Унищожаване на продажба на имот поради неспособност за разбиране на действията

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 618
гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 4328/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационна жалба на Ч. Б. А. и К. С. А., подадена чрез адв.Б.М. и адв. И.М. се обжалва решение № 260498/20.03.2023г. по в.гр.дело №14230/2018г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 402210/08.05.2018г. по гр.дело №3002/2017г. на Софийския районен съд, ГО, 151 състав. С последното е уважен иск на Д. Б. Н. (конституирана на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство ищец Б. К. А.), на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД и е унищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2010г., оформен с нот. акт № 173, том І, рег.№ 3436, нот.дело № 151/2010г. на нотариус М.Г. с рег.№ * на Нотариалната камара, за 4/12 идеални части от ПИ с идентификатор № *.*.*, ведно с построената в него сграда с идентификатор № *.*.*.* по КК на [населено място], кв.*.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Искането е да бъде отменено и вместо това да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се разноски.

Ответницата по касационната жалба- Д. Б. Н., чрез адв.Д.Х., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

С определение № 1879/18.04.2024г. по настоящото дело решението на СГС е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивия съд да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да обсъди доводите и възраженията на страните.

Отговор на въпроса е даден в многобройната и непротиворечива съдебна практика на ВКС-решение № 102/09.10.2023г. по гр.дело № 3666/2022г. на III ГО; решение № 101/06.10.2023г. по гр. д. № 4781/2022г. на IV ГО; решение № 50281/11.09.2023г. по гр. дело № 766/2022г. на IV ГО и много др., включително и задължителна такава - ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал.2 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора. Затова въззивният съд, като инстанция по същество е длъжен в мотивите към решението да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, въведени в производството, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ (поотделно и в тяхната съвкупност) на доказателствата, събрани пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

От фактическа страна по делото е установено следното: на 23.12.2010г. първоначалният ищец Б. А. продал на сина си Ч. А. (по време на брака на последния с ответницата К. А.) 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № *.*.*, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № *.*.*.* по КК на [населено място],[жк]. Договорът е оформен с нот.акт № 173/2010г. на нотариус с рег.№ * на Нотариалната камара. Пред нотариуса Б.А. се е легитимирал като собственик на имота с нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСГ № 154/20.07.1976г., архитектурен проект от 23.06.1978г. и удостоверение за наследници на М. Г. А.. Процесният имот е бил придобит от Б.А. и съпругата му М. А. в режим на СИО. С решение от 13.06.2014г. по гр.д.№ 5611/2013г. на СГС, II брачен състав на СГС, влязло в сила на 24.07.2014г., Б. А. е поставен под пълно запрещение по иск с правно основание чл.5 ЗЛС, предявен от дъщеря му Д. Б. Н.. На 08.02.2016г. ищецът Б. А. е починал и е оставил за свои наследници по закон децата си- Ч. А. и Д. Н..

За да уважи иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел, че писмените и гласни доказателства, както и експертните заключения на съдебно-психиатричните експертизи установяват категорично, че прехвърлителят - Б. А.-първоначален ищец, не е могъл да разбира действията си- не е могъл да ръководи същите към датата на процесната сделка от 23.12.2010г. По-конкретно изводите, че медицинското състояние, което е препятствало възможността А. да разбира и ръководи постъпките си, е съществувало преди и към момента на сделката, са формирани на базата на заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ на вещото лице – психиатър д-р Е.В. и на анализа на: амбулаторен лист № 215/10.02.2009г. от д-р З.-невролог, в който е констатирано мозъчно-съдова болест, тремор на ръцете, залитане, главоболие, изтръпване на краката и ходилата, болки в кръста и пръстите, полиневритен синдром на долни крайници, дискоординационен синдром и е изписан „Пирацетам“; изследвания от ЕМГ от 10.07.2011г. и от 19.07.2012г., които установяват сензорно-моторна полиневритна увреда на крайниците, квадрипирамиден синдром; амбулаторен лист № 1383/06.10.2011г. от д-р З.-невролог, в който е констатирано мозъчносъдова болест, атеросклероза, забравяне, обърканост, изтръпване на крака и ходила, психоорганичен синдром, дискоординационен синдром, квадрипирамиден и екстрапирамидален синдром; амбулаторни листове № 1417/13.10.2011г. и №17/10.01.2012г. и КТ изследване от 07.10.2011г., установяващо мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия. Съдът е обсъдил показанията на свидетелката М. Н., възприела състоянието на дядо си като изключително влошено-забравял, не можел да се концентрира, бил неадекватен. Констатирал е противоречие в показанията на тази свидетелка и на свидетеля М. Б.-съсед (според който при конкретния повод и момент на възприятията му, в края на 2010г. Б. А. бил адекватен). В тази връзка, позовавайки се на компетентните според него експертни изводи на съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от д-р В., която е била категорична в заключението си за липсата на базисни психични годности у Б. А. към релевантния за изхода на спора момент, съдът не е кредитирал показанията на свидетеля М. Б.. Позовал се е и на липсата на категоричност в изводите на комплексната съдебно-психиатрична и неврологична експертиза относно способността на А. да разбира свойството и значението на действията си към декември 2010г., поради липсата на медициинска документация за здравословното му състояние в този период. Предвид това съдът е посочил, че от значение при преценка основателността на иска е не дали психичното състояние на ищеца към сключване на договора е било обективирано в съставени непосредствено или скоро преди сключване на сделката медицински документи, а какво действително е било то, което подлежи на установяване и с гласни доказателства, съдържащи данни за поведенческите особености на лицето, както и с медицински документи, съставени до една година преди и след сделката.

С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната постоянна практика на ВКС. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и по специално за допуснати процесуални нарушения във връзка с приложението на чл. 172 ГПК и на чл.202 ГПК. В резултат на тези нарушения, въззивният съд е достигнал до необоснования извод, че към 23.12.2010г. прехвърлителят Б. А. е страдал от заболяване, което не му е позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

В случая въззивният съд в нарушение на чл.202 ГПК е възприел крайните изводи на вещото лице от единичната психиатрична експертиза без да извърши дължимата преценка относно неговата пълнота, обоснованост, яснота и компетентост доколокото вещото лице д-р В. не е посочило конкретно как и какви симптоми от представената медицинска документация е установила, за да обоснове крайния си извод, че прехвърлителят А. към м.12.2010г. страда от психично заболяване, което не му е позволило да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Съдът не е отчел в достатъчна степен, че крайният извод на този експерт не съответства на представената по делото медицинска документация и че е основан на показанията на свидетелката М. Н.. В нарушение на чл. 172 ГПК съдът не е отчел заинтересоваността на този свидетел в полза на едната страна по делото.

Въззивният съд не е съобразил констатациите на приетата комплексна съдебно-психиатрична и неврологична експертиза, според които представената по делото медицинска документация е от първата половина на 2009г. и от октомври 2011г. до 2014г. Анализът на данните в нея сочи, че Б. А. е страдал от хронична мозъчносъдова болест от 2005г., от февруари 2009г. му е изписван и „Пирацетам“; през март 2009г. е лекуван стационарно, при което е потвърдена диагнозата хронична мозъчносъдова болест и е установено усложнение от захарен диабет тип ІІ; на 07.10.2011г. след КТ изследване, е установена мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия (които принципно водят до разстройство на паметта с дезориентация, смущения в познавателната способност, а при по-напреднали стадии–до деменция); през юли 2012г. е диагностициран тежък дементен синдром. Експертите, изготвили комплексната медицинска експертиза са посочили, че при обективните изследвания в началото на 2009г. не са намерени нарушения на висшите корови функции, нито е провеждана консултация с психиатър. Предвид това, както и с оглед диагностичните оценки, дадени в този период вещите лица са направили извод, че към 2009г. Б.А. най-вероятно е нямал изявени конгнитивни нарушения. Изразили са мнение, че психичните нарушения при Б.А. са започнали подмолно и постепенно са довели до тежкия когнитивен дефицит, установен през 2012г., но липсата на медицинска документация за периода от м.декември 2010г. и м.януари 2011г. е пречка категорично да се потвърди или отхвърли състоянието „разстройство на съзнанието“. Обяснили са, че поставените на пациента диагнози мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия не означава, че същият е имал старческа деменция към демекември 2010г., но и не изключва наличието на деменция, тъй като липсват невропсихологични изследвания, които да установят или изключат категорично наличието на паметови смущения, увреда на познавателната функция и др. Поради това според експертите не може да се отхвърли, нито да се потвърди наличието на деменция към датата на сключване на сделката. Допълнили са, че локализацията на уврежданията, установени с КТ на мозъка от 7.10.2011г. обуславят разстройство на паметта и проблеми при вземане на решения, но липсата на данни за изследване на пациента към м.декември 2010г. не позволява да се прецени какво е било състоянието на паметта му, концентрацията, вниманието и имало ли е смущение в познавателната функция към този момент. Според вещите лица при документираните прегледи преди процесната сделка не е поставена диагноза старческа деменци и няма преки медицински доказателства, че към датата на сделката А. не е разбирал свойството и значението на постъпките си, като не е изключено вследствие на контузията през октомври 2011г. да е започнал процес на промяна в поведението на пациента, но мозъчносъдовата болест, установена при образните изследвания, е могла самостоятелно да причини разстроени психични функции (внимание, памет, интелект), за което няма категорични медицински данни.

Предвид заключението на комплексната експертиза, касационната инстанция не кредитира приетата единична съдебно-психиатрина експертиза на вещото лице д-р В.-психиатър относно крайния извод, че към 23.12.2010г.-датата на склюване на процесната сделка, Б. А. е страдал от заболяване, което не му е позволило да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи и не е могъл сам да се грижи за своите работи. Според касационната инстанция становището на експерта д-р В. е необосновано, тъй като не почива на събраните по делото писмени доказателства и е формирано най-вече с оглед показанията на свидетелката М. Н.-дъщеря на Д. Б., конституирана на мястото на починалия в хода на делото ищец Б. А.. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката М. Н., преценени по чл.172 ГПК и при съобразяване евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, че след 2006г. Б. А. имал деменция и паметови нарушения, които не му позволявали да разпознае близките си и дома си. Сочените от свидетелката факти и обстоятелства противоречат на установените чрез събраните в производството медицински документи. Именно те, удостоверяват по официален път здравословното състояние на Б. А. към момента на сключване на разпоредителната сделка. Показанията на свидетелката Н. са в противоречие и с показанията на другия разпитан по делото свидетел- М. Б., според който през м.декември 2010г. Б. А. „трудничко се придвижвал” и леко потрепервал, но бил адекватен. Тези факти свидетелт Б. е възприел лично, като сочи че е помогнал на Б. А. да се качи по стълбите при нотариуса за изповядване на сделката; че именно тогава нотариусът разговарял с него, задавал му въпроси, за да узнае дали разбира, че е дошъл да прехвърли етаж от къщата на сина си и кои са лицата, които присъстват.

Предвид изложеното и след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства (писмени и гласни), както и заключението на КСМЕ, съставът на ВКС приема, че по делото не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че към 23.12.2010г. продавачът по процесната сделка Б. А. не е можел да действа разумно-да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Предвид това предявеният иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на сделката за покупко-продажба, оформена с нот.акт № 173/21.12.2010г. като неоснователен следва да се отхвърли.

При този изход на Ч. А. и на К. А. се дължат разноски за касационната инстанция. Доказателствата по делото сочат, че касаторите за направили разноски за държавна такса в общ размер 124 лева и са платили адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в общ размер 10 000 лева. Съдът намира за основателно своевременно направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК на ответницата по касация Д. Н.. След като извърши дължимата обективна преценка за естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, защитавания материален интерес и извършените от процесуалните представители на касаторите действия по осъществяване на защитата (т. 3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК), ВКС намира, че е налице несъответствие между размера на възнагражденията и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Поради това са налице основанията на чл. 78, ал.5 ГПК за тяхното редуциране общо до сумата 5 000 лева .

За първоинстанционното производство на касаторите се дължат разноски за платени адвокатски възнаграждения, както и разноски за ДТ и депозит за вещи лица за въззивното производство. Доколкото нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство Д. Н. е релевирала възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определянето размера на дължимите на касаторите разноски съдът съобразява единствено реално направените от тях такива (т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид това, Н. следва да бъде осъдена да плати на касаторите разноски за първоинстанционното производство в общ размер 10 000 лева за платено адвокатско възнаграждение, а за въззивното производство да плати разноски в общ размер 10 693,53 лева, от които 10 000 лева за адвокатски възнаграждения и 693,53 лева за ДТ и депозит за вещи лица.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 260498/20.03.2023г. по в.гр.дело №14230/2018г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД на Д. Б. Н. (конституирана на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство ищец Б. К. А.), за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2010г., оформен с нот. акт № 173, том І, рег.№ 3436, нот.дело № 151/2010г. на нотариус М.Г. с рег.№ * на Нотариалната камара, за 4/12 идеални части от ПИ с идентификатор № *.*.*, ведно с построената в него сграда с идентификатор № *.*.*.* по КК на [населено място], кв.В..

ОСЪЖДА Д. Б. Н. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [улица]да плати на Ч. Б. А. с ЕГН [ЕГН] и К. С. А. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място],[жк], [улица]сумата 25 693,53 лева - разноски за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: