Доказване на потребена електроенергия при показания в невизуализиран регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 Р Е Ш Е Н И Е

№ 50253
София, 09.02. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4550 /2021 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 527 /27.06.2022 г. по касационната жалба на „Електроразпределение Север“ АД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 200 от 26.05.2021 г. по в.гр.д. № 852 /2020 г. Великотърновския окръжен съд, с което e потвърдено решение № 260225 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 1040 /2020 г. на Великотърновския районен съд, с което е уважен предявеният от М. Й. Р. против „Електроразпределение Север“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 5 983.57 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия по фактура, издадена на 23.03.2020 г., за периода от 01.04.2016 г. до 24.09.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица].
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси: допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и дали отделен факт може да бъде приет за установен единствено въз основа на косвени доказателства(?), които са разрешени в противоречие с разрешенията, приети в решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК: решение № 226 /12.07.2011 г. по гр.д. № 921 /2010 г. на ІV г.о., решение № 61 /01.03.2016 г. по гр.д. № 4578 /2015 г. на ІV г.о. (в което има позоваване на решението по гр.д. № 921 /2010 г. на ІV г.о.), решение № 80 /03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 /2017 г. на ІV г.о., (в което има позоваване на решението по гр.д. № 921 /2010 г. на ІV г.о.),: с които е прието следното : Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. … Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. … За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.
По повдигнатите процесуалноправни въпроси настоящият състав споделя установената практика на ВКС, отразена в посочените решения, по изложените в тях съображения, които отразяват установена съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба М. Й. Р. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Въззивният съд е приел за недоказани доводите на жалбоподателя "Електроразпределение Север" АД, че служебно начисленото количество електроенергия по партидата на ответника е реално потребено.
Въззивният съд е приел, че с констативен протокол по чл.49 ПИКЕЕ и чрез метрологична проверка е открит запис на цифрови данни в невизуализиран за отчет регистър на средството за търговско измерване (нататък и СТИ).
Въззивният съд е приел, че би могло да се приеме донякъде за косвено установено обстоятелството, че записът на цифрови показания в невизуализирания регистър най-вероятно се е появил след датата на монтажа на СТИ в обекта (31.03.2016 г.), тъй като от подписан от ищцата протокол е установено, че при монтажа му няма отчетени показания по нощна и дневна тарифа и е произведено същата година. Този тип СТИ е изначално фабрично програмно настроен за измерване и отчет на основните две тарифи „дневна“ и „нощна“, липсата на отбелязване в протокола за монтаж на „нулеви“ показания по ненастроения и невизуализиран за отчет регистър Т3 не може да бъде сериозен аргумент за вероятността появата на показания в регистър Т3 да е преди момента на монтажа.
Но от събраните по делото доказателства не може да бъде прието за сигурно установено, че записът по регистър Т3 показва действителното измерено количество енергия.
Тъй като конкретното средство за търговско измерване не е от типа "смарт" и не разполага с техническа възможност за предаване на данни за измерване на консумация в реално време (извличане на информация за така наречения „товарен график“), които да се записват в електронната база данни на електроразпределителното предприятие, не може да се установи и не е установено от кога е започнал или от кога е въведен спорният запис на цифрови показания в тарифен ненастроен за отчет регистър 1.8.3. В БИМ не е извършено изследване на тарифен регистър 1.8.3. чрез натоварване на средството за търговско измерване в работен режим с цел да се провери дали се натрупват показания в него (още повече, че той няма програмирана отчетна настройка) и ако се натрупват, тогава би могло да се приеме с голяма степен на вероятност, че наличният запис на цифрова информация е последица от реално преминала през измервателното устройство електрическа енергия. Не е установена конкретната причина за възникването на записа (вещото лице заявява, че не може да се установи).
По тези съображения обстоятелството на метрологичната годност на СТИ към датата на проверката и липсата на данни за техническа неизправност не е достатъчен аргумент в полза на фактически приложеното нормативно основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав на ВКС намира за основателен довода на касационния жалбоподател, че изводът на въззивния съд, че по делото не е доказано, че записът по регистър Т3 на СТИ показва действителното доставеното количество енергия, е необоснован, тъй като не съответства на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав приема, че обосновано въззивният съд е приел за установени фактите, че от подписан от ищцата протокол за монтажа на процесното СТИ в обекта на 31.03.2016 г. е установено, че при монтажа му няма отчетени показания по нощна и дневна тарифа и е произведено същата година. Настоящият съдебен състав приема и че правилно въззивният съд е приел, че в протокола за монтаж не е следвало да има отбелязване за наличието на показания в регистър Т3, който не е бил фабрично настроения за отчет и затова не е визуализиран за отчет. Този извод се основава на даден от вещото лице отговор пред съда при представяне на заключението му по делото.
Но неправилно въззивния съд е приел, че от тези факти следва, че би могло да се приеме донякъде за косвено установено обстоятелството, че записът на цифрови показания в невизуализирания регистър най-вероятно се е появил след датата на монтажа на СТИ в обекта на 31.03.2016 г..
Настоящият съдебен състав приема, че правилно въззивният съд е приел за установени по делото метрологичната годност на СТИ към датата на проверката (в БИМ) и липсата на данни за неговата техническа неизправност.
Но настоящият съдебен състав приема за неправилен извода на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не може да бъде прието за сигурно установено, че записът по регистър Т3 показва действителното измерено количество електроенергия.
Настоящият съдебен състав приема, че от съвкупната преценка на представения по делото констативен протокол по чл.49 ПИКЕЕ, съставен на 29.09.2019 г. (л.9) и от констативния протокол на БИМ за метрологична експертиза на средство за измерване № 125 /02.03.2020 г. (л.10), който е официален документ и от изготвената въз основа на събраните по делото доказателства съдебно-техническа експертиза се установяват релевантните за спора обстоятелства, че средството за техническо измерване (нататък и СТИ и електромерът) е било произведено през 2016 г. и монтирано на обекта на ищеца на 31.03.2016 г. с нулеви показатели на двете му фабрични тарифи 1.8.1. и 1.8.2. – дневна и нощна. При метрологичната експертиза (извършена след демонтажа на електромера) е установено, че по него липсват механични дефекти, не са установени видими намеси и видими повреди в схемата на електромера, електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на електрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики. При метрологичната експертиза на БИМ, както и при изготвянето на СТИ по делото, е извършен софтуерен прочит на електромера (вещото лице е използвало лицензирана софтуерна програма, предоставена от завода производител), при който е установено наличие на регистрирана енергия в регистър Т3 - в размер на 0033972.414 кВтч, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Вещото лице, изготвило приетото по делото СТИ, пояснява, че регистър Т3 не е фабрично настроена за отчет тарифа, затова тя не е визуализирана на дисплея на СТИ и не е настроена за отчет (както е посочено по-горе такива са двете фабрични тарифи на електромера 1.8.1. и 1.8.2. – дневна и нощна). От метрологичната експертиза на БИМ след различни режими на проверка, включващи различни изпитания с различни по режим товари, както и от изготвеното по делото заключение на СТЕ, се установява, че СТИ измерва точно (в допустимата грешка за съответния клас СТИ) потребената електроенергия.
Настоящият съдебен състав приема, че от изложеното следва да се приеме за установено, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищцата ново и с нулеви показатели, то измерва точно потребената електроенергия, но част от нея попада не в двете фабрични тарифи, а в тарифа Т3 (регистър Т3 или 1.8.3.), която не е фабрично настроена за отчет тарифа, поради което и не е визуализирана на дисплея на СТИ.
Въззивният съд е ценил приетото по делото експертно заключение, което е непълно и недостатъчно аргументирано. То не дава отговор на поставения му въпрос на какво се дължи наличието на показания в невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър на електромера, с обяснение, че причината не може да се установи, тъй като СТИ не е тип „смарт“ (няма памет и не се записват данни при Електроразпределение Север за неговите показания по тарифи), поради което не може да се установи и кога са възникнали цифровите показания в тарифа Т3, а едва при представяне на заключението си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че в БИМ не е извършено изследване дали процесното СТИ трупа показания в невизуализираната на дисплея тарифа 3 (Т3) и от СТИ не може да се извлече информация защо се натрупва информация по тарифа 3 (ТЗ).
Поради което необоснован се явява изводът за недоказаност на реалното предоставяне и потребление на процесните количества електрическа енергия.
Така по делото са останали неизяснени основни въпроси – на какво се дължи наличието на показания в невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър Т3 (1.8.3.) на изправния и метрологично годен електромер – дали на техническа грешка без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение и неправомерна софтуерна намеса върху паметта на СТИ, насочена към разпределяне на действителната потребена електроенергия и върху невизуализира тарифа. Не е изяснено и дали "Електроразпределение Север" АД разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него; както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, дали е възможно през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 за процесния период (дали това е установено).
Предвид извода за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд при условията на чл.293, ал.3 ГПК, за да се изслуша комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд на основание чл.294, ал.2 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 200 от 26.05.2021 г. по в.гр.д. № 852 /2020 г. Великотърновския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.