Отговорност на водач при завой наляво и съпричиняване от мотоциклетист с превишена скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * непредпазливост * непредпазливо причинена смърт * непредпазливо причинена смърт и тежка телесна повреда в транспорта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 178

гр. София, 27 март 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Сийка Милева

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 185 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. А. А., депозирана чрез защитата, срещу решение на Бургаски апелативен съд № 118 от 30.12.2024 г, по ВНОХД № 139/24, с което е изменена присъда на Бургаски окръжен съд № 15 от 26.02.2024, по НОХД № 419/23, с което е намален срока на наказанието по чл. 343 г НК на осем месеца „лишаване от свобода“, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С присъдата на първата инстанция подсъдимият е признат за виновен в това, че на 9.02.2022 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Й. Б., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на осем месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от една година.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните доводи: При анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване е допуснато процесуално нарушение. Неправилен е изводът на съда, че подсъдимият е пропуснал да погледне в лявото странично огледало на автомобила и това е причината да не забележи приближаващия мотоциклетист. Съдът е следвало да кредитира показанията на св. В. от досъдебното производство, в които се съдържа твърдението, че подсъдимият е погледнал в огледалото за обратно виждане. Не може да бъде споделено становището на вещите лица, че водачът е разполагал с обективната възможност да възприеме приближаването на пострадалия, в който момент е следвало да направи преценката за безопасност на маневрата завиване наляво. При преценката за наличие на опасност за движението водачът, който се движи правомерно, не е длъжен да очаква неправомерно движещ се друг участник в движението, какъвто е настоящият случай. Пряката причинна връзка между приетото от съда нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДП и настъпилия съставомерен резултат е прекъсната поради допуснатите от мотоциклетиста нарушения, а именно: изпреварване на забранено място и движение със скорост, двукратно надвишаваща разрешената за конкретния пътен участък. Налице е хипотезата на „случайно деяние“, поради което с осъждане на подсъдимия е допуснато и неправилно приложение на материалния закон. Наложеното наказание е явно несправедливо. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства дават основание за смекчаване на наказанието „лишаване от свобода“ и за приложение на чл. 55, ал. 3 НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия или за смекчаване на неговото наказателноправно положение.

В съдебно заседание на ВКС защита пледира за уважаване на жалбата.

Жалбоподателят А. не участва лично в касационното производство.

Частните обвинители и техният повереник изразяват писмено становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на ВП счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.

Въззивният съд е изпълнил стриктно задължението си да подложи на съвкупна оценка доказателствата и средствата за тяхното установяване, при което е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Даден е правилен отговор на наведените от защитата възражения срещу правилността на експертните изводи на вещите лица, изготвили Тройната АТЕ, имащи отношение към основния въпрос, от чието решаване зависи изхода на делото, а именно: дали водачът на автомобила, участник в произшествието, е разполагал с обективната възможност да възприеме движението на мотоциклетиста и да се съобрази с неговото приближаване към мястото на удара. Съдът е обсъдил изводите на АТЕ от досъдебното производство, че подсъдимият е разполагал с такава техническа възможност, и в случай че би извършил маневрата завиване наляво след запознаване с цялостната пътна обстановка, включително поглеждане във вътрешното огледало и лявото странично огледало, е можел да пропусне движещия се праволинейно мотоциклетист. При изслушване на заключението в съдебната фаза вещото лице е променило становището си по този въпрос, като е посочило, че подсъдимият не е разполагал с техническа възможност да възприеме приближаването на мотоциклета. Съдът е назначил и изслушал Тройна АТЕ, чието заключение е кредитирал, като е отчел и това, че експертите са ползвали и обективните находки, заснети от приложените по делото файлове на видео-наблюдение, предадени от служителите на бензиностанция, намираща се в района на местопроизшествието. Ползвайки цялата доказателствена съвкупност, вещите лица са изследвали поведението на участниците в произшествието и са дали заключение, че подсъдимият е разполагал с обективна техническа възможност да възприеме приближаващия мотоциклет, който е бил видим като изображение във вътрешното огледало на автомобила и лявото странично огледало. Съдът е кредитирал и показанията на свидетелите, пътували заедно с подсъдимия, заявили, че той е предприел завиване, след като се е уверил, че не се движат превозни средства в насрещното движение. Обсъдени са показанията на св. В., посочил, че водачът е „гледал и в огледалата“, и правилно същите са оценени като недостоверни, по съображения, че, макар и добросъвестен, свидетелят се е возил на задната седалка, откъдето не е могъл детайлно да възприеме действията на водача преди маневрата. За обстоятелството, че подсъдимият е пропуснал да се увери, че друго превозно средство не го изпреварва, се прави извод от обективно извършените действия на подсъдимия, а именно: че той е предприел завиване наляво, без да съобрази, че към мястото на инцидента приближава друго превозно средство, водено от пострадалия. Доколкото е установено, че той е имал техническата възможност да пропусне мотоциклета, но не го е сторил, от това следва, че не се е убедил в безопасността на маневрата завиване наляво. Що се отнася до аргумента на защитата, че водачът не е длъжен да се съобрази с друг водач, който се движи неправомерно, следва да се има предвид, че водачът има задължение да се движи безопасно, което включва и задължение за избягване на транспортно произшествие и в случаите, когато то би могло да бъде предизвикано от неправомерното поведение на друг участник в движението. Съдът е отчел високата степен на съпричиняване на резултата от действията на пострадалия, който е предприел маневра изпреварване на четири автомобила, в разрез с правилата за пътна безопасност, и се е движил с висока скорост, двойно превишаваща разрешената от 50 км/ч, за съответния пътен участък. Съпричиняването на престъпните последици от действията на пострадалия не отменя съставомерността на деянието, а има отношение към преценката за индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия и в такъв аспект е съобразено от съда. Неоснователно се изтъква от защитата, че с неправомерното поведение на пострадалия на пътя е прекъсната пряката причинна връзка, представляваща необходима предпоставка за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Това е така, защото престъпните последици следват от допуснатото от водача на автомобила нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДП, като между допуснатото нарушение на правилата за движение и настъпилата смърт е налице пряка и непосредствена причинна връзка.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Деянието покрива признаците на транспортно престъпление и правилно е квалифицирано като такова / престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК /. Вярно е становището на съда, че липсва „случайно деяние“ по чл. 15 НК. Това е така, защото посочената хипотеза не е налице. Деецът е бил длъжен да спази изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДП и да извърши безопасно маневрата завиване наляво. Разполагал е и с обективната възможност да възприеме приближаващия мотоциклетист и да изчака неговото преминаване, след което да изпълни маневрата. Следователно, налице е непредпазливост под формата на небрежност, което покрива субективната страна на състава на транспортното престъпление. Деецът е бил длъжен и е могъл да управлява автомобила по такъв начин, че да избегне настъпване на престъпните последици, което той не е сторил, поради което законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност за транспортно престъпление. При това положение, не може да бъде уважено искането на подсъдимия за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Отговорността на подсъдимия е реализирана при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, при която наложеното наказание „лишаване от свобода“ е в минимален размер / осем месеца „лишаване от свобода“, отложено по преда на чл. 66 НК, за срок от три години /. Отчетено е съпричиняването на престъпните последици, произтичащо от неправомерното поведение на пострадалия, както и е съобразена ниската степен на обществена опасност на дееца. В същото време, не може да бъде игнорирана завишената степен на обществена опасност на деянието, която има своето значение при преценката за справедливостта на наказанието. Настоящата инстанция споделя становището, че не са налице условията на чл. 55, ал. 3 НК, поради което законосъобразно на подсъдимия е наложено наказанието по чл. 343 г НК. Това е така, защото за постигане на целите по чл. 36 НК е необходимо на подсъдимия да се наложи комплексна санкция, включваща „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Ето защо, искането за отмяна на решението в частта относно произнасянето по кумулативното наказание, е неоснователно и не може да бъде удовлетворено.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Бургаски апелативен съд № 118 от 30.12.2024 г, по ВНОХД № 139/24.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: