Правомощия на съда при грешна правна квалификация и иск за вреди от противоконституционен закон

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 171

Гр.София, 15.11.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4093/22г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на „Арис Веи“ЕООД, чрез пълномощника му адвокат М.Ч., против решение №261823 от 31.05.2022г., постановено по в.гр.д. №1199/2021г. на Софийски градски съд.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски е обезсилил решение № 20219275 от 08.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 40 по описа за 2019 г. на СРС, в частта, в която ответникът Република България, представлявана от министъра на финансите, е бил осъден на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 7 от КРБ да заплати на ищеца „Арис Веи“ЕООД, сумата от 8 028.64 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода от 01.01.2014г. до 31.08.2014 г. от противоправно поведение на Народното събрание, изразяващо се в приемането на противоконституционни законови разпоредби на точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2018 г., до окончателното й изплащане, като недопустимо и е прекратил производството в тази част.

В подадената от „Арис Веи“ЕООД касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Поискано е същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски градски съд за разглеждане на спора по същество.

Ответникът по касационната не е подал отговор в предвидения от закона срок.

С постановеното по делото определение № 1488/06.06.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси : Какви са правомощията на въззивната инстанция при изготвен от първоинстанционния съд непълен или неточен доклад по делото ; когато прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна ; когато установи нередовност на исковата молба.

По отношение на втория от посочените по-горе правни въпроси разпоредбата на чл. 5 от ГПК задължава съдът да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви-според общия им разум.Съдът трябва да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото, които да подведе под приложимата за тях норма и да приложи произтичащите от нея правни последици.

Ищецът е задължен да посочи обстоятелствата, на които се основава искът, а ответникът тези, на които основава възраженията си. Тези обстоятелства са всички факти, от които произтичат претендираните права и възражения, които следва да се включат от съда в доклада му по делото.Същевременно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК задължава съдът да посочи правната квалификация на правата претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника.Касае до задължение на съда, което той трябва да изпълни служебно, като при изпълнението му не е обвързан от евентуално дадената от страните правна квалификация на спорното право.Такова задължение е налице и за въззивния съд, който ако прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства/т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/.В този случай дадената от първата инстанция неправилна правна квалификация не води до недопустимост, а до неправилност на постановеното от нея решение. Неправилната правна квалификация би била основание за обезсилване на първоинстанционното решение само в случаите, когато същата е довела до разглеждането на спора не на посочените от страните обстоятелства.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е предявил един иск – осъдителен с правна квалификация по чл. 4, § 3 от ДЕС.В исковата молба са били налице твърдения за нарушаване на общностното право и аргументация, позоваваща се на непозволено увреждане, като в петитума ищецът е поискал осъдителен диспозитив на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 7 от КРБ.След изрично дадени указания от първоинстанционния съд ищецът ясно и недвусмислено е заявил, че желае да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за причинените му вреди вследствие нарушение на общностното право, като в молба от 22.03.2019г. е посочил и основанието на претенцията си - чл. 4, параг. 3 от ДЕС.Не може да се приеме, че са били предявени два иска при условията на евентуалност.

В нарушение на процесуалните правила чак в крайния си акт по същество съдът е възприел, че по делото са предявени евентуално съединени главен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 4, параг. 3 от ДЕС и евентуален осъдителен иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.По този начин е лишил страните от възможността за пълноценна защита, тъй като не е маркирал такава правна квалификация в доклада си по делото и не е разпределил доказателствената тежест между страните по иска по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният с правно основание чл. 4, параг. 3 от ДЕС, който е приел за главен, а решението му е влязло в законна сила в тази си част, тъй като не е било обжалвано от страните.След това се е произнесъл по непредявен при условията на евентуалност иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, поради което на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК решението на СРС в тази част следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено.

В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че ищецът е собственик на фотоволтаична електрическа централа, находяща се в землището на с.Рогош, община Марица и има качеството на производител на електрическа енергия от споменатия възобновяем източник.На 14.08.2012г. ищецът е сключил с „ЕВН България Електроснабдяване“АД договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник.За периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. са издадени осем фактури и от фактурираната цена са удържани 20% по чл. 35а ЗЕВИ , в размер на общо 8 028.64лв., която сума „ЕВН България Електроснабдяване“АД е превело по сметка на КЕВР, а впоследствие е прехвърлена в централния бюджет.

Твърди се още, че с решение № 13/31.07.2014 г. на КС разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, решението е обнародвано на 6.08.2014г. и е влязло в сила на 10.08.2014г.Събирането на такси въз основа на тези разпоредби е незаконосъобразно действие.Ето защо последиците от действието на разпоредбите на чл.35а и сл. от ЗЕВИ, обявени за противоконституционни, подлежат на отстраняване, което предполага възстановяване на положението отпреди тяхното прилагане.Следва да се приеме, че на дружеството са причинени вреди, резултат от незаконни актове, действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица, които противоречат на Конституцията на РБ и на общностното право. Вредите се съизмеряват със заплатената от ищеца такса, която се е дължала по силата на законова разпоредба, която е обявена впоследствие за противоконституционна.В противен случай тази сума би съставлява приход за производителя на електрическа енергия.

От наведените фактически твърдения се установява, че предмет на делото е претенцията на ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за вреди, които са в резултат на противоправното действие по приемане на противоконституционен закон и противоправното бездействие, изразяващо се в неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен, от страна на Народното събрание по реда на чл.22, ал.4 от ЗКС.Вредите представляват претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на имуществото - неполучена преференциална цена в пълен размер, предвид удържането и внасянето на таксата в държавния бюджет съобразно предвидения в чл. 35а и чл. 35б ЗЕВИ механизъм от обществения доставчик или крайния снабдител.Правното основание на иска е разпоредбата на чл.49 от ЗЗД/Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГТК/.

Исковата молба е била редовна и дадените от страна на първоинстанционния съд указания с разпореждане от 01.03.2019г. за „уточняване дали се иска да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди, настъпили вследствие на нарушения на общностното право, посочени в исковата молба, доколкото чл.7 от КРБ няма пряко приложение и касае вреди от адиминистративна дейност“, са били незаконосъобразни.Постъпила е уточняваща молба, в което ищецът е посочил, че претендира обективната отговорност на държавата за причинените му вреди.Нова претенция, която се различава по основание от първоначално предявената, заявена в условията на евентуалност, няма, поради което следва да се приеме, че съдът е бил сезиран с един иск, чието правно основание е разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.

С решение от 08.10.2020г., постановено по гр.д.№40/2019г., СРС е отхвърлил предявения от „Арис Веи“ЕОД срещу Република България, иск с правно основание чл.4, § ЗДЕС за осъждане на ответника да заплати сумата от 8 028.64лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС при приемане на чл.35а от ЗЕВИ.В тази част решението е било процесуално недопустимо, тъй като е било постановено в нарушение на диспозитивното начало – съдът се е произнесъл по същество на претенция, с която не е бил сезиран/същото не е било обжалвано и е влязло в законна сила/.Първоинстанционният съд е приел, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие под което е предявен иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, поради което е постановил решение, с което е осъдил ответника да заплати на ищеца претърпените от него имуществени вреди в периода от 01.01.2014г. до 31.08.2014г. от противоправното поведение на Народното събрание, изразяващо се в приемане на противоконституционни законови разпоредби на т.2 и т.3 от §6 от ЗР на ЗДБ от 2014г., с които са създадени чл.35а и сл. от ЗЕВИ. Решението в тази си част е било процесуално допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по редовна претенция, с която е бил надлежно сезиран.

Това налага обжалваното решение на Софийски градски съд да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.В това производство съдът ще трябва да вземе предвид, че дадената от страна на първоинстанционния съд правна квалификация на спорното право в доклада по делото, е неправилна/правилна е тази в решението/, като съобразно задължителните указания в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК следва да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №261823 от 31.05.2022г., постановено по в.гр.д. №1199/2021г. на Софийски градски съд

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :