Недопустимо решение при иск срещу грешен ответник

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60220

София, 05.01. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Райна Пенкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3748 /2020 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 326 от 21.04.2021 г. по касационната жалба на А. Р. И. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1006 /15.05.2020 г. по гр. д. № 6164 /2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5840 /11.09.2018 г. по гр. д. № 18081 /2014 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоодателя срещу „Аджибадем С. К. Многопрофилна болница за активно лечение Т.“ ЕАД иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000.00 лева.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при проверката на редовността на исковата молба да следи за надлежната процесуална легитимация на ответника и ако констатира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, да укаже на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок чрез предприемане на действия за конституиране на надлежния ответник.
Установената практика на Върховния касационен съд приема положителен отговор на този въпрос. Правният въпрос е разгледан и в т.5 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС с оглед на правомощията на ВКС, в която е прието, че исковата молба е нередовна при противоречие между обстоятелствената и част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице. ОСГТК на ВКС е дало отговор на въпроса за правомощията на ВКС, когато порокът бъде конституиран от него в обжалваното пред него въззивно решение.
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че наличието на противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, представлява нередовност и когато делото е разгледано и по него е постановено решение, без тази нередовност да бъде отстранена, постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да бъде конституирано и делото да бъде разгледано с негово участие, за да бъде отстранена нередовността.
Съгласно чл.130,ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт, каквито са съдилищата, поради което по въпроса не следва да бъдат излагани отделни мотиви от настоящия съдебен състав.
Ответникът по жалбата с ново наименование „Аджибадем С. К. Университетска многопрофилна болница за активно лечение Т.“ ЕАД оспорва касационната жалба като неоснователна.
Третото лице помагач „Застрахователно дружество Е.“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 18.07.2011 г. ищецът е потърсил медицинска помощ и е бил прегледан от лекар в Д. „Т.“, като са му били са извършени още два последващи прегледа в същото лечебно заведение, а при втория преглед ищецът е бил насочен за лечение към УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ от д-р В. Ч. с диагноза „Гангрена диабетика халуцис декстри“. По делото е прието за безспорно установено, че на ищеца е проведено лечение в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“, като са доказани твърдените факти относно търпените болки и страдания във връзка с проведеното лечение и наложилите се две оперативни намеси, както и последвалата трайна инвалидизация, съгласно приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което заедно с приложените писмени доказателства (медицинска документация) и свидетелските показания са кредитирани изцяло от съда. Като основателно е прието възражението на ответника за липсата на пасивна материалноправна легитимация. Като неоснователно е прието възражението на ищеца, че Д. „Т.“ и болница „Т.“ към датата на извършените му прегледи са били едно и също юридическо лице. Въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е счел, че ответното дружество не е пасивно легитимирано да отговаря за причинените и претърпени от ищеца неимуществени вреди, поради което и не може да бъде ангажирана неговата отговорност. Изложени са съображения, че за да бъде осъществен фактическия състав на чл.49 ЗЗД е необходимо да бъде осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се осъществят определени действия, а в случая ответното дружество не е възложител на работата, при изпълнението, на която са настъпили процесните вреди. Дейността на ответното лечебно заведение към датата на твърдения деликт е била регулирана от Закона за здравето (ЗЗ), в редакцията му към ДВ бр. 45 /14.06.2011 г., и от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), в редакцията му към ДВ бр. 45 /14.06.2011 г., както и от съответните Медицински стандарти, утвърдени с Наредби на министъра на здравеопазването. Прието е, че съгласно чл.8 и чл.9 ЗЛЗ, че Д. „Т.“ и МБАЛ „Т.“ към 18.07.2011 г. са две различни лечебни заведения. Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1 ЗЛЗ, лечебните заведения по глава Втора от закона се създават по ТЗ и ЗК. Видно от справка в търговския регистър към месец 07.2011 г. и понастоящем МБАЛ „Т. Болница София“ и Д. „Т.“ са регистрирани като отделни юридически лица, различни по вид и структура, с различно управление и представителство, както и с различен ЕИК (като невярно е прието възражението на ищеца, че двете дружества имат едни и същ ЕИК). В този смисъл е прието, че ищецът твърди с исковата молба и с допълнителна изрична уточнителна молба, че е бил преглеждан за периода от 18.07.2011 г. до 25.07.2011г. от лекари в Д. „Т.“ и този факт не се оспорва от страните, а напротив се подкрепя от съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства, представени от ответното дружество, установяващи служебните отношения на медицинския персонал, прегледал ищеца за посочения период и Д. „Т.“. Въззивният съд е приел за доказано обстоятелството, че ищецът е имал качеството на пациент на Д. „Т.“, а не на ответното дружество МБАЛ „Т. Болница София“, доколкото съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗ пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. В случая е прието за очевидно, че медицинска помощ е оказана на ищеца от лекари, служители и медицински персонал в Д. “Т.“, който е възложител на работата, при извършването, на която е настъпил твърдения процесен деликт. Не се спори по делото, че д-р М. и проф. Ч. имат по смисъла на чл.49 ЗЗД качеството на служители на Д. „Т.“, при осъществяване на дейността си по лечение на ищеца за процесния период, но като ответник по делото не е конституирано дружеството Д. „Т.“, а МБАЛ „Т. болница София“. Въззивният съд се е позовал на приетото с т.5 от ТР № 1 /2013 по т. д. № 1 /2013 на ВКС, ОСГТК, че когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Приел е, че в случая първоинстанционният съд е констатирал подобно противоречие, но са дадени точни и ясни указания на ищеца по редовността на исковата молба, а доколкото конституирането на ответника по делото е единствено и изцяло само предоставено на волята на ищеца, съдът не разполага с правомощия служебно да подмени конституирания от ищеца ответник, дори при констатиране на липса на материално правна легитимация. Липсата на материално правна легитимация води до неоснователност на предявения иск, а не до недопустимост на същия, поради което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос и приетото с т.5 на ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав намира, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, с което е постановил недопустимо решение:
Правилно въззивният съд е приел, че при твърдения на ищеца, че е имал качеството на пациент на Д. „Т.“, а не на ответното дружество МБАЛ „Т. Болница София“ (сега с наименование УМБАЛ „Т. Болница София“) и че Д. „Т.“, а не ответното дружество МБАЛ „Т. Болница София“, е бил възложител на работата по лечението на ищеца чрез д-р М. и проф. Ч., които са имали качеството на служители на Д. „Т.“, ищецът е обосновал правен интерес да търси защита срещу Д. „Т.“, но като не е насочил петитума на исковата молба срещу това лице, а срещу друго лице - МБАЛ „Т. Болница София“, ищецът е допуснал нередовност на исковата молба и че тази нередовност не е отстранена.
При тези изводи въззивният съд е следвало да приеме, че като се е произнесъл по иска въпреки неотстранената нередовност на исковата молба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение.
Съгласно приетото в цитираната в отговора на правния въпрос т.5 на ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал, но е приложил неправилно, настоящият съдебен състав приема, че постановеното по нередовната искова молба въззивно решение също е недопустимо, поради което и с оглед правомощията на ВКС по чл.293,ал.4 ГПК и приетото с т.5 на ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на касационната инстанция, сезиран с касационна жалба срещу недопустимото въззивно решение, следва да го обезсили, както и да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, което следва да започне с даване на указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба на основание чл.129,ал.1 ГПК – отстраняване на противоречието между обстоятелствената част на иска, в която се съдържат твърдения, че ищецът е претърпял вреди, причинени от служители на Д. „Т.“, сочещи на интерес да се търси защита срещу Д. „Т.“ и петитума на иска, насочен срещу друго лице – МБАЛ „Т. Болница София“ (искане за осъждане на МБАЛ „Т. Болница София“ да заплати обезщетение за причинените вреди) и с даване на указания на ищеца за последиците от неотстраняването на противоречията – връщане на исковата молба на основание чл.129,ал.2 ГПК. При точното изпълнение на указанията първоинстанционният съд следва да конституира надлежния ответник и да започне разглеждането на делото срещу него от етапа на връчване на препис от редовната искова молба.
Съгласно правилото на чл.294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва въззивно решение № 1006 /15.05.2020 г. по гр. д. № 6164 /2018 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение № 5840 /11.09.2018 г. по гр. д. № 18081 /2014 г. на Софийския градски съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд съгласно дадените указания.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.