Прекратяване на иск при приемане на вземането в производство по несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * списък на приети вземания

2

РЕШЕНИЕ

№ 333/02.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1566 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), чрез адв. П. Й. от БлАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 52/30.01.2023 г. , постановено по в. т. д. № 846/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено решение № 67/22.06.2022 г., постановено по т. д. № 153/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, с което е уважен предявеният от „Овергаз Мрежи“ АД срещу „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 368992,18 лв., представляваща продажна цена за доставен природен газ по Фактура № [ЕГН]/04.10.2018 г., Дебитно известие № [ЕГН]/31.10.2018 г., Фактура № [ЕГН]/01.11.2018 г. и Дебитно известие № [ЕГН]/10.01.2019 г., издадени въз основа на договор за предоставяне на услуги № СNТ-103082/18.05.2015 г. (този иск е отхвърлен над присъдената сума от 368992,18 лв. до пълния му предявен размер от 373389,19 лв.), респ. в частта, в която е уважен предявеният от „Овергаз Мрежи“ АД срещу „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) акцесорен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 103047,75 лв. - неустойка за просрочените задължения на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) към „Овергаз мрежи“ АД, изчислена към 17.09.2021 г. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е отхвърлен над присъдената сума от 368992,18 лв. до пълния му предявен размер от 373389,19 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловили неговата необоснованост. Счита, че в противоречие с правилата на логическото мислене въззивният съд е приел, че ищецът е доставил на ответника удостовереното в процесните фактури количество природен газ, макар и от събраните по делото доказателства да се установявало, че измервателните уреди на доставчика са били неизправни или по някаква причина не са работили правилно, респ. ищецът едностранно е извършил преизчисляване на реално потребните от ответника количества природен газ през м. 10. и м. 11.2018 г., като не е спазил уговорената в договора процедура, вследствие на което не е установено в процеса на доказване реалното количество доставен природен газ.

Ответникът оспорва касационната жалба в писмения отговор, като излага подробни правни съждения за законосъобразността на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел, че страните по делото са обвързани от договор за предоставяне на услуги № CNT-103082/18.05.2015 г. за разпределение и доставка на газ, като в изпълнение на поетите договорни задължения ищецът е доставил на ответника през м. 10.2018 г. и м. 11.2018 г. природен газ на обща стойност от 458 882,18 лв. с ДДС, за която сума са издадени фактура № [ЕГН]/04.10.2018 г. и фактура № [ЕГН]/01.11.2018 г., по които и след извършено частично плащане ответникът е останал да дължи сума в размер на 368992,23 лв. Тези фактури и дебитни известия (с изключение на дебитно известие №[ЕИК]/10.01.2019 г.) са били надлежно осчетоводени в счетоводствата на страните, включени са в отчетните им регистри и в справки-декларациите им по ЗДДС за съответния данъчен период, като въз основа на тях ответникът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правния извод, че е налице недвусмислено извънсъдебно признание освен за породеното задължение за престиране на уговорената продажна цена (удостоверена в процесните фактури), но и за получаване на стоката, предмет на доставката. Изяснил е, че в трайната и последователна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата съставлява доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в нея е описана стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните, време и място на издаване. Осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване - процесните фактури са издадени в изпълнение на сключения между страните договор, като в тях е удостоверена стоката, нейната стойност, начин на плащане, имената на продавача и купувача, както и количеството на доставения (разпределен/продаден) природен газ. Въз основа на тези правни съображения въззивният съд е приел за неоснователен правния довод на ответника, че не дължи претендираната сума, тъй като не е получил от ищеца отразените във фактурите количества газ (като неправилно измерени и самоволно определени от доставчика). Както било изяснено, включването на фактурите в дневника за покупки на ответника, както и фактът, че той е ползвал данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание както за съществуването на задължението за плащане на удостоверената във фактурата продажна цена, така и за доставката на отразеното в тях количество природен газ. Апелативният съд е приел за неоснователно и оплакването във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, а именно че той не се е съобразил с решение на Европейската комисия № С/2018 г./258/24.05.2018 г. по дело АТ.39816 - доставка на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа и на сключено между О. „Газпром Експрот“ и „Булгаргаз“ ЕАД, Допълнение № 13/2.03.2020 г. към Договор № 02-12-13/15.11.2012 г. за доставка на природен газ, като е изяснил, че този правен довод е релевиран във връзка с наведено от ответника в допълнителния писмен отговор възражение за прихващане. То обаче законосъобразно не било разгледано от първоинстанционния съд, тъй като е преклудирано - формулирано е в допълнителния отговор на исковата молба, като ответникът е поискал при пълно или частично уважаване на предявения иск да бъде извършено прихващане със сумата от 632000 лв., подлежаща на възстановяване като недължимо платена за доставка на природен газ за периода от 05.08.2019 г. до 31.12.2019 г. съгласно § 2, ал. 1,т. 1 от ПЗР на ЗД на ЗЕ (обн., ДВ, бр. 38/2020 г.). Въззивният съд е счел, че в допълнителния отговор не се твърди, а и по делото не се установява насрещно предявеното вземане да е съдебно потвърдено с влязло в сила решение или със заповед за изпълнение, поради което то би следвало да е заявено в срока по чл. 370 ГПК за отговор на исковата молба по делото (арг. т. 4 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл, възражението за прихващане било несвоевременно релевирано, поради което е недопустимо да бъде разгледано. Апелативният съд е приел, че съгласно тълкувателните разяснения в ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС преклудирано се явява и наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност – то не е релевирано с отговора на исковата молба, а в последното о. с. з. по делото. В този смисъл, като не го е разгледал, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради което като преклудирани заявените от ответника правопогасяващи вземането на ищеца възражения не са обсъдени във въззивното производство.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи, както и с оглед на обстоятелството, че ответникът не е установил, че е заплатил остатъка от уговорената в процесните две фактури (издадени въз основа на договор за предоставяне на услуги № CNT-103082/18.05.2015 г.) продажна цена, апелативният съд е обосновал правното съждение, че предявените осъдителни искове се явяват основателни в посочените в СИЕ размери. При съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции въззивният съд е потвърдил обжалваното решение на първоинстанционния съд.

С определение № 2086/04.07.2025 г. по т. д. № 1566/2023 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд въз основа на самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за проверка дали обжалваното решение е вероятно недопустимо поради отпадане на правния интерес от поддържане на предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД с оглед на обстоятелството, че паричните вземания, техен предмет, са предявени от ищеца в откритото производство по несъстоятелност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) по реда на чл. 685 ТЗ, включени са в списъка за приетите вземания по чл. 686 ТЗ, който на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е одобрен от съда по несъстоятелност – със съответните промени, с определение № 248/09.05.2025 г. и определение № 251/09.05.2025 г., обявени в ТР при АВ по партидата на несъстоятелния търговец на 12.05.2025 г. (чл. 637, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 693 ТЗ).

С определение № 3174/28.11.2024 г., постановено по настоящото дело, образуваното касационно производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ, чл. 693 ТЗ и чл. 692 ТЗ до постановяване на определение на основание чл. 692 ТЗ по т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, 9 с-в – с последиците по чл. 693 ТЗ, като впоследствие на основание чл. 230, ал. 1 ГПК с определение № 2086/04.07.2025 г. то е възобновено.

Установява се, че с писмо с вх. № 11240/16.06.2025 г. ОС-Благоевград е уведомил ВКС, че по т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, съдът се е произнесъл по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ с определение № 248/09.05.2025 г. и определение № 251/09.05.2025 г., обявени в ТР при АВ по партидата на несъстоятелния търговец на 12.05.2025 г.

При извършената проверка от съдията-докладчик от настоящия съдебен състав в ТР при АВ по партидата на несъстоятелния търговец се изяснява, че с определение № 251/09.05.2025 г., постановено по т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, е уважено възражение № 4901/13.04.2023 г., подадено от „КТБ“ АД (н.) срещу предявено вземане с вх. № 2963/08.03.2023 г. на „Копие“ АД в размер на 13 002 418 лв., прието от синдика на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) в производството по несъстоятелност и включено под № 6 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като на основание чл. 692 ТЗ е одобрен списъкът на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с изключение на включеното под № 6 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД вземане на „Копие“ АД в размер на 13 002 418 лв.

От определение № 248/09.05.2025 г., постановено т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, се установява, че е оставено без уважение възражение 4679/10.04.2023 г. на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) срещу предявените в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания на „НЕК“ ЕАД, включени под № 1 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), обявен на 06.04.2023 г. в ТР при АВ в общ размер от 941010,02 лв.; оставено е без уважение възражение № 4680/10.04.2023 г. на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) срещу прието вземане на „Булгаргаз“ ЕАД в размер на 1 106 381,10 лв., вписано под № 5 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД; уважено е възражение № 4900/13.04.2023 г. на „КТБ“ АД (н.) срещу предявено вземане на „ВГД Комерс“ ЕООД в размер на 2 384 715,40 лв., прието от синдика на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) и включено под № 7 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; допусната е промяна в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) по възражение на НАП относно определената поредност на удовлетворяване на вземанията на НАП, вписани под № 3 от списъка, като те трябва да се считат с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не с посочена в списъка поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; оставено е без уважение възражение на НАП в частта му, в която са оспорени вземанията на „КТБ“ АД (н.), включени в т. 3 от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), като на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е одобрен списъкът на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с изключение на вземане под № 7 от списъка на „ВГД Комерс“ ЕООД в размер на 2384715,40 лв.

При служебно извършената от съдията-докладчик справка в ЕИСС се установи, че въззивно решение № 349/31.05.2024 г., постановено по т. д. № 489/2023 г. по описа на САС, ТО, 13 с-в, с което е отменено първоинстанционното решение само в частта, в която на основание чл. 630, ал. 1, т. 1, предл. 3 ТЗ е определена началната дата на неплатежоспособността на несъстоятелния длъжник, а в останалата част то е потвърдено, е влязло в законна сила на 29.10.2024 г. – след постановяване на определение № 2808/29.10.2024 г. по к. т. д. № 1587/2024 г. на ВКС, І ТО, 2 състав, с което то не е допуснато до касационно обжалване.

При служебно извършена справка в ТР при АВ – по партидата на касатора „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н), се установи, че на 06.04.2023 г. е публикуван изготвеният по реда на чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ от временния синдик Списък на приетите вземания на кредиторите, в който под № 4 са описани предявените в откритото за „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н) производство по несъстоятелността вземания на „Овергаз Мрежи“ АД, предмет на настоящото исково производство, както следва: 1) сумата от 368992,18 лв., удостоверена във Фактура № [ЕГН]/04.10.2018 г., Дебитно известие № [ЕГН]/31.10.2018 г., Фактура № [ЕГН]/01.11.2018 г. и Дебитно известие № [ЕГН]/10.01.2019 г., издадени въз основа на Договор за предоставяне на услуги № СNТ-103082/18.05.2015 г.; 2) сумата от 103047,75 лв. - неустойка за просрочените задължения на „Топлофикация Петрич“ ЕАД към „Овергаз мрежи“ АД, изчислена към 17.09.2021 г. и 3) 20361,28 лв. – съдебни разноски в първоинстанционното производство.

В изпълнение на разпореждане № 37/22.03.2024 г. на съдията-докладчик по настоящото дело ОС-Благоевград е изяснил с писмо с вх. № 6417/12.04.2024 г., че по т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград е постъпила молба от „Овергаз Мрежи“ АД по чл. 685 ТЗ, като по делото не е подадено възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу приетото от синдика вземане на „Овергаз Мрежи“ АД.

Следователно, паричните вземания, които са предмет на настоящото исково производство, са включени в одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания, предявени в отритото производство по несъстоятелност срещу длъжника-касатор, като по силата на чл. 693 ТЗ те се смятат за приети в производството по несъстоятелност. Решението, с което срещу „Топлофикация Петрич“ ЕАД е открито производство по несъстоятелност, е влязло в сила.

Тъй като процесните парични притезания вече са предмет на универсално изпълнително производство, образувано за удовлетворяване на приетите по чл. 693 ТЗ вземанията на всички кредитори на несъстоятелния търговец, е отпаднал правният интерес на ищеца в настоящото исково производство за допускане на принудителното удовлетворяване на предявените парични притезания чрез помощта на държавната принуда в индивидуалното изпълнително производство, каквато е нормативната цел на исковия процес, образуван въз основа на осъдителен иск. При отпадане в хода на процеса на една от абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи пораждането и съществуването на процесуалното право на иск – правния интерес, за което и касационният съд следи служебно, исковото производство трябва да бъде прекратено, а постановените решения от въззивния и първоинстанционния съд обезсилени поради тяхната недопустимост (първоинстанционното решение само в частта, в която то е обжалвано; в останалата необжалвана част то е влязло в сила). В този смисъл е и правната норма, уредена в чл. 637, ал. 2 ТЗ, която предписва, че спряното исково производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ, какъвто е настоящият случай.

Тъй като пораждането и съществуването на вземанията, предмет на настоящото исково производство, са установени в образуваното производство по несъстоятелност на длъжника „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), именно касаторът трябва да понесе на основание чл. 77 ГПК съдебните разноски пред касационния съд, които са в размер на сумата от 9440,80 лв. – държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 693 ТЗ

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 52/30.01.2023 г. , постановено по в. т. д. № 846/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в, както и решение № 67/22.06.2022 г., постановено по т. д. № 153/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, в частта , в която на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) е осъдено да заплати на „Овергаз Мрежи“ АД сумата от 368992,18 лв., представляваща продажна цена за доставен природен газ по Фактура № [ЕГН]/04.10.2018 г., Дебитно известие № [ЕГН]/31.10.2018 г., Фактура № [ЕГН]/01.11.2018 г. и Дебитно известие № [ЕГН]/10.01.2019 г., издадени въз основа на договор за предоставяне на услуги № СNТ-103082/18.05.2015 г.; сумата от 103047,75 лв. - неустойка за просрочените задължения на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) към „Овергаз мрежи“ АД, изчислена към 17.09.2021 г., както и сумата от 20361,28 лв. – съдебни разноски, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“ ЕАД (н.), ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на ВКС сумата от 9440,80 лв. – съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.