Отмяна на влязло в сила решение поради незаконосъобразно призоваване чрез Държавен вестник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 74

гр. София, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря С. Т., като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4024 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

С определение № 32 от 12.02.2021 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал до разглеждане молбата вх. № 48468/12.08.2020 г. на Д. Р. Б. (идентична с Д. Р. С. и Г. Р. Т. съгласно представена декларация за идентичност на лице с различни имена), гражданка на САЩ и РБ, с ЕГН [ЕГН], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 3495 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 12935/2014 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявеният от М. Г. К. и З. Г. К. срещу Д. Р. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху най-югозападната част от собствения на ищците имот № * по КВС за землището на [населено място], обл. Пловдивска, която част е с площ от около 60 кв. м и попада между мисленото продължение на запад на северната граница на имот № *, част от стената по западната граница на имот № *, с дължина 8.14 м, оградата по южната граница на най-югозападната част от имот № *, с дължина 7.28 м, и масивната ограда по западната граница на имот № *, започваща от най-югозападната точка на този имот и достигаща до точката, в която се пресича с мисленото продължение в западна посока на северната граница на имот № *.

В молбата се излага, че въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен лист № 858/26.01.2016 г. и е образувано изп. дело № 20198230400355 на ЧСИ М. К..

Сочи се, че на 12.05.2020 г. Д. Р. С., чрез пълномощника си, получила покана за доброволно изпълнение, от която разбрала, че е осъдена да предаде владението на описаната по-горе част от 60 кв. м. Д. С. твърди, че срещу нея не е било водено гражданско производство, същата не е била призовавана на адреса си и не са й били връчвани каквито и да било съдебни книжа, по имотната й партида не е вписвана искова молба, нито е отбелязвано съдебно решение. Сочи, че не отговаря на действителността направената от съда по гр. д. № 12935/2014 г. констатация, че тя е чужда гражданка без адрес за призоваване в страната, като по този начин е било нарушено правото й на защита в гражданския процес. Излага, че в гражданското производство съдът не е изчерпал всички процесуални способи, не е направил съответните справки в публичните регистри. Съдебното решение е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като площта, която следва да бъде предадена, е определена на база свидетелски показания, дадени от бащата и първи братовчед на ищците. По делото не е назначавана и изслушвана експертиза, която да установи доколко са верни твърденията на ищците и доколко претендираната площ наистина попада в имота, владян от Д. Р. С. и Д. Р. Х. Липсва скица, която да е неразделна част от съдебното решение, заверена от съда, на която скица да е обозначена площта, предаването на владението на която се иска.

Молителката иска от съда да отмени решение № 3495/27.10.2015 г., постановено по гр. д. № 12935/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд, влязло в сила на 14.11.2015 г., и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания разглеждането на делото да започне от фаза изпращане на исковата молба за отговор по реда на чл. 131 ГПК.

От ответниците по молбата М. Г. К. и З. Г. К. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за недопустимост на молбата, както и за нейната неоснователност.

Калайджиеви твърдят, че не е спазен тримесечният срок по чл. 305 ГПК, както и че не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

В проведените открити съдебни заседания страните поддържат становищата си, съответно, от молбата за отмяна и отговора на същата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Визираното по-горе гр. д. № 12935/2014 г. е образувано по искова молба на М. Г. К. и З. Г. К. срещу Д. Р. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

В исковата молба ищците твърдят, че с нотариален акт № 175, том 66, дело № 16390/2008 г. придобили правото на собственост върху поземлен имот № * в землището на [населено място], община „Р.“, област П., с площ от 603 кв. м, осма категория, намиращ се в местността „С.“, при граници и съседи: имоти №№ * - на М. Г. К. и др., 11361 - залесена територия на МЗГ-Държавно лесничейство, 13350 - на М. Ф. Г., 13284 - на Д. Р. С. и др., и 13457 - полски път на Община „Р.“. Сочат, че ответницата е завладяла югозападната част от имота, оцветена в жълто на приложената към исковата молба скица, като я е присъединила към своя имот № * - съседен на процесния. Площта на тази част е около 60 кв. м. Югоизточната граница на владяната от ответницата част от имота на ищците е с дължина 7.28 м и се намира до стълбището към входа на имот *, североизточната граница е с дължина 8.14 м и представлява подпорна стена, по югозападната граница е направена двукрилна врата, северозападната граница е мисленото продължение на запад на общата граница между процесния имот и съседния имот № * и представлява масивна ограда от бетонови тухли. Осъществяваното от ответницата владение върху частта от чуждия имот е без правно основание.

В исковата молба е посочен следният адрес на ответницата: „село Х., област П., местност С., имот № *. Изпратената на този адрес призовка е върната в цялост с отбелязване на служител от кметството на [населено място], че в селото няма такова лице нито по постоянен, нито по настоящ адрес.

С разпореждане от 17.10.2014 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указание за представяне на удостоверение за адресна регистрация на ответника.

На 1.12.2014 г. по делото е постъпило удостоверение от МВР, Областна дирекция на МВР – П., отдел КИАД, съгласно което в автоматизираната информационна система на МВР не фигурират данни за постоянен и настоящ адрес на територията на Република България за Д. Р. С..

Налице са справки от 27.11.2014 г. в АИС „БДС“ и АИС „АРЧ“ за липса на намерени адресни регистрации на лицето.

В отговор на дадени указания от Районен съд – Пловдив, ищците са декларирали, че не им е известен адрес на ответницата в чужбина.

След така извършените процесуални действия по делото, първоинстанционният съд е призовал Д. Р. С. по реда на чл. 48 ГПК – чрез публикация в „Държавен вестник“, бр. 28/17.04.2015 г. и й е назначил особен представител по чл. 48, ал. 2 ГПК.

Особеният представител е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска, и се е явил в проведеното открито съдебно заседание, в което е пледирал за отхвърлянето му.

По настоящото дело е приложено копие на изп. дело № 20198230400355 на ЧСИ М. К., образувано по изпълнителен лист № 858/26.01.2016 г., издаден въз основа на влязлото в сила решение № 3495/27.10.2015 г. по гр. д. № 12935/2014 г. на Районен съд – Пловдив, с взискатели: М. Г. К. и З. Г. К., и длъжник: Д. Р. С.. В същото е налице нотариален акт № 54, том ІІІ, рег. № 7915, дело № 441/2003 г., с който Д. Р. С. е придобила (заедно с Д. Р. С.) собствеността на имот № 013284. От него се установява, че Д. Р. С. е с двойно гражданство – българско и американско, с ЕГН [ЕГН] , с посочен адрес в САЩ, както и такъв в РБ - [населено място], [улица]. В изпълнителното дело е приложена и справка от НБД „Население“ на лицето Г. Р. Т., ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. № 17.

Същевременно от изпълнителното дело може да се направи извод, че най-ранният момент, в който молителката е разбрала за първоинстанционното решение, е датата 3.05.2020 г. – когато е упълномощила адвокат М. Б. да я представлява пред съдебния изпълнител. Не са налице доказателства за по-ранно узнаване, лично или чрез упълномощено лице. Извод в това отношение не може да бъде направен и въз основа показанията на разпитаните пред ВКС свидетели С. Ц.-Р. и В. К., тъй като същите не съдържат никакви данни Д. Р. Б. (С.) да е била информирана, или да е могла да бъде информирана при полагане на дължимата грижа за това, преди 3.05.2020 г. за наличието на постановено срещу нея решение.

От така изложеното настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че молбата за отмяна е подадена в срок и е основателна. Съображенията му за това са следните:

Тъй като Д. Р. Б. (С.) е узнала за първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска, най-рано на 3.05.2020 г., до подаване на молбата за отмяна на 12.08.2020 г. не е изтекъл тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. В тази връзка съдът съобразява спирането на процесуалните срокове по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ДВ, бр. 44/2020 г.) - чл. 3, т. 1, за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.

От изложеното по-горе се установява, че в случая Д. Р. С. незаконосъобразно е била призована по реда на чл. 48 ГПК – чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, тъй като същата не се явява лице без регистриран постоянен или настоящ адрес. Като гражданка на Република България, тя е имала адресна регистрация, макар и на българските си имена – Г. Р. Т., което обстоятелство е останало неизвестно по делото поради недостатъчна активност на съда, който при така наличните данни по делото и предвид чуждестранните имена на ответницата, е бил длъжен да събере допълнителни данни за идентифициране на последната, включително чрез изискване на скица на притежавания от нея имот или справка в Агенцията по вписванията (както очевидно е действал съдебният изпълнител, установил успешно адресната регистрация на лицето).

Налице е, следователно, основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като молителката е била лишена от възможност да участва лично или чрез упълномощен от нея представител в процеса, поради непризоваването й на адреса по регистрация, а чрез съобщение в „Държавен вестник“. Това от своя страна е довело до представляването й от лице по чл. 29, ал. 3, във вр. с чл. 48, ал. 2 ГПК без да са налице предпоставките по чл. 48, ал. 1 ГПК (основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК).

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изпрати отново копие от исковата молба с приложенията й на ответницата – чл. 131, ал. 1 ГПК.

ВКС не дължи присъждане на разноски в настоящото производство. Същите следва да бъдат взети предвид от съда по исковото производство, съгласно изхода на спора (т. 4 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК влязлото в сила решение № 3495 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 12935/2014 г. на Районен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за разглеждане от друг съдебен състав на исковата молба на М. Г. К. и З. Г. К. срещу Д. Р. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като новото разглеждане следва да започне с надлежно връчване на ответницата на копие от исковата молба и приложенията й.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.