Справедливост на условна присъда за причинена смърт на пешеходна пътека

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * явна несправедливост на наказанието * индивидуализация на наказание * генерална и индивидуална превенция * лишаване от право на управление на МПС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

гр. София, 29 май 2025 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Максим Колев, изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 265/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на повереника на частните обвинители Ц. А. и И. Ч. срещу решение № 14/30.01.2025 г., постановено по внохд № 440/2024г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

В жалбата на повереника на частните обвинители се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно е индивидуализирал наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Според частното обвинение погрешно е отчетено, че подсъдимият е изразил съжаление и критично отношение към извършеното от него деяние. Също така се твърди, че не е изследвано в достатъчна степен поведението на подсъдимия като водач на МПС и по-специално обстоятелството, че при управлението на автомобила не е реагирал по никакъв начин на пресичащата по пешеходната пътека пострадала. Претендира се в жалбата, че извършеното от подсъдимия деяние е с висока обществена опасност и наказанието не е съобразено с целите на наказанието по чл. 36 от НК, по-специално с генералната превенция.

Иска се увеличаване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на 6 години, които след прилагане на задължителната редукция с 1/3 да бъдат определени на 4 години. Моли се също така увеличаване на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ към максималния възможен размер съобразно чл. 49, ал. 2 от НК.

В съдебното заседание на касационната инстанция повереникът на частните обвинители прави устно изложение на касационната жалба твърдения и я поддържа изцяло.

Частният обвинител Ц. А. поддържа казаното от нейния повереник и счита, че подсъдимият не е изразил съжаление за осъщественото от него деяние.

Представителят на Върховна прокуратура моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Защитникът на подсъдимия моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивното решение - да бъде оставено в сила. Счита, че въззивният съд правилно е индивидуализирал наказателната отговорност на подсъдимия. В писмено възражение се излагат допълнителни съображения относно неоснователността на касационната жалба.

Подсъдимият Д. М., в личната си защита, съжалява за стореното и моли да бъде потвърдено решението.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде потвърдено решението.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

С атакуваното решение Апелативен съд – Пловдив е потвърдил изцяло първоинстанционна присъда № 21/28.05.2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановена по нохд № 278/24г. по описа на същия съд.

С нея подс. Д. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, пр. първо, вр. ал. 1, б. „в“, пр. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание 3 (три) години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок в размер на 4 (четири) години.

С присъдата на основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, т. 7 от НК, на подсъдимия му е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) години.

С присъдата са приложени чл. 59, ал. 4 от НК, като са зачетени периодите през които подсъдимият е бил с мярка за процесуална принуда „Временно отнемане на свидетелство за управление“ , считано от 12.01.2024 година.

Съдът се произнесъл по разноските по делото и по веществените доказателства.

Индивидуализираното от въззивния съд на подс. М. наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 (четири) години и 6 (шест) месеца, което по правилата на чл. 58а ал. 1 НК е било редуцирано на 3 (три) години лишаване от свобода, е изцяло съответно на критериите за справедливост и целите на чл. 36 от НК.

Съобразено е от решаващия съд, че след извършването на инкриминираното деяние, по отношение на наказанието, е имало изменение с ДВ бр./ 67/2023 г., считано от 04.08.2023 г., като старата редакция на чл. 343, ал. 3 от НК (ред. до изменението в ДВ бр.67 от 23г.) се явява по-благоприятна на основание чл. 2, ал. 2 от НК, като наказанието е индивидуализирано именно в рамките на предвидената санкция от 3 (три) до 15 (петнадесет) години лишаване от свобода.

По делото са били обсъдени в пълнота всички доказателства, имащи значение за определяне на наказанието и са спазени принципите за индивидуализация на наказанието. Не се наблюдава необосновано подценяване или надценяване на конкретното значение на всяко едно от изяснените обстоятелства по чл. 54, ал. 2 от НК обстоятелства.

Според настоящия касационен състав въззивната инстанция правилно е приела, че размерът на наложените наказания следва да бъде определен при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст, изразеното съжаление и критичност за случилото се, добросъвестното процесуално поведение, липсата на предишни извършени административни нарушения по ЗДвП, обстоятелството, че е глава на семейството и полага грижи за отглеждането малолетно дете, както и подаването на сигнал по тел. 112 след настъпването на инцидента.

Върховната инстанция не откри нарушение при отчитането като смекчаващо отговорността обстоятелство изразеното съжаление и критичност за случилото се, каквито доводи се навеждат в касационната жалба. В съдебните протоколи е отразено изказаното от подсъдимия съжаление за извършеното от него и това обстоятелство правилно не е подминато. Обстоятелството, че не се е свързал с наследниците на пострадалата, за да поднесе своето извинение за стореното, не води до несъмнен извод, че подсъдимият желае единствено да се възползва от снизхождението на съда при индивидуализирането на наказанието му, като може да е имал други причини за това свое поведение. Интензивността на проявената от дееца самокритичност и съжаление биха могли да се отчетат в различна степен при индивидуализация на наказанието, но всякога като обстоятелство, което смекчава наказателната му отговорност. Обратното обаче не е вярно – при отсъствие на критичност и разкаяние от дееца – това обстоятелство не следва да се съобразява като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като липсата им не обуславя несъмнено и обосновано заключение за личната завишена степен на обществена опасност на дееца, така че да е налице необходимост от налагане на по-тежко наказание.

Неоснователно се претендира, че решаващият съд не е изследвал в достатъчна степен поведението на подсъдимия като водач на моторно превозно средство и деянието се отличава с висока степен на обществена опасност. Прави впечатление, че решаващият съд е извършил собствен подробен анализ на обстоятелствата, значими за индивидуализиране на наказанието, като с основание е приемал и отхвърлял наличието на определени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, приети от първата инстанция. С основание са отречени приетите от първостепенния съд като смекчаващи отговорността обстоятелства съпричиняването от страна на пострадалата и оказаното съдействие за разкриването на обективната истина от подсъдимия. Независимо от това, въззивният съд правилно е утвърдил заключението на първия съд относно вида, размера и начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание, като е обосновал детайлно защо то е справедливо и отговаря на целите по чл. 36 от НК. Въззивният съд прецизно е посочил, че причиненият престъпен резултат действително е тежък, а именно загубата на човешки живот, като за близките на пострадалата това се явява най-тежката лична и житейска трагедия и деянието е било извършено докато пострадалата е пресичала правомерно пешеходна пътека. Тези обстоятелства правилно са посочени, че са включени при диференциацията на наказателната отговорност и не могат да самостоятелно да доведат до по-тежко наказание.

По отношение на липсата на реакция от страна на водача при пресичането на пострадалата на пешеходната пътека правилно решаващият съд не го е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство, съобразявайки от една страна, че то дублира в известна степен факта на краткия стаж на подсъдимия като водач на МПС и предпоставената от него неопитност, а от друга страна - комплексния характер на задължението на водачите при приближаване на пешеходна пътека, в което се включва и необходимостта от преценка на динамично променяща се пътна обстановка с движение на пешеходец по пешеходна пътека, т.е. на обстоятелства свързани с нормата на чл. 119 от ЗДвП. Това нарушение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и е обхванато от състава на чл. 343, ал. 3, б. „б“ от НК, поради което не следва допълнително да бъде съобразявано на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

На последно място, неоснователно се явява възражението за увеличение на наказанието с оглед пренебрегването на генералната превенция като цел на наказанието от въззивния съд. Известно е, че при налагането на наказанието следва да бъде съобразен конкретният характер и степен на обществената опасност на извършеното деяние, тази на дееца, както и всички останали обстоятелства по делото. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият не представлява голяма обществена опасност, и не съществува риск от извършване на незаконосъобразни прояви от друго естество. Същият е млад човек, неосъждан, с положителни характеристики, социално адаптиран, като престъпното поведение в настоящия случай е инцидентно в живота му.

С оглед спецификите на настоящия казус от съществено значение за поправянето и превъзпитанието му е не изолирането му от обществото, а възпрепятстването му от възможността да извършва други нарушения на правилата за движение. Последното може да бъде постигнато ефективно при паралелното действие на две обстоятелства – определената от апелативния съд продължителност на лишаването от правоуправление на МПС и наложения изпитателен срок по чл. 66 от НК. Така не само ще се въздейства върху извършителя, но и ще се упражни и предупредителния и възпиращ ефект на генералната превенция.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че проверяваният съдебен акт не е засегнат от недостатъците, претендирани от частното обвинение и след като не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК, решението на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 14/30.01.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 440/2024г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.