Отмяна на влязло в сила решение за отнемане на имущество след осъждане в ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 214

гр.София, 14.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4101 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.7 от ГПК.

Образувано е по молба на С. Д. Л. и М. Д. Л. за отмяна на влязло в сила решение № 156 от 29.5.2013 г., постановено по гр.д.№ 890 описа за 2012 г. на IV ГО на ВКС, с което е отменено решение от 25.04.2012 г. по гр.д. №3377/2011г. на Софийския апелативен съд и вместо него е постановено друго за отнемане в полза на държавата на основание чл.6 ЗОПДИППД на описаното в диспозитива имущество на молителите. В молбата се сочи, че с окончателно решение от 2 март 2023 г. по делото „Л. и други срещу България“/жалба №75478/13 и жалба №30713/15/ Европейският съд по правата на човека е констатирал нарушение на правата на молителите по чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което е налице основанието по чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на решението на ВКС.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество оспорва молбата.

Прокуратурата на Република България застъпва становището, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

С решение от 25.04.2012г. по гр.д.№3377 по описа за 2011 г. на Софийския апелативен съд е било потвърдено първоинстанционното решение, с което е било отхвърлено искането на Комисията за отнемане незаконно придобито имущество с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, за отнемане в полза на държавата на имущество с обща стойност 959 685 лева, придобито от С. Л. и М. Л., лично и в качеството и на ЕТ “Крейзи холидей- С. Л., М. Л.” за периода от 1990 г. - 2007 г. По жалба на комисията с решение № 156 от 29.5.2013 г., постановено по гр.д.№ 890 описа за 2012 г. на IV ГО на ВКС въззивното решение е било отменено и е постановено отнемане в полза на държавата на имуществото, предмет на искането на Комисията. В мотивите си Върховният касационен съд е приел за установено по делото значително несъответствие между получените през проверявания период от ответниците правомерни доходи и извършените разходи. Счел е за възможно да се направи предположение, че съществува връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, доказателство за която е не само постановената през 2008 г. присъда, но и образуваните още през 1993 г. и неприключили следствени дела видно от справка на ОП-Благоевград от 05.04.2006г., приета по делото.

Срещу отнемането на тяхното имущество С. Л. и М. Л. са подали жалба до Европейския съд по правата на човека, по която е постановено решение от 2 март 2023 г. по делото „Л. и други срещу България“/жалба №75478/13 и жалба №30713/15/. Съдът се е произнесъл въз основа на водещото решение по делото „Т. и други срещу България“/жалба №50705/11 и други, решение от 13 юли 2021 г.“. Във водещото решение са установени потенциални недостатъци в Закона от 2005 г./ЗОПДИППД/, които се състоят в последиците от съчетанието на широко зададеното приложно поле/от гледна точка на видове престъпления и период на проверка на приходите и разходите/ със затруднения за ответниците да удостоверят дохода си през този период, белязан от инфлация и икономически промени, и с презумпцията, че всяко имущество с неустановен „законен“ произход се счита за облага от престъпление. Макар тези недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане на имущество по Закона от 2005 г. е в противоречие с чл.1 от Протокол № 1, те със сигурност са вменили значително бреме върху ответниците в производството по отнемане на имущество и са могли да наклонят везните в полза на държавата. Следователно, в противовес и за да се гарантират правата на жалбоподателите, е било от определящо значение в решенията си националните съдилища да установят причинно-следствената връзка между имуществото, което е станало обект на отнемане и престъпната дейност, извършена от ответниците. Като прилага тези стандарти към конкретните дела, разгледани във водещото решение, Съдът установява, че е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1 в онези от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, а са разпоредили отнемане на имуществото на основание на презумпцията в Закона от 2005 г. и на основание несъответствие между разходите на ответниците и техните „законни“ доходи през съответните периоди. Що се отнася до конкретния случай по делото на Л., националният съд е разпоредил да бъде отнето имущество, придобито преди господин Л. да извърши предикатното престъпление, като се е позовал единствено на несъответствията между „законните“ доходи и разходите и на факта, че господин Л. е бил обект на допълнително разследване. Макар съдът по правата на човека при подобен тип дела обикновено да се осланя на преценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между всяко престъпно поведение на жалбоподателите и имуществото, обект на отнемане, в конкретния случай мотивите, обосноваващи наличието на такава връзка, са очевидно недостатъчни. Ето защо Съдът стига до заключение, че се установява нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Освен това Съдът приема, че не е в позиция да анализира дали отнетото от жалбоподателите имущество съставлява облага от престъпление и да определи какви са претърпените от жалбоподателите имуществени вреди и повтаря, както във водещото решение, че най-подходящото средство за защита от нарушението е възобновяването на производството на национално ниво и повторното разглеждане на казуса от националния съд в съответствие с изискванията на чл.1 от Протокол № 1.

При тези данни настоящата инстанция приема, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС. Европейският съд по правата на човека е установил с окончателно решение нарушение на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В този смисъл е практиката на ВКС във връзка с водещото решение по делото „Т. и други срещу България“/жалба №50705/11 и други, решение от 13 юли 2021 г.“, съдържаща се в решения № 50167 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2022 г. на IV ГО и № 116 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 734/2022 г. на III ГО. Ето защо молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Разноските на молителите за настоящото производство следва да се присъдят евентуално с решението по съществото на спора съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,

Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по молба на С. Д. Л. и М. Д. Л. влязлото в сила решение № 156 от 29.5.2013 г., постановено по гр.д.№ 890 описа за 2012 г. на IV ГО на ВКС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на касационната жалба от друг състав на ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: