Оправдаване за използване на техническо средство за негласно събиране на информация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 361

гр. София, 18. 07. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Надежда Трифонова

Членове : 1 . Пламен Дацов

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Иванова и прокурора Максим Колев, като разгледа докладваното от съдия Стойчев КНОХД № 373 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационен протест от прокурор при ВОАП на РБ срещу решение на ВОАС на РБ по ВНОХД№ 80/2024г., с която съдът потвърдил изцяло присъда на СВС по НОХД№0135/2023г. с която подсъдимите П. И. Т. и Н. К. К. – Р. са ПРИЗНАТИ за невиновни по повдигнатите срещу тях обвинения, Т. за престъпление по чл. 339а ал.1вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и К. - Р. за престъпление по чл. 339а ал.1вр. с чл. 20 ал.4, вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на основание чл. 304 НПК са ОПРАВДАНИ по така повдигнатите им обвинения.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата., като съдът се е произнесъл и относно разпореждането с веществените доказателства.

С касационния протест се иска постановяване на решение, с което да се отмени оправдателната въззивна присъда, а делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд .

В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста. Счита въззивното решение и потвърдената с него присъда за правилни.

Защитата счита, че протестът е изцяло неоснователен, не са налице сочените в него нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно.

Подсъдимите считат, че са невинни и молят да бъде потвърдено въззивното решение..

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери протеста за неоснователен.

С протеста се претендира нарушение на процесуалните правила и материалния закон при постановяване на въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда, касационни основания по чл.348 ал.1 т. 1 и 2 от НПК.

Като нарушени процесуални правила в протеста се сочат тези по чл. 13 и14 и по 107 ал.5 от НПК .

Преди отговора на конкретните касационни доводи посочени в протеста, следва да се отбележи, че освен задължението за служебно изясняване на обективната истина, обективно, всестранно и пълно изясняване на правно релевантните обстоятелства и внимателна проверка на доказателствата на които се акцентира в протеста, сочените разпоредби предвиждат също, както задължение за придържане към процесуалната форма/чл.13 ал.2 от НПК/, така и свобода на вътрешното убеждение при вземане на решението от компетентния орган, при което никое от доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила/ чл.14 ал.2 от НПК /.

Това уточнение е важно, тъй като в протеста от една страна се омаловажават съществени процедурни нарушения и пропуски при събиране на обвинителните доказателства, а от друга се надценява дори абсолютизира значението на отделни доказателства, които обаче остават не само изолирани, но практически са и опровергани от останалата част от доказателствената съвкупност.

И двете съдилища по фактите подробно са мотивирали защо не приемат че изследвания от назначените по делото видео - технически, компютърно техническа и лицево - индентификационна експертизи часовник е идентичен с приложения към делото като веществено доказателство. Липсата на идентичност се базира на констатирани непосредствено от първонистанционния съд несъответствия при предявяване на наличния по делото часовник на всички страни в откритото съдебно заседание.

Още в първоинстанционното решение подробно са описани различията, които се констатират и които не позволяват да се приеме идентичност на часовника представен от държавното обвинение по делото и този предоставен на експертите на досъдебното производство. Подробен собствен анализ на тези различия е направил и въззивният съд. Опитът на подателя на протеста да се преодолеят тези непосредствено установени от съда различия, чрез позоваване на отрицателния факт, че нито свидетелите съобщават, нито в документацията на ДАР съществуват данни за два часовника от този вид е меко казано неубедителен. Освен това така се променя по недопустим начин доказателствената тежест в наказателното производство.

Вместо прокуратурата да доказва обвинението си, в конкретния случай идентичността на основното си веществено доказателство, представено пред съда с това предоставено на вещите лица за изследване, се очаква защитата или може би съдът служебно да проведат доказване от къде се е появил втория часовник след като в ДАР и прокуратурата не знаят нищо за него.

При тези обстоятелства и двете съдилища по фактите законосъобразно и при спазване на процесуалните правила са отказали да обсъждат експертизите посочени в протеста, след като остава неясно дали са изследвали надлежно приобщено и налично по делото веществено доказателство или друга макар и подобна вещ, за която не ясно как е приобщена и има ли връзка с делото.

След изключването от доказателствената съвкупност на основното веществено доказателство и доказателствените факти установени чрез експертното му изследване, съдилищата подробно са анализирали гласните обвинителни доказателства/ показанията на свидетелите Б., Р., С. и Г./ и за разлика от подателя на протеста не са ги възпрели като еднопосочни и безпротиворечиви, а напротив посочили са съществени противоречия и непълноти, които не позволяват да се приеме за доказана обвинителната теза само чрез съвкупния анализ на тези доказателства/л.9-11 от въззивното решение/. Мотивирайки надлежно доказателствените си изводи въззивният съд е изпълнил процесуалния закон, а обосноваността на тези изводи по същество не е предмет на касационната проверка

Всъщност подсъдимият е оправдан поне на две самостоятелни алтернативни основания недоказано авторство на деянието по изложените по – горе съображения и несъставомерност на деянието, така както е описано и квалифицирано в обвинителния акт. В тази насока ВОАС правилно е тълкувал и материалния наказателен закон. Законосъобразно е приел, че бланкетната норма на чл. 339а ал. 1 от НК не може да се запълни по съдържание с конституционната забрана по чл.32 ал.2 от КРБ, защото тя не предвижда ред за издаване на разрешение, а само възможност за даване на съгласие от заснеманото лице. Ирелевантно за наказателната съставомерност е изтъкнатото в протеста обстоятелство, че сочената конституционна забрана има пряко действие.

След като няма предвиден законов ред за преодоляването и чрез надлежно разрешение, тя не може да послужи за адекватно запълване на бланкетната норма по чл.339а ал.1, защото както правилно е отбелязал въззивният съд това би довело до изначална невъзможност за приложение на наказателната норма.

Последната не може да се запълни и с нормите на чл.13 и 15 от ЗСРС, регламентиращи кои органи могат да поискат разрешение за използване на СРС, защото чл.339а ал.1 от НК забранява не прилагането на СРС, а прилагането на техническо средство за негласно събиране на информация без разрешение.

Правилно въззивният съд е провел разграничение между незаконосъобразното използването на СРС, като способ за събиране на доказателства и негласното събиране на информация, чрез специално предназначено за целта техническо средство.

Изложеното дотук води до извода, че не е налице никое от двете релевирани с протеста касационни основания, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горно, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на ВОАС на РБ по ВНОХД№ 80/2024г

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.