Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2025

Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение по искане на дружество в несъстоятелност

Върховен касационен съд · 05 Май 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Дружество в несъстоятелност иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, като твърди процесуални нарушения, лишаване от право на защита и нови доказателства за нередности при избора на съдебния състав. Върховният касационен съд отхвърля искането, тъй като твърдените пороци са касационни основания, а не лишаване от участие. Освен това документът от електронното досие на делото не представлява новооткрито доказателство.

Какво приема съдът

Процесуалните нарушения на съда не съставляват основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а документи, които са били достъпни в електронното дело, не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателствалишаване от участиесиндикслучаен подбор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261

гр. София, 12.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 28.04.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №469 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК .

Образувано е по молба на „Тома строй“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], чрез синдика А. К. Б., с която се иска отмяна на влязлото в сила Решение №845 от 20.06.2023г., постановено по в.гр. д. №2885/2022г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение №262654 от 08.08.2022г. по гр.д.№2987/2021г. по описа на СГС. В молбата се поддържа наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. В съдебно заседание молбата се поддържа от новия синдик на дружеството Л. Г. С..

Ответникът по молбата А. К. П., чрез пълномощника си по делото адв. М. М., е подала писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата.

Ответникът по молбата М. И. Б., в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Р. К., оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Третото лице- помагач на ответника М. И. Б.- „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, не е взело становище по молбата.

С определение по реда на чл.307, ал.1 от ГПК съдът е приел, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице- синдик на дружеството, който съгласно разпоредбата на чл.658, ал.1, т.1 и т.7 от ТЗ представлява предприятието на длъжника и завежда от негово име дела; срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 306 от ГПК и е депозирана в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т.1 и т. 5 ГПК, доколкото е подадена на 30.09.2024г.- понеделник, а решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 28.06.2024г. Неоснователно е възражението на ответника по молбата А. К. П., че молбата е недопустима, тъй като съдът по несъстоятелността не е разрешил на синдика предявяването на исковете, по които е постановено решението, чиято отмяна се иска. Действително от писмените доказателства по делото се установява, че Окръжен съд- Плевен, в качеството му на съд по несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД, с определение №260141 от 13.04.2021г. по т.д. №105/2016г. е постановил, че не дава разрешение на синдика на дружеството да предяви исковете. Посоченото определение обаче е постановено след предявяването им в производство по чл.660, ал.2 /сега- ал.3/ от ТЗ по искане на синдика да му се разреши упълномощаване на адвокат, който да представлява дружеството по вече образуваното дело. Доколкото съгласно цитираната норма на чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ синдикът на дружество в несъстоятелност има право да завежда дела от негово име, както и че в ТЗ не е предвидено предявяването на исковете да се извършва с предварително или последващо разрешение или одобрение на съда, то следва да се приеме, че определението на съда по несъстоятелността е постановено извън правомощията му, не поражда правни последици и не се отразява на допустимостта на подадената молба за отмяна.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Както е посочено в мотивите по т.3 на Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по т. д. № 7/2014г., ОСГТК, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, резултат на приключил спор, чиято цел е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК основания.

По основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК:

Съгласно посочената разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая в молбата за отмяна са изложени следните доводи за наличието на основанието по чл.303, ал.1,т.5 от ГПК:

- в нарушение на разпоредбата на чл.10 от ЗСВ правният спор не бил разгледан по същество от две инстанции, тъй като за първи път с въззивното решение било прието, че съдът е сезиран с два отделни иска- за заплащане на обезщетение за вредите от лишаване на ищеца от правото на лично ползване на имота и за заплащане на обезщетение за пропуснатите ползи от невъзможността да го отдава под наем, а не с един иск; че ищецът не сочи доказателства за нито едно от основанията по двата иска, както и че било необходимо оборване на надлежността на връчването на постановлението за възлагане на лицето Т. Ч.;

- исковата молба била нередовна, като нито първоинстанционният, нито въззивният съд са дали указания на ищеца за надлежното уточняване и индивидуализиране на всеки от предявените искове;

- по делото не били извършени надлежни доклади с разпределение на доказателствената тежест и указания за кои факти ищецът не сочи доказателства;

- едва с решението на САС се сочела значимостта на обстоятелството на връчването на съобщението за постановлението за възлагане на лицето Т. Ч., без съдът да даде указания на ищеца, че ще изследва този факт и да му разпредели тежестта за опровергаване на приетата от съда презумпция за надлежно връчване;

- решението на САС било постановено от незаконен състав, формиран в нарушение на чл.9 от ЗСВ, тъй като новият докладчик по делото съдия Ж. М., както и друг член на състава, не били определени чрез случаен подбор.

Така изложените доводи съставляват касационни основания за обжалване на въззивното решение като нищожно, недопустимо и неправилно, но не са относими към поддържаното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК- лишаване на страната от възможност за участие в делото вследствие нарушаване на съответните правила. Посоченото основание би било налице, ако страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото като упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение. В случая подобни обстоятелства не се твърдят и установяват, а се сочат порочни според молителя процесуални действия на съда, редът за защита срещу които е чрез касационно обжалване на решението, от която възможност в случая молителят се е възползвал, но с определение №3331 от 28.06.2024г. на ВКС по гр.д.№4429/2023г., трето г.о., такова по подадената от него касационна жалба не е било допуснато. Предвид горното не е налице соченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което в тази й част молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

По основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК:

Съгласно посочената разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая с молбата за отмяна молителят е посочил и представил като ново писмено доказателство- протокол от избор на съдия- докладчик /преразпределение/ от 01.03.2023г., с което делото е било преразпределено от съдия А. К. на съдия Ж. М. при условията на ръчно разпределение. Изложил е твърдения, че след като не е бил проведен случаен подбор на съдия- докладчик, то делото е било разгледано, а решението- постановено от незаконен съдебен състав, формиран в нарушение на чл.9 от ЗСВ. Според настоящия състав на съда така представеният протокол не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, поради което и представянето му не може да обуслови отмяна на решението. Същият е издаден в електронна форма на 01.03.2023г. и се намира в електронната папка в ЕИСС на образуваното съгласно чл.360з от ЗСВ електронно дело, до което страната е имала достъп. Предвид горното за молителя не са съществували каквито и да са пречки да се запознае както с посочения протокол за ръчно разпределение на делото на съдия Ж. М., така и да установи липсата на протокол за проведен случаен избор на съдия- докладчик, и своевременно да се позове на това. Посочените факти са били известни и на съда, постановил решението, чиято отмяна се иска. Обстоятелството, че протоколът не е бил възпроизведен на хартиен носител и не е приложен в хартиената папка на делото не прави същия ново доказателство, което не е било известно на страната и на съда. Предвид горното не е налице и поддържаното от молителя основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на решението.

С оглед неоснователността на молбата за отмяна в полза на адв. М. М., който е оказал безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1 от ЗА на ответната страна по молбата А. К. П., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за производството в размер на 1000 лв., дължимо от молителя. При определяне на размера на същото настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Тома строй“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], чрез синдика А. К. Б., с която се иска отмяна на влязлото в сила Решение №845 от 20.06.2023г., постановено по в.гр. д. №2885/2022г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение №262654 от 08.08.2022г. по гр.д.№2987/2021г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА „Тома строй“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. М. Х. М. от САК сумата от 1000 лв.- адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.