Възстановяване на запазена част при дарение и придобивна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 445

София 04.07.2024 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1577/2023г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К., чрез адвокат З. Д., срещу въззивно решение № 401/09.12.2022г., по гр. д. № 629/2022 г. по описа на Окръжен съд –Хасково. При администриране на касационната жалба с определение №169/17.02.2023г. по същото дело Окръжен съд – Хасково е конституирал Д. М. Д., съгласно удостоверение за наследници от 24.01.2023г., като жалбоподател на мястото на Н. М. К., починал след постановяване на въззивното решение и след подаване на касационната жалба. Касаторите поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

С определение № 784 от 22.02.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятна недопустимост, с оглед така приетия от съда предмет на спора, в който наред с исковете по чл.30, ал.1 ЗН и искът за допускане на съдебна делба на процесните имоти, е включен и иск за установяване правото на собственост на посочения гараж. Касационно обжалване в останалата част на решението е допуснато за проверка по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК на възприетата от въззивния съд за допустима правната възможност при извършено дарение на недвижим имот от собственик, обективирано в действителен договор и при спазване на предписаната от закона форма, по силата на който правото на собственост е преминало от дарителя към надарения, то надареният макар да е станал собственик, да е владелец на имота по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС и да може да се позовава на придобивна давност.

Ответниците по касационната жалба Д. К. П. и Л. Г. П., и двамата от Д., считат касационната жалба за неоснователна.

ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:

С решение № 114/2019г. по гр.д.№ 3383/2018г. на ВКС, Іг.о., е обезсилено въззивно решение № 126/2018г., постановено по гр.д. № 93/2018г. на ОС-Хасково и решение № 361/2017г. по гр.д.№ 87/2017г. на РС-Димитровград. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Дадени са указания, че поради необходимостта в производството по съдебна делба да участват всички съсобственици, следва да се конституират като съделители М. К. и Н. К., като се установи и кога е сключен бракът между К. Д. и Т. Д., както и бракът между М. Д. и Д. Д. с оглед установяване правата на съдебителите. По предявената от Д. Д. претенция за възстановяване на запазената част от наследството на Т. Д. да се вземе предвид обстоятелството, че това право е наследимо и че Д. Д. има качеството наследник по закон на М. Д., който по правилото на чл.28, ал.1 ЗН има право на запазена част от наследството на своята майка.

При новото разглеждане на делото от пъвоинстанционния съд с решение № 260017/01.06.2022г. по гр.д.№ 1263/2019г. е отхвърлен искът на М. М. К. и Н. М. К. против Д. К. П. с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството и намаляване на извършеното в негова полза с нот.акт № 90/2013г. дарение от Т. Ж.. Допусната е съдебна делба между Д. Д., М. К., Н. К., Д. П. и Л. П. на следните недвижими имоти: 1.ПИ идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 457 кв.м., при квоти 31/36 ид.ч. за Д. П., 4/36 ид.ч. за Д. Д. и 1/36 идеална част общо за М. К. и Н. К. /по 1/72 ид.ч.всеки от тях/; 2.самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ ап.1, с площ 92,00 кв.м., при квоти 31/36 ид.ч. за Д. П., 4/36 ид.ч. за Д. Д. и 1/36 ид.ч. общо за М. К. и Н. К.; 3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ ап.2, с площ 92,00 кв.м., при квоти 1/2 ид.ч. част за Д. П. и Л. П. и 1/2 ид.ч. за Д. Д.; общи части, ведно с мазе от сградата при квоти 31/36 ид.ч. за Д. П., 4/36 ид.ч. за Д. Д. и 1/36 идеална част общо за М. К. и Н. К.; 4.УПИ *-* в квартал 23 по ПУП на [населено място] , [община], одобрен със Заповед №1005/1989г., целият с площ от 1027.54 кв.м., при квоти 1/2 идеална част за Д. П. и 1/2 ид.ч. за Д. Д.. Прието е за установено спрямо Д. Д., М. К. и Н. К., че гараж, застроен в УПИ *-*, кв. 23 и в УПИ *-* по плана на [населено място] с площ 55.60 кв.м., е собственост на Д. П. и Л. П.. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 53, том I, рег.№658, н.д.№ 51 от 15.02.2017 г., вписан в СВ с вх.№306, акт № 155, том 1, дело №130, стр.80872, с която се признава Д. Д. за собственик по давностно владение и наследство на 1/2 идеална част от УПИ *-*, в квартал 23 на [населено място] , целият с площ от 1027.54 кв.м., и нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том I, рег.№662, н.д.№ 52 от 15.02.2017 г., вписан в СВ вх.№307, акт № 156, том 1, дело №131 стр.80872, в частта, с която се признава Д. Д. за собственик по наследство на УПИ *-* в квартал 23 на [населено място] поле, целият с площ 1027.54 кв.м., ведно с построения в него гараж с площ 55.60 кв.м.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че производството е образувано по искова молба на Д. Д., М. К. и Н. К. срещу Д. П. и Л. П.. Предявени са : иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН - за възстановяване на запазената част от наследството на Т. Д., накърнена с извършено през 2013 година в полза на Д. П. дарение на 4/6 ид.части от ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място] и от самостоятелен обект в построената в него сграда апартамент №1 с идентификатор **** и иск за делба на следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор *** с площ от 457 кв.м., 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, като самостоятелният обект –ап.1, се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 92 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, като самостоятелният обект –ап.2, се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 92 кв.м. По искане на ответниците по реда на чл.341,ал.2 ГПК в делбата е включен УПИ *-* в кв.23 по ПУП на [населено място] , [община], с площ 1027,52 кв.м., при претендирани от ответника Д. П. квоти: 1/2 ид.част за него и 1/2 ид.част за ищцата Д. Д.. Въззивният съд е посочил, че общият наследодател К. Д. е починал на 18.05.1999 г. и е оставил свои законни наследници Т. Д. - съпруга, починала на 17.02.2015 г., ответника Д. П. –син, М. Д. –син, починал на 18.01.2013 г. и оставил от своя страна за наследници Д. Д. - съпруга, М. К. и Н. К. - синове. Последните двама, съгласно представените удостоверения, са се отказали от наследството на баща си, като отказите са вписани в книгата при РС-Димитровград. С нотариален акт от 1975 г. на РС-Димитровград наследодателят К. Д. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот - дворно място от 240 кв.м. със застроена в него жилищна сграда на 2 етажа, за което дворно място се отрежда парцел *, кв.31 по плана на града. С нотариален акт от 27.03.1975 г. Д. е продал на синовете си Д. и М. при равни части втория етаж от жилищната сграда, построена в парцел *, срещу задължение за гледане и издръжка на него и съпругата му Т. Д.. Установено е по делото и не се спори между страните, че понастоящем поземленият имот е с идентификатор *** по КККР, с площ 457 кв.м., като първият етаж от жилищната сграда е самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, а вторият етаж е самостоятелен обект с идентификатор *****. С нотариален акт от 14.11.2013 г. Т. Д. е дарила на ответника Д. К. П. собствените си 4/6 ид.ч. от поземления имот и от апартамент № 1, ведно със съответните общи части от сградата. Видно от нот. акт № 53 от 15.02.2017 г., Д. Д. е призната за собственик по давностно владение и наследство на 1/2 ид.ч. от УПИ-*-* в кв.23 по плана на [населено място] с площ 1027.54 кв.м. С нотариален акт № 52 от 15.02.2017 г. ищцата е призната за собственик на УПИ-*-* по плана на [населено място] , ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП от 168 кв.м. и гараж с РЗП 55.60 кв.м. По отношение на двуетажната жилищна сграда в УПИ- УПИ *-* не е спорно между страните, че същите са изключителна собственост на ищцата. М. Д. и Д. Д. са сключили граждански брак на 29.07.1979г. Бракът между К. Д. и Т. Д. е сключен на 05.02.1947г. Първоинстанционият съд е приел искането по чл.30, ал.1 ЗН на ищците М. К. и Н. К. за неоснователно поради изтекла придобивна давност в полза на ответната страна. Въззивният съд е посочил, че М. К. и Н. К. едва с исковата молба пред РС-Димитровград, след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане, са предявили претенция за собственост по отношение на поземления имот и на апартамент № 1. Към този момент претенцията им е погасена по давност, тъй като искането за намаляване на дарението и за възстановяване на запазените им части от наследството на тяхната баба е направено след изтичане в полза на ответната страна на придобивна давност. Съгласно чл.10, ал.1 ЗН ищцата Д. Д. не е наследник на наследодателя К.Д., починал на 18.05.1999 г. и на Т. Д., починала на 17.02.2015 г., тъй като съпругът й М. Д., чийто наследник е тя, е починал на 18.01.2013 г., т.е. преди своята майка. След вписване на отказа от наследството на баща им, частите на М. и Н. К. преминават в собственост на тяхната майка и тяхната баба. Предвид обстоятелството, че бракът между М. Д. и Д. Д. е продължил повече от 10 години, след смъртта М. Д. и отказа на синовете му, неговият дял от 1/6 ид. част, равна на 6/36 ид. части се разпределя между преживялата му съпруга - 4/36 ид.части и майка му Т. - 2/36 ид.части, която е дарила на сина си Д. П. своите 4/6 ид. части от поземления имот и от първия етаж на 14.11.2013 г. От този момент и досега Д. П. добросъвестно владее и ползва тези имоти, като заплаща данъците за тях и никой не му се е противопоставял за това, поради което за него придобивната давност е изтекла на 14.11.2018 г., към която дата няма данни ищците да са имали претенции и да оспорили собствеността му върху имотите. Претенцията на ищците – негови племенници, е заявена едва с исковата молба от 12.07.2019 г. , т.е. след изтичане в полза на Д. П. на придобивната давност. Частта, която е придобил от майка си, представлява 24/36 ид.ч., като тя не се е разпоредила с останалите за нея в наследство след смъртта на сина й 2/ 36 ид.ч. Тази част след смъртта й е наследима от Д. П. и двамата му племенника. За първия тя е 1/36 ид. част, а за М. и Н. - общо 1/36 ид.ч.

Въззивният съд е посочил, че по отношение на недвижимия имот в [населено място] , първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Съобразено е с техническата експертиза, която е проследила преотрежданията на имота, съобразно приетите регулационни и кадастрални планове и наличните строителни книжа. Делбата на УПИ *-* в кв.23 по ПУП на [населено място] поле, с площ 1027,54 кв.м. е допусната при квоти 1/2 ид.част за Д. П. и 1/2 ид. ч. за Д. Д.. Имотът е придобит по наследство от К. Д., починал на 18.05.1999 г. и от М. Д., брат на Д. и съпруг на ищцата, починал на 18.01.2013 г., поради което след смъртта на М. Д. не е станал собственост само на ищците. По отношение на този имот са събрани и гласни доказателства,от които става ясно,че Т. Д. до смъртта си през 2015 г., преживявайки другия си син М., е продължила да живее в този имот, ползвала го е като свой, обработвала е земята и е отглеждала земеделска продукция. Ищците не установяват самостоятелно владение върху него. До смъртта на Т. Д. не са демонстрирали самостоятелно владение, което да е противопоставимо на ответната страна. Едва през 2017 г. ищцата се е снабдила с констативни нотариални актове, като ответниците са оспорили твърдяното от нея владение. Доказана е и претенцията по отношение на гаража, построен в имота и в УПИ *-* в кв.23 по ПУП на [населено място] поле. Ответиците са собственици по силата на приращението. Собствеността върху земята води до собственост и на построеното върху нея, поради което ответниците са собственици на гаража с площ по документи 55,60 кв.м. Видно от заключението на вещото лице, собствеността в двата имота не е променяна вследствие влязла в сила регулация, параграф 8 ПРЗУТ не е приложен, а гаражът е застроен изключително на съседен терен, собственост на Д. П. и Л. П..

Обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими в частта, с която е разгледан положителен установителен иск за собственост върху гараж, построен в УПИ *-*, в кв.23 по ПУП на [населено място] поле, като е прието за установено спрямо Д. М. Д. /лично и като наследник на Н. К./ и М. М. К., че гараж, застроен в УПИ *-*, кв.23 и в УПИ *-* по плана на [населено място] поле, с РЗП 55,60 кв.м. е собственост на Д. К. П. и Л. Г. П. и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 54/2017г. в частта, с която Д. М. Д. е призната за собственик по наследство на гараж, построен в УПИ №№-*, кв.23 по ПУП на [населено място] , с РЗП от 55.60 кв.м. Установителен иск за правото на собственост върху посочения гараж не е предявяван от Д. П. и Л. П.. Съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало и без да е надлежно сезиран с разглеждането на такъв иск, е постановил решение по същество. Постановеното решение в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В останалата част въззивното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на касаторите, че то е нищожно, евентуално недопустимо поради обстоятелството, че в съдебния състав, който го е постановил, е участвал съдия, който е участвал и в предходното разглеждане на делото, т.е. налице са били основания за отвод по чл.22, ал.1,т.5 ГПК. В случая съдия Г. е взел участие в състава, постановил въззивно решение № 126/2018г. по гр.д. № 93/2018г. на ОС-Хасково. Това решение, както и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, са обезсилени от ВКС, като делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Участието на съдия Г. във второто въззивно производство не попада в хипотезата на чл.22, ал.1,т.5 ГПК.

Неправилно е въззивното решение обаче в частта, с която е отхвърлен искът на М. М. К. и Н. М. К. /заместен в процеса от наследника си по закон Д. М. К./ по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството и намаляване на извършеното дарение от Т. Ж., с нотариален акт № 90/2013г. Като неоснователен. То е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е посочил, че М. К. и Н. К. едва с исковата молба пред РС-Димитровград, след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане, са предявили претенция за собственост по отношение на поземления имот и на апартамент № 1 и към този момент претенцията им е погасена по давност, тъй като искането за намаляване на дарението и за възстановяване на запазените им части от наследството на тяхната баба е направено след изтичане в полза на ответната страна на придобивна давност.

Тези взаимно мотиви на въззивния съд взеимно си противоречат и са неправилни. Искането по чл.30, ал.1 ЗН е заявено в молба, подадена от М. и Н. К., след конституирането им като съделители в процеса, съобразно указанията на касационната инстанция – 12.07.2017г. Дарственото разпореждане, извършено от Т. Д. в полза на ответника Д. П., е от 2013г. Т. Д. е починала на 17.02.2015г. При това положение неправилно е прието, че претенцията по чл.30, ал.1 ЗН е погасена по давност. Съобразно 3.“г“ от ППВС № 7/28.11.1973г., правото да се иска намаляване на дарението, когато е накърнена с него запазената част на наследника, възниква от откриване на наследството. Елемент на договора за дарение е приемане на подареното от страна на надарения. От момента на приемането на дарението последният вече упражнява правата си по договора. От друга страна, накърнението на запазената част се определя в момента на откриване на наследството. Поради това, от този момент започва течението на петгодишния давностен срок. Приетото от въззивния съд е в противоречие с посоченото ППВС.

Неправилна е и възприетата от въззивния съд теза за правната възможност за придобиване по давност на имота, предмет на атакуваното дарение, от надарения. При дарението на недвижим имот собствеността преминава по силата на гражданскоправната сделка от дарителя към надарения. Ако с дарението е накърнена запазената част на наследника със запазена част, за последния възниква правотопоиска възстановяването й от момента на откриване на наследството. До влизане в сила на съдебното решение по чл.30 ЗН, собственик на дарения имот е надареният. Той е собственик, а не владелец на дарения имот. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване правото на собственост - способ за придобиване на право на собственост. Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Поначало собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание /в този смисъл и решение № 159/2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г., ВКС, I г. о./. Оттук от момента на придобиване собствеността върху имота на валидно правно основание, каквото в случая е договорът за дарение, надареният става негов собственик, а не владелец по смисъла на чл.68 ЗС.

Като е приел, че искът по чл.30, ал.1 ЗН е неоснователен, като „погасен по давност“ и поради изтекла придобивна давност, въззивният съд, смесвайки двата правни института от една страна, а от друга без да изследва законовите предпоставки за възстановяването на запазената част, е постановил неправилен съдебен акт. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен искът по чл.30, ал.1 ЗН. Доколкото е необходимо извършването на процесуални действия, вкл. съставяне на наследствена маса, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съобразно изхода на спора по чл.30, ал.1 ЗН следва да се определят и квотите в съсобствеността на процесния имот, предмет на дарението и на делбата – дворно място с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** – апартамент 1.

Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила в частта, с която съдът е допуснал делба при посочените съделители и квоти по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** – апартамент 2. Въз основа на писмените доказателства по делото е прието наличие на съсобственост и са определени квотите в нея.

Въззивното решение следва да се остави в сила и в частта, с която е допусната делба при посочените квоти и съделители по отношение на УПИ *-*, находящ се в [населено място] . Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт по отношение на приетото наличие на съсобственост върху имота в [населено място] . Не е спорно по делото, а е видно и от нотариален акт № 23/1988г., че имотът е придобит от К. Д.. Във връзка с твърдението на ищцата Д. Д., че го е придобила по давност, представените от нея два КНА и оспорването на владението от ответната страна, в съответствие с ТР№1/2012г., ОСГК, въззивният съд е стигнал до извод, че ищцовата страна не е доказала установяване на самостоятелно владение върху поземления имот, не е налице завладяване на частите на ответника - сънаследник Д. П. в наследствения имот. Показанията на свидетелите сочат, че Т. Д. до смъртта си през 2015 г., е продължила да живее в имота, ползвала го е като свой, обработвала е земята и е отглеждала земеделска продукция. Ищците не са установили самостоятелно владение върху него. Едва през 2017 г. ищцата се е снабдила с констативни нотариални актове по наследствно и давност. Съобразно ТР№1/2012г., ОСГК, съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо другия намерението да владее идеалните му части за себе си. В случая е установено, че до смъртта на Т. Д. ищците не са демонстрирали самостоятелно владение, вкл. противопоставимо на ответника Д. П.. С оглед оспорването на владението от страна на ответника, в тежест на ищцовата страна е да докаже, твърдението си, че е завладяла неговите идеални части в съсобствеността. Това не сторено. От събраните по делото писмени и гласни доказателства следва извод за опровергаване констатациите в цитираните по-горе КНА и недоказаност на твърдението на ищците, че са придобили по давност частите на съсобственика - ответник. При това положение правилно е приложена и последицата на чл.537, ал.2 ГПК по отношение на КНА №53/2017г. за собственост по давност и наследство за 1/2 ид.ч. от дворното място. Неправилно е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, като се отменя изцяло на основание чл.537, ал.2 ГПК КНА № 54/2017г.,относно признатите на Д. М. Д. права на собственик по наследство на УПИ №-*, находящ се в [населено място] , а не само за 1/2 ид.ч. Приложената правна последица за отмяна на констативния нотариален акт не съответства с приетото от въззивния съд по отношение на правата в съсобствеността на УПИ *-* , а именно 1/2 ид.ч., на Д. Д. въз основа наследяване от съпруга й М. Д.. Следва да се посочи, че ответникът Д. Д. сам е признал този обем права. От него не е подадена въззивна, респ. касационна жалба. Възражения по размера на признатата част от правата на Д. не са направени и от останалите съделители. Ето защо отчитането на отказите на М. и Н. К. от наследсдтвото на баща им М. Д., който е починал преди майка си Т., последващото разпределение на частите между преживялата му съпруга и майка му Т., а впоследствие и преминаването на наследената от последната идеална част в патримониума на наследниците й по закон: син Д. и низходящите на починалия преди нея син, би довело до влошаване положението на касатора Д. Д. /reformatio in peius/, което е недопустимо.

По отношение оплакванията в касационната жалба, касаещи делба на преустроен таван, следва да се посочи, че такъв обект на собственост не е включен в предмета на делото, в т.ч. пред въззивния съд. След като такъв имот не е включен в делбената маса и по него няма произнасяне в обжалваното решение, доводите на касаторите не могат да бъдат обсъждани.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 401/09.12.2022г., по гр. д. № 629/2022 г. по описа на Окръжен съд –Хасково и потвърденото с него решение № 260017/01.06.2022г. по гр.д.№ 1263/2019г. на Димитровградски районен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение признато за установено спрямо Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К. /с правоприемник Д. М. Д./, че гараж, застроен в УПИ *-*, кв. 23 и в УПИ *-* по плана на [населено място] поле с площ 55.60 кв.м., е собственост на Д. П. и Л. П., както и В ЧАСТТА, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том I, рег.№662, н.д.№ 52 от 15.02.2017 г., вписан в СВ вх.№307, акт № 156, том 1, дело №131 стр.80872, в частта, с която се признава Д. Д. за собственик по наследство на построения в УПИ *-*, в квартал 23 на [населено място] поле, гараж с РЗП 55.60 кв.м.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 401/09.12.2022г., по гр. д. № 629/2022 г. по описа на Окръжен съд –Хасково В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 260017/01.06.2022г. по гр.д.№ 1263/2019г. на Димитровградски районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на М. М. К. и Н. М. К. /с правоприемник в процеса Д. М. Д./ против Д. К. П. с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството и намаляване на извършеното в негова полза с нот.акт № 90/2013г. дарение от Т. Ж. и е допусната съдебна делба между Д. Д., М. К., Н. К., Д. П. и Л. П. на следните недвижими имоти: 1.ПИ идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 457 кв.м., при квоти 31/36 ид.ч. за Д. П., 4/36 ид.ч. за Д. Д. и 1/36 идеална част общо за М. К. и Н. К. /по 1/72 ид.ч.всеки от тях/; 2.самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ ап.1, с площ 92,00 кв.м., при квоти 31/36 ид.ч. за Д. П., 4/36 ид.ч. за Д. Д. и 1/36 ид.ч. общо за М. К. и Н. К. и общи части, ведно с мазе от сградата при квоти 31/36 ид.ч. за Д. П., 4/36 ид.ч. за Д. Д. и 1/36 идеална част общо за М. К. и Н.К..

Връща делото В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 401/09.12.2022г., по гр. д. № 629/2022 г. по описа на Окръжен съд –Хасково в частта, с която е протвърдено решение № 260017/01.06.2022г. по гр.д.№ 1263/2019г. на Димитровградски районен съд В ЧАСТТА, с която над 1/2 ид.ч. на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том I, рег.№662, н.д.№ 52 от 15.02.2017 г., вписан в СВ вх.№307, акт № 156, том 1, дело №131 стр.80872, в частта, с която се признава Д. Д. за собственик по наследство на УПИ *-* в квартал 23 на [населено място] поле, целият с площ 1027.54 кв.м.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВА: