Недопустимост на промяна на волята на съда чрез поправка на очевидна фактическа грешка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50052

гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 3054 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С Определение № 50143 от 04.04.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 443 от 07.04.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 3268/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, VІ с-в при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Жалбоподателят М. С. Ф., представляван от адвокат И. Д. от АК – П., поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на подадената от насрещната страна молба по чл. 247 ГПК за поправка на първоинстанционно решение по допускане на съдебна делба.

Ответниците по касация К. С. К. и Г. Н. К. са подали отговор на жалбата чрез адвокат И. Н. от АК - П.. Поддържат, че въззивното решение е правилно.

Релевантните за произнасянето на ВКС обстоятелства са следните:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 262342 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. по описа на РС - Пловдив, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260925 от 22.03.2021 г. по същото гр.д.№ 2286/2019 г.

Прието е, че предмет на първоинстанционното производство е предявен от настоящите ответници по касация против настоящия касатор иск за делба на недвижими имоти.

С диспозитива на основното първоинстанционно Решение № 260925 от 22.03.2021 г. делбата е допусната за имот, описан така: поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда, представляваща имот с идентификатор **** , състояща се от сутеренен етаж и два етажа , обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост, а именно: етаж 1 , представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, с предназначение на обекта: за търговска дейност, на едно ниво, с площ по документ за собственост: 65 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: ***** и етаж 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****, с предназначение на обекта: офис, на едно ниво, с площ по документ за собственост: 83,40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: *****; над обекта: няма, ведно със всички подобрения и приращения в имота. В мотивите на това решение е посочено, че с отговора на исковата молба ответникът М. С. Ф. е заел становище, че сутеренният етаж не е принадлежност към самостоятелния обект с идентификатор ***** и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, докато според ищците сутеренният етаж е принадлежност само към самостоятелния обект с идентификатор *****. Посочено е още, че въпросът дали сутеренният етаж е фактически поделям е проблем на втората фаза на производството по съдебна делба; въпросът към кой от двата етажа е принадлежност сутеренния етаж е неотносим за изхода на първата фаза на делбата, доколкото между страните е налице съсобственост върху цялата сграда. Изрично е прието: „Макар да може да се заключи, че сутеренният етаж обслужва и двата етажа, неговият статут ще бъде подробно изяснен във втората фаза на делбата, с оглед становищата на съделителите по ликвидирането на съсобствеността и статута на отделните обекти”.

Срещу решението са постъпили въззивна жалба от ищците (по съображения, че обектът на делбата е описан неправилно, доколкото в сградата има мазе, а не сутеренен етаж, както и че мазето е принадлежност само към самостоятелния обект с идентификатор *****, а не към цялата сграда с идентификатор ****) и насрещна въззивна жалба от ответника.

В отговор на дадени им указания във връзка с редовността на въззивната жалба, с молба вх.№ 282586 от 29.06.2021 г. ищците са уточнили, че жалбата не следва да бъде третирана като молба по чл. 247 ГПК, като съдът може и сам да отстрани допусната очевидна фактическа грешка, наред с което са формулирали искане за поправка, както и че поддържат въззивната си жалба. Произнасяйки се по реда на чл. 247 ГПК, районният съд е приел, че в разглежданата хипотеза искането на съделителите за поправяне на съдебното решение следва да бъде уважено по съображения за процесуална икономия. На първо място е отбелязано, че думите „сутерен” и „мазе” са синоними. Отделно от това, без правно значение, когато до делба е допусната сграда, която е съсобствена между страните по делото, е дали ще се посочи, че сградата се състои от два етажа и мазе (сутерен) или пък от първи етаж, ведно с мазе и втори етаж. Въпросът как ще бъдат описани допуснатите до делба имоти в диспозитива на съдебното решение, при посочване на техните технически характеристики и граници, не е съществен. Касае се до използваните от съда изразни средства. С оглед обстоятелството обаче, че в титулите на собственост на съделителите, имотите са описани по конкретен начин, няма пречка да се допусне поправка на съдебното решение, за да е налице пълно съответствие между титула за собственост и диспозитива на решението по допускане на делба.

Така мотивиран, районният съд е постановил, че допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260925 от 22.03.2021 г. по гр.д. № 2286/2019 г. на РС-Пловдив, като в диспозитива на съдебния акт, вместо текста „ ведно с построената в поземления имот сграда, представляваща имот с идентификатор **** , състояща се от сутеренен етаж и два етажа , обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост, а именно: етаж 1 , представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, с предназначение на обекта: за търговска дейност, на едно ниво, с площ по документ за собственост: 65 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: ***** и етаж 2 , представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, с предназначение на обекта: офис, на едно ниво, с площ по документ за собственост: 83,40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: *****; над обекта: няма, ДА СЕ ЧЕТЕ : „ведно с построената в поземления имот сграда, представляваща имот с идентификатор ****, състояща се от: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място] , … , с предназначение на обекта: за търговска дейност, на едно ниво, с площ по документ 65 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма: над обекта: *****, ведно с мазе с площ от 83,40 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място] , …, с предназначение на обекта: за офис, на едно ниво, с площ по документ 83,40 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата”.

Сезиран с въззивна жалба срещу решението за поправка, въззивният съд е приел, че в мотивите на основното първоинстанционно решение изрично е записано, че предмет на делбата е поземления имот и построената в него сграда, в която са изпълнени самостоятелни обекти на правото на собственост. Преценено е, че отразеното в диспозитива на съдебния акт (че се допускат до делба поземления имот и сградата, състояща се от сутеренен етаж и два етажа) не съответства на мотивите, както и на описанието на имотите в представените по делото кадастрални скици. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, съобразно която в диспозитива на решението имотът следва да бъде описан според актуалния му регулационен статут, респ. индивидуализиран по кадастрална карта на съответното населено място чрез посочването на границите така, както са отразени в представената по делото скица, респ. изслушаните експертизи. Единствено в случай, че има допусната техническа грешка в съответната скица и това се установи, индивидуализирането на допуснатите до делба имоти може да не съответства на скицата (Решение № 199 от 15.06.2012 г. по гр.д.№ 153/2012 г., II г.о.). Прието е, че с обжалваното Решение № 262342 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. по описа на РС – Пловдив правилно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, като предмета на делбата е описан съобразно мотивите и приетия за разглеждане правен спор.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в изпълнение на правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното по основанието за допускане на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба:

Обект на касационната проверка е решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК. Същностна черта на този тип актове е, че имат за последица отстраняването на порок, при който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Касае се за действие, допустимо да се извърши от съда, който е постановил основния акт, по причина, че не става дума за изменение или отменяне на формираната воля на съда, която е ясна (в противен случай приложим би бил способа по чл. 251 ГПК – тълкуване на решението), но е отразена неточно. Решението, с което поправката се допуска, има за задача да отстрани несъответствието между волята на съда и нейния външен израз, без да подменя съдържанието на поправения акт. Ето защо, при обжалване на решението относно поправката, горната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК, като не разполага с правомощия да упражнява контрол върху основния, поправения акт. По тази причина, когато наред с констатацията за несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, страната също така счита, че основното решение страда от неотстраним от самия съд порок (нищожност, недопустимост или неправилност), пътят за защитата й е не само да подаде молба по чл. 247 ГПК, но също така да подаде жалба (въззивна или касационна) срещу основното решение. В противен случай - при отсъствието на жалба, основното решение влиза в сила, а след влизане в сила и на решението за поправката, основното решение ще важи с поправеното съдържание, при това считано от деня на постановяването му, а не от деня на поправката.

Съпоставката между текста на основното решение на районния съд и мотивите на атакуваното въззивно решение налага очевидната констатация, че въззивният съд е възприел неправилно съдържанието на поправеното основно решение на районния съд. Между неговите мотиви и диспозитив няма несъответствие, доколкото в мотивите е прието, че сутеренният етаж обслужва и двата етажа и този извод е намерил точен израз в диспозитива. Това от своя страна елиминира първата от предпоставките за постановяване на поправка при условията на чл. 247 ГПК. При отсъствието й, постановеното от първата инстанция решение по реда на чл. 247 ГПК има за последица подменяване на първоначално формираната правораздавателна воля в нарушение на забраната по чл. 246 ГПК. Пропускът на въззивния съд да констатира този порок има за последица произнасяне в нарушение на съществено процесуално правило, поради което обжалваното въззивно решение се явява неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3, хипотеза 2 ГПК. Ето защо, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК, въззивното, както и потвърденото с него Решение № 262342 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. на РС – Пловдив следва да бъдат отменени, като вместо това се постанови отхвърляне на молбата по чл. 247 ГПК, предявена от ищците. Предвид депозираните от двете страни въззивни жалби, делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за упражняване на правомощията по чл. 269 ГПК по отношение на основното Решение № 260925 от 22.03.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. на РС – Пловдив.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 443 от 07.04.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 3268/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, VІ с-в, както и потвърденото с него Решение № 262342 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. по описа на РС – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. С. К. и Г. Н. К. молба вх.№ 282586 от 29.06.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260925 от 22.03.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. по описа на РС – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати на Окръжен съд – Пловдив за произнасяне по подадените въззивните жалби срещу Решение № 260925 от 22.03.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. по описа на РС – Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: