Условия за оспорване на сделки при несъстоятелност и поправяне на непълен доклад

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60095

гр. София, 07.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1728/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на синдика на „ОСТ Трейдинг„ ЕООД / н. / - В. Г. против решение № 112/09.06.2020 г. по т.д.№ 82/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1051/22.11.2019 г. по т.д.№ 1025/2018 г. на Окръжен съд – Варна. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от касатора против „ ОСТ Трейдинг „ ЕООД / н./ и „Видин Ойл „ ЕООД / н. / иск , с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, за прогласяване недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ОСТ Трейдинг „ ЕООД /н./ сключена сделка по покупко-продажба на недвижими имоти, обективирана в нот. акт № 171, том 5, рег. № 13734 , дело № 689/2017 г. на Нотариус В. Г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се неоснователен отказ за допускане на съдебно-счетоводна експертиза във въззивна инстанция, вкл. за установяване еквивалентност на престациите към момента на сключване на атакуваната сделка, както и непроизнасяне по въведените с въззивната жалба и писмената защита пред въззивна инстанция доводи. Страната се позовава на неправилно приложение на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, тъй като съдът е вложил различен от този на законодателя смисъл в причастието „дадено„ в съдържанието на нормата – в смисъл на уговорена, а не действително получена от продавача цена.

Ответните страни не са взели становище по касационната жалба, нито са заявили такова в хода на касационното производство.

С определение № 261/22.04.2021 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : При положение, че докладът няма изискуемото по чл. 375 ал. 1 вр. с чл. 146 ал. 1 ГПК съдържание, преклудирана ли е възможността страните да сочат нови обстоятелства и да искат нови доказателства, извън хипотезите на чл.147 ГПК и чл. 266 ал. 2 ГПК ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.2 , в унисон с разрешенията на което са и постановените след него решения по гр.д.№ 60061/2016 г. на І г.о. , т.д.№ 598/2012 г. на ІІ т.о., т.д.№ 213/2012 г. на ІІ т.о., т.д.№ 811/2012 г. на ІІ т.о. и гр.д. № 3066/2013 г. на ІV г.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК , доводите и възраженията на страните , за да се произнесе съобрази следното :

Производството е образувано по иск на синдика на „ОСТ Трейдинг „ ЕООД, с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, за обявяване за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на ищцовото дружество, сделка по покупко-продажба на недвижими имоти, сключена от „ОСТ Трейдинг „ ЕООД / понастоящем в несъстоятелност /, в качеството на продавач и „ Видин Ойл„ ЕООД, в качеството на купувач, продажната цена по която, в размер на 1 468 000 лева, е уговорена за плащане на „ОББ„АД, в 15-дневен срок от сключването на сделката, за погасяване кредити на продавача, обезпечени с ипотека върху продаваните имоти. Ищецът – синдикът на дружеството – продавач в несъстоятелност – не твърди, че договорената продажна цена е значително занижена спрямо действителната стойност на продаваното имущество, а се позовава на факта на неплащането й , като дружеството – купувач също е с последващо открито производство по несъстоятелност. Няма спор, че останалите предпоставки на хипотезата на чл. 647 ал.1 т. 3 ТЗ са налице – сделката е сключена на 10.11.2017 г., след началната дата на неплатежоспособността - 24.06.2017 г., както и в двугодишен срок преди подаване молбата по чл.625 ТЗ – 08.12.2017 г. Спорно – от относимия фактически състав на иска по чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ - съдът е приел да е единствено дали „ даденото значително надхвърля по стойност полученото„, макар че под „дадено„ ищецът – настоящ касатор развива единствено съображения, че с оглед целите на отменителните искове, а и буквално от използваното причастие „дадено„ следва да се разбира реално полученото, а не уговореното. В хода на производството е установено, че вземането от продажната цена е цедирано на трето лице, за сума от 468 000 лева. Всеки от ответниците оспорва със сделката да са накърнени интересите на кредиторите на несъстоятелността, поради липса на доказателства, че има такива извън ипотекарния кредитор / с учредена върху продадените имоти ипотека в негова полза / и предвид ипотеката в полза на последния. В допълнителната искова молба са развити съображения, че процесната сделка е част от предварително замислена схема за източване имуществото на дружеството, без намерение за усвояване на продажната цена, за която и предвид имущественото състояние на „Видин Ойл„ ЕООД, към момента на сключването й, не е имало обективна възможност за изпълнение.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, по съображения, че ищецът не оспорва еквивалентността на престациите по атакуваната сделка, но под „дадено„ , по смисъла на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, законодателят не визира неизпълнение на уговореното, а съдържанието на уговореното, преценимо към момента на сключване на сделката, на базата на действителната пазарна стойност на насрещните престации. Липсата на плащане не рефлектира върху действителността на сделката.

Във въззивната си жалба ищецът обосновава неправилност поради постановяване на първоинстанционното решение в противоречие с материалния закон, продължавайки да развива съображения относно разбирането си за тълкуването на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ. Позовава се, обаче, на съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, свързано с доклада, а именно – неуказана му доказателствена тежест за установяване нееквивалентност на насрещните престации. На основание чл. 266 ал. 3 ГПК е отправил доказателствено искане - за допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да установи : „Какво е съотношението между договорената цена и пазарната стойност на продадените имоти ? к а к т о и Каква е действителната стойност на вземането от продажна цена, предвид имущественото състояние и способността на „Видин ойл„ ЕООД да посрещне задълженията си с наличното имущество ?„ . Съдът е оставил без уважение доказателственото искане, поради неустановимост на предпоставките на чл. 266 ал. 3 ГПК – първоинстанционният съд е направил доклад, съответстващ на изявленията на страните и разпределил правилно, в съответствие с предмета на спора, доказателствената тежест между тях.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е преповторил съображенията за смисъла на „ дадено„ в нормата на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, като уговорено и преценимо към момента на сключване на сделката, относимо към действителността, а не към изпълнението по същата. Съдът акцентира на изричното изявление на ищеца в съдебно заседание от 22.10.2019 г. пред първоинстанционния съд, че не оспорва еквивалентността на престациите по сделката, а се основава на липса на реално плащане. Съдът е отрекъл относимостта на договора за цесия и цената по същия към преценката на фактическия състав по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, атакуема на самостоятелно основание и в отделно производство. Съдът е посочил, че чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ не изисква просто несъответствие, а значително такова между съдържанието на насрещните престации и доколкото продажната цена по сделката надхвърля данъчната оценка на имотите, а и ищецът не оспорва еквивалентността на престациите, такова разминаване е неустановимо от съдържанието на договореното.

По правния въпрос:

В Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – т.2 е прието, че докладът по делото и указанията на съда, уредени в разпоредбата на чл. 146 ГПК, представляват проявление на основните правни принципи на служебно начало / чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК /, състезателно начало / чл. 8 ГПК /, осигуряване на равенство на страните при упражняване на процесуалните им права / чл. 9 ГПК /, създаване на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение за решаването на делото / чл. 10 ГПК /. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. В случай, че във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК представляват извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

По основателността на касационната жалба :

Първоинстанционният съд, в предварителния доклад по делото, действително е разпределил, но формално доказателствената тежест, възпроизвеждайки съдържанието на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, без да укаже вложения от законодателя смисъл на „дадено„ в съдържанието на нормата, очевидно възприеман от ищеца превратно. Предвид последното, исковата молба на същия, към момента на изготвения доклад, се явява нередовна – не сочи обстоятелства, относими към фактическия състав на иска по чл. 647 ал. 1 т. 3 от ТЗ, хипотезиса на който обективно изисква сравнение на стойности на насрещни престации, а не неизпълнение на някоя от тях, на каквото обективно се позовава ищецът. Това несъответствие е съзрял и въвел с изрично възражение в първото редовно съдебно заседание и ответника „ Ост Трейдинг„ ЕООД / н./. Вместо да укаже на ищеца, че не сочи обстоятелства, относими към иск, с формално соченото правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ и надлежен петитум на такъв иск, съдът е възприел изричното изявление на ищеца, че не оспорва равностойността на насрещните престации по сделката, като признание за факт, на каквото изрично се позовава и въззивният съд, придавайки му доказателствена стойност. Предвид това, в окончателния доклад по чл.147 ГПК вече липсва дори формалното указване за ищеца – да установи нееквивалентност на насрещните престации по атакуваната сделка. Признанието, като доказателствено средство, е преценимо само по отношение на релевантен за предявеното право, респ. за иска факт. В конкретната хипотеза, въззивният съд не е съобразил , че признанието на еквивалентността и изобщо неоспорването й с обстоятелства в исковата молба, лишава предявения иск от кореспондираща на петитума му обстоятелствена част, поради което и изготвеният от първоинстанционният съд доклад се явява неправилен. Съгласно чл. 146 ал. 1 т. 2 ГПК , правната квалификация на претендираните от ищеца права е част от съдържанието на доклада. Първоинстанционният съд е подвел страната в допустимостта на сезирането си с иск, основан на обстоятелства, относими към изпълнението на сделката, квалифициран по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, като едва с решението си се е позовал на тяхната неотносимост към хипотезиса на нормата. Именно съдържанието на това процесуално нарушение, макар квалифицирано като непълнота на доклада, ищецът е въвел с изричен довод във въззивната жалба и обвързал с относимо към спора доказателствено искане – съдебно - икономическа експертиза за установяване действителната пазарна стойност на продаденото недвижимо имущество към момента на сключването на сделката. Настоящият състав намира, че аналогично на задълженията му при изготвянето от първоинстанционния съд на непълен или неточен доклад по делото, при изготвен неправилен такъв - поради неправилното възприемане на предявения иск като редовен, въззивният съд дължи да процедира в съответствие с приетото в т.2 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, без необходимост да оставя без движение исковата молба, след като, установявайки нередовността на иска си, съобразно постановеното в първоинстанционното решение, ищецът е посочил допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение / неотстраняване на нередовността ,с изрично указание за същата до ищеца /, позовал се е на релевантно за редовността на иска си обстоятелство, с което по същество и занапред е отстранил нередовността и съответно е направил кореспондиращо на уточнението на обстоятелствената част на иска доказателствено искане - допускане на съдебно-икономическа експертиза. Би било напълно излишно формалното оставяне на исковата молба без движение от въззивния съд , след като с въззивната жалба по същество е постъпило необходимото уточнение. Затова и касационното обжалване е допуснато по конкретния въпрос, не и в съответствие със задължителните указания на ТР № 1/2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС вр. с т.5 пр. последно на ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Вярно е, че както във въззивната жалба, така и в касационното производство ищецът продължава да поддържа, но в алтернативност с твърдението за нееквивалентност на насрещните престации, тезата за съобразяване стойността на действително полученото от купувача – „Видин ойл„ ЕООД / н. /, а не договореното по сделката, от което въззивният съд е следвало да се абстрахира, така както би постъпил при искова молба, навеждаща в една част кореспондиращи, а в друга част – некореспондиращи на петитума на иска обстоятелства.

Относно недопустимостта на иск, с правна квалификация чл. 647 ал.1 т. 3 ТЗ, според алтернативната теза на ищеца , за съобразимост на реално полученото от несъстоятелния длъжник, като страна по сделката, настоящият състав намира за нужно да сподели следното : Тезата е в пълно противоречие с хипотезиса на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, който изисква съпоставяне на насрещни стойности , респ. стойността на „даденото„ от продавача и „полученото” от купувача в настоящата хипотеза. В противоречие с буквалното съдържание на нормата, ищецът отнася причастието „дадено„ към престацията на купувача и счита за релевантна преценката единствено на нейното наличие / реално изпълнение /, въпреки че „даденото„ следва да се отнесе към характерната за сделката / съществена / престация на продавача, срещу която се получава и да се прецени еквивалентността на двете, а не съответствието между „дължимо„ и „дадено„ от едната страна по сделката. Тезата на ищеца е и напълно нелогична, приравнявайки последиците от неизпълнението или от симулативността на една сделка / атакуеми с други искове – за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот, респ. за прогласяване на нищожността му и оттук отпадане обвързаността на самите страни със сделката / с последиците на относителната й недействителност, противопоставима единствено на кредиторите на несъстоятелния продавач. Според логиката на касатора, с откриване производството по несъстоятелност на продавача по сделката всички неизпълнени от купувач сделки, попадащи в подозрителния период, биха били относително недействителни спрямо кредиторите. ТЗ – част ІV , обаче, не разграничава отговорността за неизпълнение на сделка, спрямо това дали попада или не в подозрителния период, предоставяйки на синдика правото да прекрати всеки неизпълнен / изцяло или частично / договор, по който страна е несъстоятелният длъжник. Следователно, един и същ факт - неизпълнение на договореното - според ищеца предпоставя възможност както за разваляне, така и за обявяване на относителна недействителност на сделка, извършена в подозрителния период, което е правно абсурдно. Само алтернативни възможности, почиващи на различни, а не еднакви факти, могат да обосноват атакуване на сделката като относително недействителна или упражняването на възникнало потестативно право за развалянето й. Цедирането на вземането от „Видин ойл „ ЕООД / в несъстоятелност / от цената по сключената сделка, от несъстоятелното дружество „Ост Трейдинг „ЕООД / н./ в полза на трето лице, единствено е предпоставяло атакуването на самата цесия, евентуално и по реда на чл. 647 ТЗ, успехът на който иск, вкл. с оглед субективните предели на решението, съгласно чл. 649 ал. 5 ТЗ, би осигурил нужната легитимация на несъстоятелния длъжник да предяви иск за разваляне на сключения договор за покупко-продажба – предмет на настоящото производство, поради неизпълнение на уговореното. Конкретното развитие на предявения от ищеца иск за разваляне на договора в отделно производство, по твърдение на същия - прекратено, поради липса на правен интерес, не е доказателство за неговата принципна недопустимост срещу несъстоятелен длъжник. С правните способи за атакуване на цесията и разваляне на договора за покупко-продажба по същество се осигурява защита и в случаите, в които формално е налице еквивалентност на престациите. Възможни са и други способи за обезщетяване търпими от дружеството вреди от така сключената сделка с неплатежоспособен контрахент / напр. отговорност на управителя по чл.145 ТЗ /. Поради това са несподелими изложените от касатора доводи по „телеологично тълкуване „ на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ , както и напълно неотносимо позоваването на норми от чужди законодателства. Несъстоятелно е и предложеното „ историческо тълкуване „ , с оглед чл. 676 ал. 2 на Търговския закон от 1897 г., според който са отменяеми „ всички сделки и договори, които товарят със задължения и двете страни и в които дадените ценности и взетите задължения от страна на несъстоятелния надминават значително стойността на това, което му е дадено или обещано „. Посоченото в курсив единствено изключва значимостта на факта дали дължимата на несъстоятелния търговец престация е изпълнена или не, за да би била атакуема сделката. Специфичната хипотеза - на неизпълнение на договореното спрямо несъстоятелно дружество от също така несъстоятелен длъжник , не е предпоставка да се придаде на законовата разпоредба смисъл, какъвто не е вложен от законодателя. Поради това, изложените от въззивния съд съображения по тълкуването на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ са напълно правилни и споделени от настоящата инстанция, както и в непротиворечивата практика на ВКС до момента . Напълно различна е хипотезата в решение № 67/15.04.2011 г. по т.д.№ 746/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е отчетено , че договорената продажна цена е уговорена за заплащане чрез полици без материална стойност - негодно платежно средство с конкретната си индивидуализация, т.е. плащане има или е фактически възможно по уговорения начин, но практически без стойност, кореспондираща на договорената.

С оглед преждеизложеното, доказателственото искане на касатора - въззивник – за допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване действителната пазарна стойност на продадения имот към датата на сключването на сделката – се явява допустимо и е следвало да бъде уважено. В останалата си част, по въпроса - „ Каква е действителната стойност на вземането от продажна цена, предвид имущественото състояние и способността на „Видин ойл„ ЕООД да посрещне задълженията си с наличното имущество?„, с който обективен факт страната свързва и уговореното отсрочване на плащането на продажната цена с 14 дена - искането е неотносимо към предмета на спора, с оглед преждеизложеното. Несъстоятелен е довода на касатора, че следва да намери приложение разрешението, дадено в решение № 117/23.03.2020 г. по т.д.№ 3192/2018 г. на І т.о. на ВКС. То се основава на принципа на дисконтирането, като позволяващ установяването на „справедлива стойност” на разсрочено парично вземане, към момента на уговорения падеж на същото. Както се сочи в самото решение : „Стойността на парите във времето се променя под влиянието на различни фактори: събития с характеристика на непреодолима сила, инфлация, различни рискове и несигурности, свързани с пазара / национален и световен /, промяна в данъчното законодателство и пр.. В основата на концепцията за стойността на парите във времето стои тезата, че два парични потока могат да се сравняват единствено ако възникват в един и същ момент във времето... При потоци, възникващи в различни времеви периоди се налага да се извърши корекция, която да ги направи сравними. Приложим за тази цел е метода на дисконтираните парични потоци. Чрез подходяща норма на дисконтиране се определя сегашната стойност на очакваните в бъдеще парични потоци... С дисконтирането се определя онази сегашна стойност на в бъдеще дължима сума, която съответно олихвена, съобразно обичайния за съответния търговец начин и условия на инвестиране, би формирала очакваната бъдеща стойност „. Видно е, че към прилагането на метода няма отношение неплатежоспособността на задълженото лице, освен в аспект на „ риска за събиране на вземането„, съобразен като значим за преценка фактор при определянето на дисконтираната стойност, но в напълно различен смисъл – риск от събиране в бъдещ спрямо сключването на сделката момент – на падежа , с оглед неизвестност на обстоятелствата към същия, поради което и за справедливата стойност на вземането е от значение неговата обезпеченост или договарянето на лихви. В настоящият случай се твърди знание за неплатежоспособност на купувача към момента на сключването на сделката, а и не се сочат обективни фактори, влияещи върху стойността на парите в рамките на незначителния период от сключването до падежа на вземането от продажна цена - само 14 дни. Както се сочи в преждепосоченото решение : „Разпоредбата на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ е основана на логиката, че доколкото със сключената сделка или действие търговецът се лишава от присъщ на разпореждането, справедлив приход, то със същите той обективно намалява ликвидността си и уврежда кредиторите си... разсрочването на парична престация е своеобразно финансиране за длъжника, а когато не е договорена кумулативно лихва е на практика безвъзмездно финансиране /заем/, по начало попадащо в хипотезите на отменителните искове / чл.647 ал.1 т.2 ТЗ /.... Само такъв подход / на дисконтирането / осигурява съизмеряване на насрещни престации съобразно пазарните условия към един и същ момент .” Видно е , че се има предвид „ лишаване от справедлив приход „ на търговеца за периода на разсрочването, а не изобщо – поради невъзможност на длъжника да плати, както и че се съобразяват пазарните условия , т.е. стоящи извън личността на длъжника фактори от естество да повлияят върху стойността на паричните потоци , като ги обезценят.

От значение, обаче ,е съображението на касатора, посочено и в исковата молба, че с процесната сделка несъстоятелното дружество се е разпоредило на практика с цялата си база, осигуряваща търговската му дейност, т.е. от обекти – предназначени за административна / офиси / и за търговска дейност, функционирали в съвкупност. Макар да е напълно несъстоятелен / писмена защита в касационна инстанция / довода същите да бъдат оценени като „ търговско предприятие „ / чл.15 ал.1 ТЗ / , какъвто не е предмета на атакуваната сделка, основателно е изследването на справедлива пазарна цена на съвкупността от сгради, като обект на пазарен интерес, кореспондиращ на интереса на разпоредилия се търговец от запазването на същите в неговия патримониум , именно с оглед съвместното им използване – за администриране и същинска търговска дейност, от който изхожда и защитата на кредиторите на несъстоятелността му, уредена в чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ.

С оглед гореизложеното, на основание чл. 293 ал.3 вр. с ал.2 ГПК, делото следва да се върне на въззивна инстанция за ново разглеждане, с допускане на исканата експертиза за установяване действителна пазарна цена на имотите - обект на атакуваната покупко-продажба, вкл. в качеството им на съвкупност от обекти, с възможност за съвместно ползване , съгласно посоченото в предходния параграф.

При новото разглеждане на делото във въззивна инстанция следва да се присъдят , с оглед изхода му, дължимите за касационна инстанция разноски, на основание чл. 294 ал. 2 ГПК .

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 112/09.06.2020 г. по т.д.№ 82/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1051/22.11.2019 г. по т.д.№ 1025/2018 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд, в съответствие с дадените указания .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: