Частично премахване на незаконно висока плътна ограда между съседни имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
София, 05.08.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шест година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 644 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Б. К. Б., чрез адв. Е. Г.- М., срещу решение № 391 от 11.11.2024 г. на Окръжен съд – София по в. гр. д. № 104/2024 г., с което след отмяна на решение № 269 от 13.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1345/2022 г. на Районен съд - Елен Пелин, е осъден Б. К. Б. да премахне находящата се изцяло в неговия имот плътна ограда с височина 2.15 м. /2.20 м. според разрешение за строеж № 115 от 20.07.2021 г. на главния архитект на Община Елин Пелин/ и дължина 24 м. /23.90 м. според разрешение за строеж № 115 от 20.07.2021 г. на главния архитект на Община Елин Пелин/, построена като долепена до имотната граница между собствения му имот - УПИ ***в кв. *** по плана на [населено място], [община] и собствения на П. Д. Б. УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], като възстанови предишното състояние на оградата между имотите - ограда от телена мрежа със стомано-бетонови колове.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа изложените доводи.

В срок е постъпил отговор от П. Д. Б., чрез адв. М. К., с който се оспорва основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на плътна ограда, изградена на границата между имотите на страните, който е бил отхвърлен от районния съд, а с обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение и искът е уважен.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по невъведени в исковата молба твърдения, че с изграждането на спорната ограда се засяга упражняване правото на собственост върху жилищната сграда и дворното място. Поддържа се, че твърденията в исковата молба са, че плътната ограда пречи на упражняване правото на собственост само върху навеса на ищцата.

Горните доводи са неоснователни. Видно от исковата молба ищцата твърди, че е собственик на УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място]. На границата на имота й с ответника, последният е построил плътна ограда, което й пречи да упражнява правото си на собственост. Сочи, че самият факт на осъщественото незаконно строителство на имотната граница представлява пречка за пълноценното ползване на имота й, без да е необходимо да се доказва конкретното изражение на ограничаването на правото й. Освен това оградата има вредно отражение над навеса и къщата и пречи на пълноценното им ползване. Когато излиза навън се сблъсква с плътна и неприветлива стена. Плътната ограда пречи на навлизане на светлина в навеса, ползван като кухня и дневна, както и на проветряването и това създава предпоставки за задържане на влага. Като е съобразил изложените в исковата молба фактически твърдения и е приел, че в исковата молба са изложени доводи в насока цялостно ограничаване на правото на собственост върху собствените на ищцата постройки и УПИ, въззивният съд се е произнесъл по предмета на спора, с който е бил сезиран и решението му не е недопустимо. В исковата молба не се твърди, че е смутено упражняването правото на собственост само върху навеса, ползван като кухня и дневна, а напротив – ищцата изрично е посочила, че с изграждането на оградата се смущава упражняването на правото й на собственост върху имота й. Т.е. търси се защита на правото на собственост върху целия притежаван от ищцата имот - дворното място и постройките в него.

Установено по делото е, че страните са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти. На 20.07.2021г. на ответника е издадено разрешение за строеж на плътна ограда с височина до 2,20 м., въз основа на което по протежение на регулационната линия между имотите на страните ответникът е изградил плътна ограда с височина от 2,15 м. Оградата е разположена изцяло в имота на ответника. Същата е на разстояние 1 м. до жилищната сграда на ищцата и на 0,52 м. до остъкленото помещение /навес/, ползвано от ищцата като кухня и дневна. На 13.07.2021г. е издадено удостоверение от [община], видно от което жилищната сграда и навесът са търпими строежи.

Установява се също от заключението на съдебно- техническата експертиза, че процесната ограда препятства навлизането на светлина в остъкленото помещение /навес/, ползвано като кухня и дневна. От прозорците му се виждат само бетонови тухли, които са почти допрени до тях. От изток навлиза малко светлина през оставения светъл отвор в плътната ограда, а от юг изобщо не навлиза светлина.

При така установеното въззивният съд е направил извод, че правото на собственост на ищцата е ограничено в резултат на изградената от ответника ограда. Прието е, че спорната ограда не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Изграждането й в отклонение от разрешението за строеж /има изпълнен светъл отвор, който не е предвиден в строителните книжа/, не води до извод на незаконност на строежа. Освен това оградата не е ситуирана на регулационната граница, а в непосредствена близост до нея, долепена до съществуващата ограда от телена мрежа, изградена на самата граница. Дори при извод за незаконност на оградата, нейното съществуване само по себе си не съставлява ограничаване на правото на собственост на ищцата, без наличието на други факти, установяващи ограничаване на правото й. Според въззивния съд оградата е недопустим строеж по смисъла на чл. 48, ал. 3 ЗУТ, тъй като е плътна, с височина над 0.6 м., като не е дадено изричното съгласие на собственика на засегнатия имот /в случая ищцата/ за построяването й. Чл.48, ал. 4 ЗУТ дава възможност да се допусне построяване на плътна ограда с височина над 0.6 м. и без съгласието на собственика на засегнатия имот, в който случай оградата се разполага изцяло в имота на възложителя, но само ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, а в случая това условие не е изпълнено /оградата е с височина 2.15 м., а разстоянието до жилищната сграда на ищцата е 1 м./.

Прието е също, че оградата ограничава правото на собственост на ищцата, защото значително ограничава навлизането на светлина към нейните постройки. Последните са съществували преди изграждането й и са търпими строежи по смисъла на ЗУТ и правото на собственост върху тях може да бъде защитено, вкл. чрез негаторен иск. По възражението на ответника, че не е дал съгласие в хода на процедурата по издаване на удостоверение за търпимост на навеса, съдът е посочил, че предмет на делото не е защита на правото на собственост на ответника, накърнено с построяването на навеса. Същевременно, доколкото би могло да се мисли в посока инцидентен съдебен контрол относно удостоверението за търпимост, то съобразявайки, че същото се противопоставя на ответника и той навежда възражение за липса на дадено от него съгласие, то този контрол би бил относим единствено относно преценката за въздействието на оградата върху навеса, поради което изводите от такъв инцидентен контрол не биха повлияли на крайните изводи за основателност на иска, предвид обема на търсената защита. Ползвайки частта от двора, оградена от процесната ограда, ищцата изпитва негативното усещане за ограниченост на пространството поради близостта на плътната ограда.

В допълнение съдът е отбелязал, че макар по делото да е установено, че навесът не се ползва по предназначение, това не води до извод за неоснователност на иска. Ограничаването на навлизането на светлина пречи на нормалното ползване на постройката, независимо дали се ползва като навес или не. Постройка би се проветрявала /и вероятно не би се образувал мухъл/, ако не бе с променено предназначение, както и не би съществувал проблемът с невъзможността да се отвори напълно вратата на тази постройка, тъй като навесът не предполага наличие на врати, но и при ползване на постройката като навес нормалните условия на това ползване предполагат достъп на слънчева светлина и значителното ограничаване на този достъп пречи на нормалното й ползване.

По тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е осъдил ответника да премахне находящата се изцяло в неговия имот плътна ограда.

Неоснователни са доводите на касатора, че в противоречие с разрешението, дадено в т.3 от Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е уважил иска, въпреки че ищецът не е посочил по какъв начин ответникът пречи на пълноценното упражняване на правото му на собственост, както и че по делото не е доказано, че с изграждането на процесната ограда се създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост. В същата т.3 от Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такъв е случаят, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Разпоредбите на чл. 48, ал.3 и 4 ЗУТ, уреждащи максималната височина на плътна ограда между съседни имоти, са именно такива норми, осигуряваща ползването на имотите, като в случая е установено, че височината на плътната ограда не е съобразена с отстоянието до жилищната сграда на ищцата. Също така в исковата молба е посочено, че оградата препятства навлизането на светлина в помещението - навес, преустроено и ползвано от ищцата като кухня и дневна, което се и установява от доказателствата по делото.

Ирелевантно за спора е дали към момента на подаване на искането за издаване разрешение за строеж на процесната ограда, навесът на ищцата е бил нанесен в плана, предвид на което и тези доводи на касатора не могат да обосноват отхвърляне на иска. Действието, срещу което ищцата търси защита, е изграждането на процесната ограда, а не подаването на искане за издаване на разрешение за строеж, като искът е предявен не само за защита правото на собственост върху навеса, ползван като кухня и дневна.

На следващо място касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, защото не е съобразено, че получаването на разрешение за строеж на оградата предхожда издаването на удостоверението за търпимост на сградите на ищцата, поради което и това удостоверение не е могло да бъде съобразено при издаване на строителното разрешение. На първо място тези твърдения не кореспондират с установеното по делото, че удостоверението за търпимост е от 13.07.2021г., а разрешението за строеж е от 20.07.2021г. Освен това трайно е разбирането в практиката на ВКС, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен и да бъде постановено премахване на строеж, за който е издадено разрешение за строеж, ако се установи, че същият съставлява пречка за упражняване правото на собственост и обратното- незаконността на извършеното строителство не е абсолютно основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС и ако незаконният строеж не създава пречки за упражняване правото на собственост, негаторният иск ще подлежи на отхвърляне. Следователно от решаващо значение за изхода от спора е не дали конкретни факти са съобразени при издаване разрешението за строеж, а дали с изграждането на спорната ограда е смутено правото на собственост. Твърденията на касатора, че последното е недоказано, са неоснователни, предвид установеното от заключението на съдебно – техническата експертиза.

Доводите на касатора, че навесът на ищцата е незаконен строеж, а удостоверението за търпимост е издадено без съгласието му, също не могат да обосноват извод за неоснователност на иска. Правото на собственост върху незаконен строеж може да бъде предмет на вещноправна защита, вкл. и с предявяване на иска по чл. 109 ЗС. От обхвата на последната не са изключени незаконните строежи, които съгласно практиката на ВКС /решение № 280/06.12.2016 г. по гр.д. № 2394/2013 г., IV г.о./ не са извън гражданския оборот. В допълнение следва да се посочи, че са правилни изводите на въззивния съд, че предмет на защита е накърненото право на собственост на ищцата, а не на ответника.

С определението по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК – поради очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че при допустимо строителство на ограда с височина до 0,60 м. без съгласието на собственика на съседния имот, подлежи на премахване цялата ограда. Според практиката на ВКС /решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о./, която се споделя от настоящия състав на ВКС, търсенатя с иска по чл. 109 ЗС защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. В решение № 122 от 06.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г. на ВКС, първо г.о. е прието, че целта на производството по иска по чл. 109 ЗС е да бъде преустановено неправомерно поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца. Разпоредбата няма за цел да налага на ответника допълнителна санкция или ограничение. Както вече се посочи, установената в чл. 48, ал. 3 и 4 ЗУТ максималната височина на плътна ограда между съседни имоти е с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение. Допустимото според тези разпоредби изграждане на плътна ограда от 0,60 см. не препятства ползването на съседните имоти и не смущава правото на собственост, поради което и е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че оградата подлежи на цялостно премахване. Пълното разрушаване на оградата съставлява необосновано засягане правната сфера на ответника.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е постановено премахване на оградата на височина от 0,60 см. над прилежащия терен, като искът в тази му част се отхвърли. В останалата му обжалвана част, с която е постановено премахване на оградата над височината от 0,60 см., въззивното решение е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора следва да се отмени и решението, с което касаторът е осъден да заплати на ищцата 368,83 евро разноски за първоинстанционното и за въззивното производство. В полза на касатора следва да се присъдят 278,89 евро разноски за първоинстанционното и за въззивното производство и 150,60 евро разноски за касационното производство.

На ответницата по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 557,77 евро.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 391 от 11.11.2024 г. на Окръжен съд – София по в. гр. д. № 104/2024 г., с което след отмяна на решение № 269 от 13.11.2023г., постановено по гр. д. № 1345/2022 г. на Районен съд - Елен Пелин е осъден Б. К. Б. да премахне находящата се изцяло в неговия имот плътна ограда с височина от 0,60 см., построена на границата между собствения му имот - УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], [община] и собствения на П. Д. Б. УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], както и в частта му, с която Б. К. Б. е осъден да заплати на П. Д. Б. разноски за първоинстанционното и за въззивното производство в размер на 368, 83 евро, като вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Д. Б. от [населено място], [община], [улица], № ***иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Б. К. Б. от [населено място], [община], [улица], № *** да премахне находящата се изцяло в неговия имот плътна ограда с височина от 0,60 см. над прилежащия терен, построена на границата между собствения му имот - УПИ ***в кв. *** по плана на [населено място], [община] и собствения на П. Д. Б. УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място].

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА П. Д. Б. да заплати на Б. К. Б. на основание чл. 78 ГПК сумата от 278,89 евро /двеста седемдесет и осем евро и 89 евроцента/ разноски за първоинстанционното и за въззивното производство и 150,60 евро /сто и петдесет евро и 60 евроцента/разноски за производството пред ВКС .

ОСЪЖДА Б. К. Б. да заплати на П. Д. Б. на основание чл. 78 ГПК сумата от 557,77 евро/петстотин петдесет и седем евро и 77 евроцента/ разноски за производството пред ВКС .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: