Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2025
Неналични парични средства не формират значително несъответствие при отнемане на имущество
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Антикорупционната комисия иска отнемане на парични суми и намерени при обиск средства от физическо лице. Въззивният съд е уважил частично иска за намерените 9 080 лв., като е пресметнал значително несъответствие чрез включване на всички преминали по банкови сметки суми. Върховният касационен съд отменя това решение и отхвърля иска изцяло, тъй като преминалите, но неналични в края на периода средства не представляват имущество.
Какво приема съдът
Парични средства, преминали по банкови сметки, които са изтеглени и не са налични в края на проверявания период, не представляват „имущество“ и не участват при определянето на „значително несъответствие“, поради което не подлежат на отнемане в полза на държавата.
Приложени разпоредби
- чл. 107 ЗПКОНПИ
- чл. 142, ал. 2, т. 1 ЗПКОНПИ
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 38 ЗАдв.
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
КОНПИзначително несъответствиеотнемане на имуществобанкови сметкиненалични средстваразноски
Текстът на акта
Ключови фрази РЕШЕНИЕ № 193 гр. София, 03.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател: Мария Иванова Членове: Даниела Стоянова Таня Орешарова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20228002104570 по описа за 2022 година Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ чрез държавен инспектор в ТД – Велико Търново, както и по касационна жалба на Д. Д. А., чрез адв. Г., срещу решение №99 от 18.07.2022г по в.гр.д. №53/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново. С последното е потвърдено решение № 260093 от 12.05.2021 г., по гр.д. № 189/2020 г. на Окръжен съд Плевен за отхвърляне на предявените от касатора против Д. Д. А. и М. С. Г., искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, в общ размер на 365 330,60лв . по отношение на Д. Д. А. и в размер на 26 307,54лв . по отношение на М. С. Г., подробно посочено в решението какво включва, както и с посоченото решение е отнета в полза на държавата от Д. Д. А. сумата от 9 080лв.-парични средства, намерени и иззети по досъдебно производство №296/2018 г. по описа на ГД „БОП“ МВР/прокурорска преписка №1924/2018 г. по описа на Спец. прокуратура София, съгласно протокол за обиск от 28.03.2018 г. и протокол за претърсване и изземване от 29.03.2018 г., одобрен по ч.н.д. №317/2018 г. на РС Плевен, на основание чл.142, ал.21 т.1, вр. връзка с чл.147, чл.141 от ЗПКОНПИ. С определение №3898 от 16.08.2024 г. на настоящият състав на ВКС, поради частичен отказ от исковете от ищеца- КОНПИ е обезсилено въззивно решение № 99 от 18.07.2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по в.гр. д. №53/2022 г., както и потвърденото с него решение № 260093 от 12.05.2021 г. на Окръжен съд – Плевен, по гр. д. №189/2020 г., в частите, с които са отхвърлени предявените от КОНПИ искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество както по отношение от Д. Д. А. на следното имущество: сумата от 10 243 лева - представляваща вноски на каса от титуляра на многофакторен спестовен влог в лева с IBAN ***, открит в „У.К.Б.“ АД; сумата от 212 435,30 лева - вноски на каса/входящи преводи от трети лица по многофакторен спестовен влог в лева с IBAN ***; сумата от 36 405,44 лева - вноски на каса/входящи преводи от трети лица по спестовна сметка с IBAN *** в „Б.П.Б.“ АД; сумата от 14 035 евро с левова равностойност 27 450,07 лева - входящи преводи от трети лица по спестовна сметка в евро с IBAN *** в „Б.П.Б.“ АД; сумата от 78 796,79 лева - облага от престъпна дейност съгласно данни от наказателното производство по прокурорска преписка № 1924/2018 година по описа на Специализираната прокуратура София (досъдебно производство № 296/2018 година по описа на ГД БОП МВР, така и от М. С. Г., както следва: сумата в размер на 564,92 лв., представляваща входящ превод от трето лице по разплащателна сметка в лева с № *** в „У.К.Б.“АД; сумата в общ размер на 13 062,70 лв., представляваща погасителни вноски по кредит- овърдрафт по разплащателна сметка в лева с № *** в „П.“ ЕАД; сумата в общ размер на 2 296,28 лв., представляваща погасителни вноски по потребителски кредит по разплащателна сметка в лева с № *** в „П.“ ЕАД; сумата в размер на 100 лв., представляваща вноска на каса от титуляра по разплащателна сметка в лева с № *** в „П.“ ЕАД; сумата в общ размер на 2 500 лв., представляваща входящи преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева с № *** в „П.“ ЕАД; сумата в общ размер на 787,42 лв., представляваща погасителни вноски по стоков потребителски кредит № *** г., отпуснат от „У.К.Ф.“ ЕАД; сумата в общ размер на 214,99 лв., представляваща погасителни вноски по стоков потребителски кредит № *** г., отпуснат от „У.К.Ф.“ ЕАД и сумата в общ размер на 2 154,23 лв., представляваща погасителни вноски по паричен потребителски кредит № *** г., отпуснат от „У.К.Ф.“ ЕАД. В тази част производството по предявените от Комисията искове срещу Д. Д. А. и М. С. Г. за отнемане на така посоченото незаконно придобитото имущество е прекратено и определението е влязло в сила. В частта, с която с решението си Апелативен съд-– Велико Търново, е потвърдил, постановеното първоинстанционно решение, в отхвърлителната част за отнемане от М. С. Г. на сумата от 4 627лв., парична равностойност на отчужден след периода на проверката лек автомобил марка “Х.“, модел ***, с рег.№ *** не е допуснато касационно обжалване и въззивното решение е влязло в сила. Със същото определение №3898 от 16.08.2024 г. настоящият състав на Върховен касационен съд е допуснал касационно обжалване само по касационната жалба на Д. Д. А. на въззивното решение №99 от 18.07.2022 г., на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по в.гр.д. №53/2022 г. в уважената част за отнемане в полза на държавата на основание чл.142, ал.2, т.1, във вр. с чл.147, във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ от Д. Д. А. сумата в общ размер на 9 080лв, представляваща парични средства, намерени и иззети по ДП №296/2018 г. по описа на ГД“БОП“-МВР, Пр.Пр.№1924/2018 г. по описа на СпП, гр.София, съгласно протокол за обиск от 28.03.2018 г. и протокол за претърсване и изземване от 29.03.2018 г., одобрен по ч.н.д. №317/2018 г. по описа на РС Плевен. За да потвърди първоинстанционното решение в уважената част въззивният съд е прел, че ответникът Д. Д. А. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 2, точка 3, ал. 1, точка 2 и точка 5, предложение второ, във връзка с чл. 198, ал. 1, предложения първо и второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по НОХД № 3066/2019 година по описа на Специализиран наказателен съд, които са сред посочените в чл. 108, ал. 1, точка 7 от ЗПКОНПИ. След получено в Комисията уведомление от Специализираната прокуратура София е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за периода от 18.05.2008 г. до 18.05.2018 г. срещу ответника Д. Д. А. и М. С. Г., с която проверяваното лице е във фактическо съжителство. С Решение от 12.02.2020 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и е подадена исковата молба срещу ответниците за отнемане на незаконно придобито имущество, сума от общо 374 410,60лв. спрямо Д. Д. А., а спрямо М. С. Г. от 26 307,54лв. От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства въззивният съд е приел, че Д. Д. А. и М. С. Г. са съжителствали съвместно на съпружески начала от месец декември 2016 година и няма категорични данни преди това двамата да са се грижили за общо домакинство. В тази връзка е приел, че не е установено фактическо съжителство между посочените лица от 18.09.2014 г., както е твърдяла Комисията и което не е установено при условията на главно и пълно доказване. Посочено е, че краят на периода на проверката е 18.05.2018 г., като на 28.03.2018 г. Д. Д. А. е задържан от органите на МВР. Направил е заключение, че фактическото съжителство на съпружески начала между ответниците не е продължило повече от две години, съобразно пар.1, т.18 от ДР на ЗПКОНПИ и поради това не може да се направи заключение, че се касае за имущество, придобито от лица във фактическо съжителство по смисъла на посочения закон. Въззивният съд е приел вариант четвърти по приложение № 3 към заключението на съдебносчетоводната експертиза, приета в първоинстанционото производство, със съответни корекции и след приспадане от имуществото на проверяваното лице на сумата от 78 796,79лв. / посочена като представляваща „облага от извършеното престъпление“ по внесения обвинителен акт, без да има данни наказателното производство срещу Д. А. да е приключило с влязъл в сила съдебен акт/ и при отчитане, че при този вариант на експертизата е съобразено фактическото съжителство между Д. Д. А. и М. С. Г. за времето от 27.12.2016 г. до 28.03.2018 г. Посочено е, че след приспадане на сумата от 78 796,79лв. стойността на имуществото е 311 212,19лв., а при вариант 4 по Приложение №5 при друг период на съжителството след приспадане на същата сума стойността на имуществото е 308 051,13лв. Констатирано е, че за релевантния период доходите, приходите и източниците на финансиране на проверяваните лица са общо в размер на 62 379,27 лева; обичайни и извънредни разходи – 91 877,35лева; нетен доход от - 29 498 лева; а имуществото / в което са включени всички парични вноски по влогове, кредити, преводи по банкови сметки от титуляра и от трети лица, преминали и неналични в края на периода/ е от 311 212,12лв. и несъответствието между имуществото и нетния доход е 281 714,11лв. Поради което е прието, че съобразно пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ значителното несъответствие надвишава 150 000лв. за целия проверяван период и на отнемане подлежи сумата от 9080лв. намерена и иззета по досъдебното производство и единствената налична при ответника и за която не е доказано, че касае законно придобито имущество. В останалата част е прието, че исковете за отнемане в полза на държавата на имущество /с обща цена от 365 330,60лв./ и което касае отнемане на парични суми, неналични към датата на иска за отнемане по отношение на Д. Д. А. и изцяло по отношение на М. С. Г. са неоснователни и недоказани. Прието е, че не се твърди и няма данни в края на периода на проверката в имуществената сфера на ответниците да са налични посочените парични суми по влогове, входящи преводи и преводи от трети лица, както и не са придобити от ответниците недвижими имоти през проверявания период, а МПС, придобито от ответницата е отчуждено. В касационната жалба на Д. Д. А. се съдържат оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност и необоснованост на въззивното решение след като не са обсъдени възраженията на ответника, че са взети в предвид и като имущество на проверяваното лице сумите, преминали по сметките и неналични, но на база на същите, като част от имуществото с оглед на заключението на вещото лице неправилно е определено значителното несъответствие. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска за отнемане на посочената сума. В открито съдебно заседание касаторът, чрез адв. Г. и адв. Ц. поддържа касационната жалба и претендира за разноските по делото, включително и да се определи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. В отговор и в депозирана писмена защита, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ТД – Велико Търново, чрез М. М., началник отдел, оспорва касационната жалба. Смята, че следва да се потвърди въззивното решение, в частта, с която е уважен предявеният иск, като се отнесат паричните средства по банковите сметки, независимо, че не са налични към разходната част на анализа. При основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване е допуснато, за да се провери съответствието на въззивното решение в обжалваната от касатора част с приетото в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за неналичните парични средства, извършени вноски по сметки/ които са неналични към момента на внасяне на иска/ и вноски по сметки на ответника от трети лица, отново неналични, да участват в изчисляване на „значителното несъответствие“ и да се включат в анализа като „имущество“. Отговор на поставения въпрос е даден с ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4 от 2021г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за всички съдилища в страната. В т.1 от тълкувателното решение е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателното решение е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. При така приетото и съобразно мотивите на тълкувателното решение незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че постъпилите суми по банковите сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на тези суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тази връзка в тежест на Комисията е да докаже какво имущество притежават проверяваното и свързаните с него лица в края на проверявания период и не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяването на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или унищожено/, унищожено или погинало. В случай, че в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. С оглед на изложеното паричните средства, преминали по банковите сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в партимониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Поради това водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ /ЗПКОНПИ, загл.изм.ДВ,бр.84/2023 г./., след като стойността на т.нар.„значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите, а така също и на преминалите и неналични парични средства по банковите сметки) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В случай на установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер /чл.107 от ЗПКОНПИ, понастощем ЗОНПИ/. Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, в противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В обжалваната от касатора част въззивното решение при дадения отговор на правния въпрос е в отклонение от дадените в ТР № 4/18.05.2023 г., на ОСГК на ВКС, по т.д.№4/2021г. разяснения и касационната жалба по същество е основателна. Въззивното решение е валидно и допустимо, но в обжалваната част е неправилно. За да достигне до извода, че било налице значително несъответствие с оглед на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ между имущество и нетния доход в размер 281 714,11лв. по отношение на ответниците, въззивният съд неправилно е взел впредвид като имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ, както и в анализа при определяне на размера на несъответствието, съобразно §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, всички преминали паричните средства по банковите сметки на ответниците, включително и преводи от трети лица от 276 970лв. които са постъпили, но всичките, изтеглени и които не са налични в края на проверявания период, освен намерената сума в дома на ответника от 9080лв. и след като също така не е установено изтеглените суми да са трансформирани в друго налично имущество. През проверявания период ответниците не са придобили недвижимо имущество, а ответницата е придобила МПС л.а. „Х.“, с пазарна стойност от 5986лв. и с която се е разпоредила след периода на проверката, като не са установени други налични парични средства, освен намерените. В тази връзка неправило е формиран основния извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /понастощем на § 1,т.3 от ДР на ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр.. 84 / 2023 г., в сила от 06.10.2023 г. /, което съгласно чл.107 от същия закон е основна предпоставка за формиране на извод по основателността на исковете на Комисията по чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Както е разяснено в ТР №4/21 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС стойността на т.нар. “значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Предпоставката не е налице в случая, след като стойността на самото имущество по смисъла на §1,т.4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000лв., то и няма как да формира значително несъответствие по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗОНПИ. Още повече, че в случая нетния доход е отрицателна величина и последния няма как да се добави към стойността на наличното имущество, което би било в нарушение на дефинитивните нормите на §1, т.3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ и в какъвто смисъл са решение №50130 от 03.01.2024 г. на ВКС, по гр.дело №5134/21 г. на IV г.о., решение №50007 от 02.12.2024 г. на ВКС, по гр.дело №4429/2019 г. на IV г.о. и решение № 732 от 12.12.2024г. на ВКС, по гр.дело №2652/2023 г. на III г.о. В същите е посочено, че нетния доход е превишението на общия размер на приходите / т.нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Обратният извод на въззивния съд е довел до незаносъобразен краен резултат в обжалваната част. Въззивното решение следва да бъде отменено в тази част, като вместо това бъде постановено отхвърлянето на иска изцяло, като неоснователен. При промяната на крайния резултат по спора следва да се отмени обжалваното въззивно решение и в частта му относно присъдените в тежест на ответниците по иска разноски за производството, за всички инстанции. Предвид отхвърлянето на предявените по делото искове, както и при частичен отказ от исковете, комисията-ищец няма право на разноски. Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, комисията дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по иска претендираните и направени от тях разноски –държавни такси за касационно обжалване от 211лв. и държавна такса за въззивното производство от 181,60лв. за ответника Д. Д. А. и разноски за експертизи от по 500 лв. за всеки от ответниците. Предвид изхода на делото се следват разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответниците. В конкретния случай същите са защитавани при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и в тежест на касатора-ищец е да заплати на адв. Г., осъществила безплатна правна помощ за двамата ответници възнаграждение, определено от съда. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение в тази връзка следва да съобрази конкретно от една страна това, че в случая делото се отличава с фактическа и правна сложност и от друга страна обемът на извършените действия/ такива са преценените от първоинстанционния и въззивния съд/, както и за изготвяне на касационна жалба, както и отговор на касационна жалба на ищеца с явяване в съдебно заседание с участието на пълномощника и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор, ищецът, ответник по основателната касационна жалба следва да понесе разноските за възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ. В конкретния случай в тежест на касатора е да заплати на адв. Г., осъществила безплатна правна помощ на двамата ответници сумата от общо 10 335лв. за представителство пред Окръжен съд Плевен /при определената първоначално от 10155,84лв. и с оглед на изцяло отхвърления иск/ и от 10 335лв. за представителство пред Апелативен съд Велико Търново, както и сумата от 5000лв. за производството пред ВКС, определено адвокатско възнаграждение за осъществената пред настоящата инстанция безплатна правна помощ. На основание чл.157, ал.2, вр. пар.5, ал.2 ЗОНПИ /Загл. изм. ДВ бр.84/2023 г. в сила от 06.10.2023 г., аналогична разпоредба и в чл.78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм/ с оглед изхода на делото ищецът и след частичния отказ от исковете и обезсилване на решенията в тези части, следва да заплати държавна такса за проведените производства за пред първа инстанция от сумата от 16 028,73лв. /4% от 400 718,14лв./, за въззивното производство държавна такса от сумата от 8 014,36лв. /2% от 400 718,14лв./ и сумата от 60лв. за касационното производство. Разпоредбата на чл.154, ал.3 ЗОНПИ предвижда недължимост на държавна такса единствено при сезиране на съда с подаване на исковата молба, но такава следва да бъде определена и възложена с оглед изхода по делото при приключване на производството. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №99 от 18.07.2022 г. по в.гр. д. № 53/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново в допуснатата до касационно обжалване част, с която е потвърдено решение №2600093 от 12.05.2021г по гр.д №189/2020г на Окръжен съд- Плевен за отнемане в полза на държавата от Д. Д. А. с адрес: гр.П., ул.“М.“*** на сумата от 9 080лв.- парични средства, намерени и иззети по досъдебно производство №296/2018 г. по описа на ГД БОП МВР/прокурорска преписка №1924/2018 г. по описа на Спец. прокуратура София, съгласно протокол за обиск от 28.03.2018 г. и протокол за претърсване и изземване от 29.03.2018 г., одобрен по ЧНД №317/2018 г. на РС Плевен, на основание чл.142, ал.2, т.1, вр. връзка с чл.147, чл.141 от ЗПКОНПИ, както и изцяло в частите за държавните такси и разноските по делото и вместо това постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез ТД- Велико Търново иск за отнемане в полза на държавата от Д. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“М.“ *** на сумата от 9 080лв.- парични средства, намерени и иззети по досъдебно производство №296/2018 г. по описа на ГД БОП МВР/прокурорска преписка №1924/2018 г. по описа на Спец. прокуратура София, съгласно протокол за обиск от 28.03.2018 г. и протокол за претърсване и изземване от 29.03.2018 г., одобрен по ч.н.д.№317/2018 г. на РС Плевен. ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ чрез ТД- Велико Търново, да заплати на адвокат Г. С. Г., с личен номер на адвокат *** следните суми: сумата от 10 335лв. - адвокатско възнаграждение за осъществената пред Окръжен съд Плевен безплатна помощ в полза на ответниците по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 10 335лв.- адвокатско възнаграждение за осъществената пред Апелативен съд Велико Търново безплатна помощ в полза на ответниците по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., както и сумата от 5000лв. - адвокатско възнаграждение за осъществената пред Върховен касационен съд безплатна помощ в полза на ответниците по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ чрез ТД-Велико Търново, да заплати на Д. Д. А., с ЕГН **********, сумата от 211,60лв. -разноските за касационното производство, сумата от 181,60лв.-разноски за въззивното производство и сумата от 500лв.-разноски за експертиза в първоинстанционното производство. ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ чрез ТД-Велико Търново, да заплати на М. С. Г., с ЕГН **********, сумата от 500лв.-разноски за експертиза в първоинстанционното производство. ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ чрез ТД- Велико Търново, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, дължимите държавни такси за производството пред трите инстанции, както следва: по сметка на Окръжен съд Плевен сумата от 16 028,73лв., по сметка на Апелативен съд Велико Търново сумата от 8 014,36лв. и по сметка на Върховен касационен съд сумата от 60лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: _______________________ Членове: 1. _______________________ 2. _______________________
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.