с латински букви, но не и тези, изписани на кирилица; - за образец от почерка на подсъдимата е използван част от текст във инкриминирана фактура, който не е написан от нея; - не е ясна методиката, използвана от вещите лица при изследване на текстовете, изписани с латински букви; 6. отказ на съда да допусне до разпит поискания от подсъдимата и защитника й свидетел В. Д., чиито показания биха имали важно значение за правилното решаване на делото; 7. липса на коментар в мотивите на съда на подадената от св.Д. жалба срещу данъчно ревизионния акт пред административния съд, както и на обстоятелството, че св.Д. е направил опит неправомерно да се запознае с материалите по дело № 1490/2020 г., използвайки качеството си на адвокат; 8. незаконосъобразно прочитане на показанията на св.В. М., дадени пред друг състав на съда, без провеждане на непосредствен разпит; 9. не предоставяне на възможност на подсъдимата от страна на първостепенния съд да даде обяснения в следващото съдебно заседание, за да се подготви, както и приобщаване на обясненията й пред друг съдебен състав, без предварително да бъде предупредена за това; 10. от мотивите на съда не става ясно начина, по който е определена щетата за фиска. Моли се да бъде отменен атакувания съдебен акт и подсъдимата да бъде оправдана, алтернативно- делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура за „доизясняване на основни факти и обстоятелства“.

В касационната жалба на защитника на подсъдимата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като се твърди, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, без да е извършено всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и без да е спазен процесуалния закон и правилата на формалната логика. Излагат се подробни съображения, които преобладаващо съвпадат с тези, отразени в касационната жалба на самата подсъдима. Моли се да бъде отменено решението на апелативната инстанция и постановен съдебен акт, с който подсъдимата М. да бъде оправдана.

В касационната жалба, подадена от юрк. С., процесуален представител на Министъра на финансите като представляващ Държавата, се сочи, че инкриминираната сума от 73 488,12 лв. е реално възстановена на дружеството /фирма/, като безспорно е установено участието на подсъдимата при получаването на тази сума. В този смисъл се твърди, че са налице основанията на чл.45 от ЗЗД за репариране на причинените на пострадалия вреди, пряка и непосредствена последица от деликта. Моли се решението на апелативния съд в частта касаеща гражданския иск да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон и гражданския иск да бъде уважен до размера, присъден с присъдата на Окръжен съд-Пловдив.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд подсъдимата С. М. и служебно назначения й защитник адв.С. поддържат касационните жалби, по изложените в тях съображения и с направените искания, като молят те да бъдат уважени. Адв.С. представя писмена защита.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като счита, че въззивният съд е спазил всички процесуални правила както при разглеждане на делото, така и при оценката и анализа на доказателствата. Предлага да се потвърди решението на Апелативен съд-Пловдив.

В последната си дума подсъдимата С. М. моли да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като не е извършила инкриминираните й деяния, алтернативно, делото да бъде върнато на въззивната инстанция, която да промени решението си.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №260018 от 26.09.2022 г., постановена по нохд №1490/2020 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимата С. Й. М. за невинна и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Със същата присъда е бил изцяло отхвърлен гражданския иск на Държавата чрез министъра на финансите за обезщетение за имуществени вреди в размер на 89 482,03 лв., предявен срещу подсъдимата, ведно със законната лихва.

По протест на Окръжна прокуратура –гр. Пловдив с искане за осъждане на подсъдимата М. по възведеното й обвинение и въззивна жалба на гражданския ищец, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №530/2022 г. С решение №59 от 24.04.2023 г., постановено по посоченото въззивно дело, първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.

При второто първоинстанционно разглеждане на производството, с присъда №10 от 15.02.2024 г., постановена по нохд №925/2023 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимата С. М. за виновна в извършване на престъпление по чл.256 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което й е наложил наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 1000 лв., като я е оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимата С. М. е била осъдена да заплати на Държавата, чрез министерство на финансите сумата от 73 488,12 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, като гражданският иск е бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 89 482,03 лв. като неоснователен.

В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски, както и д.т. върху уважената част на гражданския иск.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата, която е подала въззивна жалба, по повод на която е било образувано внохд №227/2024 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив , приключило с решение №123 от 11.07.2024 г., с което е изменена първоинстанционната присъда в наказателно –осъдителната й част, като по отношение на деянията, извършени през м.октомври 2009 г. и м.ноември 2009 г. в рамките на продължаваното престъпление е прието, че те представляват „опит“ и подсъдимата е призната за невинна в това деянията по тези два пункта от продължаваното престъпление по чл.256 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК да са „ довършени“, като я е оправдал само по това първоначално осъждане от първоинстанционния съд. Присъдата е била изменена и в гражданско- осъдителната й част. Подсъдимата е била осъдена да заплати на Държавата, чрез министерство на финансите юрисконсултско възнаграждение. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Касационните жалби на подсъдимата и нейния защитник са ОСНОВАТЕЛНИ , макар и не по всички изложени в тях съображения.

ВКС се съгласява с част от направените оплаквания касателно допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция.

На първо място твърдението за необоснованост на експертното заключение – Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза №69 /т.9, л.13-20 от д.п./, изготвено от вещите лица М. С., С. С. и И. Ч., не е лишено от смисъл. Видно от Постановлението за назначаване на експертиза от 12.11.2013 г., разследващият полицай е поставил на експертите 34 задачи, касаещи изследването на подписи и ръкописни текстове в множество документи /в оригинал/ и установяването дали тези подписи и ръкописни текстове са изпълнени от С. М. /тогава К./ или от А. П.. В частта от експертизата, озаглавена „Изследване и резултати“ е направена характеристика единствено на саморъчните подписи и почерка на подсъдимата С. М., но не и на тези на св.П.. Липсва каквото и да е било експертно сравнение между подписите и почерка на тази свидетелка, предоставени като сравнителен материал на вещите лица, с почерка и подписите, положени в документите, подлежащи на изследване. В този смисъл ВКС приема, че експертизата не е изпълнила поставените й задачи, поради което същата е непълна и явно необоснована. На следващо място в редица от предадените за изследване документи е налице текст, изпълнен с букви на кирилица. Никъде в експертизата не е посочено, че е правено сравнително изследване между почерка на подсъдимата на кирилица и почерка в ръкописните текстове- също на кирилица. Точно обратното, вещите лица са се занимавали единствено с текстовете в документите, изпълнени с латински букви, което отново представлява неизпълнение на поставените от разследващия орган задачи : „ да се установи дали ръкописния текст, вкл. датите и цифрите в…..е изпълнен от С. К. или от А. П.“. По отношение на „датите и цифрите“, в писменото заключение липсват каквито и да е било изводи. По-нататък, на стр.7 от експертизата, като образец от почерка на подсъдимата е ползван саморъчно изписан текст с латински букви от фактура /сн.8/ и именно този почерк е сравняван с ръкописен текст с латински букви, от документ, подлежащ на изследване /сн.7/. Използваният за сравнение почерк от сн.8 като образец от почерка на подсъдимата изобщо не представлява такъв. А че като образец от почерка на подсъдимата е използван почерк от инкриминирана по делото фактура няма никакво съмнение, като без значение коя от тях точно е, тъй като съгласно почерковата експертиза, изготвена от в.л. Ч. /Протокол №440/09.07.2013 г./, ръкописните текстове, вкл. датите и цифрите в оригинали на фактури с №[ЕГН]/29.09.2009 г., № [ЕГН]/30.09.2009 г., №[ЕГН]/06.10.2009 г., №[ЕГН]/ 08.10. 2009 г., №[ЕГН]/15.10.2009 г., №[ЕГН]/12.11.2009 г., №[ЕГН]/14.11.2009 г., №[ЕГН]/15.11.2009 г., №[ЕГН]/ 18.11.2009 г., №[ЕГН]/20.11.2009 г. и №[ЕГН] без дата, не са изпълнени от подсъдимата С. М. /К./. Обяснението, дадено от вещите лица в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, че всички образци, ползвани като сравнителни са били предоставени от разследващия полицай и те не са били оспорени, не отговаря на обективността, тъй като видно от Постановлението за назначаване на тази експертиза, разследващият орган е предоставил единствено „образци от подпис и почерк за сравнително изследване на С. К. и А. П. “, които са били снети от него. Разбира се, няма пречка вещите лица да използват и други образци от подписа и почерка. Твърдението им обаче, че тези документи са били посочени в Постановлението като неоспорени, е некоректно, защото такова отразяване в процесуалния документ няма. Освен това, разследващият полицай, изготвил коментираното постановление за назначаване на експертиза, по недопустим начин и изискал от вещите лица да отговорят на въпросите „без вероятности “, поради което изначално ги е поставил в неприемлива за тях ситуация. Всички изброени дотук нарушения е следвало да бъдат констатирани от въззивната инстанция, още повече, че тройната експертиза е била оспорена както пред първия съд, така и във въззивната жалба. Нито писменото заключение, нито устните разяснения на вещите лица в съдебното заседание пред окръжния съд убеждават в нейната обективност и обоснованост, поради което апелативният съд е следвало да назначи повторна разширена по своя състав почеркова експертиза. И това е така, тъй като авторството на инкриминираните по делото документи е от особено значение за правилното и законосъобразно решаване на делото, с оглед обвинението, по което подсъдимата е била осъдена от първостепенния съд.

В приетите от контролирания съд факти е било посочено, че с преводно нареждане от 06.08.2008 г., попълнено ръкописно от подсъдимата, от името на /фирма/ и от неговата сметка, по която са били постъпили парите по кредита, е бил извършен превод в размер на 12 500 лв. по сметка на дружеството/фирма/ с основание за превода „по фактура за доставка на машини“, съгласно фактура №80/05.08.2008 г. с издател /фирма/ . Съобразно условията за усвояване на кредита, отразени в договора за кредит, част от отпуснатата парична сума- 12 500 лв. е за покупка на бизнес оборудване от кредитополучателя, като усвояването й се извършва чрез превод към сметка на продавача на оборудването, срещу представени документи за покупката му, а останалата част кредитополучателят има право да усвои в брой. С други думи, коментираната фактура №80/05.08.2008 г. е била основанието за усвояване на част от отпуснатия кредит. Същата обаче изобщо не е била предмет на почеркова експертиза, нито на ръкописния текст, положен в нея, нито на подписите, а това обстоятелство има значение за изясняване на деятелността на подсъдимата в този първоначален момент.

На следващо място отказът на въззивната инстанция да допусне до разпит в качеството на свидетел исканото от защитата и подсъдимата лице В. Д., е неоснователен. Твърдените обстоятелствата, за които е поискан разпита й имат значение за установяване на обективната истина по делото. Посочения от съда в определението му от съдебното заседание, проведено на 06.06.2024 г., аргумент, че с оглед отдалечеността на деянието във времето, разпита на това лице не е необходим, не може да бъде възприет. Изминалото време от момента на събитията до момента на даване на показания не е мотив за отхвърляне на такова искане /още повече, че останалите разпитани от съда свидетели са при същите условия/, както не е мотив и това, че то е направено в края на наказателния процес. Действително, преценката за допускане на доказателства и провеждане на съдебно- следствени действия е суверенно право на решаващия съд, но когато след отхвърляне на доказателствено искане остане съмнение, че фактите и обстоятелствата, имащи съществено значение за разкриване на обективната истина са останали неизяснени, съдът винаги допуска съществено процесуално нарушение, какъвто е настоящия случай.

По-нататък, въззивната инстанция е следвало да осмисли възможността за експертното изследване на намиращите се в кориците на делото два договора за банков кредит, сключени на 04.08.2008 г. между /банка/ и /фирма/ и дружеството /фирма/ /и двата предадени от О. С., /управител / /населено място/, /фирма/ и /фирма/ /. Без съда да притежава специални знания, дори на пръв поглед се забелязва разлика в изписването на цифрите в датата на сключване на договора и в IBAN на сметката, посочена в него, както и в положените подписи и печати. Предмет на експертиза е бил само един от тези два договора, а установяването на лицето, което е положило подпис и в другия договор, не е без значение за делото. Както сам въззивният съд е посочил в мотивите си, кредитът, отпуснат на /фирма/ е бил преведен по сметка, открита във връзка със сключения между банката и дружеството договор за банков кредит, в която сметка в последствие са постъпвали парични средства от държавния бюджет в резултат на извършената данъчна измама и са служили за погасяване на суми по банковия кредит. Изследването на посочените обстоятелства има съществено значение и за проверка показанията на св.Д.. Впрочем съдът е кредитирал с доверие показанията на този свидетел и в тази му преценка ВКС не може да се намесва, стига заявеното от свидетеля да е било интерпретирано съобразно действителното му съдържание и смисъл и да е съпоставено с всички доказателства и доказателствени средства, събрани по делото, което въззивната инстанция не е изпълнила. Така, съдът не е обърнал нужното внимание на обстоятелството, че нареждане разписка от 06.08.2008 г., бордеро №2260196 и нареждане разписка от 06.08.2008 г., бордеро №2260196, са подписани от св.Д.; че от същата дата 06.08.2008 г. са декларация за произход на средства и погасителен план по договора за банков кредит, също подписани от него /съобразно Протокол №698/26.10.2012 г./, което поставя под съмнение твърдението му, че след подписване на договора на 04.08.2008 г., той не е подписвал други документи и се е дезинтересирал, тъй като е разбрал, че не е одобрен за получаване на кредит. Съдът не е съобразил и противоречието между твърденията му- от една страна, че не е подписвал цитираните по-горе преводни нареждания, а от друга, експертните изводи, че подписа, положен в тях е именно негов. В мотивите си апелативния съд приема, че „подписът е положен върху типична бланка образец на преводно нареждане и е положен по-рано от него, а знанието за нареждането на превода очевидно е у този, който е изписал текстово информацията в него и това е подсъдимата С. М., според съдебно-почерковата експертиза“. ВКС не се съгласява с тези аргументи на решаващия съд, доколкото Х. Д. в показанията си пред първоинстанционния съд не е посочил, че е подписвал предварително платежни нареждания. Такива твърдения се съдържат в разпита му по отмененото нохд №1490/2020 г., който обаче не е бил приобщен по предвидения от НПК ред, поради което и съдът не е могъл да го ползва. Между показанията на св. Д. от досъдебното производство и тези, дадени пред двете първи инстанции са налице противоречия относно редица обстоятелства/напр. кой му е съобщил, че са налице изисквания от банката, управителят на дружеството лично да подпише запис на заповед и кога; дали от банката са му казали, че кредита е одобрен и в кой момент е станало това и пр./, които не са били обсъдени от съда, доколкото противоречията не са били констатирани и съответно показанията, дадени от него в досъдебното производство и пред другия съдебен състав, не са приобщени. Съдът не е обсъдил и противоречията в различните показания на св. Т. Д. по отношение на обстоятелствата, дали е знаела, че синът й иска да тегли кредит от банката, както и дали двамата са направили опит да продадат дружеството /фирма/ . Последното обстоятелство е следвало да бъде анализирано и на базата на приложения протокол от Общото събрание на дружеството и предварителния договор за неговата продажба. За изясняване на реда за отпускане на кредит към инкриминираната дата, в кой момент от процедурата се подписва договора с кредитополучателя, кой одобрява отпускането на кредит, възможно ли е при подписан договор да се поставят допълнителни условия на кредитополучателя, каква е процедурата след подписване на договора, ако кредитополучателя се откаже от него, съдът е следвало да проведе разпит на О. С. или В. К., които са подписали коментирания договор от страна на банката. Неразпитвайки тези лица в качеството им на свидетели, съдът сам се е лишил от възможността да извърши допълнителна проверка на показанията на Х. Д.. Изброените по-горе пропуски са компрометирали доказателствената дейност на апелативната инстанция.

На следващо място, съдът неправилно се е позовал на показанията на св.С. П., в частта им, в която тя е заявила, че подсъдимата се чувствала виновна, че е направила неща, с които е измамила св.Д., като предала доверието му и това е било свързано с банков кредит от 25 000 лв. В тази част, информацията, съобщена от свидетелката има производен характер, доколкото тя твърди, че й е била споделена от подсъдимата. Както е известно недопустима е подмяната на първични доказателства с производни, освен когато последните се явяват средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на първични доказателства или заменят първичните доказателства, когато последните са недостъпни. В настоящия случай не е налице нито една от изброените три хипотези. В обясненията си подсъдимата М. отрича в деня на усвояване на кредита да е получила на каса сумата от 12 500 лв. /част от кредита/, както и останалата част от 12 500 лв. да е превеждала по сметка на дружеството /фирма/ за покупка на машини, като сочи св.Д. за лицето, извършило горните действия, т.е отрича да е измамила този свидетел. При това положение, твърденията на св.П. нито проверяват първичните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимата, нито пък могат да ги заменят, доколкото първичните не са недостъпни. Анализът на част от показанията на св.М. Б.- И. / „че подсъдимата била издирвана от мъж, който звънял постоянно и я заплашвал със съд, поради изтеглен заем от името на фирмата му“ / не води до направените от въззивната инстанция изводи, доколкото не е възможно със сигурност да се установи, че човекът, който е заплашвал подсъдимата е именно св.Д., още повече, че по делото са налице данни, че на С. М. й е била предадена сума от кредитополучателя по друг договор за кредит и която сума тя не е върнала /в този смисъл са показанията на свидетелите В. М. и С. Т./.

Основателно е и оплакването, направено от защитника на подсъдимата, че в мотивите на въззивното решение е налице противоречие по отношение на приетото - дали дневниците за покупки и дневниците за продажби на дружеството /фирма/ за инкриминираните месеци през 2008 г. са неистински документи или с невярно съдържание. Така, на стр.56 от съд.дело, тези документи веднъж са приети за неистински, а втори път за такива с невярно съдържание; на стр.56 на гърба – за неистински, а на стр.58 на гърба- с невярно съдържание. При това положение, напълно неясна е волята на съда относно порока, от който са страдали посочените по-горе документи.

Настоящият касационен състав констатира допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение при изписване на диспозитива на съдебното решение, касаещо гражданско-осъдителната част на първоинстанционната присъда. Апелативният съд е отменил присъдата в частта, в която подсъдимата С. М. е била осъдена да заплати на Държавата сумата, представляваща разликата от 26 235,18 лв. до 73 488,12 лв. Видно от съдебния акт на първата инстанция гражданската претенция е била уважена за 73 488,12 лв. и отхвърлена до пълният й предявен размер от 89 482,03 лв. От мотивите на решението на контролирания съд се установява, че сумата по гражданския иск, за която подсъдимата следва да бъде осъдена е 26 235,18 лв. Осъдителен титул за тази сума в диспозитива няма. Няма посочено и изменително основание- с което присъдената в полза на гражданския ищец сума от първата инстанция в размер на 73 488,12 лв. е намалена до 26 235,18 лв. Ето защо, твърдението на подсъдимата, че не може да разбере каква е щетата по фиска, не е лишено от основание.

Предвид изложените дотук съображения, ВКС намира, че е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Констатираните пропуски в аналитичната дейност на въззивната инстанция, не попълването на делото с важни доказателства, относими към предмета на доказване, ползването на изводите, направени в експертно заключение, което е явно необосновано и непълно, мотивират ВКС да приеме, че решаващият съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не е достигнал до разкриване на обективната истина.

Независимо от горното, ВКС намира за необходимо да вземе отношение и по онези възражения на подсъдимата и защитника й, които намира за несъстоятелни, а това са: - необсъждане на решението на административния съд от въззивната инстанция; - липса на коментар в мотивите на съда на подадената от св.Д. жалба срещу данъчно ревизионния акт пред административния съд; - опитът на св.Д. неправомерно да се запознае с материалите по дело № 1490/2020 г., използвайки качеството си на адвокат; - незаконосъобразно прочитане на показанията на св.В. М., дадени пред друг състав на съда, без провеждане на непосредствен разпит; - непредоставяне на възможност на подсъдимата от страна на първостепенния съд да даде обяснения в следващото съдебно заседание, за да се подготви, както и приобщаване на обясненията й пред друг съдебен състав, без предварително да бъде предупредена за това.

Съгласно регламента, посочен в АПК, решението на административния съд има сила за страните по делото. Установените в него фактически обстоятелства, както и събраните в административното производство доказателства, не могат да се ползват от наказателен съд. За да може едно доказателство да бъде ползвано в наказателното производство и да послужи за изграждане на фактическите констатации по наказателното дело, то трябва да бъде събрано по реда на НПК и в този смисъл напълно правилно проверявания съд е оставил без коментар решението на административния съд. Същото се отнася и по отношение на жалбата срещу данъчно-ревизионния акт. С нея се инициира административно производство пред съд и тя няма доказателствена стойност, каквато й придава касаторът. В същия ред на мисли, наказателният съд не може да ползва като годен източник на доказателства саморъчните обяснения на конкретно лица /в случая на св.Х. Д. и св.Т. Д./, на които се позовава подсъдимата, доколкото те са дадени в хода на проведената предварителна проверка и не са събрани по реда на НПК. Едва след образуване на наказателно производство, протоколите за разпит на свидетели са валидни доказателствени средства /ако съставени и в съответствие с нормите на процесуалния закон/ и информацията, съдържаща се в тях може да бъде ползвана за установяване на факти и обстоятелства от предмета на доказване.

По-нататък, по делото не са налице сигурни обективни данни, че св.Д. неправомерно е искал да се запознае с материалите по делото в качеството си на адвокат. В тази връзка, апелативната инстанция е провела негов разпит, в който обаче същият е демонстрирал липса на спомен за това обстоятелство. При това положение е невъзможно да се възприеме наличие на неправомерно поведение на св.Д. във връзка с получаване на информация по делото, чрез нерегламентираното му достъпване.

Прочитането на показанията на св.В. М. от първостепенния съд на основание чл.281 ал.1 т.3 от НПК не е сторено в нарушение на закона. Било е установено, че този свидетел е извън пределите на страната. За заседанието на 13.07.2023 г. той е бил нередовно призован, за следващо съдебно заседание на 18.09.2023 г. е била налице справка от ОД на МВР-Пловдив, че е напуснал пределите на Р.България на 16.10.2022 г., както и справка от съдебния секретар, че при проведен разговор със свидетеля, той е заявил, че към момента постоянно пребивава и работи във Великобритания, и има „планове да се прибере в страната за кратко през месец октомври 2023 г., но евентуално това ще се случи през някой от уикендите“. За съдебните заседания на 23.11.2023 г. и на 16.01.2024 г., свидетелят е бил уведомен по телефона от съдебния секретар, на който е съобщил, че се намира в чужбина, поради което и не се е явил пред съда. За последното съдебно заседание на 15.02.2024 г., св.М. отново е бил уведомен по телефона, като в разговора е съобщил, че „организира идването си в България, което най-вероятно ще се случи в средата на м.август /10-ти – 15-ти/2024 г., но още това не е сигурно“. Упрекът на касаторите, че съдът не е пожелал да изчака завръщането на свидетеля през месеца август, за да го разпита, не може да бъде споделен. От една страна изобщо не е било сигурно, че В. М. ще се завърне в България през м.август, видно от изявлението му, а от друга- периодът, в който съдът е следвало да изчака неговото евентуално завръщане е неприемливо дълъг. Освен това първостепенния съд е приобщил само онези негови показания, които са били дадени пред друг съдебен състав /по нохд №1490/2020 г./, когато подсъдимата и защитника й са присъствали и са могли да задават въпроси, поради което правото на защита на С. М. не е било нарушено. Извън казаното, подсъдимата и защитника й са могли да подновят искането си за разпит на св.М. пред апелативния съд, но видно от протокола от съдебното заседание на 06.06.2024 г. по внохд №227/2024 г., те не са сторили това.

И на последно място, НПК не изисква при прочитане на обяснения на подсъдим, дадени пред друг състав на съда /чл.279 ал.1 от НПК/, той да бъде предварително предупреден за извършването на това следствено действие. Доколкото на С. М. е била предоставена възможност да даде обяснения пред апелативния съд, от която тя се е възползвала, не се констатира нарушение на нейните права.

В заключение, независимо, че ВКС не споделя част от наведените от касаторите оплаквания за процесуални нарушения, както беше посочено и по-горе- налице са други такива, които налагат отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане.

При новото му разглеждане следва да се разпита в качеството на свидетел В. Д., като след разпита й се назначи повторна разширена по своя състав почеркова експертиза, която да отговори на задачите, поставени в Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза №69 /т.9, л.13-20 от д.п./, и при необходимост, съобразно показанията й, в експертизата се включи и допълнителна задача за съпоставяне на нейния почерк и подпис с почерка на ръкописните текстове и подписа в конкретните документи/съдът следва да вземе сравнителен материал от подписа и почерка на свидетелката/. На следващо място следва да се назначи почеркова експертиза, която да изследва авторството на подписите, печатите и цифрите, отразени в двата броя договори за кредит, като ако е нужно за целите на тази експертиза, да изиска от банката оригинал на договора, който е бил представен в ксерокопие. В зависимост от резултата от експертното изследване, съдът следва да прецени дали е необходимо да се извърши разпит в качеството на свидетели на лицата О. С. и/или В. К.. Показанията на свидетелите Х. Д. и Т. Д. следва да се обсъдят детайлно и във връзка с целия доказателствен материал, вкл. и на база новосъбраните от апелативната инстанция доказателства. С цел приобщаване показанията на св.Д. от досъдебното производство и тези пред първоинстанционния съд по отмененото дело, същият е необходимо да бъде преразпитан в края на съдебното следствие, за да могат да му се зададат въпроси, свързани и с новосъбраните доказателства. При нужда и по преценка на съда следва да бъде експертно изследвана и фактура №80/05.08.2008 г., издадена от /фирма/ по отношение авторството на ръкописния текст и подписа, положени в нея.

В заключение, новият съдебен състав при апелативния съд следва да направи цялостен и задълбочен анализ на всички относими и процесуално годни доказателствените материали по делото, както и отговори на направените от страните възражения.

Доколкото въззивното решение се отменя на процесуално основание, настоящият въззивен състав не следва да се произнася по оплакванията за нарушение на материалния закон, както и по наведените доводи в касационната жалба на гражданския ищец.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение №123 от 11.07.2024 г., постановено по внохд №227/2024 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/