Допустимост на негаторен иск за спиране на водоподаването между съсобственици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 643

гр. София,30.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №4844/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №112829/18.10.2024г. на И. Н. М., чрез адв. Т. срещу решение №5084/04.09.2024г. по гр. дело №20221100507792 по описа на СГС за 2024г., с което първоинстанционното решение е обезсилено. Според касатора, въззивното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага, че активната му материално-правна легитимация произтича от качеството му на съсобственик на поземлен имот с идентификатор [№], в дъното на който е изградена собствената му едноетажната жилищна сграда с идентификатор [№]. Твърди, че съществуването на водопроводната инсталация в съсобствения поземлен имот датира отпреди 1958г., като още оттогава обслужва и двете сгради и това не е нововъзникнало обстоятелство, за което следва да се прилагат сега действащите правила и изисквания на ЗУТ. Излага, че интересът му да заведе иска по чл.109 от ЗС се обосновава от поведението на ответниците, които му пречат да реализира в пълен обем правото си на собственост върху неговата сграда чрез извършеното от тях прекъсване на водоподаването към нея. Счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на утвърдените процесуални правила, тъй като при формиране на извода си за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес, въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, и по-конкретно нотариалния акт за собственост от 1958г. и споразумението от 10.09.2009г., сключено с ответницата Д.. На следващо място твърди, че решението е постановено при нарушение на материалното право и в противоречие с установената съдебна практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 109 ЗС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, като са формулирани въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез адв. Т.. Касаторът моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

Ответниците по касационната жалба не са депозирали писмен отговор срещу нея. В ос.з. чрез адв. Д. развиват съображения за неоснователност на касационната жалба. Считат, че дори да се счете за допустим, искът по чл. 109 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като чрез него се цели узаконяването на едно беззаконие.

С определение №3532/07.07.2025г. касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за преценка дали въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства, съобразно разясненията в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., и посочените от касатора Решение №228/01.10.2014г. по гр.д.№ 1060/2014г. на ВКС, Решение №136/11.01.2021г. по гр.д. №1865/2019г. на ВКС и Решение №50121/16.03.2023г. по гр.д.№ 4519/2021г. на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е образувано по иск на И. М. срещу Р. И., С. А. и П. Д. иск за осъждане на ответниците да възстановят водоподаването до едноетажната къща на ищеца, разположена в дъното на съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място],[жк], [улица], както и за осъждането им да се въздържат от действия по спиране на водоподаването от общия водопровод към едноетажната къща на ищеца.

Ответниците оспорват иска.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от М. иск за осъждане на ответниците да възстановят водоподаването до едноетажната къща на ищеца, разположена в дъното на съсобствения на страните поземлен имот поради възстановяване на водоподаването в хода на процеса. Осъдил е ответниците да се въздържат от действия по спиране на водоподаването от общия водопровод към едноетажната къща на ищеца, както и да му заплатят разноски по делото.

По жалба на ответниците, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в обжалваната част, с която те са били осъдени да се въздържат от действия по спиране на водоподаването от общия водопровод към едноетажната къща на ищеца, както и в частта, с която са осъдени да му платят разноски, и е прекратил производството по негаторния иск с правно основание чл.109 от ЗС, като недопустимо.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [улица], в който са построени две жилищни сгради, като ищецът е собственик на едноетажната жилищна сграда, а ответниците - на двуетажната жилищна сграда. Приел е за установено също, че ответниците притежават отделни етажи от двуетажната жилищна сграда на [улица], от което е направил извод, че е налице етажна собственост, в който случай съгласно чл.38 ЗС водопроводната инсталация в тази сграда представлява обща част, чието предназначение е да осигури пълноценното ползване на отделните обекти в етажната собственост и поради това всеки от съсобствениците има право на гарантиран непосредствен достъп, независимо дали тя пряко обслужва неговия имот, а останалите етажни собственици са длъжни да не предприемат действия, затрудняващи това ползване. Когато нарушат това задължение, заинтересованият съсобственик може да защити своето вещно право с негаторния иск по чл.109 ЗС.

От кредитираното заключение на приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че в процесния съсобствен поземлен имот няма водомерна шахта, тъй като двуетажната сграда отстояла на по-малко от 5 метра от уличната регулация, поради което съгласно чл.11, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004г., водомерът е монтиран в коридора на сутерена на сградата. Захранването с вода на едноетажната жилищна сграда /на ищеца/, разположен в задната част на парцела е осъществено след общия водомер от вътрешната/ сградната/ водопроводна инсталация на двуетажната жилищна сграда посредством тръба, която минавала по тавана на коридора на сутерена на жилищната сграда, неукрепено и свободно през мазе и излизала от сградата подземно, за да захрани едноетажната жилищна сграда с дължина около 15 метра. Именно там, в санитарния възел, зад тоалетната чиния бил монтиран индивидуален водомер на ищеца. Включването на ищеца в тази инсталация на ответниците без тяхно съгласието според в.л. е незаконосъобразно съгласно чл.186 от ЗУТ. Възможност за прекъсване на водоподаването имало в сутерена на двуетажната сграда, където е монтиран спирателен кран.

При тези фактически констатации, въззивният съд е счел, че производството е недопустимо поради липса на правен интерес от предявения иск по чл.109 ЗС за осъждането на ответниците да се въздържат от действия по спиране на водоподаването от общия водопровод към едноетажната къща на ищеца М.. Посочил е, че с предявения негаторен иск се цели изменение на съществуващата вътрешна /сградна/ водопроводна инсталация в процесната двуетажна сграда /собственост на ответниците/, чрез прокарване на водопроводно отклонение, свързващо инсталацията с едноетажната сграда на ищеца. Изложил е, че според заключението на СТЕ, водопроводното отклонение от сградата, собственост на ответниците към тази- собственост на ищеца, доколкото е било изградено без одобрени строителни книжа, се явява незаконно. Според съда, с предявения негаторен иск по чл.109 от ЗС ищецът се домогва да преодолее липсата на съгласие от ответниците за извършване на действия по прокарване на водопроводно отклонение от собствената им сградна водопроводна инсталация през сутерена на собствената им двуетажна жилищна сграда, за което в чл. 186, ал.1 ЗУТ е предвидена специална процедура, изискваща изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици. Въззивният съд е посочил, че липсата на съгласие от ответниците- етажни собственици, респективно- съсобственици, не може да бъде преодоляна с иска по чл.109 ЗС, доколкото по съществото си същият е правно средство за защита срещу неоснователни действия, които по недопустим начин накърняват спокойното упражняване на правото на собственост. Отказът да се даде съгласие за прокарване на водопроводно отклонение към съществуващата сградна водопроводна инсталация не разкрива признаците на противоправност като предпоставка за ангажиране на негаторната искова защита, тъй като законът е предоставил тези преценка на мнозинството етажни собственици или съсобственици /в случая ответниците по делото/.

По правния въпрос, обусловил достъп до касационна проверка:

Отговорът на процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд се съдържа в задължителните постановки на Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, доразвити с константната практика на ВКС / решение №222 от 06.04.2017г. по т. д. №425/2015г. по описа на ВКС, решение №212 от 01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г., решение №209/20.02.2018г. по т. д. №1096/2017г. на ВКС, решение №50026/26.06.2023г. по т. д. №2705/2021г. на ВКС, решение №50075/21.02.2024г. по т. д. №843/2022г. на ВКС, според която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно- релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК .

По касационната жалба:

Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено в производство по чл. 109 ЗС, с което първоинстанционното решение е обезсилено поради липсата на правен интерес.

Както последователно ВКС приема в своята практика, правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за установителните искове и следва да е налице при предявяване на иска. Затова, доколкото правният интерес е обусловен от поведението на ответната страна, то за преценката е от значение извънпроцесуалното поведение на ответника, т. е. поведението му преди завеждането на иска.

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Според разясненията в т.3 на Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените / чл. 50 ЗС /. Понякога от самото естество на извършеното нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си действие, което се извършва без негово съгласие, то осъществяването на такова въздействие от неоправомощено лице, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Искът по чл. 109, ал. 1 ЗС , предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на права, които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях /Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК/.

Съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС следва да прецени по конкретното дело дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,

В исковата молба, по която е било образувано първоинстанционното производство, ищецът излага, че е собственик на сграда, която няма собствен водопровод, а нейното водоснабдяване се осъществява чрез водопроводно отклонение, изградено в приземния етаж на сградата, собственост на ответниците, като твърди, че това положение съществува от 1950г. когато водопроводът е бил изграден от предишните собственици на дворното място и сградите.

Изводът за липсата на правен интерес, въззивният съд е обосновал само със заключението на СТЕ, без да прецени в съвкупност всички, събрани по делото доказателства. От т.3 на споразумението, сключено на 10.09.2009г. е видно, че между страните е било безспорно установено, че водоподаването на двете, находящи се в един поземлен имот сгради се осъществява чрез изградено общо водопроводно отклонение с водомерен възел, разположен в мазата двуетажната сграда /собственост на Р. И./. Водоснабдяването на едноетажната постройка, ползвана от И. М. се осъществява чрез водопровод, към който се подава вода от водомерния възел, разположен в описаното мазе, достъп до което има единствено Р. И., тъй като същата държи ключа от врата на мазето.

Следователно, заключението на въззивния съд, че чрез така предявения иск ищецът цели да преодолее липсата на съгласие от ответниците за извършване на действия по прокарване на водопроводно отклонение от тяхната сградна водопроводна инсталация през сутерена на собствената им двуетажна жилищна сграда не съответства на събраните по делото доказателства. Напротив, представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят твърдението на ищеца, че водоснабдяването се е извършвало по този начин много преди завеждане на иска, което легитимира ищеца да предяви иск по чл. 109 ЗС с цел да възстанови едно дългогодишно съществувало фактическо положение, едностранно променено от ответниците.

При тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено по реда на чл.293, ал.3 ГПК като неправилно, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по основателността на предявени иск.

Съгласно чл.81 и чл.78 ГПК въпросът за отговорността за разноските, направени от страните, вкл. и пред настоящата инстанция, следва да бъде разрешен от въззивния съд при постановяване на решение по съществото на спора съобразно изхода на делото.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №5084/04.09.2024г. по гр. дело №7792 по описа на СГС за 2022г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийския градски съд.

Решението е окончателно.

Председател: ______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________