Обезщетение за ремонт на увреден автомобил при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

5 решение по гр.д.№ 362 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63
София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 362 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. против решение № 1195 от 12.10.2022 г. по в.гр.д.№ 1703 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1773 от 06.06.2022 г. по гр.д.№ 7307 от 2021 г. на Варненския районен съд, 39 състав за отхвърляне на предявения от Д. Д. Д. срещу Я. С. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 6 108,58 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, причинени на собствения на ищеца към момента на произшествието автомобил „М. П.“, с ДК ТХ ..... АН, заедно със законната лихва, считано от 25.05.2021 г. до окончателното плащане.

С определение № 2847 от 05.10.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: При нанесени вреди върху вещ какво дължи делинквентът на собственика на вещта за обезщетяването на тези вреди: реално разходваната за ремонта и възстановяването на вещта сума или необходимата за този ремонт сума, независимо от това дали сумата е била разходвана ?

В проведеното открито съдебно заседание касатора Д. Д. Д. не се явява и не изпраща представител. В постъпило писмено становище пълномощникът му заявява, че поддържа жалбата и претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Ответницата Я. С. С. също не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът й заявява, че оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответницата „О. застраховане“ АД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по поставения правен въпрос приема следното: При непозволено увреждане, довело до повреда на собствена на ищеца вещ, делинквентът дължи на собственика на вещта обезщетение за всички реално претърпени от собственика на вещта имуществени вреди. Тези реално претърпени имуществени вреди се определят по размер съобразно необходимата за ремонта/поправката на увредената вещ сума. Без значение за дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към датата на заявяване на претенцията по чл.45 ЗЗД и към датата на приключване на делото сумата за ремонта на вещта вече е била разходвана /ремонтът е бил извършен/ или все още не е. Дори ремонтът все още да не е извършен, не се касае за бъдещи вреди, които не подлежат на обезщетяване, докато не настъпят. Това е така, защото при непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането /когато вещта е повредена/, а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увредената при това непозволено увреждане вещ. Размерът на това обезщетение също не зависи от това дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е: този размер се определя със заключение на вещото лице съобразно това каква сума ще е необходима за поправката на повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ.

Предвид отговора на поставения правен въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено въззивното решение, в което съдът е приел, че Я. С. не дължи на ищеца Д. Д. претендираната сума от 6 108,58 лв., тъй като нямало доказателства Д. да е направил реални разходи за ремонта на автомобила в горепосочения размер или друг размер, надхвърлящ платеното му от третото лице-помагач „О.- Застраховане“ обезщетение от 1 899,55 лв.

След отмяна на решението, по аргумент от чл.293, ал.3 ГПК делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по спора.

Съдът е бил сезиран с предявен от Д. Д. Д. срещу Я. С. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 6 108,58 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди върху собствения му автомобил, настъпили при пътно-транспортно произшествие, станало на 17.05.2018 г. в [населено място].

От събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-автотехническа експертиза безспорно е установен целият фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: настъпило по вина на ответницата Я. С. пътно-транспортно произшествие /при извършване на маневра завой на ляво на кръстовището на [улица]и [улица]“ в [населено място], ответницата отнема предимството и се сблъска с насрещно движещия се автомобил на ищеца/; вреда, изразяваща се в повреда на личния автомобил на ищеца „М. П.“ и причинна връзка между поведението на ответницата и настъпилата вреда. От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза безспорно се установява, че обезщетението за настъпилите в резултат на това ПТП имуществени вреди върху автомобила на ищеца възлиза на 7 828,13 лв. /на толкова възлиза необходимата сума за ремонт на автомобила/. Предвид на това, че на 13.06.2018 г. ищецът е получил от застрахователя на ответницата ЗАД „О.- Застраховане“ обезщетение за вредите от ПТП в размер на 1 899,55 лв., ответницата остава да дължи на ищеца още 5 928,58 лв. /7 828,13 лв. минус 1 899,55 лв./. Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос тази сума се дължи, независимо че по делото липсват доказателства ищецът да е поръчал ремонта на автомобила и реално да е заплатил за този ремонт горепосочената сума.

Неоснователно е възражението на ответницата за налице на основанието на чл.51, ал.2 ГПК за намаляване на отговорността й, поради съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Видно от представените по делото протокол за ПТП от 17.08.2018 г., акт за установяване на административно нарушение от 17.05.2018 г. и наказателно постановление № 18-0819-003241 от 20.09.2018 г., виновна за произшествието е ответницата Я. С.. По делото не са събрани доказателства /свидетелски показания или писмени доказателства/ ищецът да е нарушил правилата за движение по пътищата и с това да е до принесъл за настъпването на произшествието и вредите от него. Напротив, установено е от приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че ищецът се е движел с автомобила си направо, в разрешена лента за движение и с разрешената за съответния пътен участък скорост /ориентировъчно около 30 км в час/. Не се доказва ищецът да е имал техническа възможност да заобиколи автомобила на ответницата и по някакъв друг начин да предотврати удара с него.

С оглед на всичко гореизложено обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до размер на 5 928,58 лв. и вместо него следва да бъде постановено решение за уважаване на иска за тази сума. В останалата част, касаеща отхвърлянето на иска за разликата над 5 928,59 лв. до пълния предявен размер от 6 108,58 лв., решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед диспозитивното начало в процеса, върху горепосочената сума следва да се присъди и законна лихва, за периода от датата, от която е поискана /25.05.2018 г./ до окончателното плащане, въпреки че такава лихва се дължи от датата на увреждането /17.05.2018 г./.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции, изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от иска и представените списъци на разноски в размер на 3 570,29 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1195 от 12.10.2022 г. по в.гр.д.№ 1703 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 1773 от 06.06.2022 г. по гр.д.№ 7307 от 2021 г. на Варненския районен съд, 39 състав за отхвърляне на предявения от Д. Д. Д. срещу Я. С. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 5 928,59 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Я. С. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Д. Д. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.45 ЗЗД сумата 5 928,59 лв. /пет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 17.05.2018 г. в [населено място] между управлявания от Я. С. автомобил марка „Пежо 307“ с ДК [рег.номер на МПС] и управлявания от Д. Д. негов собствен автомобил малка „М. П.“ с ДК [рег.номер на МПС] , заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2018 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1195 от 12.10.2022 г. по в.гр.д.№ 1703 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Я. С. С. с горепосочения адрес да заплати на Д. Д. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 3 570,29 лв. /три хиляди петстотин и седемдесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.