Отмяна на влязло в сила решение при твърдение за прехвърлено вземане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр. дело № 3531 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна вх.№ 261642 от 25.05.2022 г., подадена от Д. П. П. чрез адвокат И. П. от АК – П. срещу Решение № 260186 от 29.10.2020 г. по гр.д.№ 1685/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, което е потвърдено с окончателно въззивно Решение № 22 от 25.05.2021 г. по в.гр.д.№ 287/2021 г. по описа на ОС – Пазарджик.

Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответника по молбата „Момчил Момчилов” ЕООД чрез адвокат Г. Н. от АК - П., в който се оспорва допустимостта на молбата за отмяна. Моли същата да бъде оставена без разглеждане. Претендира разноските за защита пред ВКС.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 4146 от 21.10.2022 г.

След преценка на данните по делото, наведените доводи и представените доказателства, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

С потвърденото от ОС – Пазарджик първоинстанционно решение е унищожен на основание чл. 56, ал. 1 ЗН по отношение на „Момчил Момчилов” ЕООД извършеният от Д. П. П. отказ от наследство, останало от покойния му баща П. Д. П., починал на 19.08.2016 г., вписан в особената книга на Районен съд Пазарджик под № 106/2016 г. с Определение № 2086 от 26.08.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 3016/2016 г. по описа на РС - Пазарджик. Районният съд е съобразил, че искът по чл. 56, ал. 1 ЗН е конститутивен и представлява развитие на идеята на чл. 133 ЗЗД - цялото имущество на длъжника, включително и това, което би получил по наследство, да служи за удовлетворение на кредитора. Този иск представлява и частен случай на общия Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относително недействителни по отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, като за разлика от него, при иска по чл. 56 ЗН субективният елемент (знание за увреждането) не се изисква. Унищожаването на отказа е относително - то е по отношение само на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. Тъй като в интерес на длъжника е да установи, че кредиторът може да се удовлетвори от имуществото му, в негова тежест е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора въпреки отказа. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗН предявяването на иска е скрепено със срок - едногодишен срок от узнаването, но не по-късно от три години от отказа. В случая е прието за установено, че А. Х. (управител на „Момчил Момчилов” ЕООД) е узнала за отказа от наследство в средата на месец юли 2018 г. и предявяването на иска на 22.04.2019 г. предхожда изтичането на срока по чл. 56, ал. 2 ЗН. Дружеството е доказало, че е кредитор на Д. П. П., който има задължения, възникнали преди датата на отказа, за удовлетворяването на които е образувано изп.д.№ 779/2018 г. по описа на ЧСИ Г. З. с район на действие ОС – П., както следва: 166 245 лв. главница; 120 265,14 лв. законна лихва за периода от 24.02.2012 г. до 04.04.2019 г.; 13 325 лв. присъдени разноски и 11 151,54 лв. разноски в изпълнителното производство, дължими към 04.04.2019 г. С отказа от наследството, останало от покойния му баща, Д. П. П. е намалил имуществото, от което кредиторът му би могъл да се удовлетвори. Всяко едно намаляване или обременяване на длъжниковото имущество застрашава удовлетворяването на кредиторите. Средство за защита в такива случаи представлява искът по чл. 56, ал. 1 ЗН. Същевременно, доколкото отмяната на отказа от наследство представлява значителна намеса в правната сфера на наследника, то същата се допуска само при необходимост и при установяване на изрично предвидените в закона предпоставки. Преценката за наличието на тези предпоставки е свързана със съпоставяне на стойностите на собственото на длъжника-наследник секвестируемо имущество и размера на неговата задлъжнялост, както и дали е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника, които са предявили вземанията си. По делото не са били ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че Д. П. П. има и друго имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Последният не е противопоставил и възражения в тази насока. Съответно – прието е, че ответникът не притежава друго имущество, достатъчно да удовлетвори кредитора. Доколкото (за разлика от иска по чл. 135 ЗЗД) при конститутивния иск по чл. 56 ЗН не е необходимо да се доказва знанието за увреждане от страна на длъжника, прието е, че в случая са налице всички япредпоставки за уважаване на предявения иск за унищожаване на отказа от наследство на Д. П. П., с което на „Момчил Момчилов” ЕООД ще се предостави възможност да събере вземането си от наследственото имущество.

С молбата за отмяна се поддържа, че след влизане в сила на атакуваното решение, на 13.04.2022 г. Д. П. П. е получил съобщение по изп.д.№ 102/2014 г. на ЧСИ Г. Т., след което извършил справка по делото. Така, след приключване на производството по иска по чл. 56 ЗН, молителят установил, че към 07.03.2019 г. (преди предявяването на исковата молба по чл. 56, ал. 1 ЗН) ищецът „Момчил Момчилов” ЕООД вече не се е явявал негов кредитор, тъй като се е разпоредил с вземането си (послужило като основание за предявяването на иска), прехвърляйки го на трето лице – „ГХ 2012” ЕООД. Счита, че това обстоятелство е относимо към процесуалната допустимост на иска по чл. 56, ал. 1 ЗН и обосновава извод за отсъствие на правен интерес за „Момчил Момчилов” ЕООД. Представя документи във връзка с твърденията си, с оглед което настоящият състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК .

На първо място следва да се подчертае, че производството по гл. ХХІV от ГПК е уредено като способ за защита срещу неправилни, а не срещу нищожни или недопустими съдебни решения. По тази причина принципно е невъзможно отмяна да се постанови по аргументи, относими към валидността и/или допустимостта на съдебния акт. В случая, предвид мотивите към т. 2 от ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК (съгласно които признаването или отричането на вземането на кредитора рефлектира не върху допустимостта, а върху основателността на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, частен случай на който е иска по чл. 56, ал. 1 ЗН), ВКС приема, че доводите на молителя следва да бъдат обсъдени по същество, защото касаят именно основателността, а не допустимостта на иска по чл. 56, ал. 1 ЗН.

С молбата за отмяна е представено Съобщение за насрочване на публична продан с изх.№ 4191 от 13.04.2022 г., съставено по изп.д.№ 102/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Т. (№ *, район на действие ОС – П.). С този документ молителят свързва момента на узнаване на поддържаното с молбата обстоятелство, че преди завеждането на исковата молба по чл. 56, ал. 1 ЗН „Момчил Момчилов” ЕООД е прехвърлил цялото свое вземане на трето лице – „ГХ 2012” ЕООД. Счита, че това обстоятелство се установява от Съобщение за присъединяване на взискател с изх.№ 2565 от 07.03.2019 г., съставено по изп.д.№ 102/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Т. и Удостоверение по чл. 456 от ГПК с изх.№ 3436 от 01.03.2019 г., съставено по изп.д.№ 779/2018 г. по описа на ЧСИ Г. З. (№ *, район на действие ОС – П.). Съгласно удостоверението по чл. 456 от ГПК „ГХ 2012” ЕООД е взискател по изп.д.№ 779/2018 г. по описа на ЧСИ Г. З., което е образувано въз основа на Изпълнителен лист от 27.02.2012 г., издаден от РС – Пазарджик на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл. 417 ГПК) по гр.д.№ 772/2012 г. на РС – Пазарджик; посочено е, че задължението възлиза на сумата 309 372,90 лв. и включва 166 245 лв. главница; 118 695,05 лв. законна лихва за периода от 24.02.2012 г. до 01.03.2019 г.; 13 325 лв. присъдени разноски и 11 107,85 лв. разноски в изпълнителното производство, дължими към 01.03.2019 г. Съгласно съобщението за присъединяване на взискател, с разпореждане от 07.03.2019 г. на ЧСИ Г. Т., „ГХ 2012” ЕООД е присъединено като взискател по изп.д.№ 102/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Т. за вземанията от 166 245 лв. главница; 118 695,05 лв. законна лихва за периода от 24.02.2012 г. до 01.03.2019 г.; 277,08 лв. законна лихва за периода от 02.03.2019 г. до 06.03.2019 г. и 11 107,85 лв. разноски по изп.д.№ 779/2018 г. на ЧСИ Г. З.. Представени са също преписи от Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 27.02.2012 г., които два документа са издадени по гр.д.№ 772/2012 г. на РС – Пазарджик.

Заповедта и изпълнителният лист легитимират като кредитор на длъжника Д. П. П. дружеството „Иван Георгиев 72” ЕООД. Страните не спорят, че вземането, за което са издадени заповедта и изпълнителния лист е цедирано от „Иван Георгиев 72” ЕООД на „М6” АД на 20.08.2012 г., а от „М6” АД – на „Момчил Момчилов” ЕООД на 10.01.2014 г. По делото не е представен договор за цесия, по силата на който „Момчил Момчилов” ЕООД да е прехвърлил вземането си на „ГХ 2012” ЕООД; не се твърди и не е представено и доказателство за извършено уведомяване на длъжника Д. П. П. по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че негов кредитор за вземането, предмет на заповедта и изпълнителния лист е „ГХ 2012” ЕООД. Отсъствието на доказателства в този смисъл мотивират ВКС да приеме, че не е налице основание да се формира друг извод по въпроса има ли ищеца по гр.д.№ 1685/2019 г. на РС – Пазарджик качеството кредитор на Д. П. П., различен от извода, формиран с атакуваното влязло в сила решение. С оглед съдържанието им, сами по себе си представените съобщение за присъединяване на взискател с изх.№ 2565 от 07.03.2019 г. и удостоверение по чл. 456 от ГПК с изх.№ 3436 от 01.03.2019 г. служат като доказателство единствено за извършените от съответните частни съдебни изпълнители действия, но не и за основанието на което са осъществени, още по-малко, че като такова основание са послужили документи за извършен от „Момчил Момчилов” ЕООД в полза на „ГХ 2012” ЕООД акт на разпореждане с вземането.

Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по молбата следва да се присъдят направените разноски за защитата пред ВКС. Искането на „Момчил Момчилов” ЕООД е основателно и доказано за сумата от 1 200 лв., видно от Договор за правна защита и съдействие от 08.08.2022 г. (л. 28).

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 261642 от 25.05.2022 г., подадена от Д. П. П. чрез адвокат И. П. от АК – П. срещу Решение № 260186 от 29.10.2020 г. по гр.д.№ 1685/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, което е потвърдено с окончателно въззивно Решение № 22 от 25.05.2021 г. по в.гр.д.№ 287/2021 г. по описа на ОС – Пазарджик.

ОСЪЖДА Д. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на „Момчил Момчилов” ЕООД сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: