Доказване с косвени доказателства на потребена ток при манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50109

гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа гр.д. № 1140 по описа за 2022 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Банков, против въззивно решение № 1614 от 1 ноември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1321/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 1071 от 2 март 2020 г., постановено по гр.д. № 5431/2018 г. по описа на Районен съд Варна, с което е прието за установено по отношение на дружеството, че П. С. С., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 8519 лева, представляваща начислена по фактура № [ЕГН]/27.03.2018 г. електрическа енергия за периода 09.02.2017 г. – 08.02.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място], [улица].

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50009 от 9 януари 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса, обусловил изхода на спора: допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства.

При отговора на въпроса следва да се има предвид разрешението, дадено в решение № 226 по гр.д. № 921/2010 г. по описа на ІV г.о., ВКС, което настоящия съдебен състав споделя. Приема се, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. В заключение, пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт.

Касационната жалба е основателна.

С въззивното решение е прието за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което дружеството продава на С. електрическа енергия срещу определена цена. На 08.01.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване, монтирано на обекта на С. в [населено място], [улица], при която електромерът е демонтиран и изпратен за проверка в Българския институт по метрология. От констативен протокол № 261/16.03.2018 г. на БИМ се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията; при осъществяване на метрологична експертиза е констатирано наличие на преминала електрическа енергия в тарифа 3-049558.7, която не е визуализирана на дисплея. На основание извършената проверка е изготвено становище от 23.03.2018 г. за начисляване на електрическа енергия, от което се установява, че е начислена общо 49558 кВТч енергия за периода 09.02.2017 г. – 08.02.2018 г., като стойността на посочената електроенергия е изчислена във фактура № [ЕГН]/27.03.2018 г. и възлиза на 8519 лева. От заключението на допуснатата от първоинстанционния съд техническа експертиза се установява, че средството за търговско измерване е в метрологична годност, че констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3 сочи извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез претарифиране по отделните тарифи, че препрограмирането осъществява прехвърляне на електрическа енергия в скрития регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща. Според заключението на назначената от въззивната инстанция комплексна техническа експертиза, показанията в регистър Т3 са възникнали след софтуерно въздействие върху паметта на процесния електромер, свързано с неправомерна параметризация и неправомерно отчитане на разходваната електрическа енергия, като не са налични данни за какъв период от време е въздействано на електромера преди демонтирането му. В откритото съдебно заседание вещите лица сочат, че не е възможно да се установи времето на манипулация на средството за търговско измерване, поради което и не е възможно да се отговори кога и кой абонат е потребил това количество. Освен това не може да се отговори на въпроса кога и кой е потребил начислената в регистър 3 електрическа енергия, защото не се съхраняват и не са налични записи на такава информация за процесното средство за търговско измерване.

От правна страна въззивният съд приема, че в случая се прилага нормата на чл. 183 ЗЗД – тъй като реално доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за търговски измерване, абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки, които не се дерогират от нормите на ЗЕ. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената електрическа енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Според въззивния съд, по делото не се установява на коя дата процесното средство за търговско измерване е било монтирано на обекта на С., нито дали към този момент регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за търговско измерване. Цитира се заключението по комплексната техническа експертиза, съгласно което не може да се установи кога точно е извършено претарифирането на електромера, както и от кога е започнало да се отчита количество електрическа енергия в невизуализирания регистър. Макар в протокола за монтаж № 1172380 действително да са посочени нулеви показания, те са само по нощна и дневна тарифа, а вещите лица в открито съдебно заседание заявяват, че не могат да бъдат категорични кога е натрупана електрическата енергия по скрития регистър, тъй като липсват записи. От друга страна, по делото се установява, че е напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само и единствено в регистър 1.8.3, като в действителност именно такава настройка е въведена за конкретното средство за търговско измерване, което отчита потребената енергия в неделните дни само по тази тарифа. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че не би могло да се установи със сигурност, че начислената електроенергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера след датата на монтажа му на адреса на потребление на ищеца. Поради това е счетено, че за С. не е възникнало задължение да заплати нейната цена на основание чл. 183 ЗЗД.

С оглед отговора на правния въпрос, касационният съд приема за неправилен извода на въззивната инстанция, че не би могло да се установи със сигурност, че начислената електроенергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера след датата на монтажа му на адреса на потребление на ищеца и за него не е възникнало задължение да заплати нейната цена. Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност при спазване на логическите и опитни правила, водят до противоположния извод. Процесната сума е начислена на потребителя след извършена на 08.01.2018 г. проверка на обекта му, за която на същата дата е съставен констативен протокол от служители на ответника. Електромерът е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. От констативния протокол на БИМ се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията, но при осъществяване на метрологична експертиза е констатирано наличие на преминала електрическа енергия в невизуализираната на дисплея тарифа ТЗ. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. От протокола за монтажа на електромера от 23.10.2014 г. се установява, че той е бил монтиран на обекта на ищцата с нулеви показания на тарифи Т1 и Т2, а на останалите тарифи (регистри) на електромера не са посочени показания. От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че наличието на показания в невизуализираната тарифа Т3 се дължи на неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи, при което се прехвърля ел. енергия в скрития регистър, който не се визуализира и не се заплаща. В съответствие с указанията на ВКС, при второто въззивно разглеждане на делото е назначена нова техническа експертиза с участието на вещо лице софтуерен инженер. Експертизата е посочила, че натрупаното количество ел. енергия не може да е в резултат на техническа грешка, че същото е възможно да бъде доставено за процесния период, както и че наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред, и по-точно в тарифната схема. В съдебно заседание вещите лица разясняват, че не може да се установи времето на извършване на тази манипулация на електромера, но със сигурност то е след монтажа му.

Имайки предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че отчетената в невизуализираната на дисплея на електромера тарифа ТЗ ел. енергия е доставена на ищеца и за него е възникнало задължението да я заплати съгласно правилото на чл. 183 ЗЗД. Прилагайки логическите и опитните правила, съдът намира за житейски оправдано да се приеме, че към момента на монтиране на новия електромер на 23.10.2014 г. с нулеви показания на двете видими тарифи, показанията и в третата невизуализирана тарифа ТЗ са били нулеви. О. там ел. енергия е могла да бъде доставена на обекта за една година, а невъзможността да се установи кога точно е доставена, е без значение, доколкото по делото не е установено уредът да е използван от друг потребител, да е подменян, да е свалян или върху него по друг начин да е въздействано преди демонтирането му. Поради това сумата от 8519 лв., начислена на ищеца с фактура № [ЕГН]/27.03.2018 г. като корекция за процесния период, е дължима и въззивното решение следва да бъде отменено, а предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен .

При този изход на спора на касатора се дължат 6620 лева за адвокатско възнаграждение за всички инстанции (определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и направените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение), както и 950,76 лева съдебни разноски за всички инстанции.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1614 от 1 ноември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1321/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. С., ЕГН [ЕГН], срещу „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК 103533691, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено спрямо дружеството, че С. не му дължи сумата от 8519 лева, представляваща начислена по фактура № [ЕГН]/27.03.2018 г. електрическа енергия за периода 09.02.2017 г. – 08.02.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място], [улица].

ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК 103533691, сумата от 6620,00 (шест хиляди шестстотин и двадесет) лева , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, както и сумата от 560,08 (петстотин и шестдесет цяло и осем стотни) лева , представляваща сторени съдебни разноски за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: