Отговорност на потребител при софтуерна намеса в електромер и скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50037

гр.София, 23.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1910/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50842/ 17.11.2022 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 82 от 02.03.2022 г. по гр.д.№ 233/ 2021 г., с което е прието за установено в отношенията между „Енерго - про продажби“ АД и Г. И. Ш., че Г. Ш. не дължи на „Енерго - про продажби“ АД сумата 12 929,46 лв, начислена по фактура № [ЕГН]/ 19.02.2019 г. за период 20.09.2017 г. - 19.09.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] с адрес на потребление [населено място], [община], и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Делото се разглежда от касационната инстанция за втори път, след като с решение на ВКС, ІІІ г.о. № 38/ 23.03.2021 г. по гр.д.№ 2048/ 2020 г. е отменено въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 244 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 1054/ 2019 г. и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане на спора от друг състав с указания по приложението на закона.

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правните въпроси „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?“; „Присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, материална доказателствена сила и валидно ли установява той обективираните в него факти? Длъжен ли е съдът да зачете това доказване при формиране на решението му спора, в случай че не е проведено оспорване на представения документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред?“.

По първия въпрос е налице трайно установена практика с решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 2991/ 2018 г., ІII г.о., по гр.д.№ 4160/ 2018 г., ІІІ г.о., по т.д.№ 1797/ 2020 г., ІІ т.о., по гр.д.№ 1845/ 2020 г., ІІІ г.о. и др. Според тази практика правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 ЗЗД. От това правило следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но по някаква причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока.

По втория въпрос също е налице трайно установена практика с решения на Върховния касационен съд, според която доказването на релевантните за разглеждания спор факти се осъществява в гражданския процес с предвидените и уредени в закона доказателствени средства. Свидетелстващият документ материализира удостоверително изявление на своя издател, като отразява неговото възприятие за фактите, които са възпроизведени в документа. Когато свидетелстващият документ е официален - издаден е от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и удостоверява изявления или действия, извършени от него или пред него, той се ползва с материална доказателствена сила и съдът е задължен да приеме, че удостоверените в документа факти са се осъществили. /вж. решение № 168/ 27.01.2017 г. по гр.д.№ 823/ 2016 г., I г.о./. А както е прието в решение № 50188/ 24.10.2022 г. по гр.д.№ 3760/ 2021 г., ІV г.о. и цитираното в него решение № 60223/ 18.08.2022 на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 598/ 2021 г., по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българския институт по метрология /БИМ/ действа като орган, на който по силата на чл.8 ал.1 ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа. При това се констатира факта на отчета, за което не е необходимо проверяващите да са наблюдавали реалното преминаване на съответното количество електроенергия през електромера, но последното произтича от факта на отчитането.

Обжалваното решение не съответства на така установената практика, защото въззивният съд е поставил, че правилата на чл.183 ЗЗД относно заплащането на цена по доставка са дерогирани от чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а на Закона за енергетиката и че протоколът на Българския институт по метрология от 31.01.2019 година, в който е констатирано отчетено количество енергия, преминала през скрита тарифа, няма удостоверителна сила. С оглед отговорите на правните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато, тези разрешения са дадени в нарушение на закона /материален и процесуален/, поради което по отношение на обжалваното решение са налице касационните основания по чл.281 т.3 пр.1 и 2 ГПК. Нарушението на материалния закон е особено съществено, защото въззивният съд в директно нарушение на правилото на чл.294 ал.1 изр.2 ГПК е пренебрегнал указанията по прилагането на закона, дадени му с решение на ВКС, ІІІ г.о. № 38/ 23.03.2021 г. по гр.д.№ 2048/ 2020 г. При връщане на делото за ново разглеждане от Великотърновски окръжен съд ВКС изрично е посочил, че софтуерното въздействие върху средство за търговско измерване, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл.183 ЗЗД . Въззивният съд може да не е съгласен с тези указания, но процесуалният закон го задължава да се съобрази с тях при новото разглеждане на делото. В обжалваното решение обаче отново е прието, че за отношенията в енергетиката ЗЗД не е приложим. Затова то следва да бъде отменено изцяло, а доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество.

По делото е установено, че за исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение по доставка и продажба на електрическа енергия, която ответникът доставял на ищцата на адрес на потребление, находящ се в [населено място], [община], с кл.№ [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. За измерване на количествата доставена електроенергия в този обект на 08.06. /без посочена година/ бил монтиран електромер фабр.№ ***, произведен през 2015 г., като видно от протокол за монтаж № [ЕГН] от същата дата електромерът е монтиран с нулеви показания за дневна, нощна и върхова тарифи. Неоснователно ищцата оспорва, че протоколът не касае монтажа на процесния електромер, а някакъв друг. Това възражение е направено за първи път в касационната жалба, то е фактическо и възможността за надлежното му заявяване е преклудирана. Освен това номера на електромера е изрично посочен в залепения върху протокола баркод на уреда, поради което няма съмнение точно кое средство за измерване е монтирано. На 19.09.2018 г. била извършена техническа проверка на този електромер, за която бил съставен констативен протокол /КП/ № 1701751/ 19.09.2018 г. Удостоверено е, че електромерът е демонтиран с показания по тарифи - 15.8.1 - 007102, 15.8.2. - 012244, 15.8.3. - 005469, 15.8.4. - 068548, поставен в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба и изпратен на БИМ за експертиза. Както проверката на електромера, така и съставянето на протокола били извършени в присъствие на ищцата, която подписала документа без възражения. На електромера била извършена експертиза в БИМ, като за резултатите от нея бил съставен КП № 128/ 31.01.2019 г. Констатирано било отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера, при извършената проверка за точността на електромера била отчетена грешка в рамките на максимално допустимата такава. При извършено софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 - 068548,3 kWh, която не се визуализирала на дисплея. В заключение било посочено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответства на технически характеристики. Въз основа на този протокол било изготвено становище за начисление на електроенергия от 18.02.2019 г. за начисляване допълнително общо количество енергия в размер на 68 548 kWh за периода от 20.09.2017 г. до 19.09.2018 г. За така начисленото количество енергия ответникът издал фактура № [ЕГН]/ 19.02.2019 г. на обща стойност 12 929,46 лв. с ДДС. От заключението на приетата от първоинстанционния съд техническа експертиза е видно, че при софтуерно прочитане на паметта на процесния електромер се установяват показания в регистър 15.8.1 - 007102,1, в регистър 15.8.2. - 012247,4, в регистър 15.8.3. - 005481,6, в регистър 15.8.4. - 068548,3 и в регистър 15.8.0 - 093379,4. Не било възможно да се установи на какво се дължи наличието на показанията в регистър Т4, нито да се извлече информация за настъпили събития в минали периоди. От заключението на приетата при второто въззивно разглеждане на спора техническа експертиза се установява, че върху паметта на процесния електромер било осъществено неправомерно софтуерно въздействие, без да може да се установи кога е станало това. Не било възможно отчетът в регистрите да се дължи на грешка, изключваща човешко поведение. С голяма вероятност отчетената в регистър Т4 енергия е преминала през електромера, без да може да се установи кога е станало това, но е технически възможно това да е станало за претендирания от ответника период. Вещите лица не са остойностили отчетеното в регистър Т4 количеството енергия, тъй като за различните части от исковия период действали различни цени, а електромерът не бил смарт и не отчел кога е начислена преминалата през скрития регистър енергия.

Неоснователно ищцата поддържа, че от заключението на приетата от въззивния съд експертиза било видно, че цифровият запис в регистър Т4 не представлявал реално преминала и измерена енергия и че причините за записа можели да бъдат от техническо естество, а не да се дължат на човека намеса. Напротив, експертите изрично са изключили възможността записът в скрития регистър да се дължи на технически причини, а не на човешка намеса. Освен това те са заключили с голям процент вероятност, че записът представлява отчет на реално преминала енергия, а доколкото същото е посочено в протокола на БИМ, официалното удостоверяване не е опровергано и следва да се приеме, че става въпрос за реално доставена, но незаплатена електроенергия. Основателно е единствено възражението, че не е установено дали за посочения във фактурата период е доставено цялото количество отчетена в регистър Т4 енергия. Лицето, което претендира едно вземане, носи тежестта да докаже всичките си твърдения, с които обосновава възникването на спорното право, включително за периода от време, в който е доставял енергия на длъжника си и за размера на вземането си. В случая това е невъзможно, тъй като нито пред първата инстанция, нито пред въззивния съд е прието експертно заключение за цената на доставената и отчетена по регистър Т4 електроенергия в обекта на ищцата, а вещите лица са посочили, че не са в състояние да я остойностят.

Въз основа на изложеното съдът приема, че ответникът е доказал основанието на вземането си /за цена на доставена, но незаплатена за съответния период електроенергия в обекта на ищцата/, но не е доказал неговия размер. В този случай предявеният иск не може да бъде отхвърлен – той следва да бъде уважен в размер, определен по усмотрение на съда или въз основа на заключение на вещо лице /чл.162 ГПК/. Втората алтернатива е невъзможна, тъй като по делото вече е прието експертно заключение, в което вещите лица са заявили, че не е възможно да остойностят отчетената в регистър Т4 и доставена в обекта на ищцата енергия. Затова съдът взема предвид възможно най-ранната дата на монтаж на електромера – 08.06.2015 г. /удостоверената в протокол дата на монтажа е 08.06., а уредът е произведен през 2015 г./, датата на демонтажа /19.09.2018 г./ и определената от КЕВР цена за технологичен разход на електроенергия /загуби, който не може да се установи в какъв период са настъпили/ и определя вземането за посочения във фактурата период в размер 4 000 лв, за която сума предявеният иск е неоснователен. За разликата следва да бъде признато в отношенията между страните, че вземането не съществува, като според това разрешение на съда следва да се разпредели и отговорността за разноските по делото.

Възраженията за прекомерност на платеното на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение са неоснователни, тъй като сложността на делото не е малка. Показателен за това е фактът, че делото се решава едва след второто му касационно разглеждане. С оглед изхода от спора, ищцата има право на 3 588 лв от общо сторени разноски в размер 5 200 лв. Ответникът е извършил разходи общо 12 530,78 лв за всички инстанции и има право на 3 885 лв от тях. След компенсация ответницата остава да дължи на ищеца 297 лв, която сума следва да бъде осъдена да му заплати.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 82 от 02.03.2022 г. по гр.д.№ 233/ 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. И. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], против „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 103533691 , че Г. И. Ш. не дължи на „Енерго - про продажби” АД сумата 8 929,46 лв – част от сумата 12 929,46 лв, начислена по фактура № [ЕГН]/ 19.02.2019 г. за период 20.09.2017 г. - 19.09.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] и с адрес на потребление [населено място], [община], като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че не се дължи разликата от 4 000 лв.

ОСЪЖДА Г. И. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], да заплати на „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 103533691, 297 лв (двеста деветдесет и седем лева) разноски за производството във всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: