Обезщетение за неимуществени вреди от неверни обяснения пред органите на властта

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 2669 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 569

гр.София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2669 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Д. срещу решение № 400 от 22.03.2024 г. по в.гр.д.№ 2282 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав, с което е потвърдено решение № 260085 от 16.05.2023 г. по гр.д.№ 6351 от 2019 г. на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, II граждански състав за отхвърляне като неоснователен на предявения от С. А. Д. срещу Ц. Л. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. вследствие на отправените до орган на властта думи и извършени от ответницата Л. действия, обективирани на лист 12 от пр.преписка № 1510 от 2014 г., а именно: „Вдигнах телефона, като чух говор от другата страна на линията, като говорът не беше отправен към мен…..чух нещо от рода на: Ще се спре предаването, няма да излъчим материала, ако платите сто хиляди евро…“, спомням си, че следващото нещо, което чух беше гласът на К., която каза „Вие шегувате ли се“.

С определение № 2281 от 07.05.2025 г. касационното обжалване на това решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Когато свидетел установява вреди, изразяващи се в търпени от едно лице психологически болки и страдания, преки или косвени са впечатленията му, ако са добити от разговори с това лице ?

2. Когато неверни твърдения пред органите на наказателното производство придават решаваща достоверност на други такива неверни твърдения, изложени от друго лице в жалба до прокуратурата, и с това създават реална опасност от наказателно преследване, съставляват ли тези твърдения отделен деликт от деликта, осъществен от подалото жалбата лице ? Ако да, възможно ли е набеденото в извършване на престъпление лице да претърпи неимуществени вреди от този деликт, различни от вредите, причинени от подаването на жалбата ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката С. А. Д. поддържа жалбата. Излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в посочения в исковата молба размер. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответницата Ц. Л. С. не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. В писмен отговор от 11.07.2024 г. пълномощникът й оспорва жалбата. Моли решението на Пловдивския окръжен съд да бъде оставено в сила и да й се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо гражданско отделение по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, приема следното:

1. По първия въпрос /Когато свидетел установява вреди, изразяващи се в търпени от едно лице психологически болки и страдания, преки или косвени са впечатленията му, ако са добити от разговори с това лице ?/: Неимуществените вреди на едно лице от деликт се изразяват във физическите болки и страдания и негативните психични преживявания, които това лице изпитва поради неправомерното поведение на делинквента. Психичните преживявания са вътрешни преживявания в съзнанието на човека, но те намират външно проявление в цялостното човешко поведение- в действията, жестовете и словесните изрази на конкретния човек. Когато при лична среща и разговор с пострадалия от деликт свидетелят е останал с впечатление, че лицето е засегнато, притеснено и стресирано от неправомерното поведение на делинквента, тези впечатления на свидетеля представляват преки, а не косвени доказателства за търпените от пострадалия неимуществени вреди.

2. По втория въпрос /Когато неверни твърдения пред органите на наказателното производство придават решаваща достоверност на други такива неверни твърдения, изложени от друго лице в жалба до прокуратурата, и с това създават реална опасност от наказателно преследване, съставляват ли тези твърдения отделен деликт от деликта, осъществен от подалото жалбата лице ? Ако да, възможно ли е набеденото в извършване на престъпление лице да претърпи неимуществени вреди от този деликт, различни от вредите, причинени от подаването на жалбата ?/ съдът приема следното: Подаването на жалба до прокуратурата, в която умишлено са изложени неверни обстоятелства и твърдения за извършено престъпление от конкретно посочено в жалбата лице, представлява превратно упражняване на права /злоупотреба с правото на жалба/ и като такова е неправомерно деяние, за което подалото жалбата лице носи имуществена отговорност на основание чл.45 ЗЗД. Даването на неверни обяснения по образуваното по тази жалба наказателно производство или прокурорска преписка от лице, различно от лицето, което е подало жалбата, представлява неправомерно деяние, различно от деянието на жалбоподателя. Съответно на това, възможно е пострадалото от тези два деликта лице да претърпи имуществени и неимуществени вреди от този втори деликт, различни от вредите, причинени от подаването на неоснователната жалба.

С оглед отговорите на поставените въпроси, неправилно е приетото в обжалваното решение, че от показанията на свидетеля Н. Ч. не е установява, че ищцата е търпяла неимуществени вреди от неправомерното поведение на ответницата, тъй като свидетелят не възпроизвеждал преките си впечатления от състоянието на Д., а впечатленията си от две срещи с нея и казаното му от самата Д.. Както бе посочено и по повод отговора на първия въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, претърпените от ищцата негативни психически преживявания намират външно проявление в нейните словесни изрази, жестове и цялостно поведение и съответно впечатленията на свидетеля от думите и поведението на ищцата при личните му срещи с нея представляват преки, а не косвени доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди от деликта. Предвид на това и с оглед показанията на свидетеля /че ищцата при втората им среща била разтреперана, пребледняла и значително по-притеснена от това, че неверните твърдения на Л. К. в подадената от нея в прокуратурата жалба са подкрепени от дадени по прокурорската преписка обяснения на ответницата С., които правели много вероятно срещу ищцата да започне наказателно преследване и дори да бъде осъдена за тежко престъпление, което не е извършила и за което законът предвижда наказание лишаване от свобода за дълъг период от време/ съдът е следвало да приеме, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от неправомерното поведение на ответницата С..

Неоснователно е прието в решението, че от заключението на комплексната съдебно- психологична и психиатрична експертиза се установява,че ищцата не е търпяла такива вреди. Обстоятелството, че вещите лица са приели за неверни медицинските диагнози, поставени на ищцата в представените от нея медицински документи, доказват само че ищцата не е страдала от посочените в тях заболявания и не се е нуждаела от медикаментозно лечение на тези заболявания, но не изключват ищцата да е изпитвала психически болки и страдания от неправомерното поведение на ответницата. Констатираните от вещите лица обстоятелства /че неприятните изживявания на ищцата, свързани със събитието, са били в рамките на нормалпсихологичното; че липсвало качествено нарушение на психичните функции и значимо изразена промяна в действената активност на ищцата, в това число потиснатост на настроението, малоценни изживявания, загуба на смисъл за живот, автоагресивни мисли и намерения; че ищцата не е прекъсвала работния си процес и трудовите си ангажименти; че негативните изживявания на ищцата не са довели до поведение, извън характерното за личностните й специфики и не са нарушили качеството на психичните й функции; че социалният и приятелски кръг на ищцата бил стабилен, продължителен и непроменен във времето и няма убедителни данни преживяното да се е отразило неблагоприятно на професионалния й живот и качеството на функциониране в сферите на ежедневието й/ имат отношение към това каква е била интензивността на претърпените от ищцата емоционални болки и страдания /а и от там към въпроса за размера на дължимото за тези болки и страдания обезщетение за неимуществени вреди/, но не и към въпроса дали ищцата въобще е търпяла неимуществени вреди от неправомерното поведение на ответницата и има ли основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответницата за обезщетяване на тези вреди.

Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл.45 ЗЗД/ и съществено нарушение не съдопроизводствените правила, свързани с преценката на свидетелските показания на Н. Ч. и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяната на въззивното решение следва да бъде постановено ново решение за осъждането на ответницата да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди от неправомерното поведение на ответницата. Налице е целият фактически състав на непозволеното увреждане: неправомерно деяние на ответницата, извършено на 21.03.2014 г., изразяващо се в даване на неверни обяснения по прокурорска преписка, сочещи на извършено от ищцата тежко престъпление; претърпени от ищцата неимуществени вреди от това поведение на ответницата; причинна връзка между действията на ответницата и вредите на ищцата и вина /която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага/.

С оглед на гореизложеното и предвид отговора на втория поставен правен въпрос, съдът приема, че от неправомерното деяние на ответницата Ц. С. /даването на неверни обяснения по прокурорската преписка на 21.03.2014 г./ ищцата е претърпяла различни неимуществени вреди от вредите, които е претърпяла от неправомерното поведение на Л. К. /злоупотреба с право при подаване на жалба до прокуратурата с невярно съдържание и излагането на неверни твърдения в обяснения от 21.03.2014 г./. Фактът, че ответницата Ц. С. е дала неверни обяснения по прокурорската преписка, е обезпокоил и притеснил ищцата много повече от факта, че срещу нея е подадена жалба от Л. К.. Това е така, тъй като ищцата като лице с юридическо образование много добре е съзнавала, че подкрепата на неверните твърдения в жалбата и обясненията на Л. К. с показанията на свидетел като Ц. С. /която е твърдяла, че е очевидец на случилото се/ прави много вероятно срещу ищцата да бъде започнато наказателно преследване и същата да бъде осъдена за тежко престъпление, което не е извършила. Поради това присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от поведението на Л. К. с решението по гр.д.№ 7 от 2019 г. на Пловдивския районен съд не е основание да се откаже правото на ищцата да претендира и получи обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от неправомерното деяние на Ц. С..

Неоснователно е направеното от ответницата възражение за погасяване на вземането на ищцата по давност. Съгласно разпоредбите на чл.110 ЗЗД и чл.114, ал.3 ЗЗД, давността за предявяване на настоящия иск е 5-годишна и е започнала да тече от узнаването от страна на ищцата за деянието на ответницата. Именно от този момент ищцата е започнала да търпи психологически болки и страдания от това деяние. В случая от показанията на свидетелите, конкретно на свидетеля Ч. се установява, че ищцата е узнала за деянието на ответницата много след като на 10.04.2014 г. самата тя е дала обяснения по прокурорската преписка. Няма събрани по делото доказателства обаче за точната дата, на която ищцата е узнала за деянието на ответницата: дали преди 18.04.2014 г., в който случай предявеният на 18.04.2019 г. иск би бил погасен по давност, или след тази дата. Тъй като съгласно чл.154, ал.1 ГПК доказването на този относим към възражението за погасителна давност факт е било в тежест на ответницата, при недоказаност на този факт, съдът приема, че възражението за погасяване по давност на вземането на ищцата по чл.45 ЗЗД спрямо ответницата е неоснователно.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът взе предвид следните обстоятелства: характера на неправомерното деяние, което граничи с престъплението „лъжесвидетелстване“, възрастта на ищцата, конкретните социално-икономически условия в страната към момента на настъпване на вредите и най-вече интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания. Взема предвид, че ищцата е изпитвала сериозни притеснения относно възможността да бъде привлечена като обвиняем и впоследствие осъдена за тежко престъпление не само през периода от датата, на която е узнала, че на 21.03.2014 г. ответницата Ц. С. е дала неверни обяснения по прокурорска преписка № 1510 от 2014 г. /които неверни обяснения подкрепят неверните твърденията в жалбата и обясненията на Л. К., сочещи на извършено от ищцата престъпление/, до датата, на която е узнала, че неверните твърдения на ответницата се опровергават от направен от репортер на Нова ТВ пълен запис на проведената на 30.01.2014 г. среща, по време на която се твърди, че ищцата е извършила престъплението, но и в много по дълъг период от време- поне до 21.07.2014 г., когато е издадено постановлението на прокурор от Окръжна прокуратурата Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Л. К. срещу постановлението на РП- Пловдив от 26.06.2014 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 1510 от 2014 г. Като прецени всички тези обстоятелства по реда на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от неправомерното поведение на ответницата възлиза на 2 500 лв.

Поради всичко гореизложено обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение за осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение по чл.45 ЗЗД в размер на 2 500 лв. В останалата част- за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 10 000 лв.- въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото пред ВКС и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на касаторката възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 1 300 лв. За трите съдебни инстанции ответницата дължи на ищцата разноски в размер на 1 214,50 лв. /1/4 от направените от нея разноски от 4 858 лв./. От своя страна ищцата дължи на ответницата разноски в размер на 3 262,50 лв. /3/4 от направените от ответницата разноски за трите съдебни инстанции в размер на 4350 лв., включително и възнаграждението на адв.И. в размер на 1 300 лв./. Или по компенсация ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата разноски за трите съдебни инстанции в размер на 2 048 лв.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 400 от 22.03.2024 г. по в.гр.д.№ 2282 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 260085 от 16.05.2023 г. по гр.д.№ 6351 от 2019 г. на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, II граждански състав за отхвърляне като неоснователен на предявения от С. А. Д. срещу Ц. Л. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц. Л. С. от [населено място], [улица], ет.4, ап.10 да заплати на С. А. Д. от [населено място], обл.Б., [улица] на основание чл.45 ЗЗД сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки страдания, претърпени от С. Д. вследствие противоправно поведение на ответницата Ц. С. /даването на 21.03.2014 г. на неверни писмени обяснения пред орган на власт по прокурорска преписка № 1510 от 2014 г. на РП- Пловдив, в подкрепа на подадената от Л. К. срещу ищцата С. Д. жалба до прокуратурата, в които обяснения са изложени твърдения за извършено от С. Д. престъпление при разговора й с Л. К., проведен на 30.01.2014 г./, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2014 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 400 от 22.03.2024 г. по в.гр.д.№ 2282 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 260085 от 16.05.2023 г. по гр.д.№ 6351 от 2019 г. на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, II граждански състав за отхвърляне като неоснователен на предявения от С. А. Д. срещу Ц. Л. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ до пълния предявен размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/.

ОСЪЖДА Ц. Л. С. с горепосочения адрес да заплати на адв.К. Г. И. от АК- Перник възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/.

ОСЪЖДА С. А. Д. с горепосочения адрес да заплати на Ц. Л. С. на основание чл.78 ГПК сумата 2 048 лв. /две хиляди четиридесет и осем лева/, представляваща дължими разноски по компенсация за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.