Справедливост на наказанието при опасен рецидив и съкратено следствие

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * справедливост на наказание * явна несправедливост на наказанието * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. София, 04 юли 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ :ВАЛЯ РУШАНОВА

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов, като изслуша докладваното от съдията Каракашева н. д. № 372/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалба на адв.В. Д., защитник на подсъдимия Ц. М. З. срещу въззивно решение № 20 от 03.02.2022 г., на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 410/2021 г., по описа на съда.
В жалбата е релевиран довод за явна несправедливост на наложеното на З. наказание, ангажиращ касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.Отправено е искане за намаляване размера на същото.
На съдебно заседание пред касационния съд подсъдимият и неговия защитник поддържат жалбата и отправеното с нея искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Адв.Г. У., упълномощен защитник на подсъдимия И. Х. И. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставянето й без уважение.
Адв.В. Б., упълномощен защитник на подс.М. В. Б. счита, че въззивното решение е законосъобразно и правилно.
В правото си на последна дума подсъдимия З. моли за намаляване на наказанието му.
В правото си на последна дума подс.И. И. заявява, че е доволен от въззивния съдебен акт.
Подсъдимия М. Б. не участва лично в касационното производство.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество е неоснователна.
С първоинстанционната присъда №5 от 16.03.2021г., постановена по НОХД №410/2021г., Окръжният съд – София е признал подсъдимия Ц. М. З., за виновен в това, че на 15.03.2020г., в [населено място], [община], в съучастие като съизвършител с подс.И. Х. И. и подс.М. В. Б., отнел чужди движими вещи от владението на Д. Н. П. от с.с., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 , вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и чл. 58а, ал. 1 НК, го осъдил на пет години лишаване от свобода, като определил строг първоначален режим на изтърпяването му, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
С присъдата всеки от подсъдимите И. Х. И. и М. В. Б. е признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, в съучастие по-между си и с подс.З., отнел чужди движими вещи от владението на Д. Н. П. от с.с., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК им е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години при условията на чл.66, ал.1 от НК
Съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимите и се разпоредил с веществените доказателства.
С обжалваното въззивно решение №20 от 03.02.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 1144/2021г., Софийски апелативен съд потвърдил първоинстанционна присъда.Въззивното производство било образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия З..
Въведеният с жалбата единствен довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия З. наказание е неоснователен. В негова подкрепа са изложени съображения, че оспорената санкция е несъразмерно тежка, тъй като не е съобразена с възрастта и здравословното състояние на подсъдимия, както и с обстоятелството, че делото е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК.Твърди се също, че неправилно сред кръга отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства е включено и осъждането му, обосноваващо квалифициращия признак „опасен рецидив“.
Преди всичко следва да се посочи, че идентични с изложените в жалбата, инициирала настоящото производство съображения, аргументиращи явната несправедливост на наложеното на подс.З. наказание, са били поставени на вниманието на въззивния съд, който обосновано ги е приел за несъстоятелни.
На следващо място, ВКС ще отбележи, че явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, каквато хипотеза не е налице по настоящото дело.
Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс.З. предвижда в санкционните си рамки наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години.Прегледът на материалите по делото установява, че основният съд е реализирал наказателната отговорност на жалбоподателя при спазване на нормативното изискване на чл.373, ал.2 НПК, с оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК. Така на основание чл.58а, ал.1 НК, първоначално на жалбоподателя му е определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер под средния такъв, предвиден в текста на чл.199, т.4 от НК - 7 години и шест месеца „лишаване от свобода”, След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК същото е индивидуализирано на пет години „лишаване от свобода”. В този смисъл, диференцираната процедура, по която е протекло първоинстанционното съдебно производство не може да рефлектира допълнително върху размера на наложеното наказание в посока намаляването му, както настоява касаторът, тъй като това обстоятелство е взето предвид при индивидуализирането на наказанието на З..Действително, първия съд, макар правилно да е индивидуализирал наказанието на жалбоподателя съобразно правилата на чл.54 от НК, не е отчел като смекчаващо вината му обстоятелство недоброто здравословно състояние, въпреки, че по делото са били налице доказателства в тази насока.Това опущение е било отстранено от въззивния съд, който е подложил самостоятелно на анализ всички обстоятелствата, които са относими към индивидуализацията на наказанието на З..По този начин, проверяваната инстанция не е пренебрегнала и е оценила в полза на З. смекчаващите вината му обстоятелства, на които е поставен акцент в жалбата, а именно сравнително младата му възраст и недоброто му здравословно състояние.Други смекчаващи отговорността обстоятелства не се констатират, а и не се сочат пред касационния съд.Същевременно, въззивният съд правилно е заключил, че не могат да бъдат пренебрегнати данните за обремененото съдебното минало на З. , който е осъждан 16 пъти за престъпления по чл.194 , чл.195 и чл.199 от НК. Само едно от тези осъждания обосновава квалификацията на настоящото деяние като извършено при условията на опасен рецидив, поради което законосъобразно е ценил останалите петнадесет осъждания като отегчаващи вината обстоятелства. Затова настоящият касационен състав намира, че съдът не е допуснал нарушения при индивидуализацията на наказанието, като определеното такова съответства на степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на дееца. Липсва основание за допълнителното му намаляване.
С оглед изложеното, определеното на З. наказание от пет години лишаване от свобода / след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК / е отмерено в пълно съответствие с високата обществена опасност на деянието и дееца и съобразено с вида и тежестта на смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства, поради което не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК .То е съобразено както с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, така и с принципа за съответствието му с извършеното престъпление, прогласен с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Поради това и същото не съдържа характеристиките на явната несправедливост, по смисъла на регламентираното с разпоредбата на чл. 348, ал. 5 НПК касационно основание.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 20 от 03.02.2022 г., на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1144/2021 г., по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :