Конституиране на ответник и отстраняване на нередовности от въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

4 решение по гр.д.№ 2735 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 322

София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2735 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. И. И. срещу решение № 56 от 23.02.2023 г. по в.гр.д.№ 664 от 2022 г. на Русенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 919 от 30.06.2022 г. по гр.д.№ 5532 от 2021 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отменен нотариален акт № 54 от 06.08.2021 г. на нотариус Т. К. по отношение на 1/3 ид.ч. от имота- предмет на сделката, и е отменено определение № 3616 от 05.10.2022 г. по гр.д.№ 5532 от 2021 г. на Русенския районен съд в частта за разноските, като вместо него са присъдени разноски съобразно обезсилването на първоинстационното решение по един от предявените искове.

С определение № 836 от 27.02.2024 г. касационното обжалване на това решение е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- поради очевидна неправилност на решението.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката Л. И. И. поддържа жалбата и моли въззивното решение да бъде отменено, както и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Ответникът С. Ц. П. не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание, но в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците П. И. П. и И. К. Н. не се явяват и не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е възстановена запазената част на Л. И. И. от наследството на нейния баща И. П. И., починал на 24.11.2020 г., чрез намаляване на извършеното на 15.08.2002 г. в полза на сина на наследодателя П. И. П. завещание на недвижими имоти и депозити с 1/3 ид.ч., както и чрез намаляване на завещание, извършено на 20.06.2019 г. /завет на един имот/ в полза на съпругата на наследодателя И. К. Н. с 1/3 ид.ч. С решението са отменени констативни нотариални актове № 67 от 04.02.2021 г. и № 68 от 04.02.2021 г. на нотариус П. до 1/3 ид.ч. от имотите, за които П. И. П. е признат за собственик на основание саморъчно завещание на починалия И. П. И., както и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54 от 06.08.2021 г. на нотариус К. до 1/3 ид.ч. от имота, предмет на сделката между И. К. Н. и С. Ц. П.. В мотивите на решението е посочено, че нотариален акт № 54 от 06.08.2021 г. следва да се отмени на основание чл.37 от Закона за наследството- тъй като се касае за отчуждаване на завещан имот, което е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството.

Предмет на въззивна проверка е било първоинстанционното решение само в частта, с която е отменен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 54 от 06.08.2021 г. по отношение на 1/3 ид.ч. от имота- предмет на сделката. С въззивното решение първоинстанционното решение в обжалваната част е обезсилено, като е прието, че на отмяна подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Прието е още, че в частта, в която нотариален акт № 54 от 06.08.2021 г. е отменен до размер на 1/3 ид.ч. от имота- предмет на сделката, решението е недопустимо като постановено по непредявен иск по чл.37 ЗН срещу С. Ц. П.. Според съда, макар в заглавната част на исковата молба С. П. да е посочен като трети ответник, техническото вписване на П. в исковата молба само по себе си не го правело страна по делото, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба не били изложени факти, които обосновавали претенция срещу него и в петитума не бил предявен иск против същия.

От тези мотиви на въззивното решение е видно, че е очевидно неправилен /необоснован/ изводът на съда, че посочването на едно лице в исковата молба като ответник по предявените с тази искова молба искове не го прави ответник по делото, респ. не води до конституирането му като ответник по това дело, когато в обстоятелствената част на исковата молба не били изложени факти, които обосновавали претенция срещу него и в петитума не бил предявен иск против същия. Съгласно чл.6, ал.2 ГПК /визиращ принципа за диспозитивното начало в гражданския процес/, ответниците по делото се определят от ищеца с исковата му молба. Те се считат конституирани като ответници със самия факт на посочването им като такива в исковата молба, без да е необходимо нарочно определение на съда за това конституиране. Липсата на твърдения в исковата молба за факти, които обосновават претенция срещу лицето, което е посочено в титулната част на исковата молба като ответник, както и непосочването на това лице в петитума на исковата молба, нямат за последица заличаването на лицето като ответник по делото, а сочат само на нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК. А когато такава нередовност е констатирана за първи път от въззивния съд, съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не може директно да обезсили първоинстанционното решение, а следва да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищеца да отстрани тази нередовност. Ето защо, неправилно в обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в обжалваната част /по иск с правно основание чл.37 ЗН за отмяна на отчуждаването на завещан имот с нотариален акт № 54 от 06.08.2021 г. от И. К. Н. в полза на С. Ц. П./ е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

Поради изложеното въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение по иска по чл.37 ЗН следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК- като неправилно. Като последица от това следва да бъде отменено въззивното решение и в частта му, с която е отменено определение № 3616 от 05.10.2022 г. по гр.д.№ 5532 от 2021 г. на Русенския районен съд в частта за разноските, като вместо него са присъдени разноски съобразно обезсилването на първоинстационното решение по един от предявените искове.

След отмяната на това решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който ако счете, че е налице нередовност на исковата молба в частта й, касаеща иска по чл.37 ЗН, следва да я остави без движение и даде срок на ищцата да отстрани тази нередовност. С оглед приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй като ответниците по иска по чл.37 ЗН И. К. Н. и С. Ц. П. са участвали в първоинстанционното производство: на същите са били връчени преписи от исковата молба, уточненията и доказателствата към нея, призовавани са за проведените по делото пред районния съд открити съдебни заседания и реално са участвали в тях- С. П. лично, а И. Н. чрез процесуалния си представител адв.З..

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 56 от 23.02.2023 г. по в.гр.д.№ 664 от 2022 г. на Русенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.