Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№35
ГР. София, 31 март 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 23 февруари 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
при участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1925/21 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2301/20 г., с което е уважен в размер на 7 000 лв. предявеният от М. П. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.201, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: За начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобр. принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД и как се прилага общественият критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот за периода, в който са търпени вредите? – поради твърдяното от касатора противоречие с цитираната практика на ВКС.
В касационната жалба се правят и се поддържат в съдебното заседание оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което присъденото на ищеца обезщетение да бъде намалено.
Ответникът по жалба М. П. я оспорва по подробно изложени в писмен отговор и в съдебно заседание съображения.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
В задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ се вземат предвид характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и други обстоятелства, имащи значение за преценката за справедлив размер на обезщетението. Такива са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът му на живот и обичайна среда, продължителността на наказателното производство, характерът и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, взетата мярка за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, отражението на наказателното производство върху личния, социалния и професионалния живот на лицето, разгласата и публичността на обвинението, причинило ли е трайни здравословни увреждания, икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, както и присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения/ р. по гр.д. №9/21 г. на четвърто г.о. и др./.
Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост - чл. 52 ЗЗД , като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта им / ТР №3/2005, т.11/. При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване / р. по гр.д. №4378/18 г. на трето г.о./.
По същество на касационното производство:
Въззивният съд е приел за установено, че на 8.05.17 г. е образувано производство срещу неизвестен извършител по повод съобщение за извършена в обекта, в който работил ищецът, кражба на пари в размер на 1000 лв. По образуваното производство ищецът бил задържан за 24 часа. Ищецът е привлечен като обвиняем на 13.08.18 г. за престъпление по чл. 195 , вр. с чл. 194 НК . На 19.10.18 г. отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201 , вр. с чл. 26 НК . Наказателното производство спрямо него е приключило с присъда от 14.10.19 г. / вл. в сила на 30.10.19 г. / – развило се е пред една инстанция, поради което двугодишният срок на приключването му не може да се приеме за разумен. Обвинението е в тежко престъпление, а взетата мярка за неотклонение - "подписка". От незаконното обвинение ищецът, като млад човек/ род. през 1988 г./ с чисто съдебно минало, претърпял неимуществени вреди – накърнено било доброто му име и достойнството му, изживял притеснения и тревожност; повдигнатото му обвинение в по-тежко престъпление довело до несигурност за изхода на делото у ищеца, той се чувствал неспокоен и унизен.
Същевременно е отчетено и това, че спрямо ищеца е взета най- леката мярка за неотклонение и не се установява воденото наказателно производство да е причинило влошаването на отношенията с майката на детето му, която се дистанцирала от него.
При така установените и обсъдени обстоятелства на случая въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 7 000 лв., в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед на изтъкнатите особености на случая.
ВКС намира за основателно оплакването в жалбата, че присъденото от въззивния съд обезщетение е завишено – установените вреди на ищеца са обичайните, които неосъжданият човек търпи от незаконно обвинение. Обвинението е в тежко престъпление и е продължило над две години, считано от образуването на наказателното производство срещу неизвестен извършител на 8.05. 2017 г. до влизането в сила на оправдателната присъда на 30.10.19 г. Интензивни процесуални действия срещу ищеца обаче са предприети само в част от този период – от 13.08.18 г. до 30.10.19 г. Преквалифицирането на престъплението в по-тежко наистина е засилило напрежението, унижението и страховите усещания на ищеца, но няма данни за нанесени с това трайни увреждания на физическото и психическото му здраве и в личния му живот. При тези данни за вида, продължителността и интензитета на понесените от ищеца неимуществени вреди и при отчитане на обществено-икономическите условия в РБ към момента на настъпване на вредите, ВКС намира, че справедливият размер на обезщетението е 5 000 лв.
Въззивното решение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон/ чл.52 ЗЗД/, в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение над размера от 5 000 лв. до 7 000 лв., следва да се отмени за тази разлика и вместо него да се постанови ново, с което за нея искът да се отхвърли като неоснователен. В останалата част – с която на ищеца е присъдено обезщетение от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 30.10.19 г., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ищеца, с оглед изхода на спора, следва да се присъдят деловодни разноски – съответната част от адвокатско възнаграждение по договор от 26.03.21 г., л.43, в размер на 857 лв.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №2301/20 г. от 18.12.20 г. в частта с която искът на М. К. П. срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за размера над 5000 до 7000 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. П. срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за размера над 5 000 лв. до 7 000 лв. като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен в размер на 5 000 /пет. хил./лв., ведно със законната лихва от 30.10.19 г.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на М. К. П. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 857 лв., за адв. възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

4