Изисквания за отмяна на влязло в сила решение с нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

гр. София, 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1948 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна вх.№ 1291 от 10.02.2020 г., с която се иска отмяна на влязлото в сила Решение № 111 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 665/2019 г. по описа на ВКС, Второ г.о.

Молителят Т. И. Т., представляван по пълномощие от баща си И. Т. Т., както и от адвокат В. И. от АК – П., поддържа, че представените с молбата за отмяна доказателства обосновават извод, че процесният етаж отговаря на нормативните изисквания за жилище, действали към 1967 г. Счита, че в тази връзка основно значение има „Независима експертиза”, изготвена от инж. М. Б. – вещо лице към ОС – гр. Пловдив. С оглед изложеното в тази експертиза счита за неправилен изводът, че е нищожна сделката, оформена с нотариален акт № 91 от 1986 г., легитимиращ молителя като собственик на процесния етаж. Напротив – именно насрещната страна няма никакви права върху спорния обект, видно от съдържанието на ползващите я нотариални актове (№ 174 от 1994 г. /покупко-продажба/ и № 97 от 1996 г. /дарение/). Следователно, искът по чл. 108 ЗС, предявен от Г. Г. Т. е неоснователен, а произнесеното в противния смисъл Решение № 111 от 31.10.2019 г. по гр.д.№ 665/2019 г. на ВКС, Второ г.о. е неправилно и следва да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 3007 от 16.06.2020 г. от ответницата по молбата за отмяна Г. Г. Т. чрез пълномощника й адвокат С. В. от АК - П.. Възразява, че молбата не съдържа надлежно изложение по чл. 306 ГПК. Счита, че експертизата, изготвена от инж. М. Б. нито е нов писмен документ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито установява неистинност на заключението на СТЕ на в.л. инж. Б. Г. по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Останалите писмени доказателства, на които се основава молбата, не са нови, защото фактите, за които се отнасят, са съществували по време на делото и страната е могла да ги ангажира. Наред с това документите не са от съществено значение за делото. Моли да се приеме, че молбата за отмяна е недопустима. Претендира разноски.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 118 от 07.10.2020 г.

След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна , както по отношение хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по отношение хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Атакуваното решение на ВКС е постановено по предявения от Г. Г. Т. срещу молителя иск с правно основание чл. 108 ЗС. Касационната инстанция е отменила въззивно Решение № 379 от 06.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 593/2018 г. на ОС – Пазарджик (с което е потвърдено Решение № 431 от 13.06.2018 г. по гр.д. № 295/2017 г. на Районен съд – Пещера) и вместо това е постановила друго, с което Т. И. Т. от [населено място] е осъден да предаде на Г. Г. Т. от [населено място] владението на първия (сутеренен) етаж с идентификатор ***** на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], построена в УПИ ** в кв. 20 по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ет. 1.

Въззивният съд приел за установено, че сградата, част от която е процесният етаж, е построена в периода 1965 – 1967 г., при наличие на архитектурен проект, одобрен на 15.03.1965 г. Въз основа на заключението на техническата експертиза, изготвено от в.л. Б. Г. и изслушано в производството пред РС – Пещера, е прието, че от север и от изток нивото на процесния етаж е на нивото на прилежащия терен, а от югозапад - под нивото на терена до 0,35 м. Етажът се състои от коридор с външен вход от север, стая - кухня със светла височина 2,18 м., жилищна стая със светла височина 2,15 м., друга жилищна стая със светла височина 2,15 м., тъмно помещение със светла височина 2,16 м. и санитарно-битово помещение със светла височина 2,00 м. На една от стените на санитарното помещение има монтиран малък прозорец. Преценявайки тези факти от гледна точка разпоредбите на § 38, ал. 1 и ал. 2 и § 45, ал. 1 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, приети на основание чл. 52 от ЗПИНМ (отм.), чл. 36 , чл. 37, чл. 38, чл. 49 и чл. 50 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), чл. 38, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и чл. 72, ал. 3 на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните територии, въззивният съд е приел, че при действието на строителните правила и норми от момента на изграждане на жилището до настоящия момент първият етаж на жилищната сграда отговаря на изискванията за брой на жилищните помещения. Същевременно, при действието на строителните правила и норми от момента на изграждане на жилището до настоящия момент, етажът не отговаря на строителните изисквания за светла височина на жилищните помещения . При най-ниска нормативно допустима височина от 2,50 м., жилищните стаи са със светла височина от 2,18 м., като височината им не отговаря дори на височината за таванските стаи (която трябва да е най-малко 2,30 м.). Подчертано е, че по делото не са представени доказателства намаляването на светлата част на стаите да е допуснато от съответния административен орган при доказана необходимост от това. Съгласно архитектурния проект строителното предвиждане за сградата е да се изгради полуподземен (избен) етаж, вкопан до 1 м. под нивото на терена, а административният орган е разрешил промяна, съгласно която първият етаж е на нивото на терена. Промяната не касае характера на първия етаж, който остава „сутерен”. По съображения, че сутеренният етаж никога не е отговарял на нормативните изисквания за жилище, няма статут на самостоятелно жилище и на самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява обслужващо помещение от типа на складово (избено) , въззивният съд е приел, че етажът не е могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка, нито да бъде придобит по давност. Съответно - сключеният с нотариален акт № 91 от 15.04.1986 г. договор за издръжка и гледане (приобретател по който е Т. И. Т.) е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Независимо от това, въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Г. Г. Т. по съображения, че от данните по делото не е установено, че ищцата е собственик именно на 1/2 ид.част от процесния етаж (съобразно претендираното с исковата молба), нито може да се установи точно на каква част е собственик. Прието е също, че тя не може да ревандикира цялата вещ, тъй като искът не е предявен срещу трето за съсобствеността лице, а срещу съсобственик, при което, като материална предпоставка за уважаване иска за собственост, ищецът задължително следва да установи обема на правата си на собственост в имота.

С атакуваното Решение № 111 от 31.10.2019 г. по гр.д.№ 665/2019 г. на ВКС, Второ г.о., касационната инстанция е възприела като правилни изводите, че договорът за гледане и издръжка (н.а.№ 91 от 1986 г.) е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД (договор с невъзможен предмет) и като такъв няма вещно-прехвърлително действие, нито сутеренният етаж е могъл да бъде придобит от Т. И. Т. по давност. Като неправилен е определен изводът, че процесният етаж представлява обща част по своето предназначение. ВКС е изложил, че по делото е установено наличието на достатъчен брой избени помещения, които могат бъдат придадени към самостоятелните жилищни обекти в сградата с режим на етажна собственост. В тази хипотеза тези помещения не представляват общи части по смисъла на закона (чл. 38 ЗС) и съответно могат да бъдат предмет на делба между собствениците на жилища в сградата. В случая няма никакво значение и какви са точно правата на ищцата върху него, тъй като спорът не е между неговите съсобственици ( не е между етажните собственици ). Решението по настоящото дело не би имало обвързващо действие по отношение на тях (чл. 298 ГПК). При положение, че договорът, от който Т. И. Т. черпи права върху този етаж на жилищната сграда, не е породил правно действие и при липсата на твърдения и данни същият да притежава права върху някой от самостоятелните обекти в сградата, изводът на въззивната инстанция, че искът е предявен срещу съсобственик, е направен в нарушение на чл. 12 ГПК (не е подкрепен от доказателствата по делото и е произволен). Съсобственикът на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, може да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, като в този случай той защитава правото си да ползва цялата вещ, съобразно правата си, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС. Това се отнася и за всеки етажен собственик по отношение на общите части на сграда в режим на етажна собственост. По тези съображения, след като по делото е установено, че ищцата притежава права върху спорния имот, без значение за изхода на спора е точно в какъв обем са тези права, и не е било необходимо това да се посочва в решението, т.е. да се постановява установителен диспозитив съобразно разясненията по т. 2А от ТР № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК. Това би имало значение в хипотеза, при която ищецът притежава права върху вещта, но претенцията му за предаване на нейното владение от ответника се отхвърля на друго основание. За неоснователни са приети доводите на Т. И. Т., че Г. Г. Т. не притежава права в първия жилищен етаж на сградата, респ. върху процесния етаж, черпени от липсата на посочване в договора за дарение от 17.04.1996 г. (н.а.№ 97 от 1996 г.) и в договора за покупко-продажба (н.а.№ 174 от 1994 г.), че жилището се прехвърля с избено помещение. ВКС е посочил, че това обстоятелство е ирелевантно, тъй като при прехвърляне на жилище от етажен собственик на трето лице, това лице придобива правата на своя праводател и върху акцесорните помещения към жилището, каквито са складовите, т.е. придобивайки право на собственост върху жилищен обект в сградата, ищцата, респ. нейните праводатели са придобили права и върху процесния сутеренен етаж. Коментирано е и представено по делото решение от 23.07.1997 г. по гр.д.№ 1589/1995 г. на ОС - Пазарджик, с което е отхвърлен иск на трети лица против Т. И. Т. за разваляне на сключения с н.а.№ 91/1986 г. алеаторен договор до размер на 6/10 ид.части. Изложено е, че решението няма сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалата в това производство Г. Г. Т. и е без значение за изхода от спора по чл. 108 ЗС.

В настоящото производство молителят е представил следните документи: 1) Схема № 15-1081292 от 27.11.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, издадена от СГКК – Пазарджик; 2) Скица на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от СГКК – Пазарджик на 15.07.2014 г.; 3) н.а.№ 1 от 29.05.2008 г. за дарение на недвижим имот; 4) „Независима експертиза” от 10.01.2020 г., изготвена от инж. М. Б., вещо лице към ОС – гр. Пловдив; 5) Протокол № 75 от 15.08.1967 г. за дадена строителна линия и определено ниво; 6) Строително разрешение № 83 от 19.08.1967 г.; 7) „Квитанции за платени данъци за жилището и земята”; 8) Молба от Т. И. Т. до Кмета на Община Пещера № 94-00-241 от 02.12.2019 г.; 9) Писмо от Община Пещера до Т. И. Т. № 94Т-126-2 от 24.01.2020 г.; 10) Протокол от 19.02.2018 г. от о.с.з. на РС – Пещера; 11) „Свидетелски показания от И. Т. Т.”; 12) разписка от Д. А. В. от 25.09.1999 г.

Молителят отдава приоритетно значение на т.нар. „Независима експертиза” от 10.01.2020 г., изготвена от инж. М. Б.. Документът отчасти обективира впечатленията, които инж. Б. е добила по случая в качеството си на „свидетел по делата” и във връзка с изготвяни от нея „експертизи по повод наводненията на етажа”, отчасти – становището й по съответствието на сутеренния етаж с разпоредбите на Строителни правила и норми за изграждане на населени места, изд. от Председателя на Комитета по строителство и архитектура, както и с Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Направено е заключение, че „съгласно Скица на поземлен имот № ** от 09.12.2019 г. стр. 2 т. 5 Т. И. Т. има право на собственост от имота с площ от 86 кв.м.”.

На първо място, така представената „Независима експертиза”, не доказва да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК . То изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Наред с това се изисква установеното по надлежния ред престъпление да е обусловило постановения от съда правен резултат.

Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Нито една от тези предпоставки, формиращи елемент от фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, не е налице в случая. Наред с това отсъствието им не може да бъде преодоляно с представената „Независима експертиза”. Обстоятелството, че е налице несъвпадение между констатациите и изводите на „Независима експертиза” и експертното заключение, дадено от в.л. Б. Г. в производството пред първата инстанция, само по себе си не представлява установена по надлежния съдебен ред неистинност на заключение на вещо лице. Заключението на в.л. Б. Г. е приобщено към доказателствения материал при спазване правилата на глава ХІV, раздел V от ГПК и е дадено под страх от наказателна отговорност по чл. 291 НК, докато изложението на инж. Б. съставлява частен документ. То се ползва единствено с регламентираната от чл. 180 ГПК формална доказателствена сила (т.е. доказва, че е съставено от соченото за негов автор лице - инж. Б.), а не и с материална доказателствена сила (т.е. съдът, включително в производството по чл. 303 и сл. ГПК, не е обвързан да приеме, че изложеното в „Независима експертиза” е вярно). Молителят не е ангажирал доказателства по надлежния съдебен ред да е установено извършването на престъпление по чл. 291 НК от в.л. Б. Г., поради което е безпредметно да се обсъжда дали е налице връзка на обусловеност между престъпление по чл. 291 НК и съдържанието на Решение № 111 от 31.10.2019 г. на ВКС, Второ г.о. Ето защо настоящият състав на съда не може да формира извод, че по отношение на атакувания съдебен акт е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

На следващо място молителят се позовава на представените с молбата писмени доказателства, във връзка с които следва да се прецени дали са налице предпоставките на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК .

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство , т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора.

Представените с молбата Протокол № 75 от 15.08.1967 г. за дадена строителна линия и определено ниво ( док.№ 5 ) и Строително разрешение № 83 от 19.08.1967 г. ( док.№ 6 ) се намират в кориците на първоинстанционното дело (съответно л. 102 и л. 101), поради което не съставляват нови писмени доказателства. Схема № 15-1081292 от 27.11.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, издадена от СГКК – Пазарджик ( док.№ 1 ) има съдържание, идентично на Схема № 15-131497 от 23.03.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, издадена от СГКК – Пазарджик и намираща се на л. 27 от първоинстанционното дело, респ. – също не е ново писмено доказателство. Протоколът от проведеното в производството пред РС - Пещера публично съдебно заседание на 19.02.2018 г. ( док.№ 10 ) се намира на листове от 68 до 72 от първоинстанционното дело. По-важното е, че този протокол съставлява доказателство за извършените на посочената дата процесуални действия от съда и страните и съдържанието на показанията на свидетеля Т. Т., без да е източник на сведения за подлежащите на доказване факти, относими към основния спорен въпрос за характера на процесния етаж. В този смисъл протоколът от 19.02.2018 г. също не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Т.нар. „Свидетелски показания от И. Т. Т.” ( док.№ 11 ) по своята същност е писмена декларация от бащата на молителя, чиято годност да послужи като доказателство в контекста на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е отречена с постановките по т. 4 от ППВС № 2/1977 г. Скицата на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от СГКК – Пазарджик на 15.07.2014 г. ( док.№ 2 ), Нотариален акт № 1 от 29.05.2008 г., том ІV, рег.№ 4453, д.№ 552/2008 г. по описа на нотариус с рег.№ *, обективиращ договор за дарение на недвижим имот ( док.№ 3 ) и Разписката от Д. А. В. от 25.09.1999 г. ( док.№ 12 ) са все документи, съставени преди предявяването на исковата молба на 14.03.2017 г., като молбата за отмяна не съдържа никаква обосновка, от която да се направи извод, че молителят не е знаел за съществуването им или не е могъл да ги придобие в държане по извинителни за него причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Ето защо, дори да съставляваха източник на информация за релевантни факти, въз основа на който да бе възможно формирането на други изводи относно спорното по делото право ( а в случая това не е така ), тези документи не удовлетворяват изискването за невиновна невъзможност на молителя да попълни делото с тези доказателства. Както вече бе посочено по-горе, „Независима експертиза” от 10.01.2020 г., изготвена от инж. М. Б. ( док.№ 4 ), съставлява частен документ, който (доколкото не съставлява събрано по надлежния ред заключение по чл. 199 ГПК) по своята същност е декларация на съставилото го лице, т.е. документ, спрямо който са важими постановките на т. 4 от ППВС № 2/1977 г. Квитанциите за платени данъци за жилището и земята ( док.№ 7 ) доказват плащания в полза на община Пещера, предпоставка за извършването на които е деклариране на собственост пред този публично-правен субект. Така извършеното деклариране обаче не доказва и не обосновава извод, че деклараторът е собственик на съответното имущество. Молбата от Т. И. Т. до Кмета на Община Пещера № 94-00-241 от 02.12.2019 г. ( док.№ 8 ) е изявление на самия молител, направено след постановяването на Решение № 111 от 31.10.2019 г. на ВКС, Второ г.о., което не съставлява доказателство за релевантни по делото факти. Писмото от Община Пещера до Т. И. Т. изх.№ 94Т-126-2 от 24.01.2020 г. ( док.№ 9 ) е отговор на молбата от 02.12.2019 г. Съгласно него служители на Община Пещера многократно са извършвали проверки и са констатирали извършени ремонтни дейности, за които не се изискват проекти и разрешения, без да изнася информация за основния спорен по делото факт – какво е било първоначалното предназначение на помещенията в процесния етаж. В обобщение – представените от молителя документи нито са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, поради което въз основа на тях не може да се постанови отменяване на влязлото в сила съдебно решение.

Самата молба за отмяна съставлява изложение, обективиращо несъгласието на молителя с изхода на спора, постановен по гр.д.№ 665/2019 г. на ВКС, Второ г.о., както и искане в настоящото производство да се извърши нов анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на което да се постанови отменяването на Решение № 111 от 31.10.2019 г. Подобни действия надхвърлят правомощията на ВКС, регламентирани с чл. 303 и сл. ГПК, съобразно които производството по глава ХХІV от ГПК не е обжалване и няма за предмет установяване пороци на атакуваното решение, а е самостоятелно, извънинстанционно производство, което може да има за резултат отменяването на влязъл в сила съдебен акт само в случай, че са налице предпоставките по някой от изчерпателно уредените в Закона състави, предвидени с чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК. Предвид отсъствието на релевираните от молителя предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по молбата следва да се присъдят разноски за защитата й пред ВКС. Искането е основателно и доказано за сумата 350 лв., представляващо възнаграждение за един адвокат, видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 00528 от 16.06.2020 г. (л. 66).

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 1291 от 10.02.2020 г. , подадена от Т. И. Т. срещу Решение № 111 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 665/2019 г. по описа на ВКС, Второ г.о.

ОСЪЖДА Т. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Т. сумата 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: