Отговорност на застрахователя при усложнения от неадекватно лечение след ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 484

София, 18.07.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 2075 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. С. С., чрез адвокат Л. Б., срещу въззивното решение №1449/29.11.2022г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№1704/2022г. в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Видин за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за заплащане на сумата над присъдените 40 000лв. до претендираните 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 26.12.2020г., рискът от настъпването на което е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2021г. до окончателното ѝ плащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №299/23.01.2024г. по въпроса: Усложненията, възникнали поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане от деликт и причинените от това неимуществени вреди, намират ли се в пряка причинно следствена връзка с деликта и за тях дължи ли се обезщетение от деликвента, респективно от застрахователя, при предявен пряк иск от увреденото лице.

Отговор на същия е даден в решение № 238/17.03.2021 г. по г.д.№665/2020г. на ВКС, ІV г.о., с което е разяснено, че: „ако възникнат усложнения поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане на здравето, резултат от деликт, последният е първопричината в цялостната хронология и създава предпоставки за лечението, има отношение към последващия резултат и евентуален ексцес, поради което и на обезщетение подлежи целият комплекс от свързани и причинени (вече настъпили и бъдещи) имуществени и неимуществени вреди на пострадалия, последица от непозволеното увреждане. При наличие на съпричиняване на вредите от действия или бездействия на други лица, ще е налице солидарност в отговорността с първоначалния деликвент, но това не изменя правото на пострадалия да избере и потърси пълно удовлетворяване само от единия от съзадължените (чл. 122 ЗЗД). Прекъсване на причинната връзка между деликта и настъпилото от него увреждане може да има единствено, когато крайният резултат като последица изключва изцяло първоначалното увреждане, но не в случай на забавено или неадекватно лечение. Последното не изключва отговорността на причинителят на състоянието, изискващо медицинско лечение.“. Настоящият състав възприема изцяло така даденото разрешение.

В жалбата си М. С. С. поддържа оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващото ѝ се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че същото не съответства на търпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът не е съобразил броя и тежестта на травматичните увреждания, продължителността на възстановителния период; неудобствата и ограниченията; влошеното качество на живот; възрастта на пострадалата, болките и страданията; състоянието на пострадалото лице към настоящия момент; отражението на инцидента върху неговата психика. Излага още, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и не е съобразил съдебната практика по сходни дела. По същество претендира за отмяна на решението в оспорената му част и присъждане на обезщетение в пълен размер.

Насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че търпените от ищцата вреди са резултат, както от деликта, така и от лекарска грешка и неправилно проведено лечение. В този случай съдът правилно е определил дължимото на пострадалото лице обезщетение спрямо отговорността на деликвента, съпоставена с приноса на другата страна. Твърди още, че не е налице пряка връзка между деликта и проведеното лечение, поради което за ищцата е възникнала нова вреда, от различен деликтен фактически състав. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на въззивното решение в обжалваната му част.

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Видин в частта, с която е отхвърлен предявения от М. С. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща разликата над присъдените 40 000лв. до претендираните 60 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания от настъпило на 26.12.2020г. ПТП, рискът от настъпването на което е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.01.2021г. до окончателното ѝ плащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е установен факта на настъпило на 26.12.2020г. ПТП, по вина на М. С. П., водач на л.а. „ВМВ 525“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата на чл.179 ал.2 пр.1 и чл.183 ал.1 т.1, пр.2 ЗДвП, като управлявал лекия автомобил с несъобразена с климатичните условия скорост и състояние на пътя, вследствие на което допуснал приплъзване на автомобила и загуба на контрол над него, преминал в лентата за насрещно движение и се ударил в движения се по нея лек автомобил „Фолксваген Т – РОК“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Е. Е. Т..

Приел, че произшествието е в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания – две средни телесни повреди: двуглезенно счупване на лявата подбедрица и счупване на ставното плато на големия пищял, както и множество леки: охлузване в областта на челото и веждите; кръвонасядане на долните клепачи на двете очи. Охлузване на лявата скула; дълбоко охлузване на лявата ушна мида; плътно охлузване на вътрешната и странична повърхност на лявото коляно и лявата подбедрица. Тези травми обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер, в резултат на преживения психически стрес от произшествието, болките и възстановителния процес.

Въззивният съд направил извод за неоснователност на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата поради липса на предпазен колан, с оглед механизма на произшествието, при който използването му не би повлияло на получените травматични увреждания. Съдът намерил за неоснователно и възражението за неправилно проведено лечение, като посочил, че липсата на оперативна намеса при ищцата е резултат не от отказ от лечение на лицето, а от липса на платени здравни осигуровки и неглижиране на пациент; неправилна диагноза и метод на лечение, довели до порочно зарастване на счупените глезени и извиване на ходилото във варус. С оглед на изложеното, направил извод за основателност на предявения иск.

По отношение на размера на следващото се на ищцата М. С. обезщетение, съдът установил, че вследствие на произшествието същата претърпяла болки и страдания от две средни и множество леки телесни повреди, описани по-горе и безспорни между страните.

Приел, че след проведеното лечение с гипсова мобилизация било установено порочно зарастване на фрактурите, довело до трайно ограничени движения – хипотрофия на мускулите на лявата подбедрица; често явяващ се оток на лявата глезенна става; намален обем на екстензията (разгъването) на лявото ходило с 10 градуса; „посттравматична зудекова атрофия“ на лявата глезенна става; ограничени ротационни движения; постоянно накуцваща походка, резултат от извиване на ходилото във варус, вследствие на което при движение пострадалата принудително стъпвала на външния ръб на ходилото, водещо до изкривяване и на гръбначния стълб. Съдът констатирал, че към настоящия момент пострадалата имала затруднения при клякане и изкачване на стълби, при което настъпвала бърза умора и болки в глезените.

Въззивният съд кредитирал заключението по изслушаната и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза, от което приел, че ищцата страдала от „Посттравматично стресово разстройство“. Според вещото лице, острата стресова реакция при освидетелстваната била придружена и от психосоматични нарушения – внезапно спиране на кърмата (била е кърмачка в трети месец към произшествието) и внезапно краткотрайно намаляване и спиране на урината (олиго и анурия). Последните били резултат от острия стрес при ПТП.

Съдът приел, че болките от възстановителния процес, липсата на кърма, ануарията, безпокойството, страхът, невъзможността да спи и тревожността на ищцата след произшествието се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели – С. С. и М. С., които кредитирал при условията на чл.172 от ГПК.

Съдът посочил още, че възстановяването на увредената глезенна става на ищцата било възможно чрез плановото ѝ приемане в стационар, предоперативна подготовка и планово оперативно лечение, изискващо общ период за възстановяване от около 6 месеца. По време на същото следвало да се извърши „остеоклазия“ (счупване на лошо зарасналите глезени), анатомично наместване и остеосинтезирането им с метални плаки и винтове. Необходимо било и извършване на „остеотомия“ (прекъсване) на големия пищял в долната му част и корекция на ставното му плато, за да се подобрят флексионно-екстензионните движения на лявото ходило и то да стъпва върху цялата си плантарна площ.

Посочените обстоятелства, младата възраст на пострадалото лице и липсата на възстановяване, резултат както от процесното ПТП, така и от неплатени осигуровки и лекарска грешка, обосновали извода на съда, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от М. С. неимуществени вреди е 40 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, като при определяне размера на следващото се на пострадалото лице обезщетение за неимуществени вреди е приел, че липсата на възстановяване от получените от деликта травматични увреждания е обусловено както от произшествието, така и от лекарска грешка и неплатени осигуровки. Неправилно съдът е намалил размера на обезщетението, като не е отчел обстоятелството, че лицата съпричинили настъпването на вредоносния резултат отговарят солидарно, като пострадалото лице може да търси цялото вземане само от един от всички солидарни длъжници (деликвенти) и наличието на съпричинители на деликта е без значение по делото. Основателно е и касационното оплакване, че въпреки формалното отчитане на релевантните за определяне на обезщетението факти и обстоятелства, отнесени към съответните критерии, съдът не е преценил тежестта и значението на всяко от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания и неудобства на ищцата, в причинност с деликта.

Допуснатото неправилно приложение на материалния закон е довело до необоснованост на въззивното решение. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата частична отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).

По делото са надлежно установени фактите относно: настъпилото на 26.12.2020г. ПТП по вина на водача М. С. П. на лек автомобил „ВМВ 525“, с рег. [рег.номер на МПС] , при което е пострадала ищцата М. С.; вината на водача, гражданската отговорност на който била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; механизмът на настъпване на произшествието; липсата на съпричиняване от пострадалото лице, както и получените от същото травматични увреждания вследствие на инцидента: двуглезенно счупване на лявата подбедрица и счупване на ставното плато на големия пищял, както и множество леки повреди: охлузване в областта на челото и веждите; кръвонасядане на долните клепачи на двете очи; охлузване на лявата скула; дълбоко охлузване на лявата ушна мида; плътно охлузване на вътрешната и странична повърхност на лявото коляно и лявата подбедрица.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (кредитирано като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните) се установява, че на пострадалата М. С. било проведеното лечение с гипсова мобилизация за около 45 дни, без лекарите да са забелязали, че освен фрактура на двата глезена на лявата подбедрица, пострадалата е получила фрактура и на вътреставното плато на големия пищял. В резултат на това, при поставяне на гипсовата имобилизация не са били предприети манипулации, с които да се направи опит за наместване на счупените глезени и възстановяване на ставната повърхност на големия пищял. Не е било проведено оперативно лечение и стабилизиране на счупените глезени с метални остеосинтези, което било задължително при този вид счупвания. Приложеното лечение довело до порочното зарастване на счупените глезени, извивката на ходилото във вариус, вследствие на което при движение пострадалата задължително стъпвала на външния ръб на ходилото. Последното довело до трайно ограничени движения – хипотрофия на мускулите на лявата подбедрица; често явяващ се оток на лявата глезенна става; намален обем на екстензията (разгъването) на лявото ходило с 10 градуса; „посттравматична зудекова атрофия“ на лявата глезенна става; ограничени ротационни движения; постоянно накуцваща походка. Принудителното стъпване на външния ръб на ходилото било свързано и с изкривяване на гръбначния стълб при движение. Според вещото лице към настоящия момент пострадалата се придвижвала самостоятелно, но имала затруднения при клякане и изкачване на стълби, при което настъпвала бърза умора и болки в глезените. Същата била инвалидизирана заради получените от произшествието увреждания. За нея нямало друга алтернатива, освен провеждане на планова конструктивна операция на лявата глезенна става, при която да се извърши „остеоклазия“ и остеосинтезиране с метални плаки и винтове; „остеотомия“ (прекъсване) на големия пищял в долната част и корекция на ставното му плато, за да се подобрят флксионно-екстензионните движения на лявото ходило и то да стъпва на цялата си площ.

От съвкупния анализ на заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че ищцата страда от „Посттравматично стресово разстройство“. Според вещото лице, острата стресова реакция при освидетелстваната била придружена и от психосоматични нарушения – внезапно спиране на кърмата (била е кърмачка в трети месец към датата на произшествието) и внезапно краткотрайно намаляване и спиране на урината (олиго и анурия ), резултат от острия стрес при ПТП. Установени са и обстоятелствата свързани с търпените от пострадалото лице силни болки в периода на възстановяване; невъзможността да спи, пробуждането ѝ с писъци; продължителното обездвижване на легло и невъзможността да се грижи за детето си; бавното ѝ раздвижване, първоначално с патерици; изкривяването на ходилото, походката и хипотрофия на мускулите на лявата подбедрица, водещи до трудности в придвижването; изпитвания страх да се качи в автобус. Установено е и влошаване качеството на живот на ищцата – невъзможността ѝ да се грижи за детето си и да извършва физически труд, от който е получавала средства; липсата на възстановяване и необходимостта от провеждане на ново лечение свързано с оперативни интервенции за възстановяване на ставната повърхност на лявата глезенна става, както и на положението и движението на ходилото.

С оглед на горното, съдът намира, че М. С. С. е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен болки и страдания от получените травматични увреждания, които не са отшумели към настоящия момент, довели са до инвалидизацията ѝ, като налагат провеждане на оперативни лечения за пълното ѝ възстановяване, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства: възрастта на увреденото лице (22г.); получените травматични увреждания (подробно описани); проведеното лечение (гипсова имобилизация) и продължителните болки и страдания по време на възстановителния период (45 дни), в който ищцата била обездвижена, имала е нужда от човек, който да я обгрижва в ежедневните ѝ дейности; развитото вследствие на произшествието постравматично стресово разстройство, което влошило значително психичното и емоционалното състояние на ищцата, развития страх да пътува в автобус; негативните преживявания, спирането на кърмата и внезапното краткотрайно намаляване и спиране на урината; настъпилата инвалидизация и липсата на възстановяване от увреждането, с оглед порочното зарастване на счупените глезени, на ставната повърхност на големия пищял, както и извивката на ходилото във вариус; намаления обем на разгъване на ходилото; хипотрофия на мускулите на лявата подбедрица, отток на глезената става; накуцваща походка (стъпване на външния ръб на ходилото), изкривяваща и гръбнака при движение; обстоятелството, че травматичните увреждания ще съпътстват ищцата и в бъдеще, предвид необходимостта от провеждане на допълнително лечение и операции за отстраняване на неправилното зарастване на костите и възстановяване положението на ходилото; влошаване качеството на живот на пострадалата (невъзможност да полага грижи за детето си и да работи).

При определяне размера на обезщетението съдът отчита конкретните икономически условия в страната: Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2020 г. общият доход е в размер на 6 951лв.; общия паричен разход е 6 173 лв.; минималната работна заплата е 610 лв., а средногодишната инфлация за 2020г. е 1,7%. Съдът съобразява още застрахователните лимити (чл.492 от КЗ) и съдебната практика за този вид телесна повреда, част от която са: постановеното по т.д.№889/2020г. на ВКС, І т.о. решение, с което е присъдено обезщетение от 50 000лв. за получено открито счупване (две фрактури на различни кости) на лявата подбедрица; усложнен характер на едната фрактура; три разкъсно-контузни рани; останали оперативни белези; негативно отражение на психиката на пострадалото лице, резултат от пътен инцидент от 09.09.2016г. и настъпило пълно възстановяване след около пет месеца; решението постановено по т.д. № 2520/2022г. на ВКС, І т.о., с което е присъдено обезщетение от 40 000лв. за открито (с наличие на рана) счупване на двете кости на лявата подбедрица, наложило оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон; последваща хоспитализация за отстраняване на единия фиксиращ винт; търпените болки, страдания и стрес, резултат от ПТП от 20.06.2020г. и настъпилото пълно възстановяване след 7-8 месеца.

Изложеното обосновава извод, че вследствие на произшествието на ищцата са причинени болки и страдания с висок интензитет, а увреждането на функцията на левия крайник ще остане във времето до провеждане на оперативните лечения за възстановяването му, поради което и съгласно чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер, достатъчен за компенсацията им, а именно 60 000 лв. С него е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на ищцата.

Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

В заключение, искът е основателен в предявения размер от 60 000 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. С. С. срещу ЗД “Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за сумата от 20 000лв., представляваща разликата над присъдените 40 000лв. до претендираните 60 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.12.2020г. причинено от виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „БМВ 525“ с рег. [рег.номер на МПС] и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.

Предвид крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати дължимите за производството държавни такси по уважената част от иска, както следва: в размер на 800лв. по сметка на Окръжен съд – Видин; в размер на 400лв. по сметка на Софийски апелативен съд и в размер на 430лв. по сметка на Върховен касационен съд.

На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ЗД „Бул Инс“ АД следва бъде осъдено да заплати на адвокат Л. Б. сумата от 2000лв. – възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция. Същото е определено при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа. При разглеждане на делото пред настоящата инстанция е била депозирана касационна жалба, ведно с изложение на основанията за допускане на обжалването, като процесуалният представител се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Спорът, предмет на разглеждане, не се характеризира с фактическа и правна сложност, нито с множество процесуални действия или проведени съдебни заседания (разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание, без явяване на процесуалния представител на ответника).

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1449/29.12.2022г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№1740/2022г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. С. С., ЕГН [ЕГН] срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща разликата над присъдените 40 000лв. до претендираните 60 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 26.12.2021г., причинено от виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „БМВ 525“ с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.01.2021г. до окончателното ѝ плащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. С. С., [ЕГН] сумата от 20 000лв., представляваща разликата над присъдените 40 000лв. до претендираните 60 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.12.2021 г. причинено от виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на марка „БМВ 525“ с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.01.2021г. до окончателното ѝ плащане.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД,[ЕИК] да заплати на адвокат Л. К. Б. от САК, с адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 311, сумата от 2000лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимите за производството държавни такси по уважената част от иска, както следва: в размер на 800лв. по сметка на Окръжен съд – Видин; в размер на 400лв. по сметка на Софийски апелативен съд и в размер на 430лв. в полза на бюджета на Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: