Последици от унищожаване на споразумение върху отказ от предявен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 30.05. 2022 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4357 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 60321 от 06.12.2021 г. е допусната до разглеждане молбата на П. В. Д. за отмяна на влязло в сила определение № 1377 /14.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1778 /2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6628 /30.06.2020 г. по гр.д. № 3912 /2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска.
Като основание за отмяна е посочено това по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят твърди, че след влизане в сила на въззивното определение е постановено решение по гр.д.№ 7958 /2020 г. на Пловдивски районен съд (ПРС), с което е уважен иск на молителя с правно основание чл.33 ЗЗД – унищожено е като сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условя споразумението, което е представлявало основание да направи отказа от иска. Молителят твърди, че съдебното решение е ново обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което представлява основание за отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване на делото поради отказ от иска. Молителят твърди, че по силата на чл.34 от ЗЗД волеизявлението му за отказ от иска следва да се счита за отпаднало с обратна сила. Молителят не твърди, че изявлението му за отказ от иска е опорочено и не излага доводи за това.
Ответникът по молбата за отмяна „И. А. Мениджмънт“ АД оспорва основателността на молбата.
По основателността на молбата настоящият състав намира следното:
С определение № 1377 /14.08.2020 г. по гр.д. № 1778 /2020 г. на Пловдивския окръжен съд, чиято отмяна се иска, е потвърдено определение № 6628 /30.06.2020 г. по гр.д. № 3912 /2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото (гр.д. № 3912 /2020 г. но ПРС).
Това дело е образувано по иск на П. В. Д. срещу „И. А. Мениджмънт“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100 (сто) лева, недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № 2245610, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Исковата молба е подадена от адв. Д. Г. Б., упълномощен от П. В. Д.. Същият адв. Д. Г. Б., е подал и молбата за отмяна, упълномощен от П. В. Д..
Веднага след като съдът е разпоредил да бъде изпратен препис от исковата молба и допълнителна молба на ищеца на ответника за отговор по чл.131 ГПК на съда е докладвано „заявление“ от П. В. Д. с вх. № от 29.06.2020 г. за отказ от иска. Съдържанието е следното: „С настоящото заявление и на основание чл.233 ГПК правя отказ от всички предявени по настоящото дело искове в тяхната цялост.“
Като е взел предвид молбата, първоинстанционният съд е постановил прекратяване на производството по делото поради отказ от иска.
П. В. Д. е обжалвал определението за прекратяване с довод, че отказът от иска направен в изпълнение на поето задължение по сключено между страните споразумение от 18.06.2020 г., което е представил с частната жалба и за което твърди, че е унищожаемо. Въззивният съд е потвърдил обжалваното определение с мотиви, че твърденията за унищожаемост на споразумението поради крайна нужда или явно неизгодни условия не могат да дадат отражение на законосъобразността на обжалвания акт, т.к. стоят извън предмета на въззивното производство (нямат значение за него, ирелевантни са за него).
С представеното с молбата за отмяна решение № 561570 / 26.05.2021 г. по гр.д.№ 7958 /2020 г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен иск на молителя П. В. Д. срещу „И. А. Мениджмънт“ АД с правно основание чл.33 ЗЗД – унищожено е като сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условя сключеното между тях на 18.06.2020 г. споразумение (за което се твърди, че е представлявало основание П. В. Д. да направи отказа от иска). В хода на производството молителят е представил препис от решението, върху който е отбелязано, че е влязло в сила на 23.06.2021 г.
Настоящият състав намира, че влязлото в сила решение представлява ново писмено доказателство за твърдяното от П. В. Д. в частното въззивно производство обстоятелство, че изявлението му за отказ от иска е в изпълнение на сключеното от него с ответника поради крайна нужда и явно неизгодни условия споразумение от 18.06.2020 г., с което е поел това задължение.
Както беше посочено, споразумението не е посочено като основание на отказа, но доколкото го предшества с няколко дни, може да се приеме за доказано твърдението на молителя, което той е направил и в частното въззивно производство, че отказът от иска е мотивиран от сключеното споразумение.
Това обстоятелство обаче не се отразява на законосъобразността на обжалваното определение, тъй като законът (ГПК) не предвижда никакви други предпоставки за отказ от иска, освен волеизявление на ищеца - не предвижда задължение за ищеца да сочи мотив (причина) за отказа си от предявения иск, нито да представя каквито и да било доказателства за това, нито предвижда задължения за съда, сезиран с разглеждането на спора, задължение да изследва мотивите (причините), поради които ищецът прави отказ от иска. Съдът не е оправомощен да ги изследва и в случаите, когато те са посочени, доколкото не се твърди или от представените документи не е видно, че ищецът е дете или недееспособно лице, нито пък отказът е направен от пълномощник без изрично пълномощно (съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 ГПК), нито пък от законен представител, за които освен изрично пълномощно, законът изисква действията да бъдат одобрени от съда (съгласно разпоредбата на чл.29, ал.5 ГПК). Следователно, дори и споразумението да беше представени по делото преди или едновременно с изявлението за отказ от иска, въз основа на него съдът не би имал правомощието да откаже да приложи последиците на направения отказ. Към това може да се добави, че в конкретния случай пред въззивния съд не е твърдяно споразумението да е унищожено, а само, че е унищожаемо.
Следователно мотивите на ищеца за отказ от иска са без правно значение за съда, който е бил сезиран да се произнесе по последиците от изявлението за отказ от иска с правно основание чл.233 ГПК. В този смисъл унищожаването на споразумението няма за пряка последица опорочаване на волеизявлението за отказ от иска и не е основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на определение за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска.
Влязлото в сила определение за прекратяване поради опорочен отказ от иска съобразно порока на волеизявлението може да бъде атакувано по реда на отмяната или по исков път. След като отказът от иска е направен в изпълнение на задължение по унищожена сделка, то поради съществуващата между тях връзка, отказът също може да е унищожаем по исков ред, или път молителят може да търси вреди, претърпени от този отказ. В случая няма твърдения за такива обстоятелства. Както е посочено по-горе, молителят не твърди, че изявлението му за отказ от иска е опорочено. Молителят твърди, че по силата на чл.34 от ЗЗД волеизявлението му за отказ от иска следва да се счита за отпаднало с обратна сила. Този довод е неоснователен, защото волеизявлението за отказ от иска представлява процесуално действие, с което ищецът се отказва от търсената искова защита, а не от материално право, поради което има за правна последица десезирането на съда от разглеждането на делото, а не отказ от материално право (няма за последица разпореждането с материално право).
От изложеното дотук следва извод, че соченото основание за отмяна не е осъществено и молбата за отмяна е неоснователна.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на ответника по молбата „И. А. Мениджмънт“ АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от изложеното и на основание чл.307,ал.2 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. В. Д. за отмяна на влязло в сила определение № 1377 /14.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1778 /2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6628 /30.06.2020 г. по гр.д. № 3912 /2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Осъжда П. В. Д. да заплати на „И. А. Мениджмънт“ АД сумата 300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.