Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2025

Осъждане за неверни сведения с цел получаване на европейски земеделски субсидии

Върховен касационен съд · 01 Януари 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Управител на търговски дружества е призната за виновна, че е представила неверни данни пред ДФ „Земеделие“, заявявайки за подпомагане земеделски парцели като обработваеми, без реално да са ползвани и стопанисвани. Въззивният съд е преквалифицирал деянията в едно продължавано престъпление и е наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено за 3 години. Върховният касационен съд оставя в сила решението, като приема, че проверките и събраните доказателства безспорно доказват вината.

Какво приема съдът

Посочването на неверни данни в заявления за подпомагане пред ДФ „Земеделие“, че необработвани парцели са поддържани и отговарят на условията за субсидии от ЕС, съставлява довършено престъпление по чл. 248а, ал. 3 от НК.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

европейски субсидииДФ Земеделиеневерни сведениянеобработваеми парцелипродължавано престъплениедиректни плащания

Текстът на акта

Ключови фрази

Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения * неоснователност на касационна жалба * прочитане на свидетелски показания * средства от фондове, предоставени от Европейския съюз

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

Гр. София, 09 януари 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

БОНКА ЯНКОВА

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора С. Милева разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 977/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК и е образувано по касационна жалба на подс. С. Д. М. против решение № 152/09. 09. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 67/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив (ПАС).

С жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Поддържа се, че въззивната инстанция не е отстранила допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, касаещи съдържанието на мотивите към присъдата, като същевременно не е дала отговор на възраженията за извършване на проверките в нарушение на правото на Европейския съюз и на тези, че поради отдалечеността на проверките във времето са били заличени резултатите от извършената обработка на земята. Твърди се, че не е изпълнено изискването за обективност, всестранност и пълнота на съдебното дирене като не е отдадено дължимото внимание на непълнотата на показанията на служителите на общинската служба по земеделие, извършили проверките, както и на отсъствието на конкретика в изготвените от тях доклади. Сочи се, че нито снимките, изготвени от проверяващите, нито спътниковите такива позволяват да се направи извод за действителното състояние на парцелите, заявени за подпомагане. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон са изтъкнати доводи за несъставомерност на деянието от субективна страна. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимата, редовно уведомена, не участва в касационното производство и не изразява лично или чрез защитник становището си във връзка с депозираната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна и тъй като не са налице визираните в нея недостатъци на проверявания съдебен акт, пледира за оставянето му в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С присъда № 260004/01. 11. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 1791/2020 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив подс. С. М. е призната за виновна в това, че на 14. 05. 2017 год. в [населено място] в качеството си на управител на /фирма/ е представила чрез Общинска служба „Земеделие“ – [населено място] пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – [населено място] неверни сведения в нарушение на чл. 1, т. 1-3, чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3, б „в“ от Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и горите, като в заявление за подпомагане за 2017 год., с УИН 1606071779425/14. 05. 2017 год. в приложените към заявленията таблици за използваните парцели за 2017 год. и карти на блок на земеделското стопанство е посочила като обработваеми в тяхната цялост 31 парцела с обща заявена площ 29.81 хектара, без реално същите да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2017 год. от заявителя, за да получи чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода.

Подсъдимата е призната за виновна в това, че на 12. 05. 2017год. в [населено място], в качеството си на управител на /фирма/ е представила чрез Общинска служба „Земеделие“ – [населено място] пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – [населено място] неверни сведения в нарушение на чл. 1, т. 1-3, чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3, б „в“ от Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и горите, като в заявление за подпомагане за 2017 год., с УИН 1606071779722/12. 05. 2017 год. в приложените към заявленията таблици за използваните парцели за 2017 год. и карти на блок на земеделското стопанство е посочила като обработваеми в тяхната цялост 36 парцела с обща заявена площ 21.38 хектара, без реално същите да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2017 год. от заявителя, за да получи чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода.

Подсъдимата е призната за виновна и в това, че на че на 14. 05. 2017 год. в [населено място] в качеството си на управител на /фирма/ е представила чрез Общинска служба „Земеделие“ – [населено място] пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – [населено място] неверни сведения в нарушение на чл. 1, т. 1-3, чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3, б „в“ от Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и горите, като в заявление за подпомагане за 2017 год., с УИН 1606071779411/14. 05. 2017г. в приложените към заявленията таблици за използваните парцели за 2017 год. и карти на блок на земеделското стопанство е посочила като обработваеми в тяхната цялост 19 парцела с обща заявена площ 18.08 хектара, без реално същите да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2017 год. от заявителя, за да получи чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода.

Съдът е признал подсъдимата за виновна и в това, че на 15. 05. 2017 год. в [населено място], в качеството си на управител на /фирма/ е представила чрез Общинска служба „Земеделие“ – [населено място] пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – [населено място] неверни сведения в нарушение на чл. 1, т. 1-3, чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3, б „в“ от Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и горите, като в заявление за подпомагане за 2017 год., с УИН 1603071778413/ 15. 05. 2017 год. в приложените към заявленията таблици за използваните парцели за 2017 год. и карти на блок на земеделското стопанство е посочила като обработваеми в тяхната цялост 22 парцела с обща заявена площ 16.76 хектара, без реално същите да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2017 год. от заявителя, за да получи чрез Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания, а именно три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски.

Присъдата е проверена по протест на Окръжна прокуратура –Пловдив с искане за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, както и по жалба на подсъдимата с искане за оправдаването ѝ по всички обвинения. С решение № 152/09. 09. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 67/2024 год., ПАС е изменил първоинстанционния съдебен акт, като е преквалифицирал деянията на М. в едно продължавано престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 12 – 15. 05. 2017 год., за което ѝ е наложил наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода.

Въззивната инстанция е отменила присъдата в частта ѝ относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК.

В останалата част първоинстанционният акт е потвърден.

Подсъдимата е осъдена да заплати разноските, направени в хода на въззивното съдебно следствие.

Преимуществено разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалното им наличие би предопределило изхода на делото и би направило безпредметно обсъждането на останалите доводи на жалбоподателката.

Непредубеденият прочит на проверявания съдебен акт не показва дотолкова значими отклонения от изискванията на чл. 339 от НПК, които да налагат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Апелативният съд е описал детайлно и в хронологична последователност възприетата от него фактология, солидаризирал се е с доказателствения анализ на първата инстанция и е изложил и собствени съображения, свързани със заключението на приетата в хода на въззивното съдебно следствие експертиза, след което е отразил какви са изводите му относно съставомерността и правната квалификация на деянието и защо се налага да бъдат коригирани тези на първостепенния съд. Най-сетне е посочил и какво наказание следва да бъде наложено на подсъдимата с оглед извършената преквалификация на деянието като продължавано престъпление. Специално внимание е отделено и на възраженията на защитата, като изводите за тяхната неоснователност са защитени с убедителни съображения.

Несъстоятелно е и твърдението, че ПАС не е констатирал и отстранил допуснато от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се във възприемане на описаната в обвинителния акт фактология. При положение, че и двете съдебни инстанции са приели, че свидетелските показания, многобройните писмени доказателства и изобилният снимков материал установяват по несъмнен и категоричен начин обвинителната теза и са изложили солидна аргументация за този си извод, не би могло да се очаква от тях да направят качествено различни фактически констатации, особено като се има предвид, че съществена част от заключението им по фактите в случая представляват данни за регистрираните от подсъдимата юридически лица, входящите номера и датите на подадените от търговските дружества документи за подпомагане пред Общинска служба „Земеделие“ – [населено място], както и описание и идентификация на парцелите, за които при извършените проверки е установено, че не отговарят на изискванията за получаване на субсидии. Ето защо не може разумно да се поддържа, че като са възприели същите факти като изложените от държавното обвинение долустоящите съдилища са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила.

Не издържат на касационната проверка и доводите за недостатъци в аналитичната дейност на апелативния съд. Начинът, по който са формулирани част от тях насочва към оплакване за необоснованост, която обаче не е сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и поради това не подлежи на проверка в настоящото производство. В обхвата му попада единствено спазването на правилата за формиране на вътрешното убеждение, а прегледът на материалите по делото не води до претендирания в жалбата извод за несъобразяване с процесуалния императив за разкриване на истината по делото.

Именно защото е била задължена да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на правно значимите обстоятелства, контролираната инстанция е проявила необходимата процесуална активност и е разпитала отново част от свидетелите и наред с това е допуснала изслушване на агротехническа експертиза, чието заключение е било от съществено значение за установяване действителното състояние на инкриминираните парцели. Всички изводи относно това обстоятелство не са произволни и основани на предположения, както неоснователно се поддържа в жалбата, а са изградени върху годни доказателствени средства, чиято достоверност е проверена внимателно и задълбочено.

Инстанциите по фактите са анализирали грижливо както обясненията на подсъдимата, така и показанията на съпруга ѝ, свид. А. М.. Същите са били обсъдени от гледна точка на яснота, изчерпателност и логическа съгласуваност, съпоставени са били с останалите доказателствени източници и изрично е очертан кръгът от обстоятелства, за които те са приети за правдиви и отговарящи на истината, респ. защо в други техни части са третирани като неправдоподобни и обслужващи единствено защитната позиция на жалбоподателката. С оглед потвърждаването им от свид. М. С. като истинни са били оценени онези твърдения на подсъдимата и съпруга ѝ, съгласно които последният я е подпомогнал при подаване на заявлението и очертаване на парцелите, за които е поискано подпомагане. В останалата им част посоченото от двамата съпрузи е отхвърлено, но това не е сторено произволно, а предвид опровергаването им от други доказателствени източници.

Долустоящите съдилища са процедирали по същия процесуално издържан начин и по отношение на останалите гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. За да се доверят на свидетелите К. П., Г. К., Н. Д., С. О., И. Г. и С. Г., са съобразили, че отсъстват доказателства за предшестващи деянието влошени лични или служебни отношения между тези свидетели и подсъдимата, както и че проверките не са извършени самоволно и по собствена инициатива, а след като са им възложени на случаен принцип и при анализ на риска. Известните непълноти в показанията на посочените лица са отчетени, но с основание са отдадени на отдалечеността на проверките във времето и на спецификата на служебните задължения на свидетелите, като за преодоляването им законосъобразно е бил ползван процесуалният способ на чл. 281 от НПК. Възраженията на подсъдимата, че твърденията им не отразяват цялостното състояние на парцелите и не са достатъчно информативни, биха били основателни само ако коментираните доказателствени средства се разглеждат сами за себе си, изолирано от останалите доказателствени източници. Процесуалният закон обаче изисква комплексна оценка на доказателствата и средствата за установяването им, които следва да бъдат обсъждани в тяхната логическа взаимовръзка. ПАС, а преди него и първостепенният съд, е следвал именно такъв законосъобразен подход, като е съпоставил заявеното от свидетелите с отразеното от тях в контролните листове и докладите от проверките и не е открил съществени разминавания, които да ги дискредитират. Наред с това в основата на извода, че инкриминираните парцели не са обработвани и поддържани съобразно законовите изисквания са били поставени и самолетните снимки, предоставени от Министерство на земеделието и послужили за дистанционние проверки, както и фотографиите, направени от свидетелите при бързата проверка на място. Високата резолюция на фотосите, начинът на заснемането им, ползваният мащаб, гледната точка, от която е извършено то, както и обхватът на снимките убедително визуализират както лошото състояние на парцелите към момента на подаване на заявления за подпомагане през м. май 2017 год., така и отсъствието на положителни промени при проверките на място няколко месеца по-късно. С оглед посоченото от свид. Б. Д., че ако обработката на площите, оставени под угар, е качествено направена, това ще личи в следващите месеци, съдилищата са отхвърлили и възражението на подсъдимата, че късното извършване на проверките на място е препятствало установяването на извършената оран на парцелите.

За извода, че за инкриминираните земеделски земи не е полагана дължимата грижа, е способствало и заключението на допуснатата и приета от въззивния съд агротехническа експертиза. Вещото лице М. В. е изследвала значителен по обем снимков материал, като нито в самото заключение, нито при защитата му в съдебно заседание е посочила, че той е недостатъчен като количество и най-вече като качество на съдържащата се в него информация за експертния ѝ извод, че парцелите са оставени без нужната земеделска поддръжка. На поставените на вниманието ѝ въпроси тя е отговорила изчерпателно и с необходимата категоричност, като се е позовала на специалните си знания и дългогодишния си опит, които са ѝ позволили да направи разграничение кои от изследваните площи са били обработвани и за кои не са полагани никакви или недостатъчни грижи. При разпита от ПАС В. е потвърдила и посоченото от свид. Д., като е отбелязала, че ако една земеделска площ не е изорана, на втората година почвата става сбита, уплътнява се и се превръща в ливада с високи плевели, които се възпроизвеждат непрестанно, ако не бъдат надлежно третирани. Именно това е констатирало вещото лице по изследваните фотографии на парцелите, оставени под угар. Със същата категоричност В. е отговорила и на въпросите, касаещи площите с овощни дървета и зеленчуци. И по отношение на тези земи не е установена дължимата обработка; нещо повече, констатирано е, че на съответните парцели липсват доматени насаждения, както и че голяма част от овощните градини са изоставени, а ябълковите дървета са стари и с изтекъл срок на плододаване – около тридесетгодишни, някои от тях са изсъхнали, а по отношение на други не е извършена ежегодна резитба и третиране срещу вредители, поради което те са в лошо състояние.

Инстанциите по фактите не са оставили без внимание и възражението на подсъдимата за извършване на проверките в нарушение на съображение 77 от преамбюла към Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Убедителни съображения за неоснователността на този довод, (който може да бъде отнесен единствено до проверката на място на /фирма/ , но не и до останалите проверки), са изложени на стр. 45 – 46 от проверяваното решение и тъй като се споделят от настоящия съдебен състав, не е необходимо да бъдат възпроизвеждани отново.

Предвид изложеното касационната инстанция не констатира да са допуснати претендираните в сезиращия документ съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, поради което няма основание за отмяна на проверяваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователни са и възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Надлежно установените факти законосъобразно са квалифицирани като престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В заявленията, подадени в Общинска служба „Земеделие“ – [населено място] от името на управляваните от нея четири търговски дружества, подсъдимата е посочила неверни данни относно полаганите земеделски грижи и обработката на инкриминираните парцели, представяйки ги по този начин като отговарящи на изискванията за получаване на подпомагане. Нито обстоятелството, че това е сторено преди 31. 05. 2017 год., т. е. преди изтичане на крайния срок за депозиране на заявления за текущата година, нито фактът, че дистанционните проверки и тези на място са извършени няколко месеца по-късно, водят до несъставомерност на деянието от обективна страна. Това е така защото по несъмнен начин са установени както дългогодишната липса на поддръжка на земеделските площи, така и че не е настъпила промяна в положителна насока в интервала от време между заснемането им от самолет в началото на м. юни 2017 год. и посещението на служителите от Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – [населено място] в по-късен момент.

Законосъобразно е и съдебното заключение относно субективната страна на деянието. Настоятелното искане на подсъдимата да се приеме, че не е била наясно за кои парцели е поискано отпускане на земеделски субсидии, защото не е участвала лично в процедурата по заявяването им за подпомагане, не държи сметка за това, че когато са правилно установени, фактическите констатации на въззиивния съд обвързват касационната инстанция. След като ПАС е приел за безспорно установено личното присъствие и участие на подсъдимата не само при депозиране на заявленията и при очертаването на площите, но и при отстраняване на констатираните от свид. М. С. грешки, настоящият съдебен състав не би могъл да направи изводи в обратен смисъл независимо че в тази дейност М. е била подпомагана от своя съпруг.

При положение, че установената от въззивния съд фактология очертава съставомерно поведение на подсъдимата, не съществува процесуална възможност касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и да оправдае подсъдимата. Това е допустимо единствено в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, но не и когато обвинението не е доказано, каквато е претенцията в касационната жалба.

С оглед всички тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152/09. 09. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 67/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.