Индивидуализация на недвижим имот по регулационен план при иск за делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 458
София, 16.07.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 2322 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С решение № 180 от 17.02.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2582/2022 г. е отменено решение № 2482/25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г. на Районен съд - Варна, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. В., [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ 2413 кв.м., между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. и Т. В. П. и по 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П., С. Г. П. и П. Г. П., като от делбата е изключена Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Варна и вместо него е отхвърлен искът за делба, предявен от Ж. Г. П. и С. Г. П. срещу П. Г. П., Т. В. П., Държавата и община Варна.

В установения от закона срок против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Ж. Г. П. и С. Г. П., чрез адв. Г., които молят решението да бъде отменено и да бъде допусната делба на имота. В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Постъпила е касационна жалба и от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, в която се поддържа, че въззивното решение е неправилно и се иска неговата отмяна.

Ответниците по касационната жалба П. Г. П. и Т. В. П., чрез адв. Т., с подадения писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание, оспорват основателността на жалбите.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Г. П. и С. Г. П. срещу П. Г. П., Т. В. П. и Държавата иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** с площ 2413 кв.м., находящ се в [населено място], община В..

За да отхвърли иска, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 144 от 07.02.1975г. П. Г. М. е признат за собственик на основание давностно владение на 1200 кв.м. ид.ч., находящи се в [населено място], за което са отредени парцели ***, *** и *** в кв. 15 по плана на селото, заедно с построените жилище и стопански сгради в парцел ***.

П. Г. Т./М. е починал на 14.10.1979г., когато е наследен само от сина си Г. П. Т. / баща на ищците и на ответника П. П./, вследствие вписан отказ от наследството му от останалите му низходящи.

С договор за дарение /НА № 200 от 12.11.1989г./ Г. Т. дарил на сина си Ж. П., чрез пълномощника му И. С. дворно място от 410 кв.м. ид.ч. от парцел *** в кв. 15, цялото от 610 кв.м.

С нотариален акт от 25.06.2009г. Г. и Е. Т. прехвърлили на сина си П. П. 790 кв.м. ид.ч. от дворно място цялото от 1200 кв.м. по нотариален акт, а по скица 2434.40 кв.м., съставляващо поземлен имот № *** по КП на [населено място], за което са отредени УПИ *** от 1038.60 кв.м., УПИ *** от 901.80 кв.м. и *** - 109 с площ 670.40 кв.м., в кв. 15, ведно с построената в УПИ *** жилищна сграда и стопанска сграда срещу задължението на П. П. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите. Е. Т. е починала на 27.05.2011г., а Г. Т. – на 03.07.2014г.

С влязло в сила на 11.08.2020г. решение по гр.д. № 5835/2019г. по описа на Районен съд – Варна, по иск, предявен от П. П. и Т. П. е прието за установено, че Ж. П. не е собственик на 367 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 2413 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, идентично с УПИ ***, ***, *** в кв. 15 по плана на [населено място].

При така приетото за установено, въззивният съд е счел за основателен довода на ответниците, че договорът за дарение, оформен с нотариален акт № 200/1989г., в който пълномощникът на надарения Ж. П. е описан с две имена - И. С. - адвокат – В., без да е посочено бащиното му име, е нищожен, приемайки, че пропускът да се опише който и да е от задължителните елементи, посочени в чл. 476, б. „в“ от ГПК /отм./ опорочава изискването за форма на нотариалния акт и съответно нотариалното удостоверяване е нищожно, а нищожното нотариално удостоверяване опорочава изискуемата от закона форма за действителност на договора.

Съдът е приел, че към 19.06.2020г. между Ж. П. и П. и Т. П. е формирана СПН с влязла в сила решение по гр.д. № 5835/2019г., че първият не е собственик и на 367 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото от 2413 кв.м., представляващо ПИ с идент. ***, идентично с УПИ ***, ***, *** в кв. 15.

Направен е извод, че ищецът Ж. П. не е собственик на 410 кв.м. ид.ч. от имота, както и на още 367 кв.м. ид.ч.

Съдът е посочил, че за разликата до пълната площ на делбения имот, ответниците се позовали на придобивна давност, твърдейки, че са установили владение от момента на придобивната сделка за 790 кв.м. ид.ч. - 25.06.2009г. Основавайки се на показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел, че в периода от 2009г. до 2019г. ответниците са придобили имота на основание давностно владение.

За да приеме, че правото на собственост на Държавата не е доказано, съдът е посочил, че правопораждащите правото на собственост факти, удостоверени в АДС 1442/21.08.1956г. за 600 кв.м. от имота на основание одържавяване съгласно изпълнителен лист № 2346 от 16.06.1953г. на Сталински околийски съд, са оспорени с доводи за липса на одържавяване на имота по предвидения в закона ред, като доказване за осъществяването им не е проведено. Съдът е изложил мотиви, че съгласно Наредбата за събиране на данъци и такси е било възможно при неплатени данъци и такси държавата да насочи изпълнението върху недвижим имот на длъжника и имотът да бъде одържавен. В случая не е доказано вземането на държавата, удостоверено с цитирания в АДС изпълнителен лист, което вземане да е било погасено принудително и имотът да е станал собствен на държавата. При липса на доказване по спорните факти,съставеният акт за държавна собственост, не може да служи за пълно доказателство за осъществяване на правнорелевантните факти, включени в състава на твърдяното придобивно основание на правото на собственост .

В заключение е направен извод, че към момента на предявяване на иска за делба между страните не е налице съсобственост и предявеният иск е неоснователен .

С определението по чл. 288 ГПК № 3806 от 31.07.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба.

В практиката на ВКС /решение № 196 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2014 г., I г. о./ се приема, че делба се извършва на годни обекти на собственост. В населените места такива недвижими имоти са поземлени имоти, индивидуализирани чрез актуалния им териториалноустройствен статут. При приложен (действащ) подробен устройствен план (ПУП) или дворищнорегулационен план (в сила преди приемането на ЗУТ) за дадено населено място те индивидуализират поземлените имот , които урегулират. Тоест при действаща регулация поземлените имоти (дворните места) се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти. Границите им съответстват на регулационните линии, които определят и местоположението и площта им. Кадастралният план представлява заснемане на повърхността, той има значение за бъдещ устройствен план, а не за действащ. Заснетите с него граници на имотите не определят собствеността върху тях. Съдът следи за редовността на исковата молба за съдебна делба. Тя включва и индивидуализацията на дворните места чрез актуалния им териториалноустройствен статут, което при действащ ПУП или регулационен план означава индивидуализацията им по него, включително граници по регулационни линии и площ. Това не се променя и когато при действащ (приложен) ПУП или регулационен план по-късно е одобрен кадастрален план. И в този случай имотите следва да се индивидуализират по действащия ПУП или регулационен план. Прието е също, че липсата на индивидуализация на имота по актуалния му териториално-устройствен статут, който се определя от действащия регулационен план, съставлява нередовност на исковата молба.

В случая в исковата молба се твърди, че П. Г. М. е признат за собственик на основание давностно владение на 1200 кв.м. ид.ч., находящи се в [населено място], за което са отредени парцели ***, *** и *** в кв. 15 по плана на селото, които урегулирани поземлени имоти са заснети в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор *** и е поискана делба на същия. Същевременно в исковата молба се сочи, а се установява и от доказателствата по делото, че с урегулираните поземлени имоти са извършвани разпоредителни сделки. Въведени са и твърдения, че през 1956г. е одържавена част от имот на П. М. с площ от 600 кв.м. и понастоящем страните са съсобственици с държавата.

Предвид така даденото разрешение в практиката на ВКС, се налага извод, че исковата молба е нередовна. Поискана е делба на поземлен имот с идентификатор ***, а за населеното място има действащ регулационен план, като делбеният имот не е индивидуализиран съобразно регулационния му статут и съответно не са изложени ясни фактически твърдения относно конкретните основания за възникване на правото на собственост върху всеки един от урегулираните поземлени имоти и относно това какви са правата в съсобствеността на всеки един от съсобствениците в различните имоти. Липсват и твърдения във връзка с наличието на съсобственост с Държавата, защото в исковата молба не е посочено дали Държавата е придобила права върху всеки един от трите урегулирани имота или само върху някои от тях и кои конкретно.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 293, ал.4, вр. чл. 270,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде срок на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба, описани по- горе, вкл. и да посочат за всеки един от имотите с кои лица се иска извършване на делба и при какви квоти.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 180 от 17.02.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2582/2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: