Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за симулация на продажба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 326

гр.София, 17.06.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря ИВАНКА ПАЛАШЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 1390/2025 година

Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1, пр.2 и т.4 от ГПК.

Образувано е образувано по молба на Г. Р. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № 463/ 28.03.2023г. по в.гр.д.№ 629/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Царевски районен съд № 46/ 25.08.2008 г. по гр.д.№ 195/ 2007 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от молителката против В. Р. М. иск, квалифициран по чл.26 ал.2 ЗЗД, за обявяване на нищожността (поради привидност) на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, т.***, н.д.№ ***/1981 г. на нотариус при Б. районен съд, с който Г. Р. Б. продава на родителите си Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, находящ се в [населено място]: дворно място с площ 446 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.*** по стар план на [населено място], при граници: изток – парцел ***, запад – парцел ***, север – парцел ***, юг – ***, понастоящем представляващ УПИ *** в кв.*** по действащия план на [населено място], с площ от 446 кв.м., ведно с построените в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 60,30 кв.м. и лятна кухня с площ от 19,20 кв.м.

Молителката поддържа, че по отношение на решението са налице основанията по т.1, пр.2 и по т.4 на ал.1 на чл.303 ГПК. Във връзка с първото поддържано основание твърди, че в началото на месец август 2024г. снаха й при почистване на имот в [населено място], е открила стари документи, между които нейна спестовна книжка от 14.09.1974г. и оригинал на молба вх.№ ***/16.12.1988г. за закупуване на държавен апартамент в П.. Поддържа, че е знаела за тези документи, но по време на разглеждане на делото не е разполагала с оригиналите, а по обективни причини – заболяване, за което представя медицинска документация, не е могла да се снабди с тях. Според молителката тези нови доказателства са със съществено значение за изхода по спора. Във връзка с второто поддържано основание твърди, че решението, предмет на молбата за отмяна, е в явно противоречие с влязлото в сила решение № 175 от 20.06.2019г. на ВКС, ІV ГО,постановено по гр.д. №1597/2019г.

В проведеното открито съдебно заседание молителката чрез адв.Б. и адв.Б. поддържа молбата за отмяна.

Ответните по молбата страни Ф. К. М., Я. К. М. и Д. К. М., я оспорват като недопустима и неоснователна. Според тях не се касае за нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК, защото съществуването на документите е било известно на страната към момента на приключване на устните състезания по делото, по което е постановено атакуваното решение. Поддържат също, че документите нямат значение за правилното решаване на спора . Считат, че не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание Ф. К. М. не се явява. Същата се представлява от адв.К., който оспорва молбата за отмяна като неоснователна.

Молителят Д. К. М. се явява лично и с адв.С., която представлява и неявилият се молител Я. К. М.. Като представител на двамата молители адв.С. оспорва молбата за отмяна като неоснователна.

Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

Гражданско дело под № 195/ 2007 г. било образувано пред Царевски районен съд по искова молба, подадена от Г. Р. Б. против В. Р. М.. С нея бил предявен иск за установяване на недействителността на сделка, обективирана в нотариален акт № ***, т.***, н.д.№ ***/1981 г., съставен на 09.11.1981г. от нотариус при Б. районен съд, с който Г. Р. Б. продава на родителите си Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, находящ се в [населено място] - дворно място с площ 446 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.***по стар план на [населено място], с построените в него сгради. Изложени са твърдения, че ищцата и ответницата са правоприемници на Р. и Ф. Р., както и че оспорената сделка е абсолютно симулативна и е оформена единствено, за да даде възможност молителката и съпругът й да придобият друго жилище в [населено място] при действието на забраните по ЗСГ. С решение от 25.08.2008 г. първоинстанционният съд отхвърлил иска. По жалба на ищцата срещу този акт било образувано гр.д.№ 830/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд, който с решение от 11.03.2009 г. го потвърдил. От мотивите на въззивното решение е видно, че в производството не е бил представен и приет документ, изходящ от Ф. Р.. Съдът посочил, че от представените по делото писмени доказателства няма такова, което по естеството си да съставлява начало на писмено доказателство, поради което гласните доказателства са недопустими. При условията на евентуалност посочил, че дори да са били допустими в производството по делото свидетелските показания, то от тях не се установява обстоятелството, че страните по сделката не са желаели нейното правно действие. Въззивното решение е влязло в сила от 11.01.2010 г., когато не е допуснато касационното му обжалване с определение № 28 от същата дата по гр.д.№ 1047/ 2009 г. на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение. Делото е архивирано през 2010 г., а през 2016 г. е унищожено поради изтичане на срока за пазенето му.

С решение № 175 от 20.06.2019г. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр.д. №1597/2019г. на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК по молба на Г. Р. Б. влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-236/ 11.03.2009 г. по гр.д.№ 830/ 2008 г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от етап „събиране на доказателства”. За да постанови този резултат решаващият състав на ВКС е приел, че по отношение на въззивния съдебен акт е налице основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, защото искът е отхвърлен поради липсата на „обратно писмо” - документ, в който страната, на която сделката се противопоставя, потвърждава липсата на воля за настъпване на последиците й. Посочил е, че писменото заявление на една от страните по договор за продажба, че към момента на сключването й тя не желае да придобие собствеността и сделката е оформена по други причини, съставлява такова „обратно писмо” и пряко разкрива симулацията по отношение на декларатора. По отношение на другата страна – купувач по сделката то съставлява начало на писмено доказателство и обуславя допустимост на свидетелки показания. Поради това е извел извод, че документът е от съществено значение за решаването на спора и е нов по смисъла на закона, тъй като не е бил приет от съда по същество. Непредставянето му в редовното производство се дължи на обективни причини – документът не е бил в държане на страната, тя не е знаела за съществуването му, а незабавно след откриването му е поискала въз основа на него влязлото в сила решение да бъде отменено.

По тези съображения ВКС е отменил влязлото в сила въззивно решение и е върнал същото за ново разглеждане от стадия събиране на доказателства, като на основание чл.94 ал.5 ПАС е постановил, че преди съдът по същество да пристъпи към новото разглеждане на спора, следва да проведе производство по възстановяване на делото, по което това решение е постановено.

След връщане на делото е констатирано, че гр.д.№195/2007г. на ЦРС, вгр.д.№830/08г. на БОС и гр.д.№1047/2009г. на ВКС фактически не са унищожени и не се налага производство по възстановяването им. Така е сложено началото на вгр.д.№941/2019г. на БОС. С решение № ІV-8 от 26.03.2021г., постановено по това дело, БОС е потвърдил решение на Царевски районен съд № 46/ 25.08.2008 г. по гр.д.№ 195/ 2007 г. За да постанови този резултат, съдът е изследвал и обсъдил приетите по делото графологични експертизи и е приел, че е оборено авторството на подписа върху представеното заявление от 11.06.1985 г., а именно, че подписът не е положен от Ф. Р.. Въз основа на този свой извод, съдът е приел, че и към настоящия момент по делото не е представен обратен документ, изхождащ от страните по сделката, който да установи действителната воля на страните по сделката, нито документ, който да може да се цени като начало на писмено доказателство, което да направи допустимо доказването със свидетелски показания на привидността на сделката от 1981 г. Посочил е, че дори цената по договора да не е била платена, това не води автоматично до извод, че договорът е привиден, съответно нищожен, тъй като неплащането на цената по договор за продажба води единствено до възникване на облигационни отношения между страните по него. Неплащането на цената действително би могло да бъде индиция за твърдяното привидно съглашение, но по делото изявлението в нотариалния акт, че цената е заплатена в брой, не е оборено.

По касационна жалба на Г. Р. Б. против решение № ІV-8/26.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 941/2019 г. от състав на Окръжен съд – Бургас, е било образувано гр.д.№2440/21г. на ВКС, ІV ГО. С решение №100 от 21.04.2022г. решаващият състав на ВКС е приел, че при разширяване на едноличната в тричленна експертиза, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като сам е определил състава на тричленната експертиза, в противоречие с правилото на чл.157, ал.3 ГПК /отм./. П. по този начин, съдът е нарушил правото на защита на страните, в частност на касатора по делото, предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване. С оглед на това е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Бургас от етапа на определяне състав на тричленна експертиза, при спазване разпоредбата на чл. 157, ал.3 ГПК /отм./.

След връщане на делото е образувано в.гр.д.№629/22г. по описа на БОС. С постановеното по това дело решение № 463/ 28.03.2023г. , отново е потвърдено решението на Царевски районен съд № 46/ 25.08.2008 г. по гр.д.№ 195/ 2007 г. След анализ на заключението на вещите лица, прието в това производство в изпълнение указанията на касационната инстанция, съдът е обосновал извод, че подписът върху заявлението от 1985 г. не е положен от Ф. Р., по делото не е налице нито обратно писмо, нито начало на писмено доказателство, което да направи допустимо доказването със свидетелски показания на привидността на сделката от 1981 г. Посочил е, че по делото не е доказано неплащането на сумата от 5000 лв. от купувачите на продавачите по договора за продажба на процесния имот. В нотариалния акт изрично е записано, че продавачът е заявил, че е получил сумата в брой. Счел е, че дори да е било доказано, че родителите на ищцата не са й заплатили продажната цена, само по себе си това обстоятелство не би обосновало извод, че подписът върху заявлението е положен от Ф. Р., нито че договорът е привиден, съответно нищожен. Неплащането на цената действително би могло да бъде индиция за твърдяното привидно съглашение, но по делото изявлението в нотариалния акт, че цената е заплатена в брой, не е оборено. При липсата на т. нар. начало на писмено доказателство законът не позволява допускането на свидетелски показания за доказване на симулацията при наличието на изрично противопоставяне на насрещната страна в процеса. Затова и съдът е приел, че събраните гласни доказателства относно симулацията на сделката не следва да бъдат обстойно обсъждани, но независимо от това, дори и да се приеме, че същите са допустими, те не установяват по безспорен начин обстоятелството, че страните по сделката не са желали нейното правно действие. По тези съображения е счел предявения иск за неоснователен.

Това въззивно решение не е допуснато до касация от състав на ВКС с определение №3508 от 08.07.2024г. по гр.д.№ 2818/2023г. и е влязло в сила.

При така установените данни молбата за отмяна се явява неоснователна по следните съображения:

Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага на първо място твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. На първо място сам молителят не твърди, че е узнал за съществуването на това доказателство след влизане в сила на решението. Твърдението му е, че е знаел за тях, но оригиналите не са били у него и е успял да се снабди с тези доказателства в началото на месец август 2024г. Не твърди, а и не доказва наличието на обективни причини или процесуални нарушения на съда, които да са препятствали снабдяването му с тези доказателства през времетраенето на процеса. Данни в тази насока не се съдържат и в делото. Настоящият състав на съда намира, че влошеното здравословно състояние на молителката, което датира от 2021г., както самата тя посочва в молбата си, не съставлява обективна пречка за снабдяване с последните. Следва да се има предвид, че исковото производство е започнало през 2007г.; влошаването на здравословното състояние на молителката датира от 2021г., тоест след възстановяване висящността на спора с решение № 175 от 20.06.2019г. на ВКС, ІV ГО,постановено по гр.д. №1597/2019г. В нито един момент от инстанционното производство, както преди отменителното решение на ВКС, така и след това, молителката като ищец не е заявила искане за събиране на тези доказателства, не е заявявала твърдение за наличието им и за значението им за спора, нито за наличие на обективни пречки за представянето им; не е заявявала и искане за съдействие от съда с оглед осигуряването им за нуждите на процеса. На следващо място обективният факт - влошено здравословно състояние, сам по себе си не е достатъчен да обоснове извод за наличие на обективна пречка за представяне на доказателствата. При полагане на добра грижа за водене на делото същата е имала редица възможности за откриването и представянето им на съда – чрез съпруга си, сина и снаха си да бъдат потърсени тези документи, предвид и на признанието й в молбата, че след преместването в Благоевград, остатъкът от покъщнината е останал в къщата в П., където живеят синът и снахата й и които в крайна сметка са ги открили при почистване; същата е имала процесуалната възможност своевременно да направи доказателствено искане за събиране на тези доказателства, като при необходимост и по аргумент от чл.7 ал.1 изр.2 ГПК да поиска и съдействие от съда с оглед събирането му; чрез адвоката си или със съдействието на съда да поиска данни от архивите на банката, издател на спестовната книжка и др. Изложеното е достатъчно да обоснове извод, че непредставянето на доказателствата се дължи на процесуално бездействие на самата ищца, молител в настоящото производство, както и на неполагането от нейна страна на добра грижа за воденето на процеса. Независимо от изложеното, дори и да се приеме наличието на обективна пречка за представяне на доказателствата, последните не отговарят на още едно от условията, за да бъдат приети като нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1,пр.2 ГПК – тези доказателства не са със съществено значение за изхода на спора и не са от естество само и въз основа на тях да се обоснове различен краен резултат.

Както бе посочено по-горе в решението, за да счете искът за неоснователен съдът е приел, че по делото не е представен обратен документ, изхождащ от страните по сделката, който да установи действителната воля на същите, нито документ, който да може да се цени като начало на писмено доказателство, което да направи допустимо доказването със свидетелски показания на привидността на сделката от 1981 г. Посочил е, че дори цената по договора да не е била платена, това не води автоматично до извод, че договорът е привиден, съответно нищожен, тъй като неплащането на цената по договор за продажба води единствено до възникване на облигационни отношения между страните по него. Неплащането на цената действително би могло да бъде индиция за твърдяното привидно съглашение, но по делото изявлението в нотариалния акт, че цената е заплатена в брой, не е оборено.

Както е посочила в молбата си за отмяна, молителката представя спестовната си книжка от 1974г., за да обори свидетелските показания на С. П. в частта им досежно това кой е платил цената на сделката, сключена през 1975г. – ищцата със заема, който е изтеглила според данните от книжката, или нейните родители. Предмет на иска е последващата сделка от 1981г., във връзка с която съдът е приел, че за установяване привидността й свидетелски показания са недопустими. Отделно от това обстоятелството, че ищцата е закупила имота през 1975г. със заем от ДСК, не е от естество да обори изявлението в нотариалния акт от 1981г., че цената е заплатена в брой, нито да установи, че действителната воля на страните по сделката от 1981г. е различна от отразената в нотариалния акт. Няма съществено значение за изхода на спора и молбата от 1988г. Обективираното в нея намерение за закупуване на жилище в П. не установява наличието на такова намерение и към датата на сключване на сделката – седем години по-рано, нито е от естество да установи воля на страните по последната, която да е различна от отразената в нотариалния акт.

По изложените съображения се обосновава извод за липса на предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.1,пр.2 ГПК.

Не е налице и второто поддържано основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Както е разяснено с т.5 на ТР№ 7/31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

В случая молителят поддържа наличието на горното основание с твърдението, че влязлото в сила въззивно решение противоречи на решение № 175 от 20.06.2019г. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр.д. №1597/2019г. в производство по чл.303 ГПК.

С решението, постановено в производство по чл.303 ГПК не се формира сила на присъдено нещо по предмета на делото, поради което и тези решения са извън обхвата на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Това е така, защото с тези решения съдът не се произнася по съществото на правния спор, не разрешава материалноправния спор и не формира сила на присъдено нещо относно субективното гражданско право, а има процесуален характер. С това решение съдът се произнася само по въпроса, с който е бил сезиран - дали е налице някоя от предпоставките на чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. След като с това решение ВКС не се произнася по спорното право, а само продължава висящността на делото, не може да има противоречие между него и последващото решение, с което спорът вече е разрешен по същество с признаване или отричане на това материално право. С оглед изложеното не може да се обоснове извод за наличие на противоречие в поддържания от молителя смисъл.

С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 пр.2 и т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № 463/ 28.03.2023г. по в.гр.д.№ 629/ 2022 г.

При този изход на делото разноски за молителя не се следват, а ответниците не са претендирали присъждането на такива.

Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Р. Б. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № 463/ 28.03.2023г. по в.гр.д.№ 629/ 2022 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: