Прекъсване на придобивна давност при иск за заплащане на подобрения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50082/2023
гр. София, 19.01.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Eмилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3502 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 615 от 16.05.2022г. по гр.д. № 2485/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 262176 от 06.07.2021г. по гр.д. № 3661/2020г. на Варненски районен съд в частта, с която е допусната делба на ВИЛНА СГРАДА в [населено място], С.О.“Т.", с идентификатор ****, със застроена площ 203 кв.м., на три етажа, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на в [населено място], целият с площ 1036кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана между съделителите Д. Н. Д., Д. Н. Д., С. К. С., Д. К. С., С. С. А., З. И. А. и П. Д. Е. и вместо това е отхвърлен иска за делба на този имот. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е допуснат до делба горепосоченият поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

Касационната жалба е подадена от съделителите Д. Н. Д., Д. Н. Д., С. К. С., Д. К. С., С. С. А. и З. И. А.. Твърди се, че изводите на съда влизат в противоречие със силата на пресъдено нещо на решението по уважения частичен иск по чл. 72, ал.1 ЗС, предявен от П. Д. Е. срещу К. Д.. С това решение в съответствие с твърдението на ищцата по иска, е прието, че процесната сграда съставлява приращение по чл. 92 ЗС, с което се обогатяват собствениците на земята. Навеждат се и оплаквания, че съдът е обсъждал непредявени твърдения на ответницата, а именно за упражнявано давностно владение върху правото на строеж и неговия начален момент от издаването на разрешението за строеж, а същевременно не е обсъдил доказателствата, които установяват действия на П. Е. преди предявяване на възражението в настоящето производство, с които е изоставила намерението за своене, респ. владението върху сградата.

Ответницата по касационната жалба П. Д. Е. намира обжалваното решение за правилно.

С определение №50186 от 23.05.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси: С предявяване на иск за собственост относно поземления имот трансформира ли се в недобросъвестно владението върху сградата в имота, построена без уредено право на строеж. Заведеното от владелеца дело за заплащане на подобрения, състоящи се в изграждане на сграда в чуждия имот, представлява ли признание на правото на собственост на ответниците по иска върху тази сграда и опровергава ли намерението за своене на сградата от подобрителя. След успешно приключил спор за ревандикация на поземлен имот фактическата власт върху сградата в имота, за която се води иск по чл.72 ЗС за заплащане на изграждането й като подобрение, представлява ли владение или е държане.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск за делба на съсобствен имот, предявен от настоящите касатори против П. Д. Е.. Предмет на делбата е поземлен имот в СО“Т.“, заедно с построената в него вилна сграда на три етажа, като по отношение допускането на делбата на поземления имот първоинстанционното решение е влязло в сила. Настоящият спор е за вилната сграда.

Релевантните факти са следните:

Ищците /настоящи касатори/ са наследници на Д. Д. Д., в чиято полза с решение на ПК-В. от 1998г. е възстановено правото на собственост върху нива от 6,690 дка, попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и представляваща имот № * по КП от 1956г. Делбеният поземлен имот № * попада изцяло в границите на възстановения имот. Д. Д. е наследен от децата си Н., З. и К., които понастоящем са починали и са преки наследодатели на ищците по делото. Наследници на сина Н. са съпругата му К. Д. и синове Д. и Д. Д.. Ответницата П. Е. е придобила през 1996г. чрез възмездна сделка лозе-овощна градина, съставляващо парцел * от 500кв.м. в кв.127 по проектоплана на вилна зона „Т.", а с договор от 2003г. е придобила лозе-овощна градина, съставляващо парцел * с площ 500кв.м. в същия квартал. Нейни праводатели по сделките са лица, извън наследниците на Д. Д.. Те са се легитимирали с договор за доброволна делба от 14.05.1996г., а преди делбата през 1993г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследяване и давност.

През 2004г. двата парцела * и са обединени в един парцел * и на П. Е. е издадено разрешение за строеж за изграждане на семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена в обединения парцел въз основа на одобрени инвестиционни проекти на 30.07.2004г. Сградата е изградена в груб строеж и е нанесена в КККР на [населено място] с идентификатор ****; съставен е Акт обр.14 от 20.12.2005г. за приемане конструкцията на строежа. Приетата техническа експертиза описва какви работи са извършени и какви остава да бъдат довършени за въвеждане на сградата в експлоатация - остават за изпълнение 28,50% СМР. Установено е, че поземленият имот с идентификатор *** с площ от 1000кв.м. по КККР е идентичен с имот № * по плана на новообразуваните имоти и с * по плана на СО“Т.“ .

На 26.04.2006г. е предявен иск по чл. 108 ЗС от К. Д. (тя е един от наследниците на Д. Д. Д. и майка на ищците Д. и Д. Д.) срещу П. Е. за ревандикация на имот пл.№ * по ПНИ на м-ст“Т.“ с площ от 1000кв.м., впоследствие индивидуализиран като ПИ № * и ПИ № * по КП от 1989г, съответстващи на ПИ с идентификатор ***. Спорът е приключил с решение на Върховния касационен съд, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. В решаващите мотиви на съда е прието, че П. Е. е придобила имота от несобственици; констатирано е, че възражение за придобиване на имота по давност от ответницата в този процес не е предявено. Предприетото от К. Д. принудително изпълнение на това влязло в сила решение е осуетено от П. Е. чрез постановена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по предявен от нея иск за заплащане на подобренията в имота.

С влязло в сила решение по гр.д. № 894/2010г. на Варненски окръжен съд К. Д. е осъдена да заплати на П. Е. на основание чл.72 ЗС сумата 60 000лв, предявена като частичен иск от обща претенция 804 321лв, с която се е увеличила стойността на поземления имот в резултат от извършените подобрения в качеството й на добросъвестен владелец; на ищцата е признато право на задържане до заплащане на подобренията.

По заведеното впоследствие гр.д.№ 2122/2013г. за останалата част от претенцията по чл.72 ЗС в размер на 460 571лв. искът е отхвърлен по съображения, че присъдената сума от 60 000лв. по предходното дело изчерпва обема на задължението на ответницата К. Д., която притежава 1/9 ид.ч. от дворното място.

Предявените от П. Е. искове по чл. 72 ЗС против останалите съсобственици на терена са отхвърлени с влязло в сила решение по гр.д.№ 1601/2016г. на Варненски окръжен съд поради погасяване на вземането по давност.

С постановление за възлагане от 1.08.2019г. по изп.дело № 68/2013г. на П. Е., като взискател, е възложена собствеността върху 1/9 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***, заедно с 1/9 ид.ч. от разположения в него търговски обект /семеен хотел/, изграден на етап „груб строеж“. Изпълнителното производство е образувано за вземането на П. Е. срещу К. Д. за присъдената й сума от 60000лв. по чл.72 ЗС. Длъжницата е починала през 2018г. и в производството са встъпили нейните наследници - двамата й синове Д. и Д. Д.. По този начин притежаваната от К. Д. 1/9 ид.ч. от дворното място е преминала в патримониума на ответницата П. Е..

Разпитаните двама свидетели, посочени от ответницата, сочат, че след изграждането на сградата в груб строеж, което приключило 2005г., възникнали проблеми със собствеността на земята. П. разполагала с ключ от сградата.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд е намерил за основателно наведеното от ответницата възражение за придобиване на сградата по давност. Посочил е, че тя е извършила строежа като носител на правото на строеж и от момента, когато е започнала да строи, упражнява владение върху ограниченото вещно право на строеж /суперфиция/. Затова за придобиването по давност следва да се зачете както периодът, през който е осъществявано строителството до завършването на грубия строеж, така и след това. Разрешението за строеж е издадено през август 2004г. и строителството на сградата е приключило до груб строеж през пролетта на 2005г. както се установява от свидетелските показания и от акт обр.14, издаден през декември 2005г. От този момент правото на строеж е реализирано и е налице самостоятелна вещ, годна да бъде обект на разпоредителни сделки. Съдът е приел, че подадената искова молба по чл.108 ЗС от К. Д. срещу П. Е., предявена на 24.06.2006г., не прекъсва течението на давностния срок, тъй като е за ревандикация на поземления имот. Към датата на предявяване на иска и вписване на исковата молба сградата вече е съществувала и е представлявала самостоятелна вещ, но по отношение на нея ревандикация не е заявена и тя не е обхваната от силата на пресъдено нещо. Още повече, че предмет на земеделска реституция може да е само земя. С оглед на това съдът е счел, че давностният срок по отношение на сградата е започнал да тече от издаване разрешението за строеж. А дори и като начало да се възприеме датата на издадения Акт обр.14 от 20.12.2005г., то от този момент е изтекъл както краткият 5-годишен (до 20.12.2010г), така и дългият 10-годишен (до 20.12.2015г.) срок и те не са били прекъсвани. Прието е в производството по предявените П. Е. искове по чл. 72 ЗС (включително по исковете спрямо останалите съсобственици, които са отхвърлени поради погасяване на вземането по давност), че владението й върху имота е добросъвестно - тя го е придобила въз основа на сделки с нотариални актове от 1996г и 2003г, т.е. на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателите й не са били собственици.

По-нататък решаващият съд е приел за допустимо Е. да се позовава на придобивна давност за периода от 2004г. до 15.08.2011г. независимо от водения процес по чл. 108 ЗС за поземления имот. В този процес тя е била длъжна да изчерпи всичките си възражения, но върху предмета на спора, а той се изчерпва с дворното място. Според съда, давността по отношение на сградата е започнала още от 2005г. и не е била прекъсната със завеждането на иска по чл.108 ЗС за предаване владението на дворното място. Реализираното право на строеж се е трансформирало във вещно право на собственост върху сграда, която да се държи в чужд имот, което право въззивницата е придобила с изтичането на краткия 5-годишен давностен срок (до 20.12.2010г.). Това произтича от влезлите в сила решения по чл.72 ЗС, с които й е било признато качеството на добросъвестен владелец, след като още преди да й бъде отречено качеството на собственик върху земята, се е снабдила с разрешението за строеж на сградата и същото е било реализирано преди подаването на иска за собственост срещу нея. Владението й не е било смущавано по никакъв начин и следващите 5 години, т.е. до 20.12.2015г. Производствата по чл. 72 ЗС не прекъсват придобивната давност. Вземането на владелеца за подобрения е облигационно и предявяването му не може да засегне вещните права върху сградата, нито се счита за признаване правото на собственост върху върху нея в полза на настоящите ищци. Фактът, че ответницата Е. е получила парично удовлетворяване на вземането си по чл.72 ЗС (видно от постановлението за възлагане), а същевременно тя е изключителен собственик на тази сграда, обуславя претенция за връщане на присъдените в нейна полза суми, с които се е обогатила неоснователно.

Доводът на ищците, че посоченият от Е. изпълнителен способ в производството по изп.д.№ 68/2013г. на ЧСИ Ст.Д., представлява признаване правото на собственост на ищците върху сградата и като такова, прекъсва давностния срок, съдът е намерил за неоснователен. Към този момент давностният срок вече е бил изтекъл, а и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.72 ЗС са само между К. Д. и П. Е.. Затова на публична продан е изнесена само 1/9 ид.ч. от дворното място. Постановлението за възлагане не е произвело вещно-транслативното си действие за сградата, след като правото на собственост върху въпросната част от нея не е съществувало в патримониума на праводателката К. Д.. Публичната продан е деривативен способ за придобиване на собственост и е непротивопоставима на действителния собственик. В случая фактическата власт върху сградата е била у самата взискателка П. Е. от 2005г. и още преди образуването на изпълнително дело правото на собственост е било в нейния патримониум.

На основание изложеното съдът е приел, че Е. Е. е собственик на сградата по давност и искът за делба е неоснователен.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Правните въпроси е необходимо да се разгледат в следната логическа последователност: С предявяване на иск за собственост относно поземления имот трансформира ли се в недобросъвестно владението върху сградата в имота, построена без уредено право на строеж? Държане или владение представлява фактическата власт върху сграда, за която се води иск по чл.72 ЗС за заплащане на изграждането й като подобрение, след успешно приключил спор за ревандикация на поземления имот? Заведеното от владелеца дело за заплащане на подобрения, състоящи се в изграждане на сграда в чуждия имот, представлява ли признание на правото на собственост на ответниците върху тази сграда и опровергава ли намерението за своене на сградата от подобрителя?

Въпросите са поставени в контекста на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но по някои от тях е налице практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде съобразена.

По първия въпрос е несъмнено, че с предявяване на иск за собственост отпада добросъвестността на владелеца по отношение на облигационните вземания по чл. 71-74 ЗС (Така Решение № 131 от 10.07.2013г. по гр.д. № 913/2012г. на І г.о., Решение № 35 от 25.02.2013г. по гр.д. № 669/2012г. на ІІ г.о., Решение № 134 от 27.07.2015г. по гр.д. № 6161/2015г. на ІІІ г.о., Решение № 141 от 30.11.2015г. по гр.д. № 2944/2015г. на ІІ г.о., като конкретният момент на отпадане на добросъвестността е моментът на узнаване на чуждите претенции). При спор за собственост с предявяването на иска отпада не само добросъвестността, а се прекъсва владението (този резултат не настъпва, ако искът бъде отхвърлен). Заведеният иск за собственост за поземлен имот обаче не се отразява на владението върху построената в имота сграда, която не е предмет на спора. Поради това фактическата власт върху сградата и нейното основание остават незасегнати от силата на пресъдено нещо на решението.

Предявяването на претенция за заплащане на стойността на сградата като подобрение върху поземления имот почива на твърдението, че ответникът е собственик по приращение на това подобрение (сградата) и се обогатява с неговата стойност. Отношенията по заплащане на подобрения и останалите правила по чл. 71 - 74 ЗС са облигационни по своя характер и са основани на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Посредством тях се осигурява баланс на насрещните права на собственика и на владелеца. С оглед на това, самата претенция по чл.72 ЗС, с която владелецът търси заплащане на подобренията, съдържа имплицитно признание по смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД, че ответникът е собственик на вещта. По този начин с признание се прекъсва теклата в полза на владелеца - ищец придобивна давност по отношение на сградата - подобрение. В същия смисъл относно признанието на правото на собственост като основание за прекъсване придобивната давност на владелеца са разясненията в Решение № 220 от 12.06.2012г. по гр.д. № 1118/2011г. на І г.о. Посочено е, че за да бъде прекъснат давностният срок е необходимо едностранното изявление на владелеца да е съобщено или узнато от собственика и да съдържа недвусмислено заявление, че собственикът има вещни права върху владяната вещ; не е нужно признанието да е изрично, а е достатъчно да следва от съдържанието на изявлението. Такъв е случаят когато авторът на това изявление претендира за права, произтичащи от правото на собственост на адресата на изявлението, например когато претендира за заплащане на направените от него подобрения в чуждия имот.

По касационната жалба .

Предвид горните разрешения обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон.

Правилни са съображенията на въззивния съд, че уваженият иск за собственост на поземления имот не променя характера на фактическата власт върху построената в имота сграда. Тази фактическа власт по принцип продължава на същото основание, на което е установена, защото искът за собственост не я засяга. Ответницата упражнява фактическа власт върху сградата от момента на построяването й върху имот, който е считала за свой, преди да стане ясно, че го е придобила от несобственици. Така че, фактическата власт има характеристиките на владение. Поддържаното от ответницата твърдение е за владение на сградата от момента на изграждането й и затова въззивният съд не е имал основание да свързва началото на давностния срок с предходен момент - издаването на разрешението за строеж.

В разрез с практиката и с дадените разяснения по третия въпрос са застъпените от въззивния съд съображения относно значението на претенциите по чл. 72 ЗС за придобивната давност. Спорната сграда семеен хотел е била изграден в груб строеж към момента на предявяването на иска за собственост относно поземления имот през 2006г., но не е включена в предмета на спора. След влизане в сила на решението по уважения иск за собственост ответницата по този иск П. Е. е предявила спрямо собствениците претенции за заплащане стойността на сградата като подобрение върху поземления имот, като в тези производства е признато качеството й на добросъвестен владелец и подобрител. В исковите молби на П. Д. (конкретно в исковата молба по гр.д. № 1601/2016г.) се съдържа изрично твърдение, че изграденият хотел е приращение, с което се обогатяват собствениците на земята. Предявяването на тези претенции за заплащане на стойността на изградената сграда като подобрение изключва нейното собственическо отношение към сградата, именно защото се основава на твърдението, че ответниците са собственици по приращение на подобрението (сградата) и се обогатяват с неговата стойност. По този начин самото предявяване на тези претенции представлява признание на собствеността на ответниците по исковете - собственици на земята и това признание прекъсва придобивната давност, която е текла в нейна полза.

Признание, че правото на собственост върху сградата принадлежи на собствениците на земята, се съдържа и в насоченото от П. Д. принудително изпълнение върху 1/9 ид.ч. от сградата за удовлетворяване на вземането й за подобрения спрямо К. Д.. Взискателят не би насочил принудително изпълнение върху свой имот, така че посочването на тази идеална част като притежание на длъжника по изпълнението изключва собствеността на взискателя върху нея. Неправилни са изводите на въззивния съд, че към момента на предприемане на принудителното изпълнение давностният срок в полза на П. Д. е вече изтекъл и затова постановлението за възлагане няма транслативно-вещен ефект. Тези изводи са в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК, според което позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, но е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Докато не бъде извършено позоваване собствеността не се придобива, макар че при позоваване се зачита от момента на изтичане на давностния срок. За да има действие позоваването, владението не следва да е прекъснато, нито владелецът да се е отказал от изтеклата придобивна давност. (Както е разяснено в Решение № 50160/2022г. от 23.01.2023г. по гр.д. № 504/2022г. на І г.о. отказът от придобивна давност не съставлява отказ от вещно право и за него е неприложим реда по чл. 100 ЗС.) Позоваване на придобивна давност е извършено от П. Д. за първи път в настоящето производство. А предприетото преди това от нея принудително изпълнение върху сградата представлява признание на собствеността на касаторите и същевременно е отказ от теклата до момента в нейна полза придобивна давност.

По изложените съображения възражението на П. Д. за придобиване на сградата по давност е неоснователно. Процесната сграда, както и поземления имот, са съсобствени между страните и делба на сградата следва да се допусне между същите лица и при същите дялове както делбата на поземления имот.

Право на разноски за настоящето производство имат касаторите. Видно от приложения списък разноските за настоящата инстанция са в размер на 6080лв., а за въззивната са 2500лв. и те са заплатени единствено от Д. Н. Д.. Поради това сумата 8580 лв. следва да се присъди в негова полза.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 605 от 16.05.2022г. по гр.д. № 2485/2021г. на Варненски окръжен съд и вместо него постановява :

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА на ВИЛНА СГРАДА в [населено място], с.о.“Т.", с идентификатор ****, със застроена площ 203 кв.м., на три етажа, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на в [населено място], целият с площ 1036кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана между съделителите Д. Н. Д., Д. Н. Д., С. К. С., Д. К. С., С. С. А., З. И. А. и П. Д. Е. при дялове: 1/9 ид.ч. за Д. Н. Д., 1/9 ид.ч. за Д. Н. Д., 1/6 ид.ч. за С. К. С., 1/6 ид.ч. за Д. К. С., 1/6 ид.ч. за С. С. А., 1/6 ид.ч. за З. И. А. и 1/9 ид.ч. за П. Д. Е..

ОСЪЖДА П. Д. Е. да заплати на Д. Н. Д. сумата 8580 /осем хиляди петстотин и осемдесет / лв. разноски по делото за настоящата и въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: