Законност на дисциплинарно уволнение на шофьор при отчетена проба за алкохол

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50275

гр. София 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 07 декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 4810 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Терем – К. Флотски арсенал-В.” Е., чрез адв.И. П. срещу решение № 806/26.04.2021 г. по в.гр.дело № 196/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 260969/30.10.2020 г. по гр.д.№ 1404/2020 г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Х. Х. И. срещу „Терем-К. Флотски арсенал-В.” Е. [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ,вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 6184.20 лв. ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и по чл.128,т.2 КТ за сумата 1030.70 лв., ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане, по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 18.04. лв. обезщетение за забава върху главницата от 1030.70 лв. и вместо отменената част предявените искове са уважени, като този по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 6184.20 лв., по чл.128,т.2 КТ за сумата 1030.70 лв., ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане и по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 18.04 лв. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.

Ответникът по касационната жалба Х. Х. И., чрез адв. И. И. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество.

С определение № 663/01.09.2022 г.,постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: 1. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображенията си по тях? 2. Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като негодни?

С посоченото определение на ВКС е оставена без разглеждане касационната жалба на ответника в частта срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд по в.гр.дело № 196/2021 г. в частта, с която съдът се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.128,т.2 КТ за заплащане на сумата 1030.70 лв. незаплатено трудово възнаграждение, както и по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 18.04 лв. обезщетение за забава върху сумата от 1030.70 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 02.02.2020 г. и е прекратено производството по делото в посочената част. В същата част определението на ВКС не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на инстанционен контрол в настоящото производство е въззивното решение на Варненския окръжен съд по в.гр.дело № 196/2021 г. в частта, с която съдът се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 6184.20 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода от 02.12.2019 г. до 02.06.2020 г.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Безспорно е между страните по делото, че ищецът Х. Х. И. е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил” по трудов договор с ответника № 305-1/01.08.1983 г., който договор е изменян многократно.

Със Заповед № РД-08-5/02.12.2019 г., му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Със Заповед № РД-07-78/02.12.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание уволнение. Заповедите са връчени на ищеца на 02.12.2019 г.

В заповед № РД-08-5/02.12.2019 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение е посочено, че е съставен Констативен протокол № 39/27.11.2019 г., подписан от трима свидетели в лицето на служителите: Н. С. П., на длъжност „Р-л С.-лекар”, Р. С. Г. на длъжност „инж. Оценяване и остойностяване на машини и инструменти и др.” и Т. Г. К. на длъжност „Старши охранител”, с който е установено грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,ал.1,т.7 КТ, което представлява тежко науршеине на трудовата дисциплина по чл.126,т.2 КТ/служителят е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество/ на служителя Х. Х. И. на длъжност „шофьор на товарен автомобил”. В заповедта е отразено, че при извършена регулярна проверка за алкохол с дрегер, модел „Alcoscan AL 7010”, извършена на 27.11.2019 г. от комисията назначена със Заповед № РД-04-149/05.11.2019 г. се установява положителна проба от 1.120 промила алкохол в кръвта на лицето Х. Х. И.. В заповедта е посочено, че срещу служителя Х. И. е образувано дисциплинарно производство по реда на Раздел III от КТ и са изискани писмени обяснения от служителя във връзка с установената положителна проба за алкохол в кръвта от 1.120 промила. В заповедта е отразено, че дисциплинарното наказание се налага на основание чл.192,ал.1 КТ, чл.190,т.7, вр.чл.187,ал.1,т.2 и т.3 КТ.

Видно от приложения констативен протокол № 39/27.11.2019 г., същият е изготвен на основание Заповед № РД-04-149/05.11.2019 г. на управителя на дружеството, подписан от комисия в състав: председател Н. С. П. и членове – Р. С. Г. и Т. Г. К., както и от проверяваното лице ищецът Х. Х. И.. В протокола е удостоверено, че при извършената проверка с дрегер за алкохол е измерено следното: 0.08 промила, II проба – 1.120 промила. В протокола е отразено, че комисията предлага на Р. Р. - ръководител отдел „Автотранспорт” да разпореди на лицето Х. И. да не шофира през днешния ден. В същия протокол няма вписани обяснения и възражения от ищеца.

На 29.11.2019 г. в установения тридневен срок са постъпили обяснения от К. И., който е посочил, че измерената стойност вероятно се дължи на установен пародонтит на горните и долни венци, които лекува с прополис и спирт сутрин и вечер, след измиване на зъбите. Посочил е, че не употребява алкохол, но пуши по две кутии цигари на ден.

По делото е приложен амбулаторен лист № 000355 от 16.09.2019 г., издаден от лекар по дентална медицина с вписан извършен профилактичен преглед и обтурация с амалгама или химичен композит на три зъба. Приложена е и рецепта, издадена на 16.09.2019 г. от лекар, с която е предписан етилов спирт 70% за жабурене два пъти на ден, прополис заедно с етиловия спирт, както и Елудрил за жабурене на 12 часа.

От приложената по делото Заповед № РД-04-149/05.11.2019 г. на управителя на ответното дружество се установява, че работодателят е разпоредил на основание т.3.3.2 от Правилника за вътрешния трудов ред „Терем – К. – Флотски Арсенал-В.” Е. и заповед № РД -04-113/21.11.2016 г. относно употребата на алкохол в работно време на комисия с посочен състав Н. П. – Ръководител С. – председател, членове - П. Н. – Експерт БЗР, В. Я.- „Старши охранител”, Г. Р. – Експерт БЗР, Р. Г. – инженер оценяване и остойностяване на машини и инструменти и посочени резервни членове да извършва регулярни внезапни или по сигнал проверки за алкохол на работещите в дружеството с „Дрегер за алкохол”, минимум веднъж седмично и да попълва „Констативни протоколи” / по образец/ с резултатите от проверката, които да бъдат регистрирани в деловодството.

По делото е приложено ръководство за експлоатация и гаранционна карта на алкохол тестер модел AL7010 с начало на гаранцията 05.08.2019 г. В ръководството за експлоатация изрично е посочено, че ако с тестера вече са проведени над 300 бр. теста, възможна е появата на съобщение „CAL” върху дисплея, преди да започне подгряването на сензора. За да бъде гарантирана точността на измерването, желателно е тестерът да бъде калиброван, след което това предупредително съобщение ще изчезне от дисплея.

Видно от приложената фактура № [ЕГН]/02.08.2019 г. същата е издадена от „Елкомед” Е. с посочени - издател „Елкомед” Е. и получател „Терем-К.-Флотски арсенал-В.” Е., с отразена стока тестер за алкохол AL 7010 и стойност на сделката 186 лв. с ДДС.

От приложените по делото констативни протоколи за извършени проверки на служители в ответното дружество за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство дрегер от 08.11.2019 г.13.11.2019 г., 14.11.2019 г., 15.11.2019 г.19.11.2019 г., 22.11.2019 г. се установява, че към 27.11.2019 г. са извършени 46 броя теста.

От заключението на вещото лице д-р Д. Д. по допуснатата от първоинстанционния съд СМЕ се установява, че концентрация 0.08 промила в издишания въздух не представлява алкохолно опиянение, а концентрация от 1.120 промила съответства на лека степен на алкохолно опиянение, при която са налице нарушения в координацията на движенията, налице е мирис на алкохол, налице са нарушения в адекватната преценка на околната действителност, собствените постъпки и други. Според вещото лице, за период от 20 минути не е възможно да се отчете разлика в издишания въздух. Измерената в издишания въздух стойност на етилов алкохол може да бъде приравнена на кръвна проба. Според заключението преди извършването на кръвна проба, ако е извършено жабурене с отразените в рецептурната бланка прополис със 70% спирт, резултатът би бил различен от нула промила. Положителна проба за етилов алкохол в дрегера би се отчела и при издишване след тютюнопушене. В обясненията, дадени в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е посочило, че при жабурене с такъв разтвор - прополис със 70 % спирт, не може с категоричност да се определи какъв би бил резултатът от пробата – най-вероятно дрегерът ще отчете наличие на етилов алкохол в издишания въздух, като резултатът би бил ориентиран към данните 0.08 промила, а не към 1.120 промила. Вещото лице е посочило, че може да се отчете висок резултат ако непосредствено преди изследване с дрегер се извърши това жабурене.

По делото са разпитани свидетели, посочени от ищеца и от ответното дружество.

Според показанията на свидетеля А. В. същият на 27.11.2019 г. бил на работа и видял ищеца на работа. Не му е лъхал на алкохол, бил в адекватно състояние, не е личало изобщо да е консумирал алкохол. На посочената дата също е присъствал на проверката с дрегер , доколкото работи като шофьор при ответното дружество. Според свидетеля, проверката минала нормално. Обяснява, че неговата проба е била нулева и не му е правена повторна такава. Знае, че на Х. е правена повторна проверка в същия ден. След извършване на пробите видял ищецът като се прибира с Мерцедеса към три часа в гаража. Не е видял кога е излязъл, но го е видял като се е прибрал.

Съгласно показанията на свидетеля Г. С., същият на 27.11.2019г. бил на работа. Х. също бил на работа. Не му е направило впечатление да е употребил алкохол, не е завалвал думи, не е лъхал на алкохол, не е говорил несвързано, държал се адекватно. Обяснява, че както на него, така и на Х., на тази дата им била извършена втора проба. Свидетелят бил в помещението, където се извършвала с дрегера втората проба на ищеца, като успял да види само първата цифра, която била нула. Другите цифри не ги видял. Не е видял с какъв накрайник е извършена втората проба на Х.. При неговата проба – взел употребяван накрайник от масата и така го тествали. Не си спомня колко промила е била неговата проба. Обяснява, че на въпросната дата Х. бил на работа и изпълнявал трудовите си задължения.

Според показанията на свидетеля Н. П., ръководител служба по трудова медицина към ответното дружество, същата е председател на комисията за тестване на работниците и служителите за употреба на алкохол. Обяснява, че в завода има едно единствено измерващо устройство – апарат Дрегер. Посочва, че всички служители са инструктирани как точно трябва да дишат, кога да дишат и съответно уредът отчита резултата. Инструктирани са, че поне 20 минути преди това не трябва да се пуши, да се хранят, трябва да са изплакната устата. Задължително комисията пита всеки работник дали употребява лекарства. Като лекар им мери кръвното. Когато първият път се отчете положителна проба, се прави втора проба. Ако втората проба е различна от първата се прави и трета проба, която, ако повтаря стойността на втората, се пишат двете проби – първа и втора. На 27.11.2019 г. проверката била извършена около 08:00 часа сутринта. Комисията се състои от трима човека – един прави пробата, друг пише протокола, а трети е до човека с апарата. Обяснява, че е била на по-голямо разстояние и е нямало как да усети дали Х. е лъхал на алкохол. Комисията е дала препоръка на началника този водач да не шофира през този ден, но не може да каже дали ищецът е управлявал МПС или не. Ищецът не й е споделил, че има някакви здравословни проблеми или че е извършвал някакви процедури. Накрайниците са индивидуално опаковани, като няма изискване да се сменя мощука, когато се прави проба на един и същи човек. Категорична е, че няма как да се случи служител да ползва използван вече накрайник. Посочва, че при първата проба на ищеца апаратът е отчел грешка и затова била направена втора проба. Апаратът може да отчете грешка, когато работникът не е поел въздух достатъчно, не е дишал правилно в апарата. Обяснява, че стойностите се записват в протокола, като до настоящия момент не се е случвало някой да е отказал да го подпише. Х. не е оспорвал пробата, не е възразявал, а веднага подписал протокола.

Съгласно показанията на свидетеля Р. С. Г. на длъжност в ответното дружество инж. Оценяване и остойностяване на машини, инструменти и др. същият е член на комисията, която извършва периодични проверки на служителите и работниците за употреба на алкохол. Проверките за алкохол са един път в седмицата. Технически свидетелят извършва пробите с апарата. В конкретният случай, когато апаратът показал 0.08 промила, чул два сигнала и се появил надпис, че пробата е грешна, тоест изпуснатият въздух е по-малко. Ето защо била направена и втора проба, като записали в протокола и първата проба. При втората проба показало наличие на алкохол 1.12 промила. Посочва, че всички са предупредени, че не трябва да пушат, съответно, ако някой взема лекарства – да каже това. Специално Х. не е казвал да има здравословни проблеми. Направило му впечатление, че при предходни изследвания ищецът не бил присъствал на проверките. Предният ден го видял и му казал, че не са го изследвали, че трябва да дойде пред комисията да го изследват. При самото изследване не е чул Х. да казва, че си е жабурил устата със спирт. Първата проба била грешна – отчел 0.08 промила и показал, че има грешка. Допуска, че при проверката ищецът целенасочено е изпуснал по-малко въздух. При втората проба не е възразил, нищо не е казал и се подписал в протокола. Ако беше възразил, комисията щяла да реагира. Обяснява, че никъде няма инструкция, че не трябва да записва грешна проба. Същият ден Х. не му лъхал на алкохол. Един ден преди това му лъхал на алкохол, когато му казал да мине да го пробват. Относно накрайниците, на всеки служител използват отделен накрайник и не е възможно да се използват вече ползвани накрайници.

От приложената по делото разпечатка от системата за контрол на достъп от 27.11.2019 г. относно лицето Х. Х. И. се установява, че на същата дата ищецът е бил на работа /отразени са влизания и излизания на входовете и изходите на предприятието/.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през м. ноември ищецът Х. И. е положил труд изцяло и на практика това именно е пълният отработен от него месец преди уволнението.

От личното трудово досие на ищеца, приложено по делото се установява, че същият няма наложени дисциплинарни наказания.

При така установените факти съдът е посочил, че първоинстанционния съд е обосновал извод за извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, изразяващо се в явяване на работа след употреба на алкохол в размер на 1.12 промила. Въззивният съд е приел за необоснован извода на първоинстанционния съд в частта, в която е приел, че липсата на възражение в КП е доказателство за съгласие с резултата от пробата както и изводите, че действително ищецът по никакъв начин не е възразил пред комисията относно констатациите в изготвения протокол и го е подписал веднага след изготвянето му, че не е възразил и в момента, в който е дал писмените си обяснения по случая. Не са възприети изводите на първоинстанционния съд, че възраженията относно начина на вземане на пробите, съответно, твърдението, че ищецът не знае какво е отчела пробата са останали недоказани.

Въззивният съд е приел за установено от гласните доказателства, събрани с показанията на колегите на ищеца, които също са тествани за алкохол, че също не са възприели резултатите „видях само първата цифра“. Прието е, че възражението е право, а не задължение и затова от неговата липса не могат да се извеждат изводи в ущърб на лицето, което не е упражнило права или ги е упражнило в по-късен, но допустим от закона момент. Приети са за достоверни твърденията на ищеца, че към момента на извършване на проверката, не е било ясно каква е била стойността на отчетената проба, защото при число 1.12 промила, което предполага поведение описано от СМЕ, би следвало работодателят да извърши трета проба и да отстрани ищеца от задълженията си да управлява П.. Посочил е, че трета проба не е извършена и е регистрирано управление на П., възприето от свидетел като управление извършвано от ищеца. Посочил е, че писмените обяснения са дадени два дни по-късно и са регистрирани с вх. рег. № 1938 от 29.11.2029 г. Прието е, че в тях се съдържат данни за употреба на спирт по здравословни причини, които не са обсъдени в заповедта.

Въззивният съд е приел, че представения КП се отнася само до пробата на ищеца и е подписан само от членовете на комисията и от проверяваното лице, че не съдържа подпис на нито един свидетел, който с безпристрастни показания да установи дали са се осъществили фактите изложени в оспорения писмен документ. Прието е, че няма никакви данни, вписаното предложение на комисията проверения работник да не шофира, да е достигнало до неговия адресат – Р. Р. – ръководител ОА.

Съдът е възприел показанията на свидетеля С., като достоверни, тъй като са основани на непосредствени впечатления, включително и в частта, в която свидетелства за липсата на възприятия за опредени факти. Прието е, че не са представи писмени доказателства, от които да се установи, че пробите са извършани в присъствието на останалите работници или на свидетели, които да възприемат показанията от измервателното средство лично и непосредствено при изписването върху дисплея. Приел е, че представяния КП № 39/27.11.2019 г. съдържа само подписите на комисията и на проверяваното лице, поради което констатациите и съдържанието им са непроверими само със свидетелските показания на членовете на комисията. Съдът е приел, че в частта, в която свидетелите, водени от ищеца представят пред съда лично възприетите факти, че вписаните в протокола данни не са ясно показвани на проверяваното лице и на свидетели, се подкрепя от съдържанието на КП, който не е подписан от нито един свидетел. Според съда събраните свидетелски показания чрез разпит на членовете на комисията, като цяло са негодни да установят съдържанието на КП, нито да се опровергават или потвърждават насрещни твърдения на ищеца. Приел е, че извършеният в първоинстанционното решение анализ на тези свидетелски показания, не обосновава постановеното решение.

Въззивният съд е приел, че СМЕ по категоричен начин определя външните белези на алкохолно опиянение при стойност 1.12 промила, че нито един свидетел не споделя да е възприел такова поведение от страна на ищеца. Посочил е, че свидетелката Н. П., Ръководител Служба „Трудова медицина“ свидетелства, че е била далеч от ищеца в деня на пробата, че свидетелят Р. Г. посочва, че в деня на проверката не е имал възприятия свързани с ищеца, които да го наведат на впечатления за употреба на алкохол. Споделя да е имал такива ден преди проверката, когато го е предупредил, че ще бъде тестван за алкохол /конкретното свидетелство, отразено в съдебния протокол е, че е лъхал на алкохол/. Според съда лъхането на алкохол като външен белег на употреба, би могъл да е следствие на употребата на медикамент, а от събраните по делото писмени доказателства, които са били обект на СМЕ е прието за установено, че може да се дължи в следствие на жабурене с етилов алкохол,вкл. тютюнопушене.

Съдът е приел, че фактът за наличието на проба в размера, вписан в КП не е установен в съдебното производство, защото съобразно доказателствената тежест при оспорено съдържание на документа, в тежест на ответника е да докаже, че вписаните факти са се осъществили. Според съда това доказване, не може да се осъществи чрез разпит на членовете на комисията, които са натоварени със заповед да извършат проверката, защото показанията им не могат да се проверят чрез други свидетелски показания на лица, независими от проверката, които да са присъствали на нея и да са подписали КП. Прието е, че не е в тежест на ответника да опровергава съдържанието на КП, че от ангажираните от защитата доказателства може да се направи извод, че ако пробата е коректно вписана в КП тя може да се дължи на приемане на 70% етилов алкохол под нормата на жабурене. Посочено е, че са представени писмени доказателства за посещение при дентален лекар на 15.11.2019 г. и предписано лечение със спирт, че не са представи доказателства, за твърдението, че ищецът е пушач или за броя на обичайно изпушените цигари, поради което въззивният съд не е обсъдил извода в СМЕ, че непосредственото тютюнопушене дава отражение върху стойностите на положителните проби.

Въззивният съд е приел, че районният съд неправилно е тълкувал доказателствата за управление на поверения му товарен автомобил, като още по-голямо нарушение след 27.11.2019 г., в контекста за обосноваване на дисциплинарната отговорност на ищеца. Прието е, че управлението на автомобил, в случаите при които е основната част от трудовите задължения на работника и когато е установено, че е употребил алкохол, следва да бъде ограничено от работодателя. Според въззивния съд отговорност на работодателя е да ограничи конкретен работник от изпълнение на трудовите му задължения. Посочил е, че работникът макар и да носи отговорност по ЗДП, след като не приема резултатът от проверката за достоверен и тече срок за нейното оспорване като част от правата, гарантирани с КТ, не е длъжен да се самоограничи в изпълнение на служебните си задължения. Това може и е длъжен да направи работодателя. Неотстраняването и непротивопоставянето на управлението на М., независмо дали е предназначено за хора или товари е пасивно поведение на работодателя. Прието е, че изпълнението на задълженията по трудов договор, не може да се тълкуват от съда като негатив за ищеца.

Съдът е приел, че КП № 39/27.11.2019 г. не е официален свидетелстващ документ, а частен такъв и след като е оспорен, в тежест на лицето, което ще се ползва е да докаже осъществяването на фактите, за които този документ свидетелства. Според съда доказването на съдържанието на документа обоснова доказателствената тежест за мотивиране на оспорената заповед и правни изводи на съда, когато е приел, че е установено тежко нарушение на трудовата дисциплина. Прието е, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е установен факт на алкохолно опиянение – липсва свидетелско показание, че поведението на ищеца е имало признаците характерни за леко алкохолно опиянение, че липсват доказателства, за показанията на дисплея на измервателното средство вписани в протокола, че липсва трета контролна проба. Преценено е за неотносимо към предмета на доказване е колко /в случая твърдение за един/ апарата притежава работодателя, след като ползвания не може да бъде идентифициран с данни от констативния протокол. Посочено е, че извън релевантните факти е този на коя дата е калибровано измервателно средство, след като не може да се установи, че това средство е ползвано за измерване на данните вписани в КП.

Въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е докаже, че страда от заболяване, лечението на което предполага жабурене с етилов алкохол 70%, което той е сторил с представените медицински документи. Посочено е, че същите не могат да се игнорират, само с факта, че не са представени с писмените обяснения на 29.11.2019 г. Прието е, че са изследвани при изготвяне на заключението на вещото лице, което потвърждава твърденията на защитата на ищеца, че техническо средство от посочения от ответника вид, може да регистрира положителен резултат след жабурене с етилов алкохол и след тютюнопушене и този резултат, може да не съответства на съдържанието на алкохол в кръвта. Изведен е извод, че ответникът не е доказал пълно и главно, тежко дисциплинарно нарушение извършено от ищеца, тъй като според съда протоколирания резултат, може да се дължи на който и да е от горните факти или на двата заедно /жабурене и тютюнопушене/. Според съда от заключението към СМЕ следва, че КП № 39 от 27.11.2019 г. дори да е автентичен и верен, свидетелстващ документ, този документ не доказва тежко нарушение на трудовата дисциплина, защото пред съда успешно е опровергана неговата материална доказателствена сила. Посочено е, че в случай, че ответникът счита, че е съставил КП в рамките на удостоверителна компетентност на нарочна и със заповед съставена комисия, т.е. че документът е официален, т.е. че има формална доказателствена сила, тя е недостатъчна да докаже факта, че е извършена проба с годно техническо средство. Според въззивния съд годността на техническото средство е неустановима, защото липсват данни в протокола за идентифициране на конкретното техническо средство и съответно подаване на доказателства за броя на пробите извършени до 27.11.2019 г. съответно нуждата от и датата на калиброване.

Съдът е приел, че поради несъвпадане в преценката за доказателствената сила на събраните по делото доказателства не е доказан факта, че на 27.11.2019 г. ищецът е употребил алкохол, нито че стойността на извършената проба е тази, вписана в КП № 39/27.11.2029 г. Приел е още, че този факт се опровергава от пасивното поведение на работодателя, да го отстрани от трудовия процес и от активното поведение да му възлага изпълнение на трудови задължения свързани с управление на П. / в с.з. проведено на 23.03.2021 г. съдът е приел за безспорно установено, че ищецът е управлявал П. собственост на ответното дружество и е излизал извън територията на паркинга/. Изведен е извод, че решението на първоинстанционния съд е необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения при преценката на формалната доказателствена сила на писмените доказателства и неправилно определяне на доказателствената тежест към релевантните факти. Поради несъвпадане в преценката, кои факти са осъществени и кои са останали недоказани, въззивният съд е приел, че правните изводи на първоинстнационния съд са неправилни поради нарушение на материалния закон във всички обжалвани части от решението. Прието е, че поставената за преценка пред въззивният съд заповед за незаконно уволнение е немотивирана. Съдът е приел, че изложените в нея факти не се установяват от събраните по делото доказателства, което определя основателността на главните искове и акцесорните им претенции за законна лихва, размерът на което е установен със заключението по приетата и кредитирана от съда във всички части С..Е.

По правните въпроси:

По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване с разясненията, дадени в т.2 от т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

С решение № 94/28-03.2014 г. по гр.дело № 2623/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК са разрешени правните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; и 2) когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника). Възприета е трайната практика на ВКС, според която изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 от ГПК, аналогичен на чл. 189, ал. 2 от ГПК (отм.), и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС – с приетите при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество, като е посочено, че мотивите към второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. С т. 19 от приетото по-късно, ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по категоричен начин е изяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Тези задължителни указания и разяснения не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. Предвидената в чл. 272 от ГПК, процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл. 272 от ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство - чл. 269 от ГПК, както и на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 от ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението; т.е. - и при действието на ГПК от 2007 г., наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. Съдебният състав е посочил, че в решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е възприето аналогично разрешение, което е доразвито, а именно: Съгласно константната практика на съдилищата, включително задължителната такава на ВКС, правните изводи на съда (включително тези относно преюдициалните за спора въпроси), съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми (чл. 235, ал. 2 от ГПК). За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да не преповтаря в мотивите към въззивното решение, приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, а може да препрати към тези мотиви на първоинстанционното решение, като същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Съдебният състав е приел, че формираната практика на ВКС е в съответствие с разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С решение № 24/28.01.2010 г. по гр.дело № 4744/2009 г. на ВКС, I г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова.

Като взема предвид отговорите на правните въпроси и събраните по делото доказателства съдът намира за неправилни решаващите правни изводи на въззивния съд, че в конкретния случай изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение факти не са установени от събраните по делото доказателства, че дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание уволнение на ищеца не е извършено, както и изводите за основателност на исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички относими за изясняване на правно релевантните факти за спора доказателства, събрани по делото – не са обсъдени показанията на свидетелите, посочени от ответника, както и представените от него писмени доказателства, не са изложени мотиви защо съдът не е възприел тези показания. Допуснатите процесуални нарушения от въззивния съд на чл.236,ал.2 ГПК са съществени, тъй като необсъждането на посочените доказателства в тяхната цялост е довело до необоснованост на решаващите правни изводи. Касационната жалба е основателна.

Установено е по делото, че трудовия договор на ищеца Х. И. е прекратен със заповед № РД-08-5/02.12.2019 г. на управителя на „Терем-К. Флотски арсенал-В.” Е., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.192, ал.1,чл.190, ал.1, т.7,вр.чл.187,ал.1,т.2,т.5 КТ. Издадената заповед № РД – 07-78/02.12.2019 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И., поради дисциплинарно уволнение има само констативен ефект.

Дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказание уволнение в заповед № РД-08-5/02.12.2019 г. е нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се е явил на работа на 27.11.2019 г. в състояние, което не му позволява адекватно да изпълнява трудовите си функции, като е употребил алкохол. При извършена проверка на същата дата в началото на работния ден е установена концентрация на алкохол в кръвта на ищеца 1.120 промила. Съдът намира, че дисциплинарното нарушение, извършено от ищеца е установено по следните съображения:

От приложения по делото констативен протокол № 39 от 27.11.2019 г. се установява, че на основание Заповед № РД-04-149/05.11.2019 г. на управителя на ответното дружество, която е приложена по делото е извършена проверка с техническо средство Дрегер за алкохол на ищеца Х. Х. И.. В протокола са удостоверени измерени стойности 0.08 промила и втора проба 1.120 промила съдържание на алкохол в кръвта. Констативния протокол е подписан от ищеца, без да са изложени възражения относно реда за извършване на проверката, изправността на техническото средство и отчетените резултати от същата. В констативния протокол не е посочен модела и фабричния номер на техническото средство дрегер, което обстоятелство според настоящия съдебен състав не води до извод, че проверката е опорочена. Проверката е извършена от надлежна комисия, назначена от работодателя. От приложените писмени доказателства – ръководство за експлоатация на техническо средство дрегер Alcoscan AL 7010, гаранционна карта на алкохол тестер модел AL 7010 с начална дата на гаранцията 05.08.2019 г., фактура № [ЕГН]/02.08.2019 г., издадена от „Елкомед” Е. с получател ответното дружество с отразена стока тестер за алкохол AL7010 се установява, че техническото средство, с което е извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта на ищеца на 27.11.2019 г. е дрегер модел Alcoscan AL 7010. От същите доказателства се установява, че техническото средство е закупено от работодателя на 02.08.2019 г. и е подлежало на калибриране веднъж на 12 месеца и след извършени 300 броя тестове. Видно от приложените по делото констативни протоколи, издадени от комисия, назначена от работодателя за извършени проверки за наличие на алкохол в кръвта на служители на ответното дружество към 27.11.2019 г. са били извършени 46 броя тестове и техническото средство дрегер не е подлежало на калибриране. С оглед на посоченото се налага извод, че проверката за съдържание на алкохол в кръвта на ищеца на 27.11.2019 г. е била извършена с изправно техническо средство дрегер Alcoscan AL 7010.

От показанията на разпитаните свидетели, които са и участници в комисията, извършила проверката на процесната дата Н. П. и Р. Г. се установява, че проверката на 27.11.2019 г. за наличие на алкохол в кръвта на работещите в ответното дружество служители е извършена около 8.00 часа сутринта – преди началото на работния ден. Според показанията на свидетеля Р. Г. при проверката на ищеца с техническо средство дрегер апаратът показал 0.08 промила, като свидетелят чул два сигнала и се появил надпис на дисплея, че пробата е грешна, т.е. изпуснатият въздух е по-малко. По тази причина е направена и втора проба, при която е отчетено наличие на алкохол 1.120 промила и в констативния протокол са отразени и двата резултата. В този смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка Н. П. – ръководител служа по трудова медицина в ответното дружество и председател на комисията. Според показанията на тези свидетели всички служители на ответното дружество са инструктирани как точно трябва да дишат, когато се извършва пробата и съответно уредът отчита резултата, че поне 20 минути преди това не трябва да се пуши, да се хранят, трябва да са с изплакната уста. Задължително комисията пита всеки работник дали употребява лекарства. От показанията на свидетеля Г. се установява, че ищецът не е съобщил при проверката да има здравословни проблеми, както и да си е жабурил устата със спирт. Според показанията на свидетелите отчетените стойности от техническото средство дрегер се отбелязват в констативния протокол. Съдът възприема показанията на посочените свидетели, тъй като са подробни, последователни, ясни и логични. Вярно е, че свидетелите са участвали в извършването на проверката за наличие на алкохол в кръвта на работещите служители в ответното дружество на 27.11.2019 г. Съдът възприема показанията им и с оглед на обстоятелството, че същите са в съответствие с представените по делото писмени доказателства. От показанията не се установява по време на проверката на ищеца да е предоставен дрегер с използван накрайник.

Съдът не възприема показанията на свидетеля С., тъй като при извършената проверка на 27.11.2019 г. с техническо средство дрегер на същия е констатирано 0.086 промила съдържание на алкохол в кръвта при първа проба и 0.860 промила при втора проба. На свидетеля видно от приложената по делото заповед № РД-08-4/02.12.2019 г. на управителя на ответното дружество е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено дисциплинарно нарушение явяване на работа на 27.11.2019 г. в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи, като при проверка на същата дата е установено съдържание на алкохол в кръвта 0.86 промила. С оглед на тези факти съдът приема, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото и преценява показанията му за недостоверни. Относно показанията на свидетеля, посочен от ищеца А. В. съдът им дава вяра, тъй като се подкрепят от останалите доказателства, събрани по делото.

Настоящият съдебен състав преценява, че удостоверения резултат от извършената проверка на ищеца на 27.11.2019 г. в констативния протокол не се опровергава от заключението на вещото лице по назначената СМЕ. В заключението е посочено, че за период от 20 минути е невъзможно да се отчете разлика в издишания въздух. В тази част заключението е в съответствие с показанията на разпитаните свидетели Н. П. и Р. Г., с които същите установяват, че при изследването на ищеца при първата проба поради недостатъчно поет въздух е изписана грешка на дисплея на техническото средство, като при втората проба уредът е отчел 1.120 промила алкохол в кръвта.

Съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че резултата от проверката за съдържание на алкохол в кръвта е последица от жабурене с етилов спирт и прополис 2 пъти дневно сутрин и вечер. Такива твърдения са изложени в писмените обяснения в хода на производството по налагане на дисциплинарно наказание. За установяване на тези твърдения жалбоподателят не е представил доказателства пред работодателя. В производството пред първоинстанцонния съд ищецът е представил амбулаторен лист, издаден от лекар по дентална медицина на 16.09.2019 г., в който са удостоверени извършен профилактичен преглед, констатирани са кариеси – 3 броя и е посочена извършената дейност обтурация с амалгама или химичен композит – 3 броя. Представена е и рецепта от 16.09.2019 г., издадена от лекар с предписани етилов спирт за жабурене 2 пъти на ден, прополис, заедно с етиловия спирт, Елудрил за жабурене на 12 часа. От тези писмени доказателства не се установява към деня на проверката 27.11.2019 г. наличието на влошено здравословно състояние на ищеца, съответно заболяване, което да налага режим на лечение с етилов спирт за жабурене, нито се установява период на това лечение, а още по-малко се установява спазването на такъв режим.

Неоснователни са доводите на ищеца в подкрепа на становището, че не е извършил визираното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, тъй като след извършената проверка на 27.11.2019 г. и констатираното количество на алкохол в кръвта му не е бил отстранен от работа от прекия си ръководител, нито от работодателя и че същия ден е продължил да изпълнява трудовите си задължения като шофьор на товарен автомобил. От събраните по делото доказателства се установи, че след извършената проверка за наличие на алкохол в кръвта на ищеца на 27.11.2019 г. и отразеното в констативния протокол, че комисията предлага на ръководителя на отдел „Автотранспорт” при ответното дружество да разпореди лицето Х. И. да не шофира през днешния ден, ищецът не е бил отстранен от работа от работодателя и е изпълнявал трудовите си функции. Обстоятелството, че работодателят не е изпълнил задължението да отстрани ищеца от работа с оглед резултатите от проверката на 27.11.2019 г. и ищецът е продължил да изпълнява възложената работа не налага извод, че дисциплинарното нарушение, визирано в заповедта за уволнение не е извършено.

Като взема предвид изложеното съдът намира за установено, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение със заповед № РД-08-5/02.12.2019 г. на управителя на ответното дружество - на 27.11.2019 г. се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения като водач на товарен автомобил, като след извършена проверка с техническо средство дрегер на същата дата преди началото на работния ден е установено съдържание на алкохол в кръвта 1.120 промила. Съгласно трайната практика на ВКС употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са нарушения на трудовата дисциплина.

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 232/3103.2010 г. по гр.дело № 227/2009 г. на Четвърто гражданско отделение по чл.290 ГПК, която съдът възприема, при преценка на това кое "явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи", от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Съдебният състав е приел, че разпоредбата на чл. 126, т. 2 КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение - за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. С оглед цитираната практика на ВКС, установените факти по делото и изложените съображения съдът приема, че ищецът е извършил вмененото му в атакуваната заповед дисциплинарно нарушение. Извършеното дисциплинарно нарушение е тежко. Особено съществено за тежестта на конкретното нарушение е, че извършваната от жалбоподателя дейност като “шофьор на товарен автомобил” е свързана с висока степен на концентрация на вниманието с оглед не само на работния процес, но и за осигуряване на безопасни условия на труд. Определеното дисциплинарно наказание от работодателя уволнение е съответно на тежестта на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение. Освен това в случая работодателят е взел предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, безкритичното отношение ищеца към нарушението на трудовата дисциплина.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че работодателят е упражнил законно правото на уволнение – ищецът е извършил тежко дисциплинарно нарушение, за което му е наложено съответно по тежест наказание. Заповедта за уволнение № РД-08-5/02.12.2019 г. е мотивирана – т.е. работодателят е спазил изискванията на чл.195,ал.1 КТ. Спазени са и разпоредбите на чл.193,ал.1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание от ищеца са изискани писмени обяснения и такива в указания срок от работодателя са дадени. С оглед на това съдът приема, че искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради неоснователността на този иск е неоснователен и искът за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението, както и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 02.12.2019 г. до 02.06.2020 г. по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ в размер на сумата 6184.20 лв.

При тези съображения въззивното решение на Варненски окръжен съд следва да се отмени в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.10.2020 г. по гр.дело № 1404/2020 г. на Варненски районен съд е отменена заповед № РД-07-78/02.12.2019 г. и заповед № РД-08-5/02.12.2019 г. на Управителя на ответното дружество, ищецът е възстановен на длъжността заемана преди уволнението „шофьор на товарен автомобил” и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 6184.20 лв. на основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 02.12.2019 г. до 02.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане. Вместо отменената част предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ следва да се отхвърлят.

Въззивното решение следва да се отмени в частта за разноските присъдени в тежест на ответника „Терем – К. Флотски арсенал – В.” Е. и в полза на бюджета на съдебната власт в размер на сумата 856.04 лв. лв., представляваща направени разноски за вещи лица и дължими държавни такси за образуване на исковото производство и за въззивното обжалване.

Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която са присъдени разноски в размер на сумата 1220 лв. в полза на ищеца Х. И. за първоинстанционното и въззивно производство.

С оглед изхода на делото в полза на адвокат пълномощника на ищеца И. И. следва да се присъди на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на сумата 338.69 лв. за въззивната и касационна инстанция, изчислена съобразно уважената част на предявените искове. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 100 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение.

В полза на ответника с оглед изхода на делото следва да се присъди сумата 2342.54 лв. разноски по делото за първата, въззивна и касационна инстанция, изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове. При определяне размера на разноските съдът преценява за неоснователно възражението на ищеца по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника за първоинстанционното и въззивно производство. Съдът приема, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника в размер на сумата 810 лв. за първата и отделно за въззивната инстанция е съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото.

С оглед изхода на делото в полза на Районен съд Варна следва да се присъди сумата 200 лв., от която 100 лв. е държавна такса за уважените от тази инстанция искове и 100 лв., изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. В полза на Окръжен съд Варна следва да се присъди сумата 100 лв.дължима държавна такса за уважените от тази инстанция искове. Сумите в полза на Районен съд Варна и Окръжен съд Варна следва да се заплатят от ответника.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 806/26.04.2021 г. по в.гр.дело № 196/2021 г. на Варненски окръжен съд в частите както следва: 1. в частта, с която е отменено решение № 260969/30.10.2020 г. по гр.дело № 1404/2020 г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Х. И., ЕГН срещу „Терем-К. Флотски арсенал-В.” Е. ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 6184.20 лв. и чл.86,ал.1 ЗЗД, както и в частта на присъдените разноски и държавни такси и вместо отменената част е отменена заповед № РД-07-78/02.12.2019 г. на управителя на „Терем – К. Флотски арсенал-В.” Е., с която е прекратено трудовото правоотношение с Х. Х. И. на длъжност „шофьор на товарен автомобил” и заповед № РД-08-5/02.12.2019 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на Х. Х. И. по предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ от Х. Х. И. срещу „Терем-К. Флотски арсенал-В.” Е.; ищецът Х. Х. И. е възстановен на длъжността „шофьор на товарен автомобил” в „Терем-К. Флотски арсенал-В.” Е. на основание иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ; „Терем-К. Флотски арсенал-В.” Е. е осъден да заплати на Х. Х. И. сумата 6184.20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за не повече от шест месеца, считано от 02.12.2019 г. до 02.06.2020 г., ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане; 2. в частта, с която е осъден „Терем-К. Флотски арсенал-В.” Е. да заплати на Х. Х. И. сумата 1220 лв. разноски в производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд; 3. в частта, с която е осъден „Терем-К. Флотски арсенал-В.” Е. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна сумата 856.04 лв., представляваща направени разноски за възнаграждения за вещи лица, дължими държавни такси за образуване на исковото производство и за въззивното обжалване и вместо отменената част постановява

Отхвърля предявените искове от Х. Х. И., ЕГН [ЕГН] срещу „Терем – К. Флотски арсенал – В.”, Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „А.”, м. „Лъджата” с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за отмяна на заповед № РД-07-78/02.12.2019 г. на управителя на „Терем – К. Флотски арсенал-В.” Е., с която е прекратено трудовото правоотношение с Х. Х. И. на длъжност „шофьор на товарен автомобил” и заповед № РД -08-5/02.12.2019 г. на управителя на „Терем – К. Флотски арсенал-В.” Е., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на Х. Х. И. от длъжността „шофьор на товарен автомобил”, с която е прието, че ищецът Х. Х. И. е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, установено с КП № 39/27.11.2019 г.; за възстановяване на Х. Х. И. на длъжността „шофьор на товарен автомобил” в „Терем – К. Флотски арсенал – В.” Е.; за осъждане на „Терем – К. Флотски арсенал – В.” Е. да заплати на Х. Х. И. сумата 6148.20 лв. обезщетение за оставане без работа за не повече от шест месеца, считано от 02.12.2019 г. до 02.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане.

Осъжда „Терем – К. Флотски арсенал – В.” Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „А.”, м. „Лъджата” да заплати на Х. Х. И., ЕГН [ЕГН] сумата 100 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение.

Осъжда „Терем – К. Флотски арсенал – В.” Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „А.”, м. „Лъджата” да заплати на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат И. С. И., булстат BG [ЕГН], служебен адрес [населено място], [улица], № сумата 338.69 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Х. Х. И. за въззивното и касационно производство.

Осъжда Х. Х. И., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Терем – К. Флотски арсенал – В.” , Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „.”, м. „Лъджата” сумата 2342.54 лв. разноски по делото за всички инстанции.

Осъжда „Терем – К. Флотски арсенал – В.” Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „.”, м. „Лъджата” да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна сумата 200 лв., представляваща дължими такси и разноски за първоинстанционното производство/дължима държавна такса 100 лв. и възнаграждение за вещо лице 100 лв./.

Осъжда „Терем – К. Флотски арсенал – В.” Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „А.”, м. „Лъджата” да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна сумата 100 лв. държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: