Обезщетение за вреди от катастрофа в чужбина и приложимо чуждо право

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * задължения на въззивния съд * приложимо право * непозволено увреждане

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 772 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по спора – ищцата И. Х. Ф. и ответника Застрахователно дружество “АСИГУРАРЕА РОМАНЕСКА АСИРОМ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, против решение № 1289/16.11.2023 г. по в.гр.д. № 1003/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 2 граждански състав, в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 2636/03.11.2022 г. по гр.д. № 7801/2020 г. на Софийски градски съд, 11 състав, е осъден ответникът да заплати на ищцата на основание § 6, 535, ал. 1 от Закон V от 2013 г. на Гражданския кодекс на Република Унгария сумата от 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на пътно-транспортно произшествие на 15.02.2017 г. в Република Унгария, ведно със законна лихва от 10.06.2019 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлена частично заявената претенция за горницата над тази сума до обжалвания пред касационната инстанция размер от 200 000 лева.

Въззивното решение в останалата част, с която решението на СГС е частично потвърдено за отхвърляне на горницата над 200 000 лева до 300 000 лева и е частично обезсилено за сумата от 200 000 лева - разликата над предявения размер на иска от 300 000 лева до отхвърления такъв от първата инстанция от 500 000 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба на ищцата И. Х. Ф. се атакува въззивното решение в отхвърлителната част до размера от 200 000 лева, като се въвеждат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че САС неправилно е приложил материалния закон. В разрез с процесуалните правила не е разгледал в пълнота доказателствата по делото и доводите на ищцата за основателност на претенциите, изложени в исковата молба, в проведените открити съдебни заседания и въззивната жалба. Релевира се, че не са преценени коректно претърпените болки, страдания, емоционални, физически и психически сътресения на пострадалата, специфичните обстоятелства, които са от значение при определяне размера на вредите, както и тяхната продължителност и интензитет. Добавя се, че не е отчетена и разпоредбата на чл. 12, б. “г” от Правилника на службата за финансов надзор № 39/2016 относно застраховките на автомобили в Румъния за телесни увреждания и смърт, приложима в разглеждания случай, че за неимуществени вреди, настъпили при едно и също произшествие, независимо от броя на пострадалите лица, след 01.01.2017 г., границата на обезщетението се определя в размер на 1 220 000 евро. Счита се, че въззивният съд не е взел предвид и нарастващия инфлационен процент в ЕС, за който официална информация се предоставя от Националния статистически институт на Република България и който към настоящия момент е 20 %. При тези доводи се прави оплакване за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, без да бъдат съобразени конкретните обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост, и без да бъдат спазени съдържащите се в ППВС 4/68 г. и ППВС 17/63 г. указания. Според касатора ищец по този начин въззивният състав се е отклонил от задължителната практика по приложението на цитираната разпоредба, като е определил несправедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, а справедливият размер е 200 000 лева. Изразява се несъгласие с извода на САС за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, като се счита, че неправилно е приложена разпоредбата на §21, ал. 9, б. “е” от Правилата за движение по пътищата в Унгария, съгласно която на пешеходците е забранено да се движат на автомагистрала (включително аварийна лента и банкет) и да ги пресичат. Подчертава се, че единствено фактът, че ищцата се е намирала след произшествието на пътната лента, не може да бъде прието изначално като предпоставка за принос за настъпилите вреди и да се разглежда изолирано и самостоятелно, а следва да се прецени съвкупно с всички останали обстоятелства от създалата се сложна фактическа обстановка. Уточнява се, че в случая не се касае за свободно придвижване по автомагистралата - разходка или друго противоправно действие, а за животоспасяващо евакуиране от катастрофиралото МПС, в което ищцата е пътувала, целящо в спешен порядък да се напусне не само пътната лента, но и пътното платно на автомагистралата, като тя е била поставена в тези екстремни условия от виновните за ПТП водачи. Отбелязва се, че по спорния въпрос за съпричиняването от страна на ищцата, макар и да се изследва унгарската разпоредба на §21, ал. 9, б. “е” от Правилата за движение по пътищата в Унгария, същата е аналогична с чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва да се вземе предвид задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/1963 г. Акцентира се, че приносът на пострадалата следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражението, което в случая не е сторено и то е неоснователно. Претендира се да бъде присъдено на ищцата допълнително обезщетение от още 100 000 лева, ведно със законната лихва, както и разноските пред всички инстанции.

Подадена е и касационна жалба от ответника “АСИГУРАРЕА РОМАНЕСКА АСИРОМ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” срещу въззивното решение в уважителната част, като се въвеждат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Според касатора ответник, неправилен е изводът на САС за наличие на предпоставките, пораждащи отговорността на ответното дружество да обезщети ищцата, и за основателност на иска до размера от 100 000 лева. Оспорва се като неправилно и направено при грубо нарушение на закона заключението, че във въззивното производство страните не спорят по фактите, които пораждат вземането на ищцата – предмет на предявения иск за поправяне на причинените й неимуществени вреди, като се изтъква, че твърденията на ищцата са надлежно оспорени от ответника и пред двете инстанции, не е установено при пълно и главно доказване извършеният от застрахования водач деликт, който да е в причинна връзка с претърпените от нея увреждания. Сочи се, че, като е приел тези факти за безспорни, въззивният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало – чл. 6, ал.2 ГПК, ответникът не е получил гарантираната от закона възможност да бъдат обсъдени доводите му за отхвърляне на ищцовата претенция. Счита се, че с обжалваното решение решаващият състав неправилно е приложил българското право - нормата на чл. 52 ЗЗД, в нарушение на чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (“Рим II”) и в резултат на това е определил прекомерно по размер обезщетение от 150 000 лева. Акцентира се, че от събраните по делото доказателства се установява, че настъпването на телесните увреждания на ищцата се дължи преимуществено на нейното поведение, която е напуснала превозното средство, в което е пътувала до мястото на ПТП, и се е намирала на пътното платно на автомагистрала с интензивно движение и при намалена видимост, дължаща се на гъста мъгла. Въззивната инстанция не е взела предвид и отговорите на вещото лице - медик, съгласно които ищцата не би получила толкова тежки увреждания (напр. установените счупване на долни крайници, седалищна кост и др.), ако бе останала в товарния автомобил, с който е пътувала. В нарушение на закона втората инстанция не е отдала необходимата тежест на установените факти и е приела твърде нисък процент на приноса. Според касатора ответник, нарушавайки съдопроизводствените правила - чл. 236, ал. 2 ГПК, въведените доводи и доказателствата на страната не са обсъдени от въззивния съд, като при техния надлежен анализ решаващият състав би следвало да приеме значително по-висок процент на принос на увреденото лице. Иска се отмяна на обжалваното решение в осъдителната част и отхвърляне изцяло на предявените искове като неоснователни, евентуално намаляване на присъденото обезщетение поради съпричиняването от страна на пострадалата на вредоносния резултат, както и присъждане на направените от ответника разноски пред трите инстанции.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от насрещните страни оспорва като неоснователна касационната жалба на другата страна.

С определение № 2618/11.10.2024 г. по настоящото дело, въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: “При формиране на правните си изводи при решаване на спора длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и да даде отговор на оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба?”, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 2, предл. 2 ГПК по питането: “относно определянето на приложимото материално право по правни спорове с предмет вземания, произтичащи от непозволено увреждане съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (“Рим II”)”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът ответник излага подробни съображения относно правилността на атакуваното решение –извършените от въззивния съд процесуални нарушения, преценката за степента на принос на пострадалата и приложимото унгарско право, според което се предвиждат по-ниски по размер обезщетения в случаи като процесния. Ищцата в депозираната от нея писмена молба поддържа касационната си жалба и отговора на жалбата на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните страни по спора, за да отмени и потвърди частично въззивното решение в обжалваната част, е приел, че първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание пар. 6, 535, ал. 1 от Закон V от 2013 г. на Гражданския кодекс на Република Унгария, предявен от пострадалата И. Х. Ф. срещу Застрахователно дружество “АСИГУРАРЕА РОМАНЕСКА АСИРОМ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, получени при ПТП, настъпило на 15.02.2017 г. в Република Унгария, на автомагистрала М43, в дясното платно за движение при 55+800 км, вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответника по застраховка “Гражданска отговорност” водач на автобус “Скания” с рег. № В 114 DNV - Георге Й., ведно със законна лихва от 10.06.2019 г. до окончателното плащане. Преценил е, че пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, които пораждат вземането на ищцата, предмет на предявения иск за поправяне на причинените й неимуществени вреди, а именно, че на горепосочената дата по автомагистралата в дясното платно за движение при км. 57+700, около 1.5 км преди границата с Република Румъния, поради затруднена пропускателност на граничния пункт на АМ при Чанадпалота, в аварийната лента в продължение на един километър се е образувала колона от автомобили; времето било мъгливо, с намалена видимост от около 50 м, асфалтът бил влажен; описани са действията на автомобили, движещи се преди “Фолксваген Кравел”, с български рег. [рег.номер на МПС] , в който пострадалата ищца е била пътник. Същият се движел със скорост около 111 км/ч в бързата лява лента, водачът му предприел спиране, но успял само леко да се отклони вдясно и се ударил с предна лява част в задния десен ъгъл на спрелия “Мерцедес Спринтер”. Последвало протриване по дясната част на това моторно превозно средство и последващ удар в задна лява част на полуремарке “Рикое”, теглено от влекача “Скания”. След сблъсъка ищцата Ф. излязла от превозното средство. В същото време туристически автобус “Скания Бениа” с рег. № B114DNV, управляван от застрахования при ответника водач - Георге Йорданке, се движел в лява бърза лента със скорост от 98 км/ч. Виждайки групата спрени в безпорядък автомобили, водачът на автобуса също реагирал със спиране и предприел завиване надясно, в процеса на която маневра първо се ударил с предна лява част в задната дясна част на вече увредения “Фолксваген Кравел” с рег. [рег.номер на МПС] , след това ударил с предната си лява част задна част на вече увредения “Мерцедес Спринтер” и накрая се ударил в спрялата в аварийната лента седлова композиция “Мерцедес Актрос”, като я притиснал в мантинелата от дясната страна. Между описаните удари автобусът е блъснал и ищцата, която била излязла от автомобила, в който пътувала, и се намирала на магистралата, съгласно заключението на комплексната авто-техническа и медицинска експертиза, в резултат на който сблъсък са й причинени травми на тялото и крайниците. Въззивният съд е намерил, че видът, броят, характерът и тежестта на получените увреждания, както и неотстранимите последици от тях, са изяснени от приетите заключения на съдебно-медицинската експертиза, авто-техническата експертиза, комплексната и съдебно-психологичната експертиза, а относно интензитета, продъжителността и степента на търпените болки и страдания са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Айсиел М., снаха на ищцата, която в показанията си излага наблюденията си за болките, които е търпяла и търпи свекърва й, за грижите, които са положили и полагат с мъжа й за нея, за продължителния период на възстановяването й, за това, че не се е възстановила напълно и към момента. Отбелязано е, че образуваното срещу водача Георге Й. наказателно преследване е прекратено с решение № 06000/47-209/2017 г. на Полицейското управление на област Чонгард, дирекция “Полиция”, отдел “Пътна полиция”, поради смърт на дееца, като в мотивите му е прието, че пострадалите пътнички от микробус “Фолксваген”, вкл. ищцата, са получили своите увреждания извън него, на пътното платно.

Решаващият състав на САС е преценил, че спорни по делото са въпросите за размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата и за съпричиняването на вредоносния резултат от нейна страна. За да определи размера на дължимата обезвреда, въззивният съд е съобразил възрастта на ищцата към датата на произшествието – 51 години; получените по вид и брой травми, а именно: счупване на кръстната кост в ляво; счупване на лява седалищна кост; счупване на двете срамни кости; счупване на лявата лопатка; контузия на левия бял дроб с плеврален излив- хемоторакс в ляво; счупване на III, IV, V, VI, VII леви ребра, счупване на Х-то и ХІ-то ребро в дясно; тромбоза на дълбоките вени на ляво бедро; хемоторакс в лява гръдна половина; обстоятелството, че част от травмите са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота – конкузията на белия дроб, двата хемоторакса и тромбозата, а други - до трайно затруднение движението на пострадалите крайници. Отчетени са проведеното оперативно лечение, възстановяването с помощни средства след изписване от болницата, както и състоянието на ищцата при извършения на 22.07.2021 г. личен преглед, установяващ продължаващи болки в лявата страна, ограничение на движението – накуцваща походка вляво и ограничен обем в движението на лява тазобедрена става (трайно), останали белези. Преценил е и промяната в начина на живот на ищцата в резултат на изживяното стресогенно събитие, настъпилата емоционална лабилност, неосъзната тревожност, изострена чувствителност, вследствие на лишаването й от възможност за активен, самостоятелен и пълноценен живот, неудобството от зависимостта от грижите на близките й. Намерил е, че посочените обстоятелства са обсъдени, но не са съобразени изцяло от първостепенния съд, който по този начин при постановяване на обжалваното решение е допуснал отклонение от критериите, указани в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Вземайки предвид последните, както и установените по делото факти поединично и в тяхната цялостна взаимовръзка, които в конкретния случай имат значение за удовлетворяване на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и икономическата конюнктура към момента на произшествието, а така също и практиката на съдилищата в подобни случаи, решаващият състав на САС е определил справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл. 52 ЗЗД на претърпените от ищцата неимуществени вреди, който да е в състояние да ги репарира с оглед принципа за пълна обезвреда по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, от 150 000 лева. Относно въведеното от ответника възражение за съпричиняване въззивната инстанция е възприела за житейски оправдано поведението на И. Ф. като пътник в превозно средство, участващо във верижна катастрофа, да предприеме животоспасяващо излизане от същото. Посочил е, че дори да се приеме, че с това ищцата не е нарушила разпоредбата на §21, ал. 9, б. “е” от Правилата за движение по пътищата в Република Унгария, според която на пешеходците е забранено да се движат на автомагистрала (включително аварийна лента и банкет), както и да ги пресичат, то излизайки от автомобила и заставайки на пътя на ударилия я автобус, пострадалата обективно е допринесла за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като без значение за наличието на съпричиняване е дали това поведение е виновно или не. Обосновал е, че според комплексната медико-автотехническа експертиза, ако ищцата бе останала в автомобила, в който е пътувала, тя пак би получила увреждания, но по делото не са събрани доказателства те да биха били смъртоносни или по-тежки от получените. Съпоставяйки поведението на делинквента и на пострадалата, както и значението на всяко от тях за настъпване на вредите, апелативният съд е определил приноса на ищцата - 1/3, и въз основа на това е редуцирал обезщетението за неимуществени вреди на 100 000 лева.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Отговорът на процесуалноправния първи въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол, се съдържа в задължителната практика на касацията - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, доразвита в константната такава (решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 173/03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 83/11.07.2022 г. по т.д. № 859/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 141/28.08.2024 г. по т.д. № 2052/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о.). Приема се, че при формиране на фактическите си и правни изводи по спорното право въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да обсъди и анализира събраните по делото доказателства за всички правно релевантни факти, както и да разгледа доводите, възраженията и оплакванията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и спорните пред него факти, като тези действия следва да бъдат отразени в мотивите на решението съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК.

По втория правен въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се отбележи, че след 11.01.2009 г. - началната дата на прилагане на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (“Рим II”), в случай на непозволено увреждане с международен елемент приложимото материално право се определя по предвидените в същия принципи, като по общото правило на чл. 4, пар. 1, релевантният критерий за привързване е мястото на настъпване на пряката вреда. Приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт (в този смисъл са т. 25 от решение от 10.12.2015 г. по дело C-350/14, т. 23 от решение от 17.05.2023 г. по дело C-264/22, т. 27 от решение от 05.09.2024 г. по дело С-86/23 на СЕС ). Този критерий е възприет при издирване на относимото материално право и в казуалната практика на касацията - решение № 50174/20.03.2023 г. по т.д. № 2137/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50116/07.10.2022 г. по т.д. № 2366/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о.

Обхватът на определеното от регламента приложимо право към извъндоговорни задължения е предвиден в чл. 15 от същия, в частност: основание и граници на отговорността, освобождаване от отговорност, размер на вредите и на търсеното обезщетение, възможност за прехвърляне на правото на обезвреда, лица, които имат право на обезщетение за претърпените от тях вреди, отговорност за причинени от другиго вреди, погасителна давност за такива задължения.

По касационната жалба:

В случая правилно въззивният съд е приел, че правото на обезвреда за неимуществените вреди, причинени на ищцата при процесното ПТП на 15.02.2017 г. на територията на Република Унгария, се урежда от материалните разпоредби на държавата, в която е настъпила вредата, и предявеният иск е с правно основание пар.6, 535, ал. 1 от Закон V от 2013 г. на Гражданския кодекс на Унгария.

С оглед отговора на процесуалноправния въпрос въззивният съд е изпълнил само формално своето задължение, без да направи задълбочен анализ на всички спорни пред него факти и събраните доказателства, както и да обсъди доводите и оплакванията на ответника в подадената от него въззивна жалба. Не са разгледани оплакванията на тази страна, че не е доказано противоправното поведение на застрахования водач – извършения от него деликт, и причинната връзка между неговото поведение и претърпените от ищцата вреди. Не са анализирани всеобхватно и аргументите на ищцата за претендирания размер на обезвреда.

Съгласно отговора на втория правен въпрос, по делото е установено само частично съдържанието на приложимото чуждо материално право, според което въззивният съд е следвало да разреши спора. Независимо от приетата правна квалификация на иска по чуждото материално право, въззивният съд е приложил критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД на Република България, без да обоснове евентуално дали същата представлява “особена повелителна норма” по смисъла на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 (така в решение от 05.09.2024 г. по дело С-86/23 на СЕС ). Не е установена и практиката на съдилищата на Република Унгария относно размера на присъждани обезщетения при причинени вреди от ПТП в сходни случаи, при възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат и определяне степента за допринасяне. При това положение и вземайки предвид представения от ищцовата страна отговор на запитване относно относимите разпоредби на унгарското право, изискан по друго дело, и заявката за информация от първата инстанция съгласно Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите (л. 390-391 от делото на СГС), се налага изводът, че в направената заявка не е отразен в пълнота предметът на спора. Освен че се претендира застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 15.02.2017 г. в Република Унгария, на автомагистрала М43, в дясното платно за движение при 55+800 км, в заявката следва да се посочи, че тези вреди се търсят вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответника по застраховка “Гражданска отговорност” водач на автобус “Скания” с рег. № В 114 DNV - Георге Й., че е направено от ответника застраховател възражение за съпричиняване, че пострадалата се е намирала на пътното платно на магистралата, че е оспорено от ищцовата страна, че увредената е напускала в спешен порядък МПС, в което е била пътник и което е катастрафирало преди удара от автобуса, и пр. Не е изискана информация относно размера на присъжданите обезщетения за причинени вреди в такива случаи на пострадало лице в работоспособна възраст – на 51 г. към датата на деликта, получило конкретните травми, с конкретен период на болнично лечение, възстановителен период след изписване от болницата, релевантното трайно ограничение в движението на ръка/крак, както и степента на принос на пострадалия в подобни случаи. Предоставената информация относно определяне на обезщетението при произшествие в Република Румъния е неотносима, след като за процесния деликт приложение намира унгарското материално право. Въззивният съд не е отстранил този пропуск, доколкото като инстанция по същество не е изпълнил служебното си задължение по чл. 43, ал. 1 КМЧП за издирване в пълнота на всички относими материалноправни норми на Република Унгария, съответно практиката на висшата съдебна инстанция на тази държава по спорните въпроси.

При това положение и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК се налага касиране на неправилното въззивно решение в обжалваната част и връщането му в тази част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Производството следва да продължи с изпращане на нова заявка за информация до оторизирания орган в Република Унгария с цел установяване и прилагане в цялост на относимото унгарско материално право, както и разглеждане на всички спорни по делото факти във въззивното производство, доводите и оплакванията на страните във въззивните жалби и отговорите към тях.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе на основание чл. 294, ал. 2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС, включително дължимата държавна такса за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1289/16.11.2023 г. по в.гр.д. № 1003/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 2 граждански състав, в обжалваната част, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 2636/ 03.11.2022 г. по гр.д. № 7801/2020 г. на Софийски градски съд, е осъден ответникът Застрахователно дружество “АСИГУРАРЕА РОМАНЕСКА АСИРОМ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” да заплати на И. Х. Ф. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на пътно-транспортно произшествие на 15.02.2017 г. в Република Унгария, ведно със законна лихва от 10.06.2019 г. до окончателното й плащане, и е отхвърлена частично заявената претенция за горницата над тази сума до обжалвания пред касационната инстанция размер от 200 000 лева.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.