Отговорност на общината за инцидент в общински имот, предоставен за управление

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н Е

№ 769

София, 30.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3600/2023 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от М. К. С., чрез адв. И. И., АД „И. и Л.“, АК – Габрово, срещу решение № 73 от 20.04.2023 г. по в.гр.д.№ 69/2023 г. на Окръжен съд-Габрово, потвърждаващо решение № 546 от 04.11.2022 г. по гр.д.№ 117/2022 г. на Районен съд-Габрово, с което са отхвърлени предявените от М. К. С. срещу Община Габрово обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на Община – Габрово да заплати на М. К. С. сумата 18000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от увреждане на здравето - вътреставно счупване в областта на латералния кондил на тибията (голям пищял) на лявата подбедрица, с импресия (понижаване на нивото) на тибиалното плато и разместване на костен фрагмент задно, оток и кръвоизлив в лявата коленна става, настъпило на 02.07.2021 г., в Регионален етнографски музей на открито “Етър”, в резултат на падане в необезопасен и необозначен участък от канал за отвеждане на вода, ведно със законната лихва върху тази сума от 2. 07. 2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 1574, 90 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медицински изделия и болничен престой за лечение на фрактурата, ведно със законната лихва върху същата от настъпване на увреждането до окончателното й изплащане, и сумата 88.57 лв. обезщетение за забавено плащане, за периода от 02.07.2021 г. до 23.01.2022 г, на главницата 1574, 90 лв.

Твърди се неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 49 ЗЗД, при необоснованост на фактическите изводи и при допуснати съществени процесуални нарушения: необсъждане на всички оплаквания и доводи на ищцата, съдържащи се във въззивната жалба и неправилно разпределена доказателствена тежест. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за трите инстанции.

Подадени са отговори на касационната жалба от ответника Община - Габрово и от третото лице помагач на ответника РЕМО “Етър”, в които се излагат становища за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция, включително и юрисконсултско, съотв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: материалноправно легитимирана ли е общината да отговаря, на основание чл. 49 ЗЗД, за вреди, причинени заради необезопасени и необозначени като опасни участъци от имоти публична общинска собственост, предоставени за безвъзмездно управление от общината на юридически лица на общинска бюджетна издръжка, или в коментираната хипотеза е отговорно само юридическото лице, осъществяващо безвъзмездното управление на имота.

По поставения въпрос настоящият състав прие следното:

Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Управлението включва както дейности, свързани с начина на използване на вещта и с поддържането й с грижата на добър стопанин в състояние годно за употреба с оглед предназначението й, така и дейности по създаване на безопасни условия за ползване на вещта с оглед предназначението й, тъй като запазването здравето и живота на населението е основен общественият интерес.

За да изпълни изискването на чл. 11 ЗОС, общината е длъжна, като собственик на имотите, да упражнява контрол върху начина на управлението им и в случаите, при които те са предоставени за безвъзмездно управление на юридически лица на бюджетна издръжка на общината или на техни териториални структури, на основание чл. 12, ал. 1 ЗОС, или на други лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури, на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС. Предоставянето на имота общинска собственост за управление и ползване на юридическо лице на бюджетна издръжка на общината или негова териториална структура не освобождава общината от задължението да следи и осъществява контрол за спазване на разпоредбата на чл. 11 ЗОС, включително и на изискванията за създаване на безопасни условия за ползване на имота от населението с оглед предназначението му.Този извод следва и от нормата на чл. 12, ал. 6 ЗОС, според която, ако предоставеният за управление общински имот се използва в нарушение на чл. 11 ЗОС, имотът се отнема със заповед на кмета на общината.

Ако в резултат на неизпълнение на задължението на общината за упражняване на контрол за спазване изискванията на чл. 11 ЗОС, сред които и изискването за създаване на безопасни условия за ползване на имота от населението с оглед предназначението му, се причинят вреди на трети лица, общината отговаря пред третите лица на основание чл. 49 ЗЗД (независимо дали недвижимият имот се ползва от общинската администрация или е предоставен безвъзмездно за ползване на юридическо лице на бюджетна издръжка на общината или негови териториални структури). Отговорността е за виновно противоправно поведение на служители на общината, изразяващо се в противоправно бездействие - неизпълнение на законовите задължения по чл. 11 и чл. 12, ал. 6 ЗОС.

От друга страна, при безвъзмездно предоставяне на управлението на вещи общинска собственост на юридически лица на бюджетна общинска издръжка или на техни неперсонифицирани териториални структури, юридическото лице също следва да ползва имота при спазване изискванията на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗОС - в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона, с грижата на добър стопанин, в съответствие с предназначението на имота, за нуждите, за които е предоставен, и няма право да преотстъпва ползването на други лица (чл. 12, ал. 3 ЗОС). При управлението на имота следва да осигури и безопасното му ползване с оглед предназначението му. Ако в резултат на неизпълнение на това задължение бъдат причинени вреди на трети лица, то и юридическото лице, управляващо общинския имот, ще е отговаря пред третото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Отговорността на общината и на юридическото лице на бюджетна общинска издръжка към увреденото трето лице е солидарна, на основание чл. 53 ЗЗД, тъй като вредите са причинени от служители както на общината, така и на юридическото лице.

Поради изложеното, на поставения въпрос следва да се отговори в следния смисъл: общината е материалноправно легитимирана да отговаря, на основание чл. 49 ЗЗД, за вреди, причинени на трети лица, заради необезопасени и необозначени като опасни участъци от имоти публична общинска собственост, предоставени безвъзмездно за управление на юридическо лице на общинска бюджетна издръжка. Отговорността й е солидарна с отговорността на юридическото лице, на което е предоставено безвъзмездното управление на имуществото.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно.

Изводът на въззивния съд, че Община Габрово не отговаря, на основание чл. 49 ЗЗД, за вреди, причинени заради необезопасени и необозначени като опасни участъци от имоти публична общинска собственост, предоставени за безвъзмездно управление от общината на юридическо лице на общинска бюджетна издръжка - Регионален етнографски музей на открито “Етър”, както и че единствено легитимирано лице по иска е РЕМО „Етър“, а не общината, противоречи на материалния закон – на разпоредбите на чл. 11 и 12 ЗОС и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че общината отговаря солидарно с Регионален етнографски музей на открито „Етър“, управляващо имота – публична общинска собственост, което също не е изпълнило задължението си да управлява имуществото при спазване изискванията на чл. 11 ЗОС. Отговорността на общината и на юридическото лице на бюджетна общинска издръжка към ищцата е солидарна, на основание чл. 53 ЗЗД, тъй като вредите са причинени от служители както на общината, така и на юридическото лице. Увреденото лице може да насочи претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от увреждането към всеки от солидарните длъжници.

Налице са предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината.

Отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав на тази отговорност включва виновно противоправно действие или бездействие от лице, на което е възложено извършването на работа, и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.

По делото е установено, че теренът, върху който е разположен музеят, ведно с построените в него 40 броя обекти - сгради и съоръжения, е актуван като публична общинска собственост с АПУС № 1/29. 11. 2005 г. Констатациите в акта не са оспорени от никоя от страните и не са опровергани от събраните по делото доказателства. Със заповед № 1358/4. 07. 2016 г. на кмета на Община – Габрово теренът, ведно с построените в него сгради и съоръжения, е предоставен за безвъзмездно управление на ЕМО „Етър“, гр. Габрово, на основание чл. 12 от Закона за общинската собственост.

Като собственик на предоставения за безвъзмездно управление недвижим имот и съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 12, ал. 6 ЗОС, общината е била длъжна да следи и осъществява контрол за спазване изискванията на чл. 11 ЗОС, включително и за създаване на безопасни условия за ползване на имота с оглед предназначението му. Неизпълнението на това задължение поражда отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД спрямо увредените лица. Отговорността е за виновно противоправно поведение на служители на общината, изразяващо се в противоправно бездействие - неизпълнение на законовите задължения по чл. 11 и чл. 12, ал. 6 ЗОС, при което е допуснато необезопасяване и необозначаване като опасен на участъка от етнографския музей, на който е станал инцидентът, представляващ канал за отвеждане на вода с дълбочина около 1-1,20 м. и широчина около 0, 5 м., минаващ покрай една от алеите в музея на открито.

Налице е причинна връзка между противоправното поведение на служители на общината, причинените на ищцата телесни увреждания и породените от тях неимуществени и имуществени вреди. Вътреставното счупване в областта на латералния кондил на тибията (голям пищял) на лявата подбедрица, с импресия (понижаване на нивото) на тибиалното плато и разместване на костен фрагмент задно, оток и кръвоизлив в лявата коленна става, настъпило на 02.07.2021 г., в Регионален етнографски музейна на открито “Етър”, причинило на ищцата болки и страдания, както и разходи за болничен престой и лечение, е получено в резултат на падане на ищцата в описания участък от канала за отвеждане на вода.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят следните обстоятелства: брой, местонахождение и вид телесни увреждания; наложилото се оперативно лечение за открито наместване на счупените кости и фиксирането им със заключваща кондилна плака и седем винта; продължителността на лечебния и възстановителен период (около 7-8 месеца); интензитета на търпените болки и страдания (особено силни през първите четиринадесет дни и след операцията, при провежданите рехабилитации) и продължителността им – ищцата е търпяла болки в продължение на месеци след инцидента; неудобствата и ограниченията от обездвижването и затруднения при придвижването; наличието на негативни остатъчни последици за здравето на ищцата и липсата на пълно възстановяване; възрастта на ищцата към настъпване на инцидента – 57 г., обществено-икономическите условия към юли 2021 г., съдебната практика по сходни случи. При тези данни настоящият състав намира претендираната сума от 18000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените неимуществени вреди.

Налице са предпоставките на чл. 49 ЗЗД за уважаване и на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1574, 90 лв., която сума включва разходи за медицински изделия, необходими за извършване на операцията, и за болничен престой.

Възражението на общината за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е основателно. С поведението си – движение назад, с телефон в ръка и поглед напред, с цел да се направи снимка на група колеги, ищцата не е проявила достатъчно внимание и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването следва да се определи на 10 %, като размерите на обезщетенията следва да се редуцират до сумите 16200 лв. (обезщетението за неимуществени вреди) и 1417, 41 лв. (обезщетението за имуществени вреди).

Въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени за сумата 16200 лв., ведно със законната лихва от 2. 07. 2021 г. до окончателното й изплащане, и за сумата 1417, 41 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода 2. 07. 2021 г. – 23. 01. 2022 г. (преди подаване на исковата молба на 25. 01. 2022 г.) е отхвърлен за сумата 81, 08 лв., вместо което бъде постановено решение, с което посочените суми бъдат присъдени.

В останалата част въззивното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, Община – Габрово следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищцата сумата 6282 лв., представляваща 90 % от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, а на Адвокатско дружество „И. и Л.“ сумата 1952, 74 лв. - възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищцата във въззивното производство, на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищцата М. К. С. следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на Община – Габрово сумата 162 лв., представляваща 10 % от дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответника пред трите инстанции, чийто максимален размер възлиза на 540 лв. за всяка от инстанциите, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за заплащане на правната помощ.

Воден от изложеното Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 73 от 20.04.2023 г. по в.гр.д.№ 69/2023 г. на Окръжен съд-Габрово в частта потвърждаваща решение № 546 от 04.11.2022 г. по гр.д.№ 117/2022 г. на Районен съд-Габрово в частта, с която, предявените от М. К. С. срещу Община Габрово обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на Община – Габрово да заплати на М. К. С. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и за забавено плащане на обезщетението за имуществени вреди са отхвърлени за сумите: 16200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 2. 07. 2021 г. до окончателното й изплащане, 1417, 41 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 81, 08 лв. – обезщетение за забавено плащане на обезщетението за имуществени вреди за периода 2. 07. 2021 г. – 23. 01. 2022 г., както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община – Габрово, на основание чл. 49 ЗЗД , да заплати на М. К. С., ЕГН [ЕГН], сумата 16200 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от увреждане на здравето - вътреставно счупване в областта на латералния кондил на тибията (голям пищял) на лявата подбедрица, с импресия (понижаване на нивото) на тибиалното плато и разместване на костен фрагмент задно, оток и кръвоизлив в лявата коленна става, настъпило на 02.07.2021 г., в Регионален етнографски музей на открито “Етър”, в резултат на падане в необезопасен и необозначен канал за отвеждане на вода, ведно със законната лихва върху тази сума от 2. 07. 2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1417, 41 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медицински изделия и болничен престой за лечение на фрактурата, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 81.08 лв . - обезщетение за забавено плащане, за периода от 02.07.2021 г. до 23.01.2022 г, на главницата 1417,41 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 20.04.2023 г. по в.гр.д.№ 69/2023 г. на Окръжен съд-Габрово в останалата част.

ОСЪЖДА Община – Габрово, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. К. С. сумата 6282 лв., представляваща част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответна на уважената част от исковете, а на Адвокатско дружество „И. и Л.“, ЕИК [ЕГН], сумата 1952, 74 лв. - възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищцата във въззивното производство, на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, да заплати на Община – Габрово сумата 162 лв., представляваща част от дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответника пред трите инстанции, съответно на отхвърлената част от исковете.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: